РЕШЕНИЕ
№ 23369
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20231110170538 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Делото е образувано е по искова молба, подадена от Т. Г. Ц., Н. Г. Ц., И. В. Ц., И.
П. Ц. и Р. П. Ц., с която срещу П. М. И. и В. А. В. са предявени искове, както следва:
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. ГПК спрямо първата ответница
за установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор *******, находящ се на адрес в ******* с обща
застроена площ 38,06 кв.м, а по отношение на ответника В. А. В. искове по чл. 108 ЗС
за установяване правото на собственост на ищците върху недвижим имот,
представляващ гараж с идентификатор *******, находящ се на адрес в ******* с обща
застроена площ 38,06 кв.м., както и за осъждане на ответника В. да им предаде
владението върху същия.
Ищците Т. Г. Ц. и Н. Г. Ц. /в качеството им на наследници на Г. И.Ц./ и И. В. Ц.,
И. П. Ц. и Р. П. Ц. /в качеството им на наследници на П. И.Ц./ твърдят, че са
собственици при квоти по една четвърт ид.ч. за първите две ищци и по една шеста
ид.ч. за останалите на следния недвижим имот: Гараж, представляващ по
кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед №******* на изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър самостоятелен обект в
сграда с идентификатор №0******* (*******), с предназначение на самостоятелния
обект: гараж в сграда, находящ се в ******* *******, в двуетажна жилищна сграда на
улица ******* (*******), на полуподземния етаж на сградата, кота -1,20 (минус едно
цяло и двадесет стотни) метра, състоящ се от два броя гаражни клетки, всяка със
собствен вход от двора, с обща застроена площ от 38,06 (тридесет и осем цяло и шест
стотни) квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на
АГКК: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: самостоятелен обект в
1
сграда с идентификатор № ******* (*******о), и при съседи съгласно архитектурен
проект: от две страни - двор, стълбище към мазетата, коридор на мазетата и мазе;
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, с площ на поземления
имот по нотариален акт от 420,00 (четиристотин и двадесет) квадратни метра, за който
по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №******* на изпълнителен
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър бил определен
идентификатор №*******, идентичен с предишен *******, от квартал 075, по плана на
*******. Поддържат, че имотът е придобит от тях по силата на наследствено
правоприемство. Поземленият имот първоначално бил закупен от П. Ц. Б. и М. Х. У. с
нотариален акт ******* Впоследстие половината от поземления имот бил дарен от
тяхната наследница Т. П. И. на Г. И.Ц. и П. И.Ц. с нотариален акт № 128, том XVIII,
дело № 3428/1974г. Т. П. се явявала наследник на П. Б., с оглед на което прехвърлила
половината от мястото /с обща площ от 820 кв.м./, което вече било с площ от 424 кв.м.
Бракът между Т. П. и И.н Ц. бил сключен през 1965 г. и прекратен през 1974 г.
Съгласно влязло в сила решение за делба на 06.08.1978 г. П. Ц. и Г. Ц. получили при
равни квоти правото на собственост върху дворното място, в което сградата била
построена. Впоследствие към дворното място били придадени площи по регулация, за
което бил съставен нотариален ******* били одобрени проекти, въз основа на които
И.н Ц. И., Г. И.Ц. и П. И.Ц. изградили жилищна сграда с гараж (с две паркоместа) и
мазета в сутерена, като средствата се осигурявали предимно от съпругата на И.н И. и
майка на П. Ц. и Г. Ц. - Т.. През 1988 г. сградата била построена, след което било
извършено заснемане и узаконяване, което било на името на И.н Ц. И., Г. И.Ц. и П.
И.Ц. за трите жилищни етажа. Поддържат, че И.н Ц. не е притежавал право на
собственост за приземния етаж с механа и за гараж и в негова полза не е било налице
учредено вещно право на строеж за тези обекти. При строителството на сградата
страните се съгласили, че тази къща била за двамата братя /П. и Г./. В жилището на
първия етаж живял И.н Ц. до около 2000г. Там живяла и ответницата П. М.. И.н Ц. И.
се снабдил с нотариален ******* на нотариус А. И.. Останалата част от сградата
останала за двамата братя Г. Ц. и П. Ц.. С нотариален ******* на нотариус В. М., И.н
Ц. продал притежавания от него първи етаж на М. И. М. и Р. И. М., дъщери на
съпругата му П. И. М. от предходен брак. През 2022г. в имота се явила Д. Р. Т.
