Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.10.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съд.заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Стефани
Калоферова, като
разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 1632/17 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова от синдиците на „К.т.б.”
АД-в несъстоятелност, с която са предявени срещу „И.Г.” АД искове с правно
основание чл.3 ал.3 ЗБН и евентуални по чл. 59 ал.3 ЗБН. Твърди се в исковата
молба, че на 16.05.2007 г. между Б.та и ответника е бил сключен договор за
банков кредит, по който Б.та е предоставила кредит в размер на
16 000 000 лв. След сключване на договора са сключени анекси,
последният от които е на 15.04.2014 г., според който непогасената главница
възлиза на 5 550 000 лв. и се отпуска допълнителен кредит от още
900 000 лв., а издължаването на главницата от 6 450 000 лв.
следва да се извърши чрез плащане на 18 погасителни вноски от по 358 339 лв. Към 28.10.2014 г. задълженията на ответника
са възлизали на 5 780 430,14 лв. Сочи се, че на 29.10.2014 г.
ответникът с три уведомления е извършил прихващане на свои задължения към Б.та
с придобити вземания на нейни вложители – Й.Н.Ц.- 4 703 771,15 лв., „В.М.”
ООД – 297 255 лв., „М.С.Б.” ЕООД – 758 850 лв. Според синдиците
прихващанията са нищожни, защото са в противоречие с нормата на чл.3 ал.2,
изр.2-ро ЗБН, според която от датата на отнемане на лицензията за банкова
дейност не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране,
предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу Б.та. Прихващането е такова
действие, защото резултатът, до който води, е изпълнение на парично задължение
на Б.та. Освен това представлява и действие по събиране на вземане срещу Б.та.
При условията на евентуалност се поддържа, че прихващанията са недействителни
по отношение на кредиторите, защото към придобиване на вземанията ответникът е
знаел за настъпилата неплатежоспособност, тъй като поставянето на Б.та под
особен надзор е обявено в ТР, а докладът за анализа и оценката на активите на Б.та
е общоизвестен факт, който е оповестен от БНБ на 22.10.2014 г. Иска се да се
прогласи нищожността на процесните прихващания, а при условията на евентуалност
да се обявят за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва предявените искове с възражението, че процесните прихващания не
попадат в обхвата на чл.3 ал.2 ЗБН, която норма се прилага за извършени от Б.та
действия. Сочи се, че по отношение на прихващанията следва да се прилага
специалната нормата на чл.59 ЗБН. Освен това според ответника прихващанията са
извършени преди отнемане лицензията на Б.та. Евентуалните искове по чл.59 ал.3
ЗБН са оспорени с възражението, че задължението на ответника към Б.та е
възникнало далеч преди откриване на производството по несъстоятелност и преди
поставянето на Б.та под особен надзор. Навеждат се доводи, че вземанията, с
които ответникът е прихванал, са придобити на 02.06.2014 г. и на 17.06.2014 г.
по договори за цесия с достоверна дата. Към придобиване на вземанията
ответникът въобще не е могъл да предвиди поставянето на Б.та под особен надзор.
Дори и да се приеме, че вземанията са придобити на 29.10.2014 г., тогава ответникът
не е знаел за неплатежоспособността на Б.та, което е установено едва с
решението на САС по молбата за откриване на банкова несъстоятелност. Ответникът
не е знаел и за направено искане за откриване на производство по банкова
несъстоятелност.
Синдиците на Б.та са представили
допълнителен писмен отговор, с който поддържат предявените искове с довода, че
нормата на чл.59 ал.3 ЗБН не изключва приложението на чл.3 ал.2 ЗБН, защото
прихващането представлява способ, който води до погасяване на задължения,
поради което попада в обхвата на чл.3 ал.2 ЗБН. По отношение на исковете с
правно основание чл.59 ал.3 ЗБН се сочи, че за момент на придобиване на
вземанията следва да се приеме денят на получаване от Б.та на съобщението за
цесията, защото нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД не може да се преодолее чрез уговорки
и условия в договора за цесия. Договорите за цесия не са произвели действие за Б.та
длъжник към момента на тяхното сключване, а едва от получаване на съобщението
на цедента.
Ответникът е представил допълнителен
писмен отговор, с който поддържа оспорванията на исковете с довода, че нормата
на чл.3 ал.2 ЗБН се прилага за действия и сделки, извършени с участието на Б.та,
както и че нормата на чл.59 ЗБН, която урежда недействителността на
прихващането, е специална и изключва приложението на общите
Разпоредби на ЗБН.
Поддържа се, че при прихващането основният резултат е погасяване на насрещните
задължения, но не и разпореждане с имуществено право. По отношение на исковете
по чл.59 ал.3 ЗБН се излагат съображения, че нормата на чл.99 ал.4 ЗЗД
разграничава момента на придобиване на вземането от новия кредитор от момента,
от който прехвърлянето поражда действие за длъжника. Договорите за цесия са
породили действие спрямо страните по тях от момента на тяхното сключване.
Ответникът не е знаел за настъпила неплатежоспосбност или че е поискано
откриване на производство по несъстоятелност.
Представен е договор за банков кредит от
16.05.2007 г., от който се установява, че „К.т.б.” АД е предоставила на
ответника кредит в размер на 16 000 000 лв., срещу което ответникът е
поел задължението да върне сумата чрез плащане на месечни погасителни вноски до
15.04.2016 г.
Към договора са сключени анекси на
12.07.2007 г., 14.11.2008 г., 17.08.2009 г., 25.05.2010 г., 23.03.2012 г.,
15.04.2014 г., с които страните са преуреждали условията за погасяване на
задълженията.
Представен е договор от 02.06.2014 г., с
който „М.С.Б.“ ЕООД е прехвърлил на ответника свое вземане срещу „К.т.б.” АД в
размер на 758 850 лв., с което погасява задължението си към ответника за
заплащане на цена за продадени от ответника акции.
Представен е договор от 02.06.2014 г., с
който „В.М.“ ООД е прехвърлил на ответника свое вземане срещу „К.т.б.” АД в
размер на 297 255 лв., с което
погасява задължението си към ответника за заплащане на цена за продадени от
ответника акции.
Представен е договор от 17.06.2014 г., с
който Й.Н.Ц.е прехвърлил на ответника свое вземане срещу „К.т.б.” АД в размер
на 2 405 000 ЕВРО.
Представено е уведомление вх.N 10004/29.10.2014 г., с което
ответникът е уведомил Б.та, че прихваща
задълженията си по договора за кредит с вземане в размер на 2 405 000 ЕВРО, което е придобил по
сключен договор с Й.Н.Ц..
Представено е уведомление вх.N 10005/29.10.2014 г., с което ответникът е уведомил Б.та, че прихваща задълженията си по договора за
кредит с вземане в размер на
297 255 лв., което е придобил по сключен договор с „В.М.“ ООД.
Представено е уведомление вх.N 10006/29.10.2014 г., с което ответникът е уведомил Б.та, че прихваща задълженията си по договора за
кредит с вземане в размер на 758 850 лв., което е придобил по сключен
договор с „М.С.Б.“ ЕООД.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет
на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.3 ал.3
ЗБН, както и предявени под условието на евентуалнсот искове по чл. 59 ал.3 ЗБН.
Синдиците са предявили искове за
недействителност на извършени от ответника прихващания, а прихващането
представлява едностранна правна сделка. Следователно единствено ответникът е
пасивнолегитимиран да отговаря по предявените искове. Доколкото не се иска
обявяване недействителност на двустранна правна сделка, не е налице необходимо
другарство, при което процесуално легитимирани като ответници са страните по
сделката.
Не се спори,
че ответникът към 29.10.2014 г. е имал задължения към „К.т.б.”АД в общ
размер на 5 780 430,14 лв., произтичащи от сключен на 16.05.2007 г. договор
за банков кредит и анексите към него. Не се спори, че през м.06.2014 г.
