РЕШЕНИЕ
№ 3421
гр. София, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110207403 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. В. П. срещу Наказателно постановление (НП) №
2039/18.02.2021 г. издадено от директора на СДВР, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл.
209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. Раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на
министъра на здравеопазването.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на НП поради наличието на
съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Твърди, че
съгласно чл. 75 АПК, заповедта на министъра има характеристиките на нормативен акт,
който обаче е нищожен, тъй като не е обнародван в ДВ. Отделно от това е посочено, че в
случая се сочи за нарушена заповед на министъра на здравеопазването, която няма силата на
закон и не е нормативен акт, а общ административен акт, който не може да е основание за
налагане на административно наказание. Жалбоподателят се позовава на конституционните
си права по чл. 30, ал.1 и чл. 32, ал. 1 от Конституцията на Република България и на
ЕКЗПЧОС и твърди, че задължението за носене на маски противоречи на Конституцията.
Допълнително се сочи, че държавата не е изпълнила задължението си по чл. 63, ал. 9 ЗЗ да
създаде необходимите условия за изпълнение на противоепидемичните мерки.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, се явява, но е отстранен от
съдебната зала поради нарушаване на реда и отказ да постави защитна маска, покриваща
носа и устата му при въведени противоепидемични мерки в страната, включително и
задължителното носене на маска в сградата на съда. Поради това делото е разгледано в
негово отсъствие.
Административнонаказващият орган – СДВР /доколкото към края на съдебното
следствие не са били влезли в сила изм. в ЗАНН, обнародвани в ДВ бр. 109/2020 г./, редовно
1
призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 01.02.2021 г. около 10:35 ч. свидетелят С.М. – на длъжност командир на отделение
при сектор М в ООП, СДВР се намирал в гр. С, на перона на метростанция О. Там той лично
установил, че жалбоподателят Ц.П. влиза на перона в метростанцията, която представлява
закрито обществено място, като същият не бил поставил защитна маска на лицето си за
еднократна или многократна употреба, покриваща носа и устата му. Свидетелят няколко
пъти помолил жалбоподателят да сложи маска, покриваща носа и устата му, за да продължи
пътуването си, но той категорично отказал, като заявил, че задължението за носене на маска
е незаконно и обидил носещите маски. Тъй като при предишен случай, св. М. бил направил
компромис и не санкционирал жалбоподателя за идентично поведение, в процесния ден той
го поканил в служебното помещение на метростанцията и на 01.02.2021 г. св. С.М. съставил
АУАН № 081908 на жалбоподателя Ц.П. за нарушение на Раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването. Актът бил съставен в присъствие на
нарушителя и на свидетел при съставянето на акта, което се установява от положените от
тях подписи. Актът бил връчен на жалбоподателя, който изложил писмени възражения
срещу акта във връзка с „чл. 2 от Закона за облеклото“ , като не е подал по-детайлно
възражение в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
При пълна идентичност на фактическото описание на нарушението на 18.02.2021 г.
било издадено атакуваното наказателно постановление от директора на СДВР, като при
описанието и правната квалификация на нарушението е посочено, че жалбоподателят е
нарушил чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, Раздел I, т. 7.
Видно от приложеното по делото Наказателното постановление, то е връчено на съсед
на жалбоподателя на 22.04.2021 г. Жалбата срещу НП е входирана в СДВР на 26.04.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
С.М., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са
подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят потвърждава, че лично е
възприел, че жалбоподателят е влязъл в метростанцията без поставена маска, покриваща
носа и устата му, като изобщо не е носел такава, макар че е била на закрито обществено
място. А писмените доказателства послужиха за установяване на компетентността на
актосъставителя и наказващия орган, както и за конкретното съдържание на цитираната в
НП заповед на министъра на здравеопазването. Жалбоподателят не оспорва вмененото му
нарушение от фактическа страна, а доводите му са изцяло правни.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи
2
съгласно два броя удостоверения, при спазване на материалния закон и процесуалните
правила.
В процесното НП (както и в АУАН) макар и лаконично е описано административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, с което са изпълнени изискванията на
чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като е посочена и датата и мястото на
нарушението, включително и факта, че жалбоподателят се е намирал на закрито обществено
място и е уточнено, че това е конкретна метростанция в гр. София.
