Решение по дело №17107/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4587
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100517107
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

гр.София,21.06.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на десети юни  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №17107 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

                С решение от 05.10.2018 г. по гр.д. № 66900/16 г., СРС, ГО, 71 с-в  ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от Й.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 6 - чрез адв. Г., срещу „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, офис Б-1 - чрез адв. П. обективно, кумулативно съединени осъдителни искове: 1/. по чл. 128 КТ за сумата от 2052,19 лева - неизплатено трудово възнаграждение за 21 р.дни от м.07.201бг.; 2/. по чл. 245, ал. 2 КТ - лихва за забава върху вземането за трудово възнаграждение за м.07.2016г. в размер на 35,20 евро за периода от 02.08.2016г. до 23.11.2016г.; 3/. по чл. 128 КТ за сумата от 1210,55 лева - неизплатено трудово възнаграждение за 13 р.дни от м.08.2016г.; 2/. по чл. 245, ал. 2 КТ - лихва за забава върху вземането за трудово възнаграждение за м.08.2016г. в размер на 15 евро за периода от 02.09.201бг. до 23.11.2016г.; 4/. по чл. 215 КТ сумата от 410,72 лева - неизплатени командировъчни за 21 р.дни от м.07.2016г.; 5/. по чл.86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за командировъчни за м.07.2016г. в размер на 24,70 евро за периода от 02.08.2016г. до 23.11.2016г.; 6/. по чл. 215 КТ сумата от 567,75 лева - неизплатени командировъчни за 13 р.дни от м.08.2016г. и 7/. по чл.8б, ал. 1 ЗЗД върху вземането за командировъчни за м.07.2016г. в размер на 10,50 евро за периода от 02.09.2016г. до 23.11.2016г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 23.11.201бг. до окончателното плащане и с разноските за производството.

ОСЪЖДА Й.Д.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, офис 6 - чрез адв. Г. да заплати на „В.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със съдебен адрес ***, офис Б-1 - чрез адв. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 580 лв. - разноски за производството.

             Подадена е въззивна жалба от ищеца, който твърди, че решението е незаконосъобразно ,необосновано и в противоречие с процесуалните правила.Не са обсъдени всички доказателства по делото,не е съобщено на ответника за санкцията по чл.161 ГПК  при непредставяне на изискани документи,за което е задължена/чл.190 ГПК/.

        Иска се отмяна на решението,връщане на първата инстанция за развиване на процедура по оспорване на документи и прилагане на нормата на чл.161 ГПК. Претендира разноски .

          В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба.Не се претендират разноски за въззивната инстанция.

          Софийски градски съд, след преценка на доказателствата по делото във връзка със становищата на страните, намира по делото за установено следното :

          Въззивната жалба на ищците е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е допустима, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

          Според императивното правило на чл. 269 изр. 2 ГПК, въззивната съдебна инстанция осъществява контрол за правилността на първоинстанционното съдебно решение по принцип в рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР N9 1/17. 07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС на РБ.

          Първоинстанционният съд е постановил решението като е отхвърлил изцяло предявените искове за трудово възнаграждение и командировъчни ,тъй като ответното дружество е изплатило  в брой и по банков път задълженията си като е надплатило със сумата 6 331.81 лв.

         Открито е производство по оспорване на автентичността на подписа на ищеца върху следните платежни документи:фиш за заплата за м.август 2016 г.,платежни ведомости за месеци януари,февруари,март и август 2016 г. В съдебно заседание на 08.02.2018 г.е дадена възможност на ответника да представи оспорените оригинални документи,които ще послужат на графологичната експертиза.В съдебно заседание на 22.03.2018 г.е указано на ответника,че ако не съдейства на вещото лице по графологичната експертиза,съдът ще приложи нормата на чл.161 ГПК.На това съдебно заседание е присъствал представител на ответника,поради което съдът намира,че указанията за представяне на оригиналите на оспорените документи,които ще послужат на графологичана експертиза,са надлежно съобщени на ответника.

        В тези оспорени пет платежни документа срещу името на ищеца за получени на ръка суми е положен подпис.Общата сума в тези документи е 6 190.59 лв.,за получени на ръка трудово възнаграждение и командировъчни пари.

        Ответникът е уведомен за санкцията по чл.161 ГПК и въпреки това не е изпълнил указанията.Съдът намира ,че е възпрепятствано доказването ,че ведомостите са подписани от различно лице от ищеца,поради което приема,че оспорените платежни документи не са подписани от ищеца.Като ги изключи от доказателствата по делото съдът приема,че общата по тях сума в размер на 6 190.59 лв.не е получена от ищеца.

      От констатациите на вещото лице ,направени въз основа на представените по делото писмени доказателства и проверката в счетоводството на ответника ,ако ищецът е получил сумите ,за които се е подписал в платежните документи ,то на същия са надплатени 6 331.81 лв.Въззивният съд прие,прилагайки санкзията по чл.161 ГПК,че ищецът не се е подписал и не е получил тази сума.От надплатената сума в размер на 6 331.81 лв.следва да се приспадне сумата 6 190.59 лв.и остава сума 141.22 лв.като надплатена.

       Поради съвпадане на крайния резултат на двете съдебни инстанции  първоинстанционно  решение следва да се потвърди.

            На въззиваемата страна се дължат разноски ,но такива не са претендирани и не следва да се присъждат.

               Воден от горното съдът

                                       Р  Е Ш  И:

      ПОТВЪРЖДАВА   решение  от 05.10.2018 г. по гр.д. № 66900/16 г., СРС, ГО, 71 с-в .

        РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване  .

                         

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

                                     

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:1.  

 

 

 

                                                                           2.