(непозната на собствениците), която заявила, че е собственик на гаража, като в този
момент същият се владеел от П. Ц. и наследниците на Г. Ц.. След смъртта на П. Ц.,
който обитавал приземния етаж, П. И. заявила, че гаражът е продаден на трето лице.
През август 2023г. в имота се явил вторият ответник, който твърдял, че е купил гаража.
През септември той изхвърлил част от вещите на ищците, които се намирали в гаража
и впоследствие залепил по стените му нотариален акт за собственост. Ищците
извършили справка в Агенция по вписване и установили, че през 2014г. с нотариален
*******, И.н Ц. чрез пълномощник П. И. поискал признаване на собствеността върху
целия гараж, на основание одобрени проекти и извършено строителство. Ищците
считат, че подписът на това пълномощно не изхождал от соченото лице, поради което
оспорват същото. Считат, че нотариалният акт също е нищожен. Твърди се, че И.н Ц.
никога не бил претендирал собственически права, нито е имал каквито и да било
претенции по отношение на гаража, който бил изцяло собственост на наследниците на
П. Ц. и Г. Ц., в какъвто смисъл било разбирателството за разпределяне на обектите в
сградата след построяването . Сочи се, че тъй като П. Ц. и Г. Ц. били собственици на
гаража, то нямало как И.н Ц. да придобие собствеността, като се допълва, че същите
са владеели този обект от построяването му,. Заявеното искане е съдът да признае
правото на собственост върху имота на ищците по отношение на П. М. и В. В. при
следните квоти: по ¼ идеална част за Т. Г. Ц. и Н. Г. Ц., по 1/6 идеалн част за И. В. Ц.,
2
И. П. Ц. и Р. П. Ц. и да осъди ответника В. да предаде владението върху него.
Претендират се разноските за производството.
Ответницата П. М. И. в законоустановения срок е депозирала отговор, в който се
съдържат твърдения, че исковете са допустими, но неоснователни. Поддържа, че се
легитимира като собственик на процесния имот с оглед оставено в нейна полза
саморъчно завещание от съпруга й И.н Ц. И., който от своя страна е придобил
собствеността върху гаража въз основа на учредено от бившата му съпруга Т. И. в
негова полза право на строеж. Сочи се, че противно на твърденията в исковата молба,
че между наследодателите на ищците и баща им са съществували специфични
уговорки относно разпределянето на обектите в сградата, съгласно договор за
довършване на групов строеж по чл. 192 ЗТСУ от 16.05.1989 г. между посочените
страни, И.н Ц. И. получил в собственост процесния гараж. Твърди се, че е
правноирелевантно дали строежът е бил финансиран със средства на бившата съпруга
на И.н И., тъй като това обстоятелство би породило единствено облигационни
вземания, които биха били погасени по давност. Счита, че без значение е дали
пълномощното, за което ищците твърдят, че е нищожно, е такова в действителност,
тъй като във всеки случай изводът за това кому принадлежи имотът, не би бил
различен. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът В. А. В. също е подал в срок отговор на исковата молба. Посочил е,
че е закупил процесния гараж, като в нотариалния акт, съставен за сделката, било
упоменато, че трети лица не предявяват претенции спрямо имота и същият не бил
предмет на правни спорове. Твърди, че след като се снабдил с нотариалния акт,
помолил двама от ищците да изнесат вещите си, което не било сторено. Моли за
прекратяване на делото.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира за
установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт за продажба ******* П. Й.В.е продала на П. Ц. Б. и М. Х. У.
празно дворно място, находящо се в землището на *******, намиращо се в местността
„*******“, състоящо се от 820 кв.м., съставляващи част от парцел ******* от кв. 71 по
стария и отменен регулационен план на *******, състоящ се от 2265 кв.м. при съседи:
******* – *******, улица, ******* с имотите си с пл.******* и *******, съставляващ
имот пл. № *******, по проекта за новия градоустройствен план на *******, който ще
се владее и ползва при граници: шосето *******– *******, ******* Л., О.Б. З.и М. С.и
К.Г. П.П. за сумата 8200 лева.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот ******* Т. И. П. е дарила на Г.
И.Ц. и П. И.Ц., действащи чрез И.н Ц. И., в качеството му на техен баща и законен
представител, една втора ид.ч. от следния свой собствен недвижим имот: 820 кв.м.,
съставляващи част от парцел III за имот ******* по стария и отменен регулационен
план на с. *******, състоящ се от 2265 кв.м. при съседи на целия имот: шосето
*******– *******, улица, ******* с имотите си с пл. №*******, които 820 кв.м.
съгласно представена скица са означени като имот пл. № ******* по плана на гр.
*******, който е част от имот пл.. № *******по отменения план на *******и които
820 кв.м. са владяни в граници: шосето *******– *******, Д. Л., О.Б.З., М. С.и К. Г. П.
С решение от 01.11.1977 г. на СРС, 36 състав, по дело № 12598/1977 г., влязло в
сила на 16.12.1977 г., в дял на малолетните Г. И.Ц. и П. И.Ц., е поставен следният
недвижим имот: парцел ******* по регулационния план на гр. *******, с площ 410
кв.м. с неуредени сметки по регулация за 116 кв.м.
С молба с нотариална заверка на подписа от 16.12.1977 г. до Началника на отдел
САВ при ГНС – гр. *******, Т. П. И., като майка и законен представител на Г. И.Ц. и
3
П. И.Ц., от тяхно име и за тяхна сметка е заявила, че отстъпва безсрочно и
безвъзмездно на техния баща И.н Ц. И. правото на строеж за построяване на на
първи етаж на 120 кв.м., мазе и гараж, противорадиационно укритие, който да се
извърши в парцел ******* по регулационния план на гр. *******съгласно утвърден
архитектурен проект и позволителен билет.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация,
******* г. Г. И.Ц. и П. И.Ц. са признати за собственици по регулация на: 1. Празно
дворно място от 80 кв.м. при съседи: улица, М. П. Т. Г. и П. И.и Ц.и, и Е. Б.В., което се
взема от имот пл. № ******* собственост на М. Т.и 2. Празно дворно място от 32 кв.м.
при съседи: улица, Г. и П. И.и Ц.и и държавен парцел, което се взема от имот пл.
*******, собственост на К.И. Л..
С договор за довършване на групов строеж по чл. 192 ЗТСУ от 16.05.1989 г.,
сключен между И.н Ц. И., Г. И.Ц. и П. И.Ц., въз основа на нотариален акт №******* г.
и молба по чл. 15, б. „в“ ЗСГ, страните по същия са се задължили да довършат
съвместно триетажната жилищна сграда с два гаража в парцел *******по плана на гр.
*******, която към момента на сключването на договора е била изградена в груб вид
вкл. с покрив съгласно архитектурен проект от 13.04.1989 г. Страните са се договорили
жилищата и другите обекти в сградата да се разпределят помежду им, както следва:
И.н Ц. И. да получи в собственост апартамент № 1 на първи жилищен етаж, 2
избени помещения и 2 гаража; Г. И.Ц. да получи в собственост апартамент на 2
жилищен етаж, а П. Ц. И. да получи в собственост апартамент на трети жилищен етаж,
както и целия тавански полуетаж.
С нотариален акт ******* г. И.н Ц. И. е признат за собственик на основание
давностно владение на следния нeдвижим имот: жилище на първия етаж, находящо се
в ******* с площ 128 кв.м., при съседи: от всички страни двор, отгоре – Г. И.Ц.,
отдолу – мазе с гараж, заедно с две мазета под етажа и 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата, без дворното място, в което сградата е построена, съставляващо парцел
*******, по плана на гр. *******, при съседи на мястото: улица, парцел*******,
парцел *******, имот *******, за който е отреден парцел *******за комплексно
жилищно застрояване, с площ на парцела 420 кв.м. Не е спорно, че този имот през
2012 г. е бил продаден от И.н Ц. И. на М. И. М. и Р. И. М., действащи чрез
пълномощника им П. М. И., заедно със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото, в което сградата е построена с площ от 420 кв.м., съставляващо
ПИ с идентификатор *******, като си е запазил правото на ползване върху същия,
докато е жив.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот******* г. И.н Ц. И. е
признат за собственик на основание извършено строителство на следния
недвижим имот: гараж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
0******* с предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, находящ се в
*******, на полуподземния етаж на сградата, на кота – 1,20 м., състоящ се от 2 бр.
гаражни клетки, всяка със собствен вход от двора, с обща застроена площ 38,06 кв.м.,
заедно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена сградата, с площ на последния 420 кв.м.,
съставляващ ПИ с идентификатор *******, идентичен с предишен ******* по плана
на гр. *******.