ответникът, който е длъжник на Б.та, е сключил с „М.С.Б.“ ЕООД, с „В.М.“ ООД и с
Й.Н.Ц.договори, по силата на които е придобил вземания на посочените лица срещу
Б.та. След сключване на процесните
договори праводателите по тях са уведомили на 29.10.2014 г. Б.та длъжник за
прехвърляне на вземанията, а на същата дата ответникът в качеството на цесионер
и нов кредитор е упражнил потестативното си компенсационно право, насочено към
погасяване чрез прихващане на задълженията му към Б.та.
Спорът е изцяло от правна
страна и е концентриран около въпроса за недействителността на извършените
прихващания, т.е дали към момента на достигане на изявлението за компенсация
законът е позволявал и допускал да се извършва прихващане.
По исковете за нищожност.
Според съда процесните прихващания не попадат в обхвата на забраната по чл.3
ал.2 ЗБН, поради което не са нищожни на основание чл.3 ал.3 ЗБН. Забраната по
чл.3 ал.2 ЗБН се отнася до действия и сделки с имуществото на Б.та, но в случая
прихващанията не са извършени от представители на Б.та, а и те не представляват
разпореждане на Б.та с нейно имущество, защото нямат за предмет права, които се
прехвърлят от Б.та в имуществото на ответника. Прихващането не представлява и
действие по изпълнение на задължения на Б.та, защото не Б.та е извършила
процесните компенсационни изявления, насочени към погасяване задълженията на
ответника.
Прихващането представлява действие на
ответника, имащо за цел да удовлетвори негови вземания срещу Б.та, т.е да ги
събере по извънсъдебен ред принудително /без волята и съгласието на Б.та/.
Доколкото прихващането представлява особен способ за събиране на вземания и
доколкото в нормата на чл.59 ЗБН са предвидени специални правила за този
способ, съдът намира, че прихващането не попада в обхвата на чл.3 ал.2 и ал.3
ЗБН. Предвидените специални правила в нормата на чл.59 ЗБН показват волята на
законодателя да разграничи прихващанията от действията и сделките по чл.3 ал.2
ЗБН.
Като краен извод – процесните
прихващания не са извършени в нарушение на забраната по чл.3 ал.2 ЗБН, поради
което исковете за нищожност по чл.3 ал.3 ЗБН са неоснователни.
След като предявените като
главни искове за нищожност са неоснователни, съдът дължи произнасяне по
евентуалните искове с правно основание чл.59 ал.3 ЗБН, защото е сбъднато
вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане.
Сключените от ответника през
м.06.2017 г. три договора имат характер на договори за цесия, защото водят до
придобиване от ответника на паричните вземания на неговите съконтрагенти срещу Б.та. Като правен способ за придобиване на вземане цесията
поражда действие за длъжника /Б.та/ от момента на съобщаването, което следва да
е извършено от цедента /стар кредитор/ - чл.99 ал.4 ЗЗД. До съобщаването на
цесията не настъпва спрямо длъжника прехвърлителното действие на договора.
Това означава, че до този правнорелевантен момент вземането, предмет на
договора за цесия, се счита спрямо длъжника за съществуващо в патримониума на
цедента, а цесионерът /нов кредитор/ не е носител на вземането до този
момент.
Процесните договори за
прехвърляне на вземания са сключени през м.06.2014 г., но с оглед на
специалното правило на чл.99 ал.4 ЗЗД следва да се приеме, че ответникът в
качеството на цесионер не е придобил през м.06.2014 г. вземанията, предмет на
договорите. Това е така, защото съобщенията за прехвърлянията не са получени от
Б.та /длъжник/ на 02.06.2014 г. и на
18.06.2014 г., когато са сключени договорите с нот.заверка на подписите.
Трите договора за прехвърляне
на вземания са с нот.заверка на подписите, удостоверено от нотариуса на 02.06.2014
г. и на 18.06.2014 г. Следователно договорите в качеството на частни документи
са съществували със сигурност на удостоверените от нотариуса дати, на които
страните са положили подпис. Обстоятелството, че договорите за прехвърляне на
вземания са съществували в качеството на частни документи на 02 и на 18.06.2014
г., не означава, че на тези дати вземанията по тях са придобити ответника, имащ
качеството на цесионер. За прехвърлителния ефект на цесията е ирелевантно
обстоятелството кога е съставен в писмена форма договорът, защото специалното
правило на чл.99 ал.4 ЗЗД приравнява момента на съобщаване на длъжника като
момент на придобиване на вземането от цесионера.
