М О Т И В И
По АНД №4532/2015 г. по описа на
Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., с обвиняем В.А.П. ***
От Районна
прокуратура-Пловдив е внесено Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на В.А.П. *** за престъпление по чл.191,
ал.1 НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура - Пловдив изразява становище, че деянието
е съставомерно. Предлага на съда да признае обвиняемия за виновен в извършване на престъплението, за
което му е повдигнато обвинение, като на осн. чл.78А НК го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание “глоба” в минимален
размер.
Обвиняемият,
редовно и своевременно призован, се явява лично в съдебно заседание. Не оспорва
фактическата обстановка, изложена в постановлението на РП-Пловдив.
Съдът, след като
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното от фактическа страна:
В.А.П. е роден на *** ***, Б., български гражданин, основно
образование, неженен, безработен, ЕГН **********.
От приложената справка
за съдимост /л.38 ДПво/ е видно, че П. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78А НК.
Характеристичната
справка /л.39 ДПво / сочи, че обвиняемият няма криминални прояви.
В
началото на 2014 г. В.П. се запознава с непълнолетната Е.В.А., ЕГН **********,
живуща ***. Между двамата възникват близки отношения и под влияние на чувствата
си решават да заживеят на съпружески начала в дома на родителите на В.П. ***.
По това време А. е ученичка в ОУ „Д. Д." гр. Пловдив. През месец април,
въпреки волята на родителите на непълнолетната и без да бъдат насърчавани или
подпомагани от родителите на обв. П., двамата заживяват на съпружески начала на
горепосочения адрес. Установяват общо домакинство. Родителите на Е. А. - Ж.А. и
В.М. настояват пред дъщеря си да се върне в техния дом и да преустанови
съпружеското съжителство. Последната заплашва родителите си, както и тези на
обв. П., че ако ги разделят, ще се самоубие.
В
резултат на съпружеското съжителство Е. А. забременява, което споделя с
родителите си през месец юли 2014 г. Последните успяват да я убедят да постъпи
в болнично заведение и да направи аборт, тъй като все още е непълнолетна и не
може пълноценно да изпълнява задълженията си като майка на бъдещото дете. А. е
приета в Клиниката по акушерство и гинекология на УМБАЛ „Св. Георги" в
края на месец юли 2014 г., където с нейно информирано съгласие е извършен
аборт. След премахването на зародиша, А. започва да живее в дома на родителите
си. Тя и обв. П. не прекъсват връзката си и по взаимно желание през есента на
2014 г. отново заживяват съпружески в дома на В.П. ***.
От
самото начало на съпружеското съжителство през април 2014 г. на обв. П. е известно,
че Е. А. е навършила 14-годишна възраст, но не е навършила 16 години.
Съпружеското съжителство между двамата продължава и след 07.12.2014 г., на
която дата обв. П. навършва пълнолетие. Същото приключва в края на месец март
2015 г., когато под въздействието на родителите на Е. А. и на органите от отдел
„Закрила на детето” същото е прекратено.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства /справка съдимост и характеристичната
справка/, прочетени и приети по надлежния ред, и гласни доказателствени
средства /обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите З.В., А. П., В.М.,
Е. А., Ж.А. и К. Щ., на които
показания съдът дава вяра като обективни, последователни и кореспондиращи на
обясненията на обвиняемия.
С оглед гореустановената фактическа обстановка съдът приема, че от
обективна страна извършеното деяние от В.П. е съставомерно по чл.191, ал.1 НК, тъй като от събраните по делото доказателства по
несъмнен начин се установява, че в периода от 07.12.2014 г. до края на месец март
2015 г. в гр.Пловдив като пълнолетно лице, без да е сключил граждански брак е
заживял съпружески с лице от женски пол, което не е навършило 16 – годишна
възраст – Е.В.А., ЕГН **********.
В.П. осъществява
обективните признаци на състава на престъплението, тъй като като пълнолетно
лице от мъжки пол заживява съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16-годишна възраст – Е.В.А., ЕГН **********. Налице е форма на усложнена престъпна
дейност, а именно продължено двуактно престъпление, изпълнителното деяние на
което включва два акта-действие /заживяване на съпружески начала/ и бездействие
/непрекратяване на това противоправното състояние/,
като с последното деецът осъществява непрекъснато, до преустановяването му
състава на престъплението. Съгласно разпоредбата на чл.6 Семеен кодекс, брак може да
сключи лице, навършило осемнадесет години, като по изключение и то ако важни причини налагат това, брак
може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия по
постоянния адрес на лицето. Следователно отрицателният факт на липсата на сключен
брак между обвиняемия и А. се установява от обстоятелството, че към датата на
инкриминираното деяние същата е навършила 15 години, поради което е и обективно
невъзможно да е сключен брак между обвиняемия и А. към края на месец март 2015 г.
От субективна страна обвиняемият извършва
деянието умишлено под пряк умисъл като форма на вина, с непосредствено целени и
настъпили общественоопасни последици. Съзнава
противоправния характер на осъщественото
деяние, като цели и иска настъпването на забранените му последици. От
събрания по делото доказателствен материал безспорно се установява, че на В.П.
е известно, че Е. А. не е навършила 16-годишна възраст, като въпреки знанието
относно възрастта на последната, обвиняемият заживява съпружески, тоест на
семейни начала в едно общо домакинство, с А..
Съдът
намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл.78А НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание на В.П. за престъпление по чл.191, ал.1 НК. Обвиняемият е пълнолетно лице, не е
осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл.78А НК, престъплението е извършено умишлено и за него
НК предвижда наказание “лишаване от свобода” за срок до две години или “пробация”,
както и “обществено порицание”; касае
се за формално умишлено престъпление, тъй като съставът му не свързва
възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпване на
определени общественоопасни последици, поради което и със същото не са
причинени имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване.
Поради изложените
по-горе съображения относно липсата на брак между П. и А., съдът счете, че не
са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.191, ал.4 НК за
ненаказване на обвиняемия.
След като съдът призна
В.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.191,
ал.1 НК, на осн.чл.78А НК го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание “глоба” в размер на 1 000 лева.
При определяне размера на
административното наказание като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
взе предвид : чистото съдебно минало на
обвиняемия, направеното самопризнание и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина. Не се установиха отегчаващи отговорността обстоятелства.
Така определеното
административно наказание съдът намира, че е справедливо, необходимо и
достатъчно за постигане целите на наказанието и преди всичко с оглед
поправянето на обвиняемия.
В хода на
наказателното производство не са направени разноски.
Предвид гореизложеното
съдът постанови своето решение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.