Със саморъчно завещание от 02.12.2011 г. И.н Ц. И. е завещал на съпругата си П.
М. И. всички притежавани от него недвижими имоти, които притежава към момента
на смъртта си, движимите си вещи, всички влогове, депозити и парични вземания,
ценности, въобще цялото си имущество. Завещанието е предадено за съхранение по
нот.дело № 42/2012 г. на нотариус В. М.. Същото е обявено с протокол от 22.05.2018 г.
4
на нотариус В. М..
Не е спорно по делото, че И.н Ц. И. е починал на 08.09.2017 г.
Не е спорно също така, че П. И.Ц. и Г. И.Ц. са синове на И.н Ц. И., че Г. Ц. е
починал на 09.07.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон Т. Г. Ц. и Н. Г. Ц., а
П. Ц. е починал на 21.07.2023 г. и е оставил за свои наследници по закон И. В. Ц., И.
П. Ц. – Младенова и Р. П. Ц..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ******* г. П. М. И.
е продала на Д. Р. Т. процесния гараж, находящ се в гр. *******с площ 38,06 кв. м.,
съставен от две гаражни клетки.
С нотариален акт за продажба на недвижим имот № ******* г. Д. Р. Т. и В.А. Т.
са продали придобития по време на брака им гараж с идентификтор 0******* на
ответника В. А. В..
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Р.А. и С. Д..
Свидетелят А. е съсед на ищците, който е живял на същата улица в гр.
*******от много години. Известно му е, че сградата на ул. „*******“ № ******* е
била построена от И.н, Г. и П.. В сутеренния етаж на сградата били разположени два
гаража, които към 1989 г. се ползвали като частна механа от двамата братя и баща им.
След 1994 г. затворили механата, но гаражите продължили да се ползват съвместно.
Вътре имало поставени дИ.ни и се ползвали за жилищни цели. П. до кР. на живота си
живеел там. След смъртта му наследниците ползвали гаражите. През м. 12.2023 г. се
появили непознати за свидетеля хора, които започнали да ремонтират гаражите. На
свидетеля не е известно правото на собственост на наследниците на Г. и П. Ц.и да е
оспорвано. Свидетелства, че отношенията на двамата братя с баща им са били
нормални, не му е известно да са имали конфликти по повод разпределението и
ползването на имотите.
Свидетелят Д. работел като брокер в агенция за недвижими имоти в гр. *******.
Процесният гараж е бил обявен за продажба чрез агенцията, в която работел през 2023
г. Ходил е в имота, отключвал е гаража, за да го показва на потенциални куП.чи.
Виждал е други хора в имота, но никой не се е противопоставял гаражът да бъде
отключван и показван. Според свидетеля към момента на извършване на огледите
никой не е живеел в гаражите. Свидетелят е познавал П. Ц., който също не се е
противопоставял на огледите.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предвид анагажираните в производството фактически твърдения от страните,
съставляващи основание на предявените искове и възраженията на ответниците, съдът
намира, че е сезиран с искове с правно снование чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС.
По установителните искове в тежест на ищците Т. Г. Ц. и Н. Г. Ц. е да установят,
че са собственици на по една четвърт идеални части, а И. В. Ц., И. П. Ц. и Р. П. Ц. – на
по една шеста идеални части от процесния имот на заявените основания – по
приращение и наследствено правоприемство от родителите си и съпруг, в т.ч. да
установят че праводателите им са били собственици на дворното място, в което
сградата е построена по силата на съдебно решение за делба, че към дворното място са
били придадени площи по регулация, а в условията на евентуалност – на основание
давностно владение - чрез упражняване на явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт за себе си в период от поне 10 години, а във връзка с иска по чл. 108
ЗС - че ответникът В. е упражнявал фактическата власт върху имота, което
5
обстоятелство не е спорно между страните.
В тежест на ответницата И. по предявените спрямо нея искове е да докаже
възраженията си – че е притежавала правото на собственост върху процесния имот на
сочените основания – оставено в нейна полза саморъчно завещание, изготвено от И.н
Ц. И., в полза на когото валидно е било учредено право на строеж за построяване на
процесния гараж, който страните не спорят, че е изграден. Ответникът В. следва да
докаже, че владее имота на противопоставимо на ищците правно основание, тъй като е
собственик на същия на основание договор за покупко-продажба, както и че е
придобил имота от собственик.