Действително, в АУАН не е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ,
а единствено на заповедта на министъра на здравеопазването, което е в противоречие с чл.
42, т. 5 от ЗАНН, но в НП е уточнено, че описаното деяние нарушава именно чл. 209а, ал. 1
ЗЗ и е цитирана и конкретната точка от процесната заповед, относима към вмененото
нарушение. В този смисъл наказващият орган в изпълнение на правомощията си по чл. 53,
ал. 2 ЗАНН е изменил правната квалификация на деянието, като я е допълнил.
Основното възражение на жалбоподателя в случая е свързано с правната
характеристика на Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването, като
съдът следва да прецени дали заповедта представлява нормативен или общ административен
акт, който въпрос към момента на изготвяне на решението не е решен еднозначно в
съдебната практика.
Относно съответствието с материалният закон, каквото е по съществото си
възражението на жалбоподателя, съдът съобрази, че заповедите на министъра на
здравеопазването по чл. 63, ал. 4 и 10 от ЗЗ носят белезите на нормативен административен
акт, още повече – с оглед интензитета, периодичността, задължителната сила и последиците
от регулаторната си функция. От друга страна, разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ императивно
дефинира заповедите по ал. 4, 7, 10 и 11 като общи административни актове, които се
издават по реда на чл. 73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството
на здравеопазването, съответно на интернет страницата на РЗИ и подлежат на
предварително изпълнение.
Последните две години, значителна част от съдебната практика приема, че Законът за
здравето се явява специален спрямо общите правила на АПК и допуска дефиниране на
определена категория актове като общи, с оглед специфично преследваните от законодателя
цели, особено при обявена извънредна епидемична обстановка, оправдаваща
предприемането на своевременни действия, с временен характер, чиято пропорционалност
обаче следва да се преценява с оглед всеки отделен случай, така както постановя и
Конституционния съд в своето Решение № 10 от 23 юли 2020 г. по к. дело № 7/2020 г. В
решението на КС е прието, че ограничаването на основните права на гражданите с този вид
заповеди е временно, преследва легитимна цел – да бъде съхранен човешкият живот и
здравето на гражданите, което е и в общ интерес с оглед належащата обществена нужда от
опазване на народното здраве. КС приема, че дадената възможност в чл. 63, ал. 4 до 7 от ЗЗ
за ограничаване упражняването на определени права /на свободно придвижване, правото на
труд и икономическите права/ съответства на принципа на пропорционалност, тъй като с
оспорените разпоредби не се надхвърлят границите на подходящото и необходимото за
постигане на легитимните цели, свързани с опазване живота и здравето на гражданите,
които имат приоритет.
3
В този смисъл независимо от противоречието на разпоредбата на чл. 63, ал. 11, вр. ал.
14 от ЗЗ, с дефиницията по АПК, в случая е разумно да се приеме, че това противоречие се
явява нормативно съвместимо. В този смисъл следва да се тълкува и константната практика
на ВАС, че заповедите на министъра на здравеопазването по чл. 63, ал. 10 от Закона за
здравето, по своят характер представляват общ административен акт /например
Определение № 10632 от 20.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10269/2021 г., Определение №
7736 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5785/2021 г., Определение № 12029 от 24.11.2021
г. на ВАС по адм. д. № 11380/2021 г., Определение № 1001 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 763/2021 г., Определение № 12122 от 26.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11530/2021 г. и
др./ В този смисъл са и влезлите в сила решения на АССГ по идентични казуси с настоящия
- Решение № 4143 от 21.06.2022 г. по адм. дело № 3779/2022 г.; Решение № 4253 от
24.06.2022 г. по адм. дело № 2556/2022 г. и др.
Гореизложеното дава основание да се заключи, че процесната заповед на министъра на
здравеопазването представлява общ административен акт, какъвто може да се издава при
преследване на специфична законова цел, поради което основното възражение на
жалбоподателя се явява неоснователно и съдът следва да разгледа спора по същество.
Съгласно актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на нарушението и на
издаване на НП, „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева.“
В практиката си по идентични случаи, касационната инстанция е достигнала до извода,
че всъщност чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа състав на административно нарушение, а не
конкретната разпоредба на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата
норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е
бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01-
51/26.01.2021 г. на министъра на здравеопазването/ относно въведената и неизпълнена
противоепидемична мярка, според практиката на АССГ не означава, че с този акт са
въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение № 1781 от 17.03.2022 г.
на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, тези заповеди са общи
административни актове, с които са въведени определени задължения за спазване на
противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но неизпълнението на тези
задължения е въведено като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ. Поради
това са неоснователни и възраженията в жалбата за нарушение на чл. 2, ал. 1 ЗАНН.
Видно от текста на цитираната в НП т. 7 от Раздел I на Заповед № РД-01-51/26.01.2021
г. на министъра на здравеопазването, същата е издадена на основание чл. 63, ал. 4 ЗЗ. С нея
е въведено задължението за всички лица, когато се намират на закрити обществени места,
включително и транспортни средства за обществен превоз, гари, автогари и метростанции
или други места, до които имат достъп гражданите, да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно препоръките в
Приложение № 3. Там в т. 1 е уточнено, че защитната маска следва да покрива изцяло носа и
устата. Тази заповед е била публикувана на страницата на МЗ и е била в сила към момента
на твърдяното нарушение.
От описанието на нарушението в НП се установява, че жалбоподателят е санкциониран
за това, че се е намирал на закрито обществено място, а именно метростанция, без да има
поставена защитна маска, която да покрива носа и устата му. Доколкото по делото се
4
установи, че жалбоподателят П. се е намирал на метростанция Обеля без да има поставена
каквато и да е защитна маска на лицето си на посочената дата – 01.02.2021 г., то несъмнено
вмененото нарушение се явява доказано.
С оглед данните в разпита на св. М. за поведението на жалбоподателя, съдът намира,
че нарушението е извършено от П. при пряк умисъл като форма на вината - жалбоподателят
е съзнавал противоправния характер на поведението си - че се намира на метростанция,
която представлява закрито обществено място и където е длъжен да носи защитна маска,
покриваща носа и устата с оглед въведената в страната епидемиологична обстановка, но
въпреки това е решил да демонстрира своята позиция против ползването на защитни маски,
като демонстративно не носи такава. Жалбоподателят е искал, целял именно да ползва
обществения транспорт и съответно метростанцията без да носи защитна маска, независимо,
че в предходен случай е бил предупреден от св. М. за последиците от нарушението си.
Съдът намери, че така установеното нарушение не е маловажно по смисъла на чл. 28
ЗАНН. Не се установиха и не се твърдят никакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от типичната за
нарушения от този вид. Доколкото въведените противоепидемични мерки са с цел опазване
живота и здравето на гражданите, нарушаването им потенциално създава риск за
общественото здраве. Освен това, носенето на маска на закрити обществени места не
представлява особена трудност за лицата, следователно целенасоченото неспазване на това
основно правило за защита на себе си и околните в среда с повишен риск /транспортни
средства и метростанции с недобро проветряване при струпване на хора в непосредствена
близост/ разкрива висока степен на обществена опасност и оправдава ангажирането на
административнонаказателната отговорност на дееца.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната разпоредба на чл. 209а ал.
1 ЗЗ, която предвижда налагането на глоба от 300 до 1000 лева. Наложената глоба на
жалбоподателя П. е в минималния предвиден от закона размер от 300 лева, поради което и е
безпредметно обсъждането на основания за нейното намаляване. Единствено за пълнота
съдът ще посочи, че предвид тежестта на нарушението, наложеното административно
наказание не се явява прекомерно, а е достатъчно, за да се осигури постигане на целите по
чл. 12 ЗАНН и да се постигне поправяне и превъзпитание на жалбоподателя.
Предвид всичко гореизложено, процесното НП следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, а жалбата от Ц.П. да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2039/18.02.2021 г. издадено от
директора на СДВР, с което на жалбоподателя Ц. В. П. е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 300 лева за извършено нарушение по чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето, вр. Раздел I, т. 7 от Заповед № РД-01-51/26.01.2021 г. на министъра на
здравеопазването.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5