Достоверността на датата по
смисъла на чл.181 ал.1 ГПК има за цел да уреди отношенията при конкуренция
между правоприемници, когато едно и също вземане е прехвърлено последователно
от неговия притежател на различни лица-приобретатели. В този случай
приобретателят, който се ползва от придобивно основание, обективирано в частен
документ с по-ранна - достоверна
дата, може да противопостави своето
придобивно основание на конкуриращия приобретател, който се ползва от документ
с недостоверна дата. В случая обаче не е
налице спор/колизия между правата на ответника и друго лице, на което да са
прехвърлени цедираните вземания. Ето защо съдът намира, че достоверната дата на
договора за цесия е ирелевантно обстоятелство за момент на придобиване на
вземането от новия кредитор.
За настъпване на материалнопрания ефект по прехвърляне
и придобиване на вземане срещу длъжника значение има моментът на получаване от
длъжника на съобщението, но не и кога е сключен договорът между цедента и
цесионера / решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС/, защото от момента на съобщаване се създава „достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на
стария му кредитор с нов“. В този смисъл съдът намира, че макар и
договорите за прехвърляне на вземания да са сключени на 02-ри и на 18.06.2014
г. цесионерът по тях не е придобил вземания срещу Б.та към тези дати, защото
към тези дати Б.та не е уведомена и не е негов длъжник. Б.та е станала длъжник
на ответника /цесионер/ по прехвърлените вземания едва на 29.10.2014 г., когато
е получила съобщението за прехвърлянето на вземанията, поради което от тази
дата ответникът е придобил вземанията срещу Б.та.
Договорите за прехвърляне на вземане пораждат
действие за страните по тях от момента на тяхното сключване, но по
отношение на Б.та-длъжник имат действие от момента на съобщаването. Ето защо съдът приема, че по отношение на Б.та-длъжник
ищецът е придобил вземанията на 29.10.2014 г., когато са получени съобщенията
за прехвърляне на вземанията.
Вземанията са придобити от
ответника в качеството на цесионер на 29.10.2014 г., т.е преди
постановяване на решението на СГС от 22.04.2015 г. по т.дело N 7549/14 г. за откриване производство по несъстоятелност
на Б.та. Задълженията на ответника към Б.та също са възникнали преди 22.04.2015
г. Следователно прихващанията попадат в обхвата на чл.59 ал.3 ЗБН. В този
случай от значение за действителността на прихващанията е фактът на знание у
приобретателя на вземанията за състоянието на неплатежоспособност.
С решение N
138 на УС на БНБ от 06.11.2014 г. е
отнета лицензията за извършване на банкова дейност на Б.та, а това
обстоятелство е вписано по партидата на Б.та в ТР на 07.11.2014 г.
Следователно процесните вземания, предмет на изявленията за прихващане
/„активните вземания”/, са придобити от ответника чрез цесия преди датата 07.11.2014 г., на която е вписано в ТР партидата на Б.та решението на Централната Б. за отнемане на
лицензията за извършване на банкова дейност. В този случай не може да се
приеме на основание чл.59 ал.4 ЗНБ, че ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност, защото
вземанията му, а и задължението към Б.та, не са
придобити след датата на вписване на решението на Централната Б. за отнемане на лицензията.
