ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 220
гр. Перник , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500125 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на двете страни, подадени срещу решение №
260192/29.09.2020 г., постановено по гр.д. № 8267/2019 г. на Районен съд – Перник, както
следва:
1. въззивна жалба на ответника Професионална гимназия по енергетика и минна
промишленост „Христо Ботев“- гр. Перник, подадена чрез адв. А.А., срещу горепосоченото
решение в частите му, с които са уважени предявените срещу ответника искове с правно
основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, като е осъден да заплати на ищцата В. Е. С.-И. следните
суми: 1) сумата в размер на 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от претърпените от
ищцата увреждания от трудова злополука на 25.04.2018 г., ведно със законната лихва от
деня на уврежането 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; 2) сумата
от 1661.97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода
от 26.04.2018 г. до 20.12.2018 г., и полученото обезщетение за временна неработоспособност
за същия период, ведно със законната лихва от 25.04.2018 г. до изплащането на сумата;
3) сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по фактура № **********/
24.07.2018 г. и фактура № **********/23.11.2018 г., ведно със законната лихва от 25.04.2018
г. до изплащането на сумата. Решението се обжалва и в частта, с която в тежест на
ответника са възложени разноските по делото съразмерно на уважената част от исковете.
2. въззивна жалба на ищцата В. Е. С.а-И., подадена чрез адв. М.Х., срещу
горепосоченото решение в частите му, с които са отхвърлени предявените от ищцата срещу
ответника Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“-
гр. Перник искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1)
разликата над уважената претенция за сумата от 8000 лева до сумата от 11 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и битови
неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на 25.04.2018 г., ведно със
1
законната лихва от деня на уврежането 25.04.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Решение № 260192/29.09.2020 г., постановено по гр.д. № 8267/2019 г. на Районен съд
– Перник, е влязло в сила като необжалвано в частите, с които са отхвърлени предявените от
Валентина Евлогиева Славчева-Илиева срещу Професионална гимназия по енергетика и
минна промишленост „Христо Ботев“- гр. Перник искове с правно основание чл. 200 КТ и
чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1) разликата над сумата от 11 000 лева до целия предявен
размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки,
страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на
25.04.2018 г., ведно със законната лихва от деня на уврежането 25.04.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата; 2) разликата над уважената претенция от 1661.97 лева
до целия претендиран размер от 3488 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би
получила за периода от 26.04.2018 г. до 20.12.2018 г. и полученото обезщетение за временна
неработоспособност за същия период, 3) сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за
неполучени допълнителни парични средства за празниците 24.05.2018 г., 15.09.2018 г. и
24.12.2018 г.
В жалбата на Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост
„Христо Ботев“- гр. Перник са изложени съображения за неправилност на
първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Намира за прекомерно
завишен размера на определеното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди от процесната трудова злополука, за който счита, че не отговаря на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД. На следващо място оспорва извода на първоинстанционния
съд, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от 26.04.2018 г. до
20.12.2018 г., и полученото обезщетение за временна неработоспособност за същия период.
Твърди, че ако не беше настъпила трудовата злополука и ищцата работеше през същия
период, тя не би получила целия размер на брутното трудово възнаграждение, а нетното
възнаграждение, след удържане на задължителните осигурителни вноски и данъци, което
според ответника е по-ниско от действително полученото от нея обезщетение от фондовете
на ДОО. Досежно присъденото обезщетение в размер на 327 лева, представляващи разходи
за рехабилитация по ф-ра № **********/ 24.07.2018г. и ф-ра № **********/23.11.2018г.,
релевира доводи, че извършването на тези разходи не е доказано, тъй като фактурите са
първичен счетоводен документ. Релевира и доводи, че районният съд неправилно е
определил за начален момент, от който се дължи законната лихва за забава върху това
обезщетение, датата 25.04.2018 г., когато е настъпила трудовата злополука, като поддържа,
че към този момент разходите не са били извършени с оглед датите на издаване на двете
фактури. С оглед на горното ответникът моли решението да бъде отменено в атакуваните
части и предявените срещу него искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноските
за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба на ответника не се представят и не се сочат
доказателства.
Насрещната по въззивната жалба на ответника страна - ищцата Валентина Евлогиева
Славчева-Илиева, чрез адв. М.Х., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Във въззивната жалба на ищцата Валентина Евлогиева Славчева-Илиева са наведени
доводи за определяне на размера на обезщетението за претърпените от трудовата злополука
неимуществени вреди в противоречие с критериите на чл. 52 ЗЗД. Според ищцата районният
съд не е отчел в достатъчна степен тежестта и характера на настъпилото увреждане, както и
обстоятелството, че в резултат на счупването на костта и продължителното обездвижване на
2
крака ищцата е получила остеопорозни промени на костите на увреденото ходило, което е
довело и до бавно зарастване на фрактурата. Като основание за определяне на по-висок
размер на обезщетението за неимуществени вреди сочи и дългия период на лечение и
възстановяване от 8 месеца, от които 55 дни кракът е бил в гипсова имобилизация, а 75
дни изобщо не е трябвало да стъпва на него. Навежда доводи, че при постановяване на
решението не са взети предвид силата на болките, които е изпитвала и твърди, че
продължава да изпитва при стъпване на счупения крак, както и периода, през който е имала
затруднения от битово и хигиенно естество. Посочва, че и претърпените от ищцата
психически срив и психологически дискомфорт от дългата изолация също не са оценени в
достатъчна степен. Поради изложените съображения моли да бъде прието, че определеният
размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди е занижен, като иска
да бъдат присъдени още 3000 лева или общо 11 000 лева. Моли решението да бъде
отменено и в частта на присъдените в нейна тежест разноски, като претендира и присъждане
на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в полза на адв. М.Х. за осъществяваното
безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция. С
въззивната жалба на ищцата не се представят и не се сочат доказателства.
Ответната по въззивната жалба на ищцата страна- Професионална гимназия по
енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“- гр. Перник не е подала писмен отговор
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадените въззивни жалби са допустими (подадени са в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирани страни,
имащи правен интерес от обжалването на решението в съответните му части) и са
съобразени с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК, поради което образуваното
въз основа на тях дело следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание, като на страните бъде дадена възможност да изразят становище по доклада и им
бъде указана възможността за доброволно уреждане на спора.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
МОТИВИТЕ в настоящото определение да се приемат като доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по доклада.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 22.04.2021 г., в 10.35 часа, за която дата и час с оглед
извънредната епидемична обстановка страните да се призоват по телефон и с връчване на
препис от настоящото определение по посочените по делото електронни пощи. При
невъзможност за призоваване по указания ред да се призоват чрез изпращане на призовка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4