О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1778 19.09.2018 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I въззивен граждански състав, на деветнадесети септември
през две хиляди и осемнадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Секретар:
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 1371 по описа за 2018 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.
№ 34497 от 20.08.2018г., подадена по пощенски оператор на 17.08.2018г. от Д.А.Л.,
гражданин на Република Полша, роден на ***г., с лична карта № AU 0438138, издадена на 15.08.2008г. от ПА
Полша, с адрес: Република Полша, гр. Плок, ул. Батальон Парасол № 5, ап. 19
чрез адвокат Л.К.,***, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „И. Асен II“ № 6, с
която се обжалва частично решение № 1677/31.07.2018г., постановено по гр.д. № 5890/2017г.
по описа на Районен съд Бургас.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният
съд е осъдил „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, Индустриална зона, „Лукойл Нефтохим Бургас“, представлявано
от Клаудио Пала, Фабрицио Зароли и Джовани Батиста да заплати на Д.А.Л. сумата
от 3365,62 лева – обезщетение за неползван платен годишен отпуск пропорционално
за 5 дни за 2013г. и 17 дни за 2014г. съгласно чл. 224 КТ, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 09.08.2017г. до окончателното изплащане
на сумата, сумата от 208 лева – разноски по делото като е отхвърлил претенцията по чл. 214 КТ за горницата над 3365,62
лева до пълния предявен размер от 3736,58 лева.
Отхвърлил е исковете на въззивника - ищец Д.А.Л.
за осъждане на ответника „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ за заплащане на обезщетения
и възнаграждения за извънреден труд в периода 01.07.2014г.-31.10.2014г., а
именно: сумата от 2624,49 лв. - възнаграждение за извънреден труд от 82 часа след изтичане на работното
време; сумата от 8295,63 лв. -
възнаграждение за 221 часа положен извънреден труд през почивни дни; сумата от
802,17 лв. - възнаграждение за 9 часа положен извънреден труд по време на
официални празници;
сумата от 3885,50 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сборната главница за периода
10.11.2014г. до подаване на исковата молба 09.08.2017г.;
сумата от 1239,54 лева – обезщетение
за забава в размер на законната лихва, начислено за периода 10.11.2014г. до
подаване на исковата молба – 09.08.2017г. върху главницата от 3743,40 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със
законните лихви върху главниците от подаване на исковата молба на 09.08.2017г.
до окончателното изплащане на вземанията.
С въззивната жалба се претендира
отмяна на решението на първа инстанция в частта, в която е отхвърлен иска за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд след работно време в
размер на 2624,49 лв., иска за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд през почивни дни в
размер на 8295,63 лева, иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд през
официални празници в размер на 802,17 лева, ведно с мораторна лихва считано от 10.11.2014г.
до датата на предявяване на исковата молба в размер на 3885,50 лева, както и
законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
Решението на РС Бургас не е обжалваното в
останалите части.
Във въззивната си жалба пред настоящия съд,
ищецът - въззивник излага аргументи за порочност на съдебния акт в обжалваните
части като счита, че делото не е изяснено от фактическа страна, тъй като е била
ограничена възможността на ищеца да посочи фактите, на които основава исканията
си и за събиране на доказателствата в подкрепа на претенциите му. Сочи, че
работодателят не е представил документи във връзка с полаган от работниците
извънреден труд като намира, че същият избирателно приложил документи и създавал пречки за
попълване на делото с доказателства. Намира, че не са предоставени пълни данни
от книгите за инструктаж, а от тях можело да се установи, че такъв е провеждан
на работника в почивни и празнични дни. Сочи, че ответната страна събирала и
отчитала труда посредством персонална пластична карта за достъп до работно
място, но тази информация без аргументи не била предоставена. Смята, че
неправилно РС Бургас не е приел за доказани фактите, за установяването, на
които ответникът – въззиваем е създал пречки. Излага, че завишаването на
продължителността на работното време може да се установява с всички допустими
доказателствени средства, включително със свидетелски показания. Намира, че от
разпита на свидетелите в първа инстанция може да се направи извод, че ищецът е
полагал извънреден труд като счита за недоказани твърденията на ответника. Аакцентира
на съвпаденията между твърденията на ищеца и свидетелските показания относно
времетраенето и дните, през които се полагал извънреден труд. Намира, че
големия брой заведени дела показва, че работодателят е бил недобросъвестен.
Сочи, че показанията на свидетелите са добросъвестни, ясни, логични, обективни,
кореспондират на данните по делото, както и че са дадени под клетва поради
което неправилно първоинстанционния съд не ги е кредитирал.