От вписванията по партидата на Б.та в търговския регистър се установява обаче, че на 23.06.2014 г. е обявено
Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което Б.та е
поставена под специален надзор за срок от три месеца и са назначени квестори, която мярка съгласно чл. 115, ал. 1 ЗКИ в
действалата към 20.06.2014 г. редакция, се налага в случаите, при
които е констатирана опасност от неплатежоспособност на Б.та. С това решение е постановено
и спиране на плащанията. Обявяването на решенията на УС на БНБ № 73 от 20.06.2014 г. и допълващото
го решение № 74 от 22.06.2014. по
партидата на Б.та в
търговския регистър, с които е постановено спиране на
плащанията, Б.та е поставена под специален надзор, както и затварянето
на Б.та за клиенти в същия този период, са обстоятелства, които са публично известни и сочат, че ответникът, а и
неограничен кръг физически лица и търговци са узнали за финансовите затруднения, за влошеното финансово състояние и за недостига
на парични средства за извършване на дължими плащания. С Решение на УС на БНБ № 114 от 16.09.2014 г. е продължен до 20.11.2014
г. срокът, през който Б.та е поставена под специален
надзор, а в решението е посочено, че Б.та продължава да изпитва остър недостиг на ликвидност за възстановяване на банковата си дейност и за
изпълнение на задълженията си към депозантите и другите кредитори
При тези факти съдът намира, че към 29.10.2014 г., когато ответникът е придобил
вземанията по сключените с депозанти на Б.та договори, е знаел за финансовите
затруднения и за изпадане на Б.та в състояние на
неплатежоспособност. Вземането е
придобито след поставянето на Б.та под специален надзор, когато са назначени
квестори и когато б.та фактически не е извършвала банкова дейност, т.е е била нефункционираща
банкова институция, защото е затворила за работа с клиенти и не е извършвала
плащания. Това фактическо обстоятелство сочи на знание за неплатежоспособност.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявените искове за нищожност следва да бъдат отхвърлени, а евентуалните искове по чл.59 ал.3 ЗБН да се
уважат.
Мотивиран
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдиците на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност срещу „И.Г.” АД
искове с правно основание чл.3 ал.3 ЗБН, с които се иска установяване
нищожността на извършени от „И.Г.” АД прихващания: с уведомление вх.N 10004/29.10.2014 г., с което „И.Г.” АД е уведомил, че прихваща задълженията си по договор за
кредит от 16.05.2007 г. и анекси към него с вземане в размер на 2 405 000 ЕВРО, придобито по
сключен на 17.06.2014 г. договор с Й.Н.Ц.; с уведомление вх.N 10005/29.10.2014 г., с което „И.Г.” АД е
уведомил, че прихваща задълженията си по
договор за кредит от 16.05.2007 г. и анекси към него със свое вземане в размер
на 297 255 лв., придобито вместо
плащане по сключен на 02.06.2014 г. договор с „В.М.“ ООД; с уведомление вх.N 10006/29.10.2014 г., с което „И.Г.” АД е
уведомил, че прихваща задълженията си по
договор за кредит от 16.05.2007 г. и анекси към него със свое вземане в размер
на 758 850 лв., придобито по сключен на
02.06.2014 г. договор с „М.С.Б.“ ЕООД.
ОБЯВЯВА за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „К.т.б.” АД-в несъстоятелност, ЕИК*********,
на основание чл.59 ал.3 ЗБН извършените от „И.Г.” АД, ***, прихващания:
с уведомление вх.N 10004/29.10.2014 г., с което „И.Г.” АД е уведомил, че прихваща задълженията си към „К.т.б.” АД по
договор за кредит от 16.05.2007 г. и анекси към него със свое вземане в размер
на 2 405 000 ЕВРО, придобито
по сключен на 17.06.2014 г. договор с Й.Н.Ц.;
с уведомление вх.N 10005/29.10.2014 г., с което„И.Г.” АД е уведомил, че прихваща задълженията си по „К.т.б.” АД договор
за кредит от 16.05.2007 г. и анекси към него със свое вземане в размер на 297 255 лв., придобито вместо плащане по
сключен на 02.06.2014 г. договор с „В.М.“ ООД;
с уведомление вх.N 10006/29.10.2014 г., с което „И.Г.” АД е
уведомил, че прихваща задълженията си
към „К.т.Б.” АД по договор за кредит от 16.05.2007 г. и анекси към него със
свое вземане в размер на 758 850 лв., придобито по сключен на 02.06.2014
г. договор с „М.С.Б.“ ЕООД.
ОСЪЖДА „И.Г.” АД, ***, да
заплати по сметка на СГС Държавна такса от 57598,76 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: