№ 3402
гр. София, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20241110121232 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411, изр. 2
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът ЗЕАД „**************“ твърди, че на 29.08.2023 г., в гр.
София , в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“, е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка „Лексус
НХ 300“ с рег. № ******** . Поддържа, че вредите са на стойност 16825,21
лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение. както и, че са
сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 25 лева.
Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца
възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските
по определянето му. Твърди, че след покана ответникът е заплатил само част
от дължимата сума в размер на 16673.74 лева, поради което претендура
остатъка от 176,47 лева, заедно със законна лихва от 12.04.2024 г. до
погасяване на задължението. Претендира разноски.
Ответникът ЗК „ *********” АД оспорва иска, като поддържа, че
платеното обезщетение надхвърля размера на действителните вреди. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи
риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил
на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните
вреди. В случая посочените предпоставки са налице.
С определението от 16.10.2024 г. всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са обявени за
безспорни между страните. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът
приема осъществяването им за доказано.
Спорен между страните е единствено въпросът, в какъв размер е
възникнало регресното вземане. За отговор на същия съдът съобразява
съдебната практика, постановена по реда на касационния контрол - решение
№ 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, І ТО, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без
овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига
то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Именно
стойността на вредите без овехтяване следва да се вземе предвид при
съобразяване на горепосочената съдебна практика. Действително деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес /увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
2
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в
размер, необходим за възстановяване на вещта, като
делинквентът/застрахователят на гражданската му отговорност понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Съгласно заключението на САТЕ пазарната стойност на ремонта на
щетите по л.а. „Лексус НХ 300Х“ с рег. № ******** без овехтяване възлиза
на 16 757,05 лева. Регресното вземане възниква в размера на по-малката от
двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая -
в размера на действителните вреди . Съдът приема, че сумата 25 лева,
претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради което същата следва
да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума. Общият размер
на дълга възлиза на 16 782,05 лева, от които ответникът е погасил 16 673,74
лева. Ето защо искът за незаплатения остатък следва да бъде уважен до
108,31лева и отхвърлен за горницата до 176,47лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в размер на 398, 94
лева / за държавна такса, адвокатско възнаграждение в минимален размер и
депозит за експертиза/, изчислени съразмерно на уважените искове. Предвид
изхода на делото, на ответника също се следват разноски в размер на
115,87лева / за депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер/, съразмерно на отхвърлените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ЗК „ ********* ”АД, ЕИК ********** да заплати на
ЗЕАД „ **************” , ЕИК ********** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 108,31 лева, представляваща незаплатено регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„Каско” за вреди на лек автомобил марка „Лексус НХ 300Х“ с рег. №
******** , причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
29.08.2023 г. в гр. София , за което е образувана щета№ ************** и
разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 12.04.2024 г. до
погасяване на задължението ,КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 176,47лева като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК „ ********* ”АД, ЕИК ********** да заплати на
ЗЕАД „ **************” , ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 398,94лева – разноски по делото, съразмерно на уважените искове.
ОСЪЖДА ЗЕАД „ **************” , ЕИК ********** да заплати на
ЗК „ ********* ”АД, ЕИК ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 115,87лева – разноски по делото, съразмерно на отхвърлените
искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4