В случая ищците твърдят, че се легитимират като собственици на процесния
недвижим имот въз основа на настъпило наследствено правоприемство от
наследодателите им Г. И.Ц. и П. И.Ц., които са били собственици на имота, в който
сградата е построена, т.е. по приращение (чрез осъществено строителство в
съсобствения на двамата братя имот), а в условията на евентуалност въз основа на
изтекла придобивна давност. Ответникът И. от своя страна поддържа, че надлежно е
придобила и се е разпоредила с правото на собственост върху имота, тъй като
праводателят й И.н Цеков И. е придобил правото на собственост въз основа на
надлежно учредено му право на строеж, както и оставено в нейна полза саморъчно
завещание, което не е оспорено от ответниците.
Установява се въз основа на представените по делото и неоспорени писмени
доказателства, че Г. Ц. и П. Ц. са се легитимирали като собственици на поземления
имот с площ от 420 кв.м. към 16.12.1977 г., когато е влязло в сила съдебното решение
за делба, в който имот по-късно сградата и гаражът са били построени.
Изяснено е в теорията и в съдебната практика, че учредяването на право на
строеж за построяване на сграда в чужд имот изключва принципа на действие на
приращението. За да може едно лице да придобие право на собственост по отношение
на построеното в чужд имот, собственикът на терена следва да отстъпи това свое
право чрез учредяване на суперфиция /чл.63, ал.1 ЗС/, в противен случай действа
принципа на приращението /чл.92 ЗС/, като формата на сделката, с която се учредява
право на строеж, е форма за действителност. Липсата на волеизявление на собственика
в предписаната от закона форма е равнозначно на липса на правнорелевантна воля
(така Решение № 122/07.11.2017 г. по гр.д. № 5333/2016 г. на ВКС). В същия смисъл е
и становището, изразено в решение №2459/16.12.1955г. по гр.д.№6437/1955г., IV ГО,
ВС, в което е прието, че с факта на построяване на една сграда върху чуждо място от
свое име и за своя сметка строителят не придобИ. правото на собственост върху
сградата, освен ако е придобил по надлежния ред правото да държи тази постройка
върху чуждо място, т.е. правото на суперфиция.
Съгласно чл. 56, ал. 2 ЗТСУ имат право да строят в чужд имот: 1. лицата, в
полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на
заварена сграда; 2. съпругът (съпругата), роднините на собственика по права линия
неограничено, а по съребрена линия - до втора степен включително, ако извършват
строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до
службата при народния съвет, вписано и в нотариалните книги; по силата на
така даденото съгласие върху мястото се учредява право на строеж в полза на
строителя.
С решение № 325 от 8.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1363/2010 г., II г. о., ГК, е
дадено тълкуване на посочената законова разпоредба. Нотариално завереното
заявление по чл. 56, ал. 2, т. 2 ЗТСУ (отм.) до общината следва да е вписано в
нотариалните книги, защото формата на заявлението и вписването представляват
6
гаранция за даденото сериозно и обмислено съгласие на собственика и представляват
необходимо условие за действителността на волеизявлението. По силата на така
даденото съгласие върху мястото се учредява вещно право на строеж в полза на
строителя. С вписването на заявлението в Службата по вписванията се завършва
фактическия състав и правото на строеж е надлежно учредено и без да е спазена
квалифицираната форма на нотариален акт ( така също Решение № 895 от 27.05.2011 г.
на ВКС по гр. д. № 1656/2009 г., I г. о., ГК).
От събраните в хода на производството доказателства съдът приема, че в
качеството си на собственици на имота Г. Ц. и П. Ц., действащи чрез своята майка и
законен представител П.а И., са подали до съответния общински орган, а именно –
началника на отдел САВ при Градски народен съвет гр. *******, нотариално заверена
молба, с която от тяхно име и за тяхна сметка е заявено отстъпване в полза на И.н Ц.
И. правото на строеж за построяване на първи етаж от жилищна сграда и гараж в
собствения им имот. Доколкото И.н Ц. И. е бил баща на Г. И.Ц. и на П. И.Ц., т.е.
налице е изискуемата роднинска връзка по права линия, изразено е съгласие за
учредяване на правото на строеж от законния представител на малолетните
собственици в писмен вид с нотариална заверка на подписите и писменото изявление
е вписано в нотариалните книги с акт № ******* г. (видно от поставения печат върху
документа на л. 93 от делото и констатацията на нотариуса при съставянето на
нотариален акт за собственост № *******), то и съдът приема, че фактическият състав
на учредяване на право на строеж от страна на собствениците на имота в полза на
техния баща за построяването на първи жилищен етаж и гараж в поземления имот, е
осъществен. Следва също така да се посочи, че с договора по чл. 192 ЗТСУ от
16.05.1989 г. е предвидено И.н Ц. И. да получи първия етаж от жилищната сграда и 2
бр. гаражи. Не е спорно между страните, че строежът е бил завършен, като в имота е
бил построен само един гараж с две гаражни клетки в сутерена на сградата. Ето защо
и съдът намира, че по силата на учреденото му право на строеж и извършеното
строителство И.н Ц. И. е придобил правото на собственост върху гаража,
представляващ самостоятелен обект на правото на собственост, като е било изключено
действието на принципа на приращението и собствениците на имота П. И.Ц. и Г. И.Ц.
не са придобили правото на собственост върху същия.
Не може да се приеме от събраните в хода на съдебното дирене пред
настоящата инстанция писмени и гласни доказателства, че е установено и наведеното
като евентуално основание за придобИ.не на правото на собственост от страна на
праводателите на ищците, а след смъртта им и от самите ищци, чрез изтичане на 10-
годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС.
За да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно
владение, то трябва да е поС.но, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено.
Владението трябва да е поС.но и да е от такова естество, че да не позволява на други
лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за
свой. Не е достатъчно обаче само манифестирането на собственическо отношение към
имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по
предназначението му, да го посещава и да извършва действия по стопанисването му,
като тези действия трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че владелецът
счита имота за свой, а не за собственост на трето лице.
Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде
установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и
моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй
като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се
извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит
7
начин, дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение № 280 от 24.10.2011
г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата
власт има значение също и при извършването на преценка дали владението е
установено върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно
предадено, дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго. Моментът на
установяване на фактическата власт е пряко свързан с установената в чл. 79 ЗС
продължителност на владението като предпоставка за придобИ.не правото на
собственост върху имота по давност. Претендиращият несобственик следва да е
упражнявал фактическата власт върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10
години след нейното установяване, при което да е демонстрирал по отношение на
невладеещия собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че
упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. И само
ако елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на
претендиращото собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване в
хода на процеса, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен недвижим
имот може да бъде уважено. В този смисъл са решение № 445 от 21.07.2012 г. по гр. д.
№ 283/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 61 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д. №
1659/2020 г., I г. о., ГК и др.
В показанията си разпитаният свидетел А., доведен от ищците, беше
категоричен, че отношенията между двамата братя и баща им са били нормални, че
помежду им не е имало спорове относно собствеността и ползването на имотите. От
тези показания не се установява владението на собственика на гаража (И.н Ц. И.) да е
било отблъснато (или предадено) и имотът да е бил завладян от наследодателите на
ищците и да е владян явно и необезпокоявано в продължение на период от повече от
10-години. Установеният факт, че гаражът е ползван от наследодателите на ищците, не
е достатъчен, за да се приеме за основателно възражението им за изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Не само че ищците в настоящото производство не доказват да притежават
правото на собственост върху процесния имот на заявените основания, а ответниците
са провели насрещно доказване, че същото е притежавано от ответника М. и надлежно
е преминало у ответника В.. По силата на оставеното в полза на П. М. И. от И.н Ц. И.
саморъчно завещание след неговата смърт ответницата И. е придобила правото на
собственост върху гаража. Посредством сключения договор за покупко-продажба от
11.05.2022 г. правото на собственост е било прехвърлено в полза на Д. Р. Т., която към
момента на сключване на договора се е намирала в брак с В. А. Т.. Последните двама
по силата на договора за продажба на имот от 15.09.2023 г. са го прехвърлил валидно в
полза на ответника В. А. В.. Следователно и ответникът В. упражнява фактическата
власт върху имота на противопоставимо на ищците правно основание.
В обобщение на гореизложеното съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат
само ответниците. ТакИ. се претендират от ответницата П. И., която е заявила искане
да й се присъди сума в размер на 2200 лева - адвокатско възнаграждение. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е договорен
хонорар в размер на 2200 лева, който е предвидено да бъде заплатен по банкова
сметка. В производството не са ангажирани доказателства тези разноски реално да са
били извършени. Съгласно възприетото разрешение с т. 1 на Тълкувателно решение по
тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, само когато е доказано извършването на разноски
в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. В договора за
8
правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на
нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин –
например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. ТакИ. в настоящото производство не са
представени до настъпването на преклузия за това. Ето защо и разноски със съдебното
решение не следва да бъдат присъждани в полза на никоя от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Ц., ЕГН **********, Н. Г. Ц., ЕГН
**********, И. В. Ц., ЕГН **********, И. П. Ц., ЕГН **********, и Р. П. Ц., ЕГН
**********, всички със съдебен адрес: *******, искове с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, за признаване за установено по отношение на П. М. И., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *******, че ищците са собственици на основание наследствено
правоприемство от Г. И.Ц., ЕГН **********, починал на 09.07.2010 г. и П. И.Ц., ЕГН
**********, починал на 21.07.2023 г. и приращение (чл. 92 ЗС), а в условията на
евентуалност – изтекла 10-годишна придобивна давност при квоти, както следва: Т. Г.
Ц., ЕГН **********, и Н. Г. Ц., ЕГН ********** на по една четвърт идеални части, а
И. В. Ц., ЕГН **********, И. П. Ц., ЕГН **********, и Р. П. Ц., ЕГН **********, на
по една шеста идеални части от недвижим имот, представляващ гараж с
идентификатор 0******* (*******), с предназначение на самостоятелния обект:
гараж в сграда, находящ се в ******* *******, в жилищна сграда на улица *******
(*******), на полуподземния етаж на сградата, кота -1,20 (минус едно цяло и двадесет
стотни) метра, състоящ се от два броя гаражни клетки, всяка със собствен вход от
двора, с обща застроена площ от 38,06 (тридесет и осем цяло и шест стотни)
квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата по схема на АГКК: на
същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № *******, и при съседи съгласно архитектурен проект: от две страни
- двор, стълбище към мазетата, коридор на мазетата и мазе; заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот, в който е построена сградата, с площ на поземления имот по нотариален акт от
420,00 (четиристотин и двадесет) квадратни метра, за който по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед №******* на изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър бил определен идентификатор №*******, идентичен
с предишен *******, от *******, по плана на *******.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Ц., ЕГН **********, Н. Г. Ц., ЕГН **********,
И. В. Ц., ЕГН **********, И. П. Ц., ЕГН **********, и Р. П. Ц., ЕГН **********,
всички със съдебен адрес: *******, искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване за установено по отношение на В. А. В., ЕГН **********, с адрес:
*******, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Г.
И.Ц., ЕГН **********, починал на 09.07.2010 г. и П. И.Ц., ЕГН **********, починал на
21.07.2023 г. и приращение (чл. 92 ЗС), а в условията на евентуалност – изтекла 10-
годишна придобивна давност при квоти, както следва: Т. Г. Ц., ЕГН **********, и Н.
Г. Ц., ЕГН ********** на по една четвърт идеални части, а И. В. Ц., ЕГН **********,
И. П. Ц., ЕГН **********, и Р. П. Ц., ЕГН **********, на по една шеста идеални части
от недвижим имот, представляващ гараж с идентификатор 0******* (*******), с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, находящ се в *******
*******, в жилищна сграда на улица ******* (*******), на полуподземния етаж на
9
сградата, кота -1,20 (минус едно цяло и двадесет стотни) метра, състоящ се от два броя
гаражни клетки, всяка със собствен вход от двора, с обща застроена площ от 38,06
(тридесет и осем цяло и шест стотни) квадратни метра, при съседни самостоятелни
обекти в сградата по схема на АГКК: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над
обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *******, и при съседи
съгласно архитектурен проект: от две страни - двор, стълбище към мазетата, коридор
на мазетата и мазе; заедно със съответните идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, с площ
на поземления имот по нотариален акт от 420,00 (четиристотин и двадесет) квадратни
метра, за който по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №******* на
изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър бил
определен идентификатор №*******, идентичен с предишен *******, от *******, по
плана на ******* и за осъждане на ответника В. А. В. да им предаде владението върху
същия имот.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните на посочените по-горе адреси.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10