№ 2
гр. гр. Д., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. П. Монев
Членове:Калина Т. Д.
Атанас М. Каменски
при участието на секретаря Елица Вл. Александрова
в присъствието на прокурора З. В. Т.
като разгледа докладваното от Калина Т. Д. Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223200600303 по описа за 2022 година
Производството е по чл.313 и сл. от НПК.
С Присъда № 9 от 30.06.2022г., постановена по н.о.х.д. № 11/2022г., Районен съд – Т.
е признал подсъдимия В. А. В., ЕГН - ********** от с.С. общ.Д. за ВИНОВЕН в
това, че:
На 12.11.2016г. в с. Ж., общ.Д., с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага
възбудил и подържал у В. М. К. от с.Ж., заблуждение и с това й причинил имотна
вреда в размер на 750 лв. и златна монета - 510 лв., всичко на обща стойност 1 260
лв.;
На 02.12.2016г. в с.В.о, общ.Г.Т., с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у В. К. Г. от с.В.о общ.Г.Т., заблуждение и с това му
причинил имотна вреда в размер на 2 750 лв.;
На 07.12.2016г. в с.С., общ.Г.Т. с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у М. Б. К. от с.С. общ.Г.Т., заблуждение и с това и
причинил имотна вреда в размер на 600 лв.;
На 07.12.2016г. в с.Р., общ.Г.Т., с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у В. П. П. от с.Р., общ.Г.Т. заблуждение и с това му
причинил имотна вреда в размер на 2 300 лв.;
На 22.12.2016г. в с.С., общ.Б., с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у Д. А. В. от с.С., общ.Б. заблуждение и с това му причинил
1
имотна вреда в размер на 3 650 лв.;
На 29.12.2016г. в с.Х. Д., общК. с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у В. Й. К. от с.Х. Д., общ.К. заблуждение и с това й
причинил имотна вреда в размер на 4 000 лв., златна монета - лефт, златна
махмудия, два броя златни монети ермелик, два броя златни рубенца, сребърна пара
с номинал от 100 лв. два броя сребърни пари с наминал 50 лв. на обща стойност
1 089,50 лв. и сребърна аския на стойност 50 лв., всичко на обща стойност 5
139,50лв.;
На 12.01.2017г. в сП., общ.Д., с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у П. К. И. от сП., общ.Д. заблуждение и с това му причинил
имотна вреда в размер на 3 500 лв.;
На 05.02.2017г. в с.Р., общК. с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у Х. Х. Д. от с.Р., общК. заблуждение и с това й причинил
имотна вреда в размер на 3 000лв.;
Ha 09.02.2017г. в c.А., общ.Д. c цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у К.И.К. от с.А. общ. Д. заблуждение и с това му причинил
имотна вреда в размер на 1 420 лв.;
На 12.02.2017г. и 13.02.2017г. в гр.Т., обл.Д., с цел да набави за себе си и за другиго
имотна облага възбудил и подържал у Л. Ф. Я. от гр.Т., обл.Д., заблуждение и с това й
причинил имотна вреда в размер на 43 322,04 лв.;
На 12.02.2017г. в гр.Т., обл.Д., с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и подържал у С. В. Г. от гр.Т., обл. Д., заблуждение и с това му
причинил имотна вреда в размер на 1 600лв.,
Като общата сума на вредата възлиза на 68 541,54 лева,
Поради което и на осн. чл.210 ал.1 т.5 във вр. с чл.209 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 във
вр. с чл. 26 ал.1 от НК и чл.58а ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК, му определил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три / години, което наказание на осн.
чл.58а ал.1 от НК, съдът намалил с една трета и наложил на подсъдимия В. А. В. да
изтърпи наказание – „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години.
На осн. чл.66 ал.1 от НК, съдът отложил изпълнението на така наложеното наказание
с изпитателен срок от 5 /пет / години.
Приспаднато е времето на задържане, през което подс.В. В. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ считано от 16.02.2017г. до 26.05.2017 година
включително.
Съдът отменил наложената с постановление от 26.05.2017 година принудителна
административна мярка по отношение на подсъдимия В. А. В., а именно „Забрана за
напускане пределите на Република България“.
Веществените доказателства: 1.Мобилен телефон марка „НТС", модел „Desire 5 0 0 ",
2
cep. № HT38LWE02011, IMEL: ****************. 2.Договор за мобилни услуги на
името на В.ка Гавраилова - 4л. 3.Пластика от сим карта с № 89359050000102311084 4.
1/един/ бр. мобилен телефон марка „НТС" 5. 1/един/ бр. мобилен телефон марка „Нокия
100" със сим карта „Теленор"; 6.1 /един/ бр. пластика за сим карта Глобул с фаб. №
8935905000031429; - №89359050000310897429 7. 1 /един/ бр. мобилен телефон „Нокия
1208" и пластика за сим карта Глобул с фабр. № 893 59050000416789397 8.1 /един/ бр.
камуфлажен панталон с поставен черен кожен колан с метална катарама 9. 1 /един/ бр.
мъжко яке кафяво на цвят 10.1 /един/ бр. картон за предплатен пакет на Теленор с №
********** с пластика за сим карта Теленор с № 89359050100523974997 и два бр.
найлончета с лепенки 11.1/един/ бр. пластика за сим карта „ВОВ" и пластика за сим
карта „В - COONIVECT" с № 89359050100303707070; 12.1 /един/ бр. сим карта Глобул
№ ********************, е разпоредено след влизане на присъдата в сила да се
унищожат по надлежния ред.
Подс.В. А. В. е осъден да заплати на В. М. К. с ЕГН - ********** от с.Ж., сумата от 1
260,00 лева - представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска – 30.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, като е осъден да заплати по сметка на Т.ски
районен съд сумата от 50,40 лева - явяваща се държавна такса върху размера на
уважения граждански иск.
Подс.В. А. В. е осъден да заплати на наследниците на В. П. П. с ЕГН - **********,
починал на 03.06.2018 година: П. В. П. с ЕГН - ********** и А. В. П. с ЕГН -
**********, сумата от 2 300,00 лева - представляваща обезщетение за причинените на
наследодателя им от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата
на депозиране на иска – 30.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението,
като е осъден да заплати по сметка на Т.ски районен съд сумата от 92,00 лева -
явяваща се държавна такса върху размера на така уважения граждански иск.
Подс.В. А. В. е осъден да заплати солидарно на наследниците на Д. А. В.: И. Ж. Р.
ЕГН - **********, А. Ж. Г. с ЕГН **********, Н. Ж. В. с ЕГН - **********, В. А. В. с
ЕГН - **********, Р. В. П. с ЕГН – ********** и В. Х. К. с ЕГН - **********,
сумата от 3 650,00 лева - представляваща обезщетение за причинените на наследодателя
им от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране
на иска – 30.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като е осъден да
заплати по сметка на Т.ски районен съд сумата от 146,00 лева - явяваща се държавна
такса върху размера на уважения граждански иск.
Подс.В. А. В. е осъден да заплати на В. Й. К. с ЕГН - ********** сумата от 5 139,50
лева - представляваща обезщетение за причинените й от деянието имуществени вреди,
ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска – 30.06.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, като да останалия размер – до размер на 30 000 лева
отхвърля иска като недоказан. Осъден е да заплати по сметка на Т.ски районен съд
сумата от 205,56 лева - явяваща се държавна такса върху размера на уважения
3
граждански иск.
Подс.В. А. В. е осъден да заплати солидарно на наследниците на Х. Х. Д. с ЕГН –
**********: Д. П. М. с ЕГН – ********** и Х. П. И. с ЕГН - ********** сумата от 3
000,00 лева - представляваща обезщетение за причинените на наследодателя им от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска
– 30.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като е осъден да
заплати по сметка на Т.ски районен съд сумата от 120,00 лева - явяваща се държавна
такса върху размера на уважения граждански иск.
Срещу така постановената присъда, но само в нейната гражданска част е
постъпила жалба от подс.В. А. В., чрез неговия процесуален представител. Навеждат се
доводи за изтекъл давностен срок за вземанията за причинените имуществени вреди,
поради което приетите граждански искове се явяват неоснователни. Иска се, присъдата да
бъде изменена, като същата бъде отменена в осъдителната й гражданска част, а
предявените гр. искове за причинени имуществени вреди да бъдат отхвърлени, както и да
се отмени в частта относно осъждането да бъдат заплатени по сметка на ТРС държавни
такси върху размера на гр. искове
В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция, жалбоподателят се явява
лично и представляван от процесуалния си представител. Поддържа изцяло жалбата
срещу процесната присъда така, както е подадена само в нейната гражданска част
и се позовава на изтеклата погасителна давност.
Представителят на държавното обвинение счита жалбата за основателна, тъй като
в действителност към момента на депозиране на гражданските искове пред
наказателния съд, погасителната давност за тези вземания е изтекла. Пледира за
уважаване на жалбата.
Гражданските ищци или техни наследници, изразяват желание присъдата на
районния съд да остане в сила.
В последната си дума, подсъдимият В. А. В. се придържа към казаното от
защитника му.
Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, съобразявайки се с изложените в жалбата
обстоятелства, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна проверка на
обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл.313 и чл.314 ал.1 от НПК,
констатира следното:
Предвид факта, че присъдата в наказателно-осъдителната и част не е обжалвана, то
същата не следва да бъде коментирана и обсъждана.
Производството пред първата съдебна инстанция е образувано по внесен
обвинителен акт на прокурор при ДРП ТО - Т., с който е повдигнато обвинение
на В. А. В., ЕГН - ********** за извършено от него престъпно деяние по чл.210
ал.1 т.5 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК.
4
С жалбата не се спори по въпросите на вината, поради което Въззивната
инстанция намира за излишно да преповтаря изложената от районния съд фактическа
обстановка, като приема същата за безспорно установена и доказана, което не се
отрича и от подс.В. В., който е дал съгласие, делото пред Районен съд – Т. да
протече по реда на чл.371 т.2 от НПК, като е признал изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират
доказателства за тези факти.
По отношение на присъдата в гражданско - осъдителната й част съдът намира
следното:
В хода на производство пред първата инстанция, в съдебно заседание на
30.06.2022г. за съвместно разглеждане в наказателния процес, срещу подс.В. А. В. са
приети за разглеждане граждански искове, за причинени от извършеното от него
престъпно деяние имуществени вреди, както следва:
- от В. Й. К. в размер на 5 139,50 лева;
- от В. М. К. в размер на 1 260 лева;
-от Д. П. М. и Х. П. И. - наследници на Х. Х. Д. в размер на 3 000 лева;
-от И. Ж. Р., А. Ж. Г., Н. Ж. В., В. А. В., Р. В. П. и В. Х. К. - наследниците на Д.
А. В. в размер на 3 650 лева;
-от П. В. П. и А. В. П. - наследниците на В. П. П. в размер на 2 300 лева.
Правното основание на гражданския иск на пострадалите в наказателното
производство, с което се ангажира отговорността на дееца по чл.45 от ЗЗД е
престъпното деяние, предмет на обвинението от което пряко са причинени вреди.
Затова гражданския иск в наказателния процес е иск за обезщетение за вреди от
деликт по чл.45 от ЗЗД, който се явява и престъпление по съответния текст от
НК.
Съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, давностния срок започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Когато деликта съставлява и престъпление,
чл.114 ал.3 от ЗЗД въвежда изключение от принципа като постановява, че при
възникнало задължение от деликт, пет годишния давностен срок започва да тече от
откриването на дееца.
С Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006г. по т.дело № 5/2005г. на ОСГК и
ОСТК, ВКС е дал задължителни указания относно началния момент на давностния
срок. Съгласно това решение, ако извършването на деянието и откриването на дееца
съвпадат – началният момент на давностния срок е един и същ. Ако обаче откриването
на дееца е станало по-късно, то давностния срок тече от момента на откриването.
Въпросът кога деецът е станал известен е фактически и се решава според всеки
конкретен случай, като са допустими всички доказателствени средства. Според т.1.1
5
от Тълкувателно решение № 4 от 12.03.2016г. на ВКС по т.д. № 4/2015г. на ОСНК,
гражданската отговорност за деликта по чл.45 от ЗЗД носи извършителят на
престъплението.
Наказателният процес относно престъпление, с което е осъществен и
фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, не е съдебен процес
относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Съгласно чл.1 от действащия
НПК, целта на наказателното производство е да се осигури разкриване на
престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона. Най-
общо, страни в наказателния процес са разследващите органи, прокурорът, съдът и
лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е страна в наказателното
производство. Той придобива това качество, ако предяви граждански иск или
встъпи като частен обвинител.
Независимо от това как се е развило наказателното производство, съобразно
чл.114 ал.3 от ЗЗД гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния
давностен срок от момента на откриването на дееца, а образуването на досъдебно и
съдебно производство по НПК не спира изтичането на този срок. По настоящото дело,
извършителят е станал известен на 16.02.2017г., когато подсъдимият В. А. В. е бил
привлечен към наказателна отговорност в качеството на обвиняем /л.71 том 1 ДП/.
Именно от тази дата е започнала да тече и погасителната давност за вземането на
непозволено увреждане. В тази насока са – Решение № 206 от 23.10.2017г. на ВКС ІІ
н.о.; Р № 220 от 03.08.2015г. по н.д. 577/2015г. на ВКС ІІІ н.о.; Решения на ВКС по
н.д. № 38/2020г.; н.д. № 47/2020г.; н.д. № 1133/2018г.; н.д. № 1111/2018г.; н.д. №
365/2016г.; Както вече беше казано по-горе, възможността да се търси обезвреда на
причинените с деликта вреди е петгодишна съгласно чл.114 ал.3 от ЗЗД, като от
16.02.2017г., когато е станал известен причинителят на непозволеното увреждане е
започнал да тече петгодишния давностен срок за предявяване на искове спрямо
подсъдимия, за обезвъзмездяване на причинените от неговото деяние вреди.
Следователно, към датата на депозиране на гражданските искове пред Районен съд - Т.
за съвместно разглеждане в наказателния процес – 30.06.2022г. са били изтекли повече
от пет години от предвидения в закона срок за предявяване на иск, като
погасителната давност за предявяване на тези претенции е била изтекла.
Наказателният процес не е съдебен процес относно вземане за обезщетение на
пострадалия. Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на
чл.45 от ЗЗД и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието
на наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт, а само в някои
случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за
правата на пострадалия са меродавни преди всичко разпоредбите на гражданските
закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец – и
разпоредбите на НПК. По тези съображения следва да се приеме, че за спирането на
давността е необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване
6
на иск по реда на ГПК или на граждански иск в наказателния процес, а не само
образувано наказателно производство във връзка със същото деяние. Облекчените
условия, при които се разглежда гражданския иск в наказателния процес поради
спестяване на държавни такси и използване на събрания доказателствен материал, са
съображения от практическо естество и заради тях не може да се разширява понятието
за съдебен процес относно вземането, което се има предвид от нормата на чл.115
ал.1 б.“ж“ от ЗЗД. Ако давностния срок изтича, докато наказателното производство се
намира все още в досъдебната фаза, пострадалият трябва да предяви иска си пред
гражданския съд по реда на ГПК, като с предявяването на исковата молба би се
прекъснала погасителната давност по отношение на вземането. Ако пострадалият
предяви граждански иск в наказателното производство, би бил налице съдебен процес
относно вземането му и това обстоятелство би било основание за спиране на
погасителната давност.
При предявяването на исковете в наказателното производство от страна на
пострадалите или техни наследници, още в пледоариите по същество, защитникът на
подсъдимия е направил възражения за изтекла погасителна давност /отразено и в
протокола от съдебното заседание на 30.06.2022г. л.160 – 161 нохд/. Неясно защо
обаче, Районен съд – Т. изобщо не е взел отношение по тези доводи видно от
приложените по делото мотиви към присъдата. При това положение, настоящата
съдебна инстанция приема, че погасителната давност по чл.114 ал.3 от ЗЗД е изтекла
към момента на депозиране на гражданско правната претенция пред наказателния съд,
като са налице материално правните предпоставки, исковете да бъдат отхвърлени, тъй
като подсъдимият, чрез неговия защитник се позовава на изтекла в негова полза
погасителна давност. Гражданските искове са погасени по давност. Съгласно т.3 от
Тълкувателно решение № 1/2013 г. по т.д. № 2/2012 г., ОСНК на ВКС, възражението
за изтекла погасителна давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на приетия в
наказателното производство граждански иск е по съществото на делото и съдът
се произнася по него с присъдата / решението, като отхвърля иска, ако са налице
условията за това.
По гореизложените съображения, първоинстанционната присъда следва да бъде
изменена, чрез отмяната й в гражданско осъдителната част, а предявените граждански
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни поради изтекла погасителна давност.
Заедно с това, също следва да бъде отменено и осъждането на подсъдимия да
заплати държавни такси върху уважените размери на гражданските искове.
Предвид изложеното и на основание чл.334 т.3 вр. с чл.337 ал.3
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 9 от 30.06.2022г., по н.о.х.д. № 11/2022г. по описа на Районен
съд – Т. като:
7
ОТМЕНЯ присъдата в гражданско - осъдителната й част и в частта, в която подс.В.
А. В. е осъден да заплати държавни такси върху уважения размер на граждански иск,
както следва:
- На В. М. К. сумата от 1 260,00 лева - представляваща обезщетение за причинените й
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска
– 30.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 50,40 лева -
явяваща се държавна такса върху размера на уважения граждански иск;
- На наследниците на В. П. П. - П. В. П. и А. В. П., сумата от 2 300,00 лева -
представляваща обезщетение за причинените на наследодателя им от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска – 30.06.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 92,00 лева - явяваща се
държавна такса върху размера на уважения граждански иск;
- На наследниците на Д. А. В. - И. Ж. Р., А. Ж. Г., Н. Ж. В., В. А. В., Р. В. П. и В. Х. К.,
сумата от 3 650,00 лева - представляваща обезщетение за причинените на наследодателя им
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска –
30.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 146,00
лева – явяваща се държавна такса върху размера на уважения граждански иск;
- На В. Й. К. сумата от 5 139,50 лева - представляваща обезщетение за причинените й
от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от дата на депозиране на иска
– 30.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, като за останалия размер –
до размер на 30 000 лева отхвърлил иска като недоказан, както и сумата от 205,56 лева -
явяваща се държавна такса върху размера на уважения граждански иск;
- На наследниците на Х. Х. Д. - Д. П. М. и Х. П. И. сумата от 3 000 лева - представляваща
обезщетение за причинените на наследодателя им от деянието имуществени вреди, ведно
със законната лихва от дата на депозиране на иска – 30.06.2022г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 120,00 лева – явяваща се държавна такса
върху размера на уважения граждански иск.
ОТХВЪРЛЯ предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумата както следва:
- От В. Й. К. срещу подсъдимия В. А. В. в размер на 5 139,50 лева.
- От В. М. К. срещу подсъдимия В. А. В. в размер на 1 260 лева.
- От Д. П. М. и Х. П. И. – наследници на Х. Х. Д. срещу подсъдимия В. А. В. в
размер на 3 000 лева.
- От И. Ж. Р., А. Ж. Г., Н. Ж. В., В. А. В., Р. В. П. и В. Х. К. - наследници на Д. А. В.
срещу подсъдимия В. А. В. в размер на 3 650 лева.
- От П. В. П. и А. В. П. – наследници В. П. П. срещу подсъдимия В. А. В. в размер
на 2 300 лева.
8
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9