Р
Е Ш Е Н И Е
№
781/12.10.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
септември, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Христина Юрукова
2.
Красимир Лесенски
При секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора
Стефан Янев, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 808, по описа на съда за 2020 г. За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с глава ХII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Община Белово, гр. Белово, ул. „Орфей“, № 4А,
представлявана от Кмета на общината, срещу Решение № 195 от 08.04.2020г.,
постановено по АНД № 2344/2019 по описа на Районен съд Пазарджик, с което е
потвърдено Наказателно постановление №446620-F483649 от 08.07.2019г. на
Директора на Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите,
с което за нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, на основание чл.5, ал. 1 от ЗОПБ на Община Белово е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 4900лв. Оспорва се
решението с аргументи за противоречие с приложимия материален закон и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2
от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Ответната
страна - Националната агенция за приходите, не ангажира становище по
касационната жалба е неоснователна.
Прокурор
при Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че Община Белово е осъществила
административното нарушение, поради което жалбата е неоснователна и предлага да
бъде отхвърлена.
Съдът, след като се запозна с
подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна, въззивният
съд е приел за установено следното:
Община
Белово е извършила плащане в брой на сумата от 9 800лв. по Фактура №**********
от 27.11.2018 г., представляваща част от парична престация по Договор за
възлагане на обществена поръчка №АРД-88/11.12.2017 г., сключен между Община
Белово, ЕИК *********, като възложител и „Белово 2014“ ЕАД, като изпълнител.
Общата стойност на договора е била 959 639,14 лв. с ДДС, като в раздел II, т.
2.5 от него е предвидено, плащанията да се извършват по банков път. Към
посочения договор е сключен анекс от 08.01.2018 г., според който общата
стойност може да достигне 1 193 924,03 лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.4 е
изрично упоменато, че плащанията се извършват по банков път. Сумата в размер на
9 800 лв. е била платена в брой на 27.11.2018 г., за което е била издадена
фискална касова бележка от ЕКАФП с номер на фискалното устройство DY422740 и с
фискална памет №36580108, в офис в гр. Белово, ул. „Орфей“ 4А. Датата на
плащане в брой на сумата е посочена като дата на извършване на нарушението. Нарушението
е било установено на 05.02.2019г., при извършена проверка за регистрация по
ЗДДС на „Белово 2014“ ЕАД, като документите са представени от дружеството с
Опис вх. № 2418#1 от 05.02.2019г. в ТД на НАП, Пловдив. Деянието е
квалифицирано, като нарушение по чл. 3, ал. 1, т.2 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой, за което е съставен АУАН № F483649/23.04.2019г., връчен на
Кмета на Общината на 08.05.2019г. Срещу АУАН е постъпило писмено възражение вх.
№9765/13.05.2019г., което е преценено за неоснователно и е издадено процесното
Наказателно постановление № 446620-F483649/08.07.2020г.
от директор на ТД на НАП Пловдив. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и
правна квалификация на деянието са изцяло възприети от наказващия
административен орган, като на основание чл.5, ал. 1 от Закона за ограничаване
на плащанията в брой е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 4900лв.
Районният
съд е приел за достоверна датата на съставяне на НП, спазен срок по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е обсъдил, че е налице допуснато процесуално нарушение при
съставяне на АУАН, тъй като нарушителят не е получил надлежна покана, но
нарушението не е съществено, защото в последствие той е надлежно предявен и е
гарантирано правото на защита. За съда нарушението е напълно установено -
плащане в брой от Община Белово на сумата от 9800 лв. по Фактура №
30/28.11.2018г. в полза на дружество„Белово 2014“ ЕАД, което плащане е част от
парична престация (свързани плащания по смисъла на сега действащата норма ) с
едно и също основание - Договор за възлагане на обществена поръчка №
АРД-88/11.12.2017г., изменен с Анекс № АРД-4/08.01.2018г. Възраженията на
Община Белово, че процесният договор за обществена поръчка е „рамков“ са приети
от РС за неоснователни. Крайният извод на РС Пазарджик е, че правилно е
ангажирана отговорността на Община
Белово за нарушение по чл. 3, ал.1 т.2 от Закона, като правилно е
приложена санкционната норма на чл. 5 , ал.1 от Закона и е наложена имуществена
санкция в размер на 50% от плащането - а
именно 4900 лева.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ,
плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне
по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., но могат да се
разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също
основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. Разпоредбата
на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ гласи, че, който извърши или допусне извършването на
нарушение на чл. 3, се наказва с глоба в размер 25 на сто от общия размер на
направеното плащане - ако е физическо лице, или с имуществена санкция в размер
50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е юридическо лице. Според
чл. 2, т. 1 от ЗОПБ, законът не се прилага при тегленето и внасянето на пари в
брой от/в собствени платежни сметки.
Касационната
инстанция счита, че районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви,
които се споделят напълно при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Фактите и
доказателствата по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Въз
основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Възраженията
в касационната жалба са неоснователни. Процесното плащане в брой на сумата от 9800лв.
е в изпълнение на задълженията по Договор за възлагане на обществена поръчка
№АРД- 88 от 11.12.2017 г., сключен между Община Белово(възложител) и „Белово
2014“ ЕАД(изпълнител) и Анекс №АРД-4 от 08.01.2018 г. към него. По делото не са
установени данни между Община Белово и търговското дружество да са били налице
някакви други правоотношения освен договорните, въз основа на които да е
извършено плащането. В случая правата и задълженията на страните са за една
обществена поръчка с конкретно определен обект и определена цена. Договореното
строителство на обекта включва всички видове строителни и монтажни работи,
съгласно приложените количествено стойностни сметки за всяка улица възлиза на 1
193 924,03 лева с ДДС…“. Това изключва възможността за каквото и да е
тълкуване, че между страните са били налице няколко отделни договорни
отношения, всяко със самостоятелен предмет и поети от страните задължения.
Възражението за приложимост на
изключенията по чл. 2 от ЗОПБ, също е неоснователно. Община Белово и „Белово
2014“ ЕАД са два различни правни субекта, две различни юридически лица. Това
изключва възможността да се приеме, че процесното плащане в брой на сумата от 9800лв.
е „теглене и внасяне на пари в брой от/в собствени платежни сметки“ по смисъла
на чл. 2, т. 1 от ЗОПБ. От една страна нареждането на кмета на общината е да се
заплатят на дружеството посочените парични средства, което е разпореждане с
общински средства на второстепенен разпоредител с бюджет, но с оглед
приложението на правилата, установени в ЗОПБ, то е плащанията в брой между два
отделни правни субекта на територията на страната, по смисъла на чл. 1 от ЗОПБ.
Първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, по отношение на което не са налице
основанията за отмяна.
При
този изход на спора, на ответника по касационната жалба на основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско
възнаграждение за участие по делото пред Административен съд Пазарджик в
минимален размер - от 80 лв.
Воден
от горното и на основание чл.221 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд Пазарджик
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 195 от 08.04.2020г., постановено по АНД № 2344/2019 по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
Община Белово, да заплати на Национална агенция за приходите, гр. София, сумата
от 80 (осемдесет) лева, представляваща възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/