С оглед на изложеното се претендира отмяна на
решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
В подкрепа на твърденията си въззивникът прави
доказателствени искания за задължаване на ответната страна по реда на чл. 190,
ал. 1 от ГПК да представи намиращи се у нея писмени доказателства
– книга за ежедневен инструктаж, в която да
фигурират подписите, положени от работника под ежедневния инструктаж в книгата
за всички работни дни, в които е работил, също и извънредните такива – в
почивни дни и официални празници;
- периодичните доклади на ръководителите на
групи в строителството, в които да фигурирали реално изработените часове,
- заверена справка от карта за достъп до
работното място на работника на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от процесуалните
представители на въззиваемата страна „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“ е постъпил
отговор на въззивната жалба и молба с вх. №35879/30.08.2018г., подписана от
адв. Юлияна Матеева и адв. И.Л., в която посочват, че поради затруднена
комуникация с клиента се отказват от пълномощията си по делото, който отказ се
отнася до адвокатско дружество „Матеева и съдружници“ и за адвокатите, посочени
в пълномощното по делото, вкл. адв. Л.. Моли за приемане на отговора на
въззивна жалба и намира, че последващо призоваване на ответника не следва да се
извършва чрез адвокатския адрес, ползван досега. Към молбата се представя
удостоверение от 01.06.2018г. по ф.д. № 148/2012 на СГС, както и електронно
съобщение с превод от полски език.
Съдът намира за нужно да посочи, че с молбата
за отказ от пълномощия не се представят доказателства, че изявлението за отказ
от пълномощия е достигнало до адресата, поради което следва да даде възможност
на процесуалните представители в срок до датата на съдебното заседание да
представят доказателства, че изявлението за отказ от пълномощия е достигнало до
„СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“
С отговора на въззивна жалба се изразява
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на РС Бургас в обжалваната
част е правилно, поради което моли да бъде оставено в сила. Намира, че РС
Бургас правилно е анализирал събраните доказателства. Възразява срещу
допускането на доказателства. Не прави нови доказателствени искания.
Препис от решението на РС Бургас е връчен на
въззивника на 07.08.2018г. като въззивната жалба е подадена с пощенски оператор
на 17.08.2018г. Настоящият състав намира, че същата е допустима, подадена от
страна, която има правен интерес от обжалването, в законоустановения
двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, съобразена е с изискванията за
редовност по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Предвид
посоченото, делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Настоящият състав намира за неоснователни
исканията за задължаване на въззиваемия-ответник да представи поисканите
писмени доказателства. В тази връзка, основателни се явяват възраженията на
въззиваемия-ответник, наведени с отговора на въззивната жалба, че инструктажите
за безопасните условия на труд са неотносими към предмета на спора, тъй като
касаят единствено договорените между страните и регламентирани по закон работни
дни, няма нормативни изисквания да бъдат посочени началния и крайния час на
полагания от работника труд. Поисканите доклади и данни от карта за достъп не
представляват данни, които работодателят следва да съхранява по нормативно
установено задължение, фактически не се съхраняват у въззиваемия-ответник и
също се явяват неотносими към предмета на делото.
Предвид
изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 34497 от 20.08.2018г. от Д.А.Л., гражданин на Република
Полша, роден на ***г., с лична карта № AU 0438138, издадена на 15.08.2008г. от ПА
Полша, с адрес: Република Полша, гр. Плок, ул. Батальон Парасол № 5, ап. 19
чрез адвокат Л.К.,***, с адрес за връчване: гр. Царево, ул. „И. Асен II“ № 6, с
която се обжалва частично решение № 1677/31.07.2018г., постановено по гр.д. № 5890/2017г.
по описа на Районен съд Бургас, съгласно настоящото определение.
ДОКЛАДВА
молба с вх. № 35879/30.08.2018г. за
отказ от пълномощия, съгласно настоящото определение.
УКАЗВА на адв. И.Л. и адв. Юлияна Матеева –
управляващ съдружник „Матеева и Съдружници“ в срок до датата на съдебното
заседание да представят доказателства, че изявлението за отказ от пълномощия е
достигнало до „СИЧЕС ПОЛСКА СП. З.О.О.“
ВНАСЯ в.гр.д. № 1371/2018 г. по описа на Окръжен
съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 10.10.2018
г. от 10,40 часа.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
направеното с въззивната жалба искане за задължаване на ответната страна да
представи намиращи се у нея документи във връзка с трудовото правоотношение на въззивника,
а именно: книга/и за ежедневен инструктаж съгласно приложение № 1 от Наредба №
РД-07.2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение
и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, в която да фигурират подписите,
положени от работника под ежедневния инструктаж в книгата за всички работни
дни, в които е работил. Също и извънредните такива в почивни дни и официални
празници; периодичните доклади на ръководителите на групи в строителството
(формани) до ръководството на „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“, в които фигурират реално изработените часове от
работниците на фирмата за целия процесен период; заверена справка от карта за
достъп до системата за контрол и управление на достъпа до работното му място, от която да са видни
пълните данни за достъп на работника за целия процесен период, включително
данни за влизане и излизане от територията на Лукойл Нефтохим Бургас АД по дни
и часове.
Преписи от настоящото определение да се връчат
на страните, като съобщение се изпрати до посочените от тях във въззивната
жалба и отговора на въззивна жалба адреси за призоваване и съобщения, като за „СИЧЕС
ПОЛСКА СП. З.О.О.“ се изпрати съобщение и на адреса, вписан в регистър БУЛСТАТ
като седалище и място за извършване на дейността в гр. Бургас, както и на
адреса, посочен като адрес за кореспонденция в гр. София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.