№ 1993
гр. Пловдив, 19.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Велина Бр. Дублекова
като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело №
20225300101733 по описа за 2022 година
Производство по чл.130 от ГПК.
Производството по делото е образувано след изпращането му от
Районен съд- Пловдив по компетентност с оглед родовата подсъдност на
спора.
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. АНГ. В. и
Р. Д. В. против РКС Пловдив и Община Пловдив. Исковата претенция се
основава на твърденията, че наследодателят на ищците А. Б. В., починал на
***г., е бил собственик на земеделски имот от 25. 170 дка, находящ се в
землището на гр. Пловдив, в местността „***“, съставляващ имот пл. № ***
от плана от 1952 г. на гр.Пловдив, при граници на имота, описани в исковата
молба, придобит на основание изтекла в негова полза придобивна давност, за
периода 1933 г. до 1958г., като владението е предадено от неговия *** и е
осъществявано от неговите *** в негова полза по повод и още от самото му
раждане. Понастоящем имотът съставлява поземлен имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Пловдив, с площ от 23038 кв.м., трайно предназначение
на територията урбанизирана, начин на трайно ползване: за други вид
застрояване, стар идентификатор 510.165, при граници на имота, описани в
исковата молба. Наследодателят на ищците е заявил възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ собствеността върху този имот, във връзка с което е образувана
преписка *** на ***, по която преписка към настоящия момент няма
постановен окончателен акт, произнасянето е отложено до представянето на
нови удостоверения и скица по чл.13 ППЗСПЗЗ. Община Пловдив твърди да е
собственик на имота на основание извършена замяна на собствени на
общината земеделски земи с имоти, собствени на ***, чийто правоприемник е
***, между които имоти е и процесният недвижим имот, като за имота има
съставен акт за общинска собственост. Оспорва се правото на собственост на
кооперацията върху процесния имот, по съображения, изложени в исковата
молба и в тази връзка се оспорва Община Пловдив да е придобила вещни
1
права върху процесния имот, тъй като праводателят й *** не е бил негов
собственик. Наличието на акт за общинска собственост препятства
възможността ищците да се снабдят с каквито и е било документи във връзка
с реституцията на правата им, за да бъде приключена процедурата по
преписка *** г. на ***.
Въз основа на изложеното е формулирано искане да бъде постановено
съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците не
са били собственици на процесния имот към периода 1949-1960 г., в
условията на евентуалност че наследодателят на ищците А. Б. В., починал на
***г. е бил собственик на процесния недвижим имот към този период.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата
молба, с която оспорват исковете като недопустими, по изложени в
отговорите съображения. Позовават се на влязло в сила решение, постановено
по гр. дело № 3400/ 2006г. по описа на Районен съд – Пловдив.
Като взе предвид становището на страните и прецени наведените
доводи, свързани с допустимостта на настоящия процес, съдът взе предвид
следното:
С влязло в сила решение № 561/ 31.03.2009г., постановено по в.гр.дело
№ 1271/ 2008г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, е отменено Решение №
16/ 22.02.2008г., по гр. дело № 3400/ 2006г. по описа на Районен съд –
Пловдив, и е признато за установено по отношение на ответниците „Ферал
ТК“ ЕООД, Р. Д. В. и Б. АНГ. В., че община Пловдив е собственик на
недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив – дворно място, представляващо
имот пл.№ *** по кадастралния план на „***, с площ от 25.170 дка, както и е
отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот – констативен – на
основание §4 от ППЗСПП, № *** на нотариус ***, нотариус при ПРС, с който
се признава А. Б. В. за собственик на имот в строителните граници на гр.
Пловдив от 25.170 дка, находящ се в землището на гр. Пловдив, местност
„***, представляващ имот пл. № *** /стар/, № ***, по кадастрален план на
„***.
Производството по гр. дело № 3400/ 2006г. по описа на Районен съд-
Пловдив е образувано по искова молба на Община Пловдив, против
ответниците „Ферал ТК“ ЕООД, Р. Д. В. и Б. АНГ. В., с която е предявен иск с
правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ във вр. с чл.12, ал.4 и чл.14, ал.4
от ЗСПЗЗ, за признаване за установено, че Община Пловдив е собственик на
недвижим имот, представляващ имот в строителните граници от 25.170 дка,
находящ се в землището на гр. Пловдив, местност „***, представляващ имот
2
пл. № *** /стар/, 165 /нов/ по кадастралния план на „***. Исковата претенция
се основава на твърденията, че общината е собственик на процесния
недвижим имот на основание извършена замяна през 1949 г. на общински
имоти (земеделски земи) с недвижими имоти, собствени на Всестранна ***,
сред които е процесният. С решение № П-474 от 28.03.1994г. на ***- *** е
възстановено правото на собственост на А. Б. В. в съществуващи стари
реални граници на имот № *** по плана на „***“ от 1952г., в строителните
граници от 25.170 дка, находящ се в землището на гр. Пловдив, местността
„***“. Въз основа на издаденото решение на Поземлената комисия А. Б. В. –
наследодател на ответниците Р. Д. В. и Б. АНГ. В., се снабдил с констативен
нотариален акт, на основание § 4 от ППЗСПЗЗ.
