Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 24.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав в открито съдебно заседание
на 28.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 272/2020 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от В.Д.Г. против В.С.Е. за промяна на
определените с Решение № 220/15.12.2017 г. по гр.д. № 281/2017 г. по описа на
РС – Ихтиман родителски права над децата на страните, ненавършили 18 години, П.
В. Е. и С.В.Е..
Твърди се, че от 03.01.2018 г. – датата на влизане в
сила на Решение № 220/15.12.2017 г. по гр.д. № 281/2017 г. по описа на РС –
Ихтиман, до подаване на исковата молба са налице нови обстоятелства, които
променят фактическата обстановка, при която е постановено решението. Ответникът
възпрепядства ищцата да упражнява режим на лични отношения с децата. Заплашил я
е с физическа саморазправа, ако си позволи да контактува с тях. Допуска
контакти единствено с майката в негово присъствие, дори при провеждане на
телефонен разговор. Казва на децата, че ищцата не е тяхна майка. Излага още, че
реализира доходи от обезщетение от държавното обществено осигуряване, търси си
активно работа, има подкрепата на близкия семеен кръг и желае да отглежда и
възпитава децата си.
Ответникът оспорва фактически твърдения, изложени в
исковата молба и сочи, че никога не е създавал пречки в комуникацията на ищцата
с децата. Дълго време не е имал контакт с нея, а тя от своя страна не е търсила
децата. Към настоящия момент те се отглеждат добре, посещават редовно училище.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не
изпраща процесуален представител.
Ответника оспорва исковата молба.
След съвкупна преценка на доводите на
страните, на събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона,
Районен съд – Ихтиман, намира за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 вр.
чл. 59, ал. 9 СК.
За да бъде уважен искът е необходимо след влизане в
сила на решението за упражняване на родителските права, с което този режим е
бил определен, да са настъпили обстоятелства които са променили съществено
обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги влошили така, че с
оглед на интересите на детето се налага изменение на мерките и определяне на
нови такива. Такива могат да бъдат различни фактически обстоятелства,
изменения, произтичащи от изгубили смисъл мерки, фактическа промяна на
определените мерки и други.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, настъпили след влизане в сила на решението за упражняване на
родителските права, с което този режим е бил определен, които са променили
съществено обстановката и начина на отглеждането на детето, като са ги влошили
така, че с оглед на интересите на детето.
Производството е по спорна съдебна
администрация и законодателят възлага на съда служебно да следи за защитата във
възможно най-голяма степен на интересите на децата, като изхожда изключително
от тези интереси. Също с оглед защитата интересите на децата, в рамките на
посочените спорни съдебни охранителни производства, в които тези въпроси се
разрешават от съда, служебното начало има значителен превес над диспозитивното
начало.
В настоящото производство ищцата не доказа
твърденията си, че след 03.01.2018 г. – датата на влизане в сила на Решение №
220/15.12.2017 г. по гр.д. № 281/2017 г. по описа на РС – Ихтиман, с което
родителските права върху децата П.В.Е. и С.В.Е. са предоставени на ответника В.Е.,
са настъпили обстоятелства които са променили съществено обстановката и начина
на отглеждането им, като са ги влошили така, че с оглед на интересите на децата
да се налага изменение на мерките и определяне на нови такива. Въпреки
изричните указания с доклада по делото, ищцата не предприе нужната процесуална
активност., за да докаже твърденията си Такива обстоятелства не се установиха и
от служебно събраните от съда доказателства.
От социалните доклади, изготвени от ДСП –
Ихтиман, се установява, че децата п.в.Е. и с.в.Е. имат сигурна и стабилна семейна
среда в дома на техния баща – ответникът В.Е.. Същият полага всички необходими
грижи за децата си. Те посещават редовно училище, имат нормален здравен статус,
добре облечени са и нямат девиатно поведение. Жилищните условия в дома на
ответника са добри. Той се ползва с подкрепата на широкия семеен кръг –
неговите родители, които живеят в същата фамилна къща и подпомагат отглеждането
на децата. Трудово ангажиран е и успява да обезпечи нуждите на семейството и
децата в частност. Децата имат възможност да контактуват със своята майка,
която обаче не проявява нужната активност. В този смисъла са и показанията на
свидетелките С.-С. и Е., последните преценени по реда на чл. 172 ГПК. Пак от
социалните доклади на ДСП - Ихтиман се установява, че децата споделят, че майка
им не ги е търсила от три години. В този смисъл е и изложеното от детето П. Е.
при проведеното изслушване, при което изрази искрено разочарование от
поведението на своята майка.
Съдът не кредитира твърденията на ищцата,
че ответникът ограничава контактите ѝ с децата, тъй като от трите социални
доклада и изслушването на детето П.се установява, че двете деца общуват със
своите баба и дядо по майчина линия и са много щастливи от този факт. Напълно
нелогично е децата да общуват със своите баба и дядо, да им гостуват и
ответницата да няма възможност да се срещне с тях. Прави впечатление, че самата
тя посочва при разговора със социалния работник при ДСП - Самоков, че не се е
обаждала на децата от две години. Същевременно в социалния доклад, изготвен от
ДСП – Самоков е посочено още, че ищцата е прекъснала връзка с децата, не
познава потребностите им. Няма посочени никакви разумни аргументи защо не е
търсила контакт с децата от две години. Дори да се приеме за достоверно
твърдението, че се страхува от ответника, същата има определен режим на лични
отношения с децата, който би могла да реализира и без съгласието на ответника
по законоустановения ред.
Също от социалния доклад на ДСП – Самоков
се установява, че семейната среда в дома на ищцата не е напълно подходяща за
отглеждане за деца. Тя и партньора ѝ не са трудово ангажирани. Твърдят,
че реализират доходи, но това не се доказва по делото, а са ангажирани
доказателства за задължения към кредитни институции. Жилището им се нуждае от
допълнителна реконструкция, за обособяване на пространство за децата.
Приложните от ищцата медицински документи
не сочат на нови обстоятелства във връзка с възпитанието и отглеждането на
децата.
Само за пълнота следва да се отбележи, че
неявяването на ищцата без уважителна причина в съдебно заседание при редовна
процедура по призоваване, с което практически е осуетено изслушването ѝ,
достатъчно ясно обрисува сериозността на намеренията ѝ да упражнява
родителски права спрямо децата п.в.Е. и с.в.Е..
Изложеното сочи, че не са налице
предпоставки за изменяне на определените родителски права. Както беше посочено
не се доказа наличието на нови обстоятелства. Децата имат сигурна, стабилна
семейна и социална среда, получават адекватни грижи и няма причина за изменение
на съществуващия режим. На първо време е необходимо ищцата да предприеме
действия по възстановяване на връзката с децата чрез нужната активност –
обаждания на децата, срещи през периодите, в които има право да упражнява лични
отношения. Не е в интерес на децата да се изменя настоящия режим като се
предоставят родителски права на майката при положение, че няма данни през
последните две години тя да е правила опити да се срещне с децата.
Поради изложеното искът е неоснователен.
По разноските:
Искането на ответника за присъждане на
разноски е неоснователно. Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода
на спора не може да намери приложение в делата по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59,
ал. 9 СК пред първата инстанция. Това разрешение следва от характера на
производството на спорна съдебна администрация, приложима при спор относно
родителските права в случаите, когато родителите не могат да постигнат
извънсъдебно споразумение. За разлика от исковото производство, в него не се
решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или несъществуването на
едно материално право, а само се оказва съдействие относно начина на
упражняване на родителските права, признати и гарантирани от закона, така че
липсва типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и
ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по
най-добрия начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете,
ползва и двамата родители и затова в първоинстанционното производство всяка
страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на
спора (вж. в този смисъл Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3423/2015 г., I г. о., ГК).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявения от В.Д.Г., ЕГН **********
против В.С.Е., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК за промяна на определените с Решение № 220/15.12.2017 г.
по гр.д. № 281/2017 г. по описа на РС – Ихтиман родителски права над децата на
страните, ненавършили 18 години - п.в.Е. и с.в.Е..
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред
Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: