Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 406
/ 22,03,2018 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в закрито съдебно заседание на 22,03,2018 г. година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова
въззивно гражданско дело № 442/2018 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано по жалба вх. № 5426/20,02,2018 г. от Н.Д.В. ***, ЕГН ********** – длъжник по изп.
дело № 20168210401544 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, район на
действие – ПОС, против Разпределение по посоченото изпълнително дело, изготвено
на 01,12,2017 г., предявено с протокол от 19,12,2017 г. Жалбоподателят счита
обжалвания акт на съдебния изпълнител за незаконосъобразен по следните съображения:
- незаконосъобразно
като привилегировани по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД са предвидени за погасяване в
първи ред вземания за разноски, които не се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване;
- не са разбити по пера вземанията за разноски по
ТТРЗЧСИ;
- вземанията, приети за привилегировани, не са
посочени в тяхната поредност;
- не са посочени конкретните актове, въз основа на
които са възникнали вземанията на присъединените взискатели ТД на НАП и Община
Пловдив, поради което тези вземания незаконосъобразно са включени в разпределението;
- не била предварително събрана от ЧСИ таксата,
дължима за изготвяне и предявяване на разпределение.
Въз основа на изложеното от съда се иска да отмени
обжалваното разпределение.
Взискателят „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София,
ЕИК *********; изразява становище за неоснователност на жалбата.
Присъединените взискатели Държавата чрез ТД на НАП
Пловдив и Община Пловдив; не заявяват становища по жалбата.
Съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Като взе предвид данните по делото във връзка с
доводите в жалбата, съдът приема следното:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано
лице (длъжник в изпълнителното производство), в срока по чл. 462, ал. 2 ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
По същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по изп. дело № 20168210401544 по
описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, район на действие – ПОС, е образувано по
молба на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, ЕИК *********; и изпълнителен
лист, издаден на 08,08,2016 г. въз основа на Заповед за изпълнение на парично
задължение № 6346/05,08,2016 г. по ч. гр. д. № 10947/2016 г. на РС Пловдив. Заповедта
е издадена срещу Н.Д.В. ***, ЕГН ********** като кредитополучател и четири
търговски дружества – солидарно задължени. Предмет на изпълнение са парични
задължения, възникнали на основание договор за жилищен кредит.
Принудителното изпълнение е насочено срещу недвижим
имот, ипотекиран за обезпечение на задължението по договора за кредит. През
периода от 13,10,2017 г. до 13,11,2017 г. е проведена втора по ред публична
продан на СОС с идентификатор 56784.530.833.1.4, находящ се в гр. Пловдив. За
купувач на имота е обявен първоначалния взискател „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД –
гр. София срещу цена в размер на 93888 лв.
В производството са присъединени по право като
взискатели: 1/ Община Пловдив – за вземане в общ размер 112793,70 лв. с вписана
в негова полза предходна възбрана върху продавания недвижим имот по изп. д. №
20158200400346 на ЧСИ Тодор Луков; и 2/ Държавата – за дължимите й публични
вземания, установени в общ размер 46729,12 в., съгласно удостоверение изх. №
160371701895111/28,11,2017 г.
Сумата, предложена като цена от обвения за купувач
взискател, е предмет на обжалваното разпределение, изготвено на 01,12,2017 г.
(л. 1050-1052), предявено с протокол от 19,12,2017 г. (.1053).
Разпределение, съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, се извършва в случай, че събраната сума по изпълнението е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, като най-напред се отделят суми за
изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително
удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по
съразмерност. В случая посочените основания за извършване на разпределение са
налице – постъпилата по делото сума не е достатъчна за удовлетворяване на
всички взискатели.
При извършената проверка не се установява с
изготвеното от съдебния изпълнител разпределение да е нарушен редът на предпочтително
удовлетворение, установен в разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Напротив,
постъпилите суми са разпределени именно по този ред, като са отделени първо
суми за изплащане на вземанията за разноски по принудителното изпълнение (чл.
136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД); след това – за изплащане вземанията, обезпечени със
залог (чл. 136 ал. 1 т. 3 от ЗЗД), доколкото сумата, предмет на разпределение,
е поучена при публична продан на имот, ипотекиран за обезпечение вземането на
първоначалния взискател. Като вземания от трети ред (за погасяване на които не
са останали средства) са посочени тези на присъединените взискатели Държавата и
Община Пловдив – съгласно чл. 136 ал. 1 т. 6 от ЗЗД.
Конкретните оплаквания в жалбата са неоснователни:
Разноските са подробно описани по размер и по
основание, като последното е конкретизирано чрез посочване съответната точка от
Тарифата, предвиждаща дължимостта му. Посочени поотделно са авансово внесените
(които следва да се възстановят на взискателя) и неплатените авансово (които
следва да се преведат по см. на ЧСИ).
В унисон с разясненията на т. 6 от ТР №
2/26,06,2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, като ползващи се с
привилегия по чл. 136 ал. 1 т. 1 от ЗЗД са предвидени за погасяване от първи
ред вземания за разноски за осъществяване на изпълнителния способ,
постъпленията от който са предмет на разпределение, както и разноски на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
юрисконсултско възнаграждение.
Вземанията, приети за привилегировани, са
индивидуализирани подробно по основание и размер и са посочени в тяхната
поредност, при спазване разпоредбата на ч. 136 от ЗЗД.
Държавата и Община Пловдив са присъединени като
взискатели по право – в изпълнение разпоредбата на чл. 458 от ГПК – за Държавата;
и разпоредбата на чл. 459 от ГПК – за Община Пловдив (като кредитор с предходна
възбрана). При присъединяването им съдебният изпълнител няма правомощия да
преценява нито съществуването на вземанията им, нито удостоверения размер на
същите. Такава проверка не би могла да се извърши и в настоящото производство
по жалба срещу разпределението. Предметът на проверка по жалбата срещу разпределение
се концентрира върху съпоставката между удостоверените вземания на всеки от
присъединените кредитори и реда за удовлетворяването им, установяването на
точен размер на определяеми в титулите вземания /начисляване на законна лихва
до момента на разпределението/, както и извода за разпределението по
съразмерност на остатъка след привилегированите вземания. Не могат да се
преценяват обаче възражения срещу материални права.
Неоснователно е и оплакването за това, че дължимата
за извършване и предявяване на разпределението такса от 30 в. не била авансово
внесена. Това обстоятелство само по себе си не опорочава действието на съдебния
изпълнител – съобразно разясненията в т. 11 от ТР № 2/26,06,2015 г. по т. д. №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
По изложените съображения жалбата следва да се
приеме за неоснователна и да се остави без уважение. Затова съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 5426/20,02,2018 г.
от Н.Д.В. ***, ЕГН ********** – длъжник
по изп. дело № 20168210401544 по описа на ЧСИ Петко Илиев с рег. № 821, район
на действие – ПОС, против Разпределение по посоченото изпълнително дело,
изготвено на 01,12,2017 г., предявено с протокол от 19,12,2017 г.
Решението може да бъде обжалвано пред ПАС в
едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: