№ 108512
гр. София, 31.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110142888 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, подадено при действащата редакция на чл. 411, ал. 1 ГПК (ДВ
бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.), според която заявлението за издаване на заповед за
изпълнение се разглежда от районен съдия, определен съобразно чл. 9, ал. 3 ЗСВ – на
случаен принцип, като в групата по натовареност са включени всички съдии от районните
съдилища в България, които разглеждат съответната материя.
Предишната редакцията на разпоредбата чл. 411, ал. 1 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.)
регламентираше местната подсъдност на заповедният съд - постоянния адрес или по
седалището на длъжника, като за потребителски спорове компетентен да се произнесе беше
съдът, в чийто район се намира настоящият му адрес, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния. В настоящата редакцията на разпоредбата, законодателят използва думата
разглежда, която следва да се тълкува в смисъл, че определя местната подсъдност на
заявленията по чл. 410 ГПК. В този смисъл компетентността на съда по заповедното
производство се определя не от трайна привръзка – адрес, местонахождение, седалище,
възникване на факт, а на принципа за случаен избор между всички съдилища. Компетентен е
този съд, на който делото му е разпределено на случаен принцип, като в групата по
натовареност са включени всички съдии от районните съдилища в България, които
разглеждат съответната материя. Следователно компетентността е функция от принципа за
случайно разпределение на делото на съдебен състав.
Налице е специална компетентност на съда в заповедното производство, която се
определя от чл. 411, ал.1 ГПК.
Към настоящия момент, както и към момента на образуване на делото, принципът в
чл. 9, ал. 3, изр. 1 ЗСВ не се изпълнява, тъй като фактически няма изграден такъв модул в
ЕИСС за централизирано разпределение. Това създава трудности за определяне на
1
компетентния съд, тъй като съгласно редакцията на чл.411, ал.1 ГПК, заявлението се
разглежда от съда, определен от тази система.
Разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 01.07.2024 г.) не е
отменена и все още е в сила. Доколкото се намира в процесуален закон, същата следва да се
тълкува, че въвежда императивна правна норма за компетентния съд в заповедното
производство. Но де факто делата не се разпределят централизирано съгласно чл.411, ал.1
ГПК вр. чл. 9, ал. 3 ЗСВ. В този смисъл образуваните след 01.07.2024 г. дела се разпределят
по отменения закон (чл.411, ал.1 ГПК, Доп. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.), а не по сега действащия
закон (чл.411, ал.1 ГПК, ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.). При това положение
образуваното дело се разпределя на съд, който не е компетентен на съд по смисъла на
закона. Всяко произнасяне на съд, който не е компетентен, води до обосновано съмнение за
липса на независим и безпристрастен съд (чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС), както и до
незаконосъобразен акт, доколкото съдебният състав не е съставен, съгласно действащия
закон.
От друга страна, не е налице отмяна на чл.411, ал.1 ГПК от народното събрание.
Освен това, няма валидизационен закон, който да регламентира какви са актовете и дали е
налице законен съд, който е разгледал заявление по чл.410 ГПК в нарушение на чл.411, ал.1
ГПК, при действието на разпоредбата след 01.07.2024 г.
Председателите на съдилища са изправени в обективна невъзможност да разпределят
делата, съгласно чл.35 и чл.36 ПАС, поради липса на модул за централизирано
разпределение на заповедните дела по чл.411, ал.1 ГПК. Липсата на такъв модул води и до
невъзможност за определяне на компетентен съд. От друга страна, председателитена
съдилища не могат да откажат образуване на дело и неговото разпределение, тъй като ще
представлява отказ от правосъдие. Не може и да се отложи разпределението на дело.
В този смисъл следва да се отговори на въпроса, кой е компетентния съд в
заповедното производство, при липса на фактическа система (обективна невъзможност) за
централизирано разпределение на дела по чл.9, ал.3 ЗСВ вр. чл.411, ал.1 ГПК.
Проблемът за определяне на компетентния съд при заявлението по чл.410 и чл.417
ГПК възниква и в ракурса дали съдебният състав постановил разпореждането или
определението по чл.413, ал.2 ГПК е законен, доколкото не е разгледан от компетентен съд.
Въпрос възниква и дали въззивният съд по чл.413, ал.2 ГПК е компетентен, ако
първоинстанционният съд остави без уважение искането за издаване на заповед за
изпълнение в хипотезата, когато делото не е образувано и не е разгледано от съд по
действащия чл.411, ал.1 ГПК. Проблемът възниква и при производството по чл. 422 ГПК –
кой е компетентен да разгледа иска, както и при направено възражение, че съдебният акт
(заповед или решение) е издаден от некомпетентен съд. Длъжникът в срока по чл.414 ГПК
може да възрази срещу незаконосъобразността на заповедта. Ето защо се поставя въпросът
за допустимост на производството по чл.422 ГПК за установяване на суми по издадена
заповед за изпълнение, издадена от некомпетентен съд и дело образувано не по реда на
закона. Проблем ще стане и със зачитането на силата на пресъдено нещо, изпълнителната
2
сила на актовете и последващо издаване на изпълнителен лист, доколкото същият не може
да бъде издаден в електронна форма. Въпрос възникна и дали давността е прекъсната или
спряна с подаване на заявлението, което дело не е образувано съгласно действащата
редакцията по чл.411, ал.1 ГПК и актът не е издаден от компетентен орган, съгласно
действащата разпоредба.
В този смисъл районните съдилища са изправени пред въпроса кой е компетентния
съд и как се определя компетентността на заповедния съд по заявлението по чл.410 ГПК и
заявленията извън тези по чл.417, ал.1, т. 3, 6 и 10 ГПК (т.1,2,4,5,7,8,9), в условията на
липсваща система за случайно разпределение на делото по чл.411, ал.1 вр. чл.9, ал.3 ЗСВ.
Една част от съдебните състави приемат, че заявленията следва да се оставят без
разглеждане, делото да се прекрати, тъй като е образувано незаконосъобразно. В този случай
приемат, че не е налице отказ от правосъдие, тъй като заявителят не е възпрепятстван да
подаде искова молба, която е алтернатива на заповедното производство и страната не е
лишена от правосъдие. Друг проблем е приложението на чл. 408, ал. 1 ГПК, тъй като на този
етап не е възможно да се издаде изпълнителен лист в електронна форма, поради технически
причини.
Друга част приемат, че делото следва да се прекрати и да се изпрати на ВСС за
определяне на съд, съгласно новата редакция на чл. 411, ал.1 ГПК.
Трета част приемат, че заявленията трябва да бъдат разглеждани, по реда преди
новата редакция на чл.411, ал.1 ГПК (ДВ бр. 11 от 2023 г., в сила от 1.07.2024 г.), а именно по
реда, определен по старата редакция (ДВ бр. 100 от 2019 г.). Тази теза има недостатъци, тъй
като съдът ще се произнесе по дело, което не е разгледано от компетентен съгласно закона
съд, поради липса на действаща разпоредба. В този случай се прилага отменения закон, без
същият да е продължен и който не съществува. Освен това, при възприемане на тази теза,
заявителят ще има възможността да избере пред кой съд да подаде заявлението, тъй като
разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК регламентира, че компетентен е съдът на случаен избор.
Това води до избор на съд от страна на заявителя, което е недопустимо и създава повече
права за него, отколкото за длъжника. Същото нарушава и състезателното начало. Така
заявителят може да избере пред кой съд да подаде заявлението, като се възможността от
възможността за нееднаквото прилагане на чл.7, ал.3 ГПК за неравноправните клаузи. При
съдилища с двама съдии, един от които е в законоустановен отпуск, делото ще бъде ясно на
кого е разпределено още преди постъпване на заявлението. Същевременно, съдът, получил
заявлението няма основание да прекрати делото, тъй като липсва разпоредба, която да
установи, че компетентен е съдът по адреса на длъжника. Следователно, съдът получил
заявлението, е задължен да го разгледа по същество. Освен това, изборът на съд ще наруши
и принципа за равномерно разпределение на делата (чл.9, ал.1 ЗСВ и §1, т.12 ДР на ЗСВ).
Четвърти състави приемат, че следва да се отведат, тъй като е нарушен принципът за
случайно разпределение на делата, което създава обосновано предположение за липса на
независим и безпристрастен съд по смисъла на чл.19 ДЕС и чл.47 ХОПЕС. При тази теза
3
единственият недостатък е че делото следва да се докладва на председателя за
разпределение на делото на ново, но поради обективни причини, същото ще бъде
разпределено по старите правила в нарушение на новата редакция на чл. 411, ал. 1 ГПК вр.
чл. 9, ал. 3 ЗСВ.
Кaĸъв e изxoдът, ĸoгaтo пo пpaвилaтa нa пoдcъднocттa нe мoжe дa ce oпpeдeли ĸъдe
дa ce глeдa eднo дeлo? Haшият ГΠK, зa paзлиĸa oт пpoцecyaлнитe зaĸoни нa мнoгo дpyги
дъpжaви, имa oтгoвop нa въпpoca – cъглacнo чл. 123 ГΠK ĸoгaтo пo пpaвилaтa нa тaзи глaвa
нe мoжe дa бъдe oпpeдeлeн ĸoмпeтeнтният cъд, пo иcĸaнe нa cтpaнaтa Bъpxoвният
ĸacaциoнeн cъд в зaĸpитo зaceдaниe oпpeдeля cъдa, пpeд ĸoйтo тpябвa дa ce пpeдяви иcĸът.
Hopмaтa нa чл. 123 ГΠK пpиличa в мнoгo гoлямa cтeпeн нa зaбpaнaтa зa oтĸaз oт
пpaвocъдиe пo чл. 5, изp. 2 ГΠK ( „Πpи липca нa зaĸoн cъдът ocнoвaвa peшeниeтo cи нa
ocнoвнитe нaчaлa нa пpaвoтo, oбичaя и мopaлa.“) и нa чл. 127, aл. 2 AΠK („Cъдилищaтa нe
мoгaт дa oтĸaжaт пpaвocъдиe пoд пpeдлoг, чe нямa пpaвнa нopмa, въз ocнoвa нa ĸoятo дa
peшaт иcĸaнeтo.“). Cтaвa дyмa зa cлyчaй, пpи ĸoйтo имa иcĸ или мoлбa, ĸoитo ce oчaĸвaт дa
бъдe пpeдявeни, нo имa пpaзнoтa или нeяcнoтa – в зaĸoнa нямa oпpeдeлeн cъд, пpeд ĸoйтo дa
ce пpeдяви иcĸът или пoдaдe мoлбaтa; тoгaвa, зa дa нe ocтaнe нeзaщитeнo cyбeĸтивнoтo
пpaвo, BKC аd hос пocoчвa cъд, ĸoйтo дa ce зaeмe c paзглeждaнeтo нa cпopa. Вярно е, че
нормата е ситуирана в уреднабата на исковото производство, но принципът е общ. Още
повече, че по Конституция ВКС осъществява върховен съдебен надзор върху всички
съдилища по всички дела, освен по административните – арг. чл. 124 КРБ и чл. 125, ал. 1
КРБ.
Πpoчee, съдът намира, че тpябвa дa даде пoдxoдящ cpoĸ нa зaявитeля пo зaпoвeдни
дeлa cлeд 1 юли 2024 г. дa ceзиpa BKC, зa дa oпpeдeли тoй ĸoмпeтeнтeн cъд.
Taĸa oпpeдeлeният ĸoмпeтeнтeн cъд cъщo щe бъдe oпpeдeлeн аd hос, нo нe пo вoля нa
cтpaнaтa, ĸoeтo избягвa fоrum ѕhорріng-a, нитo пo вoлятa нa paйoнния cъдия, ĸoйтo би пpиeл
дa глeдa нeпoдcъднo дeлo, a пo вoлятa нa нaй-виcшaтa cъдeбнa инcтaнция в cтpaнaтa.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на заявителя, че може в тридневен срок да подаде молба по чл. 123 ГПК до
ВКС, чрез настоящия съд, за определяне на компетентен съд по делото, с оглед изложеното
в мотивите, считано от получаване на настоящото разпореждане.
При неизпълнение на указанията заявлението ще бъде върнато.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.
ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на писма.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5