С постановеното на ПОС решение е прието, че Община Пловдив е
придобила правото на собственост на валидно правно основание – извършена
надлежно замяна на земи, кооперативна собственост на *** със земи
общинска собственост на Пловдивски градски народен съвет, съгласно
Протокол –решение от 15.01.1949г. на Комисия по чл.11 от Правилника за
земеустрояването на ТКЗС, сред които е и процесният имот. Отречени са
правата на собственост на ответниците Р. Д. В. и Б. АНГ. В., респ. правото на
собственост на техния наследодател А. Б. В. върху процесния недвижим имот,
като е прието, че не се доказва правото на собственост на наследодателя на
ответниците А. Б. В. по отношение на процесния недвижим имот, като по
делото няма нито твърдения, нито данни какъв е придобивният способ. В
рамките на производството е извършен косвен съдебен контрол относно
законосъобразността на реституционния акт – Решение № ***г. на ***,
вследствие на което е мотивиран извод, че решението няма конститутивно
действие и не поражда вещноправно последици по отношение на А. Б. А.. С
решението е прието, че тъй като А. Б. В. не е станал собственик по реституция
по ЗСПЗЗ на процесния имот, то и неговите наследници по закон Р. Д. В. и Б.
АНГ. В. не са придобили право на собственост върху процесния недвижим
имот.
Между страните в настоящото производство не е спорно, че
производството по гр. дело № 3400/ 2006г. по описа на ПРС касае настоящия
процесен имот, нито че настоящите ищци са били ответници по предходното
производство. Тезата на ищците е, че силата на присъдено нещо по гр. дело №
3400/ 2006г. по описа на ПРС не обхваща заявения по настоящото дело спор,
тъй като липсва идентичност на петитумите и на обстоятелствата, на които се
основават исковете. Влязлото в сила решение по предходното производство
установява правото на собственост на община Пловдив към момента на
неговото постановяване, а в настоящото производство се оспорва
ответниците да са били собственици към момента на масовизацията на земите
в България (т.е.през периода 1949г. – 1960г.), който момент е релевантният
3
времеви период за реституция на права върху земеделски имоти към днешна
дата.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.4 от ЗСПЗЗ (която разпоредба е
отменена бр.13/ 2007г., но е била в сила към датата на подаване на иска по гр.
дело № 3400/ 2006г.) всеки заинтересован може да установи по съдебен ред
своите права върху имота, възстановен по реда на ал.3 (т.е. въз основа на
декларация с нотариална заверка на подписа, с която заявителят декларира
правото си на собственост). Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ
при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата
си по съдебен ред.
Производството по гр. дело № 3400/ 2006г. по описа на ПРС е
образувано по иска на община Пловдив срещу настоящите ищци, с правно
основание на иска чл.12, ал.4 и чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, за установяване право на
собственост на община Пловдив върху процесния в настоящото производство
недвижим имот, като общината се легитимира като собственик на основание
извършена през 1949г. замяна на общински имоти с имоти, собствени на ***
(чийто правооприемник е вторият ответник в настоящото производство РКС
Пловдив), сред които имоти е процесният, както и общината е оспорила
правото на собственост на наследодателя на ищците в настоящото
производство А. Б. В.. С решението по в.гр.д. № 1271/ 2008г. на ПОС е
прието, че тъй като А. Б. В. не е станал собственик по реституция по ЗСПЗЗ
на процесния имот, то и неговите наследници по закон Р. Д. В. и Б. АНГ. В. не
са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Правата
на община Пловдив върху процесния имот са изследвани към датата на
тяхното възникване – извършената замяна през 1949г. и е прието, че същата е
придобила правото на собственост върху имота на валидно правно основание.
Следователно спорът относно собствеността между ищците и община
Пловдив по отношение на процесния имот е решен и по отношение на
сочения от ищците релевантен период. В предходното производство ищците,
тогава ответници по иска на Община Пловдив е следвало да изчерпат всички
свои възражения относно правата върху процесния имот на праводателя на
община Пловдив ***, както и да посочат и установят основанието, на което
техният наследодател е придобил правото на собственост върху имота преди
неговата национализация. Въведените с настоящата искова молба твърдения,
че наследодателят на ищците е придобил правото на собственост върху
процесния недвижим имот на основание изтекла придобивна давност, което
изключва правата на ответниците върху имота, както и че праводателят на
община Пловдив, по никакъв начин не е придобил права върху имота, са
преклудирани. Спорът за собствеността върху процесния имот между ищците
и община Пловдив е решен със сила на присъдено нещо, с поставеното по гр.
дело № 3400/ 2006г. по описа на ПРС решение, и е недопустимо неговото
пререшаване в настоящото производство. Влязлото в сила решение по гр.
дело № 3400/ 2006г. по описа на ПРС (в частност решение № 561/
31.03.2009г., по в.гр.д. № 1271/ 2008г. по описа на ПОС) обвързва със сила на
4
присъдено нещо ищците и ответника Община Пловдив, предвид на което, на
основание чл.299, ал.1 и ал.2 ГПК, е налице забрана за пререшаване на спора
и производството по настоящото дело следва да се прекрати като
недопустимо.
Не е налице правен интерес от водене на самостоятелно производство
срещу втория ответник РКС – Пловдив, с оглед обстоятелствата, на които се
основават предявените в условията на евентуалност искове за собственост
(исковете се предявяват срещу този ответник в качеството му на
правоприемник на праводателя на Община Пловдив ***) и формулираните
петитуми да бъде признато за установено, че РКС Пловдив не е собственик, в
условията на евентуалност че наследодателят на ищците А. Б. В. е бил
собственик на процесния недвижим имот, към момента на масовизацията на
земите в България (1949г. – 1960г.). Изложените от ищците съображения за
наличие на правен интерес съдът намира за неоснователни.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, подадена Б. АНГ. В. и Р. Д. В. против Районен
кооперативен съюз Пловдив и Община Пловдив, с която е предявен иск за
признаване за установено, че ответниците не са били собственици на
процесния имот към периода 1949-1960 г., в условията на евентуалност за
признаване за установено, че наследодателят на ищците А. Б. В., починал на
***г. е бил собственик на процесния недвижим имот към този период, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 20225300101733/ 2022г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив, като процесуално недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5