Решение по дело №590/2019 на Районен съд - Тутракан

Номер на акта: 260004
Дата: 25 март 2022 г. (в сила от 28 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Манолов Георгиев
Дело: 20193430100590
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

260004

 

гр. Тутракан, 25.03.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на десети юни две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ Г.

 

при участието на секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 590/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1. Предявени са кумулативно субективно и обективно съединени искове по чл. 108 от ЗС ищците от С. М.А. и А.О.А., упълномощили като процесуален представител адв. Е.Г. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 11), за

1.1. установяването на основание чл. 108 от ЗС на правото им на собственост, придобито в резултата на покупко - продажба,  върху реална част от имот с идентификатор № 15031.501.1046 по плана за земеразделяне на  землището на гр. Главиница, която част е с площ 113 кв. м. и е повдигната с оранжев цвят върху приложената към исковата молба Комбинирана скица, изготвена от „Геодезия - 97” ЕООД, гр. Русе (л. 10),

1.2. осъждането на ответниците да предат владението върху процесната част.

1.3. Твърди се, че на 26.08.2008 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 178 от 26.08.2008г., т. 5, ОР № 5601, д . 707/2008 г. на Нотариус № ***- А. Н. – Р. с район на действие Р. с. Тутракан, ищците са станали собственици на описания по - горе недвижим имот.

1.4. Твърди се, че продавачите на имота - ответници по иска са настоящите съседи на закупения от ищците имот от западната му страна с идентификатор 15031.501.408 (по стария план - имот VI-408).

1.5. Ищците твърдят, че между оградата на техният имот и оградата на разположения от южната му страна недвижим имот (ПИ 15031.501.407) има ивица с ширина приблизително 3 метра - по цялото протежение на оградата от южната страна на имота. Тази ивица се ползвала от двамата ответници, като по този начин те имали достъп до имота си (ПИ 15031.501.408) откъм ул. „Витоша”, независимо, че имотът им бил с лице към ул. „Ком”, и именно на ул. „Ком” бил административният му адрес. На тази ивица земя имало изградена тенекиена барака, която ответниците държали свой инвентар.

1.6. Твърди се, че през лятото на 2018 г. ищците и дъщеря им, започнали ремонт на жилищната постройка и магазина, разположени в техният имот. Предвиждали и поставянето на нова ограда на имота им. На 28.08.2018 г. се сдобили със скица на ПИ от АГКК. След снабдяването ѝ им направило впечатление, че на скицата между техният имот и имота на съседа от юг нямало начертана ивица, която да осигурява на ответниците достъп до имота им от ул. „Витоша“. Посъветвали се и с проектант за възможността за изграждане на допълнителна постройка в имота им. След извършено замерване на място им било ни казано, че съществува разминаване между отразеното в скицата от АГКК и действителното разположение на оградата между двата имота.

1.7. Ищците твърдят, че на 01.04.2019 г. подали искане да се извърши заснемане на оградата между техният имот  и имотът на ответниците по КККР на гр. Главиница. Съставен бил протокол от 01.04.2019 г., съгласно заключението на който заснетата ограда, изградена между ПИ 15031.501.1046 и ПИ 15031.501.408 не съвпадала с имотната граница па КККР на гр. Главиница и ПИ 15031.501.1046 е ощетен със 113 кв. м. Въпросните 113 м. включвали както ивица от южната страна на имота им - от към границата с ПИ 15031.501.407, и ивица с ширина над 1 метър откъм границата с имота на ответниците ПИ 15031.501.408 по КККР на гр. Главиница.

1.8. Твърди се, че цялата тази площ се владеела от ответниците, посредством ивицата земя в южната част на имота на ищците, ответниците преминавали, за да имат достъп до имота си откъм ул. „Витоша”. На тази ивица земя имало изградена тенекиена барака, която ответниците държали свой инвентар. В ивицата от западната част от имота на ищците, ответниците били изградили оранжерия, а в останалата част сеели зеленчуци.

1.9. Ищците твърдят, че били подали жалба до Кмета на Община Главиница. На 27.05.2019 г. по тяхно искане било извършено трасиране на границата между техният имот и имотът на съседите, като бил съставен Протокол от 27.05.2019г. за трасиране на границата между ПИ 15031.501.1046 и ПИ 15031.501.408 по КККР на гр. Главиница.

2. Ответниците С.Г.П. и П.М.П. са депозирали в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез адв. В.Й. от АК - С. (л. 42), с който считат предявеният иск за неоснователен.

2.1. Признава се, че ответниците осъществяват фактическата власт върху имота.

2.2. Имотът бил част от по - голям имот, собственост на М. Д.М. ев. Същият продал част от него на Р.  С. И., чиито наследници продали съседния имот - УПИ VII-408.

2.3. Твърдят, че са придобили процесната част въз основа на осъществено давностно владение в периода от 2002 г. до 2020 г. (момента на подаването на отговора на исковата молба). Процесната част се придавала по регулация към имот с пл. № 326.

3. С оглед настъпилата смърт на ответника С.Г.П. на осн. чл. 227 като негов правоприемник с Определение № 342/09.06.2020 г. е конституирана Н.С.Г..

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищеца: Д. А. В. и Ц. П. М. (л. 104).

5. На 19.05.1962 г. е съставен Нотариален акт № 208/19.05.1962 г., т. 1, д. 346/1962 г. на народен съдия при ТнРС, с който с който М. М. е признат за 222 кв. м. от дворно място придаващи се по регулация по регулация от имот с пл. № 168, в кв. 33 към парцел XI-326, в. кв. 33 по плана на с. Главиница (л. 44).

6. На 01.02.1970 г. отв. П. Д. и покойния отв. С.П. сключили граждански брак (л. 101).

7. На 13.12.1971 г. ищците сключили граждански брак (л. 100).

8. На 07.03.1983 г. е съставен Нотариален акт № 33/07.03.1983 г. на съдия при ТнРС, с който е удостоверено придобиването на собствеността чрез давностно владение от М. Д.М.върху 658/880 ид. ч. от имот с пл. № 326, парцел XI в кв. 33 по плана на с. Главиница (л. 64).

9. На 10.03.1983 г. е съставен Нотариален акт № 36/10.03.1983 г. на съдия при ТнРС, с който е удостоверено придобиването на собствеността (чрез построяване) от М. Д.М.върху жилищна сграда и масивна пристройка, разположени в, съставляващо имот с пл. № 326, парцел XI в кв. 33 по плана на с. Главиница (л. 63).

10. На 12.07.1983 г. е съставен Нотариален акт № 94/12.07.1983 г., т. 1, д. 195/1983 г. на Съдия при ТнРС, с който е удостоверено придобиването на собствеността чрез покупка по чл. 16, ал. 1 от ЗСГ от Р.  И. на пространство от 340 кв. м. заедно с построената в него масивна жилищна сграда, съставляващо имот с пл. № 326, парцел XIII (л. 47).

11. На 13.04.1991 г. е съставен Нотариален акт № 185/13.04.1991 г., т. 1, д. 321/1991 г. на съдия при ТнРС, с който М. М., Д. М.и С.П. са признати за съсобственици на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в парцел VII-408, в кв. 32 по плана на гр. Главиница (л. 43).

12. През 1998 г. М. Д.М.(М.  Д. М. ев - л. 53) починал, оставяйки като свои наследници (л. 52):

12.1. отв. П.М.П. - дъщеря;

12.2. Д. М.М.- син;

13. На 11.04.2002 г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот вх. № 61 от 11.04.2002 г., том 2, ОР № 816, акт № 219/ 2002 г. на Нотариус № *** - А. Н. – Р., съгласно който отв. С.Г.П. (починал в хода на процеса) е закупил дворно място, с площ 446 кв. м., съставляващо УПИ VII-408, в кв. 32 по плана на гр. Главиница, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда (л. 48).

14. На 26.08.2008 г. е сключен договор за покупко - продажба, обективиран в  Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 178 от 26.08.2008 г., т. 5, ОР № 5601, д. № 707/2008 г. на Нотариус № *** - А. Н. – Р., съгласно който отв. С.Г.П. (починал в хода на процеса) и отв. П.М.П. продават на ищеца С. М.А. дворно място, с площ 446 кв. м., съставляващо УПИ VII-408, в кв. 32 по плана на гр. Главиница., заедно с построените в имота полумасивна жилищна сграда и хранителен магазин (л. 6).

15. Видно от отбелязването в Скица № 15-613907/28.08.2018 г. на СГКК – гр. С. УПИ VII-408, в кв. 32 по плана на гр. Главиница е идентичен с имот с пл. № 15031.501.1046 (л. 7).

16. По делото е изслушана съдебна техническа експертиза (СТЕ - л. 73), която е изготвила комбинирана скица (л. 80) и е установила следното:

16.1. Налице са изготвени два кадастрални и регулационни плана на гр. Главиница:

16.1.1. „стар” регулационен план (Приложение № 2 към СТЕ) влязъл в сила преди 1962 г. и

16.1.2. сега действащия регулационен план, който е одобрен с указ № 107/01.08.1988 год. (Приложение № 1 и 3 към СТЕ).

16.2. По „стария” регулационен план е започнала процедура за урегулиране на два парцела в имот № 326 от строителен квартал № 33, като са придадени са 222 кв. м. в западна и южна посока от имот с пл. № 168, видно от Нотариален акт № 208/19.05.1962 г. (л. 44). За имот с пл. № 326 са отредени два парцела - XI-326 и XIII-326.

16.3. С кадастралния и регулационен план от 1988 г. е променена номерацията на имотите и парцелите, както следва:

16.3.1. имот с пл. № 326 (по стария план) е отразен с план № 408, в кв. 32,

16.3.2. парцел XI (по стария план) е отразен като парцел VII, в кв. 32,

16.3.3. парцел XIII (по стария план) е отразен като парцел VI, в кв. 32.

16.4. Неоцветената част от имота в комбинираната скица, заключена между т. 1, 2, 3, 4, 7, 6, 5 отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел (уточнено в с. з.).

16.5. Със Заповед № РД-18-109/18.12.2008 г. на ИД на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на град Главиница (приложение № 4 към СТЕ). Кадастралната карта определя ПИ с идентификатор 15031.501.1046 и площ 475 кв. м. за ищците по делото (УПИ VII-408) и ПИ с идентификатор 15031.501.408 за ответниците (УПИ VI-408). Разликата от 29 кв. м. в площта на имота се дължaло единствено на начина на отчитане (по кадастралния план - графически, а по кадастралната карта по координати).

16.6. При огледа на място в. л. установило, че  имота на ищците е ограден към двете улици с масивна ограда, а към имота на ответниците с прозирна телена ограда на бетонни колове върху бетонова основа. Ищците имат достъп до имота си от ул. „Витоша”. Ответниците имот достъп до имота си посредством врата (пешеходна) източно от сграда с идентификатор 15031.501.408.1 от ул. „Ком”.

16.7. Процесният участък е повдигнат с оранжев цвят в приложената към заключението комбинирана скица (л. 80). В спорния участък към ул. „Витоша” съществува двукрила метална порта, между т. 1 и 8 от комбинираната скица. Между т. № 4, 5, 6 и 7 е изградена прозирна ограда с бетонни колони върху бетонна основа (уточнено в с. з. - л. 103). Според свид. В. и М. оградата е изградена през 1976 г. и е съществувала към момента на продажбата на имота на ищците през 2008 г.

16.8. Ответниците ползват спорната част от имота, заключена между точки № 1, 8, 15, 17, 5 и 1 от приложената към заключението комбинирана скица (л. 80). Същата е покрита с трайна настилка и в нея има изграден „зайчарник”, който към момента на оглед на в. л. е бил неизползваем.    

16.9. Частта от имота, заключена между точки № 5, 6, 7, 4, 14, 17 и 5 от комбинираната скица е обработваема земя, която към момента на огледа не била засята. В нея е изграден парник.

17. Според свид. М. зайчарника и парника са построени от П. и С. П. и са ползвани от тях. Свидетелят твърди, че зайчарникът е на повече от 80 години.

От правна страна

 

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

18. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни и е налице правен интерес от воденето на делото.

 

II. По основателността

 

19. По делото не съществува спор относно прилагането на регулационните предвиждания на планът от 1988 г., с оглед на което съдът приема, че границите на парцели VII-408 и VI-408, в кв. 32 са се трансформирали в имотни такива (в този смисъл и заключението на СТЕ).

20. По делото се установява, че оградата между т. № 4, 5, 6 и 7 е изградена още през 1976 г. и съществува към момента на извършването на огледа от в. л.

21. В резултат на сключената на 26.08.2008 г. покупко - продажба, обективирана в  Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 178 от 26.08.2008 г отв. С.Г.П. (починал в хода на процеса) и отв. П.М.П. са прехвърлили на ищеца С. М.А. дворно място, с площ 446 кв. м., съставляващо УПИ VII-408, в кв. 32 по плана на гр. Главиница. Тъй като регулационните предвиждания по отношение на имота към този момент са били приложени, прехвърлителният ефект е настъпил по отношение на имота в парцелните му граници, заключени между т. № 1, 2, 3, 4, 14, 17, 15, 8 от комбинираната скица. Имотът е придобит от двамата ищци в условията ма съпружеска имуществена общност на осн. чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 20 от СК (обн., ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.).

22. Независимо от това обаче, от изслушаните по делото свидетелски показания се установява, след продажбата прехвърлителите С. и П. П. са продължили да ползват частта от имота, повдигната в оранжево в комбинираната скица. Тази част била отделена частично с ограда (между т. № 4, 5, 6 и 7 от комбинираната скица). В тази част имало изградени зайчарник и парник, върху които прехвърлителите продължили да владеят. Съгласно СТЕ това положение се е запазило и към момента на огледа, извършен от в. л. през 2021 г. (с единствената разлика, че владението на отв. С.Г.П. е продължило да се осъществява от съпругата му и дъщеря му).        

23. В тази връзка възражението на ответниците за придобиване на имота от С. и П. П. въз основа на осъществено в периода от 2002 г. до 26.08.2008 г. давностно владение върху процесната част от имота се явява безпредметно, доколкото същите до този момент са били собственици на целия УПИ VII-408, като съответно са упражнявали и владение в рамките на притежаваното от тях право на собственост.

24. На 26.08.2008 г. обаче същите са прехвърлили правото на собственост върху УПИ VII-408 на ищците, което открива възможността този имот или части от него да бъдат отново завладени от ищците след тази дата.

25. Относно регулационните ограничения за завладяване на реални части от парцели.

25.1. Периода на разглежданото владение от продажбата на имота до завеждането на исковата молба, която прекъсва давността (2008 г. - 2019 г.) попада  под действието на ЗУТ.

25.2. Придобиването на реални части от парцел е забранено под действието на този нормативен режим. Причината се корени в целта на регулирането на поземлените имоти, която се състои в привеждането им в съответствие с изискванията за лице и площ, както и изправяне на имотните граници, което да улесни застрояването и ползването на самите имоти. Последното налага да не се допусне придобиване на реални части от имоти, което или да осуети прилагането на регулацията или да промени отново границите на вече урегулирани имоти (чиито имотни граници са съвпаднали са парцелните такива). Независимо от това законът е въвел някои изключения от това правило.   

25.3.  Съгласно разпоредбата на чл. 200 от ЗУТ реално определени части от дворищно - регулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, освен ако:

25.3.1. са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 от ЗУТ (на двете обособяващи се като самостоятелни имоти части) или

25.3.2. когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 от ЗУТ (т. е. когато това е предвидено в план, с който се урегулират неурегулирани имоти), а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ или се присъединява към съседен имот.

25.4. Целта на разпоредбата е или да се приложат регулационните предвиждания (вж. т. 25.3.2) или да се допусне разделяне на парцел съобразно изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Тези способи за придобиване на реални части от парцел са предвидени като изключения от правилото, поради което те не могат да се тълкуват разширително.

25.5. Имотът се намира в гр. Главиница. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗУТ минималните изисквания при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, в градовете са най - малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност, като съгл. ал. 3 от същата разпоредба определените в ал. 1 най - малки размери на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да бъдат намалявани най - много с една пета в зависимост от стопанските, техническите или теренните условия или във връзка с положението на заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския експертен съвет.

25.6. Съгласно заключението на вещото лице ползваната от ищците част от имота (която е останала неоцветена в комбинираната скица) отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел.

25.7. Лицето на спорната част (повдигната с оранжев цвят в комбинираната скица) обаче при измерването на площта върху комбинираната скица с линия от съдебния състав и преизчисляването на стойностите при мащаб 1:300, е както следва

25.7.1. от север (между т. № 14 и 4) - 6 мм х 300/1000 = 1,80 м;

25.7.2. от изток (между т. № 1 и 8) - 8 мм х 300/1000 = 2,40 м.

25.8. Последното налага извода, че процесната част от имота не отговаря на изискването на чл. чл. 19, ал. 1 от ЗУТ за лице.

25.9. Процесната част не се присъединява и към съседния имот при условията на чл. 17 от ЗУТ. Последната разпоредба предвижда възможност да се урегулират неурегулирани дотогава поземлени имоти с подробен устройствен план. В конкретният случай обаче ПУП не предвижда придаване на процесната част (повдигната с оранжев цвят в комбинираната скица) към парцел VI-408. В тази връзка завладяването ѝ ще доведе до промяна на вече приложената регулация, което противоречи на идеята на чл. 200 от ЗУТ (вж. т. 25.4).

25.10. Освен това следва да се отбележи, че придаването по чл. 17 от ЗУТ налага ищците да са собственици и на съседния УПИ VI-408, за което липсват доказателства  (има данни, че Р.  С. И. е била собственик на 340 кв. м. от УПИ XIII-326 по стария план и че М. Д.М. ев е бил собственик на 200 кв. м. от имот с пл. № 168).

26. В обобщение на гореизложеното следва да се приеме, че ответниците не са завладели отново процесната част от имота след продажбата му на ищците през 2008 г., което обуславя извода, че собственик на тази част са останали ищците, в качеството си на купувачи по договора за покупко - продажба.

27. По делото не се спори факта, че ответниците упражняват фактическата власт върху процесната част, което налага уважаването и на ревиндикационния иск.         

 

Разноски

 

28. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски в размер на общо 650 лв., като всеки ответник следва да заплати на всеки ищец по на 162,50 лв.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците П.М.П., с ЕГН ********** и Н.С.Г. - С., с ЕГН ********** (конституирана на осн. чл. 227 от ГПК като наследник на починалия в процеса С.Г.П., с ЕГН **********), че ищците С.М.А., с ЕГН ********** и А.О.А., с ЕГН **********, притежават правото на собственост, придобито в резултата на покупко - продажба, върху реална част от имот с идентификатор № 15031.501.1046 (петнадесет хиляди тридесет и едно, точка, петстотин едно, точка, хиляда четиридесет и шест) по плана на урбанизираната територия на гр. Главиница, която част е с площ 113 кв. м. и е повдигната с оранжев цвят и заключена между точки № 1, 5, 6, 7, 4, 14, 17, 15, 8 върху приложената към изготвеното заключение на назначената по делото съдебна техническа експертиза комбинирана скица, неразделна част от решението. 

ОСЪЖДА ответниците да предадат на ищците владението върху описаната реална част от имота.

 

             ОСЪЖДА ответника П.М.П., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ищците С.М.А., с ЕГН ********** и А.О.А., с ЕГН **********, направените разноски по делото, възлизащи по 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки) за всеки ищец.

            ОСЪЖДА ответника Н.С.Г. - С., с ЕГН **********, да заплати на всеки от ищците С.М.А., с ЕГН ********** и А.О.А., с ЕГН **********, направените разноски по делото, възлизащи по 162,50 лв. (сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки) за всеки ищец.

 

            ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Тутракан на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: