№ 211
гр. Пазарджик, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20225220102281 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 357 във връзка с чл. 188, т. 1 от КТ –
отмяна на дисциплинарно наказание „забележка“.
Ищцата С. И. Ц. чрез пълномощника адвокат Я. твърди, че работи в РДГ
Пазарджик на длъжност „старши специалист деловодител“. На 04.07.2022 г. й
била връчена Заповед № ЧР02-15/01.07.2022 г. на директора на РДГ
Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“ за
извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10
от КТ, изразяващи се в това, че е посещавала работното си място и е
извършвала трудова дейност без разрешение на работодателя в период на
ползване на отпуск за временна неработоспособност и неспазване на
законовите нареждания на работодателя съгласно Заповед № 222 от
31.05.2012 г. на директора на РДГ Пазарджик и изискванията на чл. 10, т. 24,
б. „б“ от Устройствения правилник на РДГ.
Счита, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е
незаконосъобразна, немотивирана и издадена в противоречие с чл. 195, ал. 1
от КТ, поради което следва да бъде отменена. Посочва, че на 28.01.2022 г. при
напускане на работа е претърпяла злополука, призната от ТП на НОИ
Пазарджик за трудова и е била във временна неработоспособност за периода
от 28.01.2022 г. до 02.05.2022 г. На 03.05.2022 г. й били връчени искания за
даване на писмени обяснения в двудневен срок относно присъствието й на
работното място и регистриране на документи в деловодната програма на
31.01.2022 г. и присъствие на работното място на 01.02.2022 г., когато е била
1
в отпуск за временна неработоспособност. В указания срок ищцата
представила писмени обяснения с вх. № РДГ09-4011/04.05.2022 г., в които
посочила, че на 31.01.2022 г. след разрешение на лекуващия лекар напуснала
отделението и отишла в РДГ Пазарджик, за да уведоми прекия си
ръководител за претърпения инцидент и да му предаде ключовете от
кабинета си. Освен това входирала в деловодната система възражението си
срещу връчената й на 27.01.2022 г. оценка за работата й, тъй като срокът за
това изтичал същия ден. На 01.02.2022 г. отново посетила сградата на РДГ
Пазарджик, за да представи болничен лист и да вземе лични вещи от кабинета
си, като през това време не полагала труд. Подала и писмени обяснения с вх.
№ РДГ09-4010/04.05.2022 г., в които изразила становище, че е изпълнявала
стриктно задълженията си по регистрация на предоставените й доклади от
извършени проверки на дейността на дирекцията от външни институции в
Регистъра на извършените проверки на РДГ Пазарджик и че не може да даде
обяснения за направените констатации в доклад за одит, който не й бил
връчен, тъй като е била в отпуск поради временна неработоспособност, когато
същият е постъпил. Посочва, че към 03.05.2022 г. Регистърът на извършените
проверки на РДГ Пазарджик, който се водел на хартиен носител, липсвал от
кабинета й, поради което с писмо с изх. № РДГ09-4009/04.05.2022 г. поискала
да й бъде предоставен.
Счита, че в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са
посочени факти и мотиви за това да е злоупотребила с доверието на
работодателя, да не е спазила вътрешните правила, приети в предприятието, и
да е пречила на другите служители да изпълняват трудовите си задължения. В
заповедта не е конкретно и ясно посочена работата, която не е изпълнила или
я е изпълнила лошо или не в определен срок, не е посочен ръководителят,
който й е възложил тази работа, с какъв акт и кога й е възложена работата и в
какъв срок е следвало да я изпълни. Твърди, че при налагане на
дисциплинарното наказание не е отчетено поведението й по време на
извършените дисциплинарни нарушения, което е важно за определяне на вида
и степента на вината, а оттук и на вида на дисциплинарно наказание. Сочи, че
липсва конкретика кога са извършени дисциплинарните нарушения с оглед
преценка на преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ. Твърди, че не е
налице извършено виновно нарушение на посочените в заповедта чл. 187, ал.
1, т. 7 и т. 10 от КТ, като същите са изписани само цифрово и не става ясно
който точно текст от правната норма е нарушен. Намира за съществен порок
на заповедта това, че са изложени мотиви за нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 13
от КТ, а е наложено наказание по чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. Счита, че не са
обсъдени писмените й обяснения и не са изяснени фактите по преписката. По
тези съображения моли заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да
бъде отменена и да й бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът РДГ Пазарджик намира
иска за неоснователен и го оспорва изцяло. Оспорва изложените в исковата
2
молба фактически твърдения на ищцата. Твърди, че на 31.01.2022 г. ищцата е
посетила сградата на РДГ Пазарджик и без знанието и съгласието на
работодателя е извършвала трудова дейност, като е входирала в деловодната
система освен възражението си срещу поставената оценка за работата, и
възражението на главния счетоводител А. П., заведено с вх. № РДГ09-
727/31.01.2022 г. На 01.02.2022 г. ищцата отново посетила сградата, въпреки
предписания й болничен режим и депозирала заявление за получаване на
обезщетение за причинени имуществени вреди чл. 200, ал. 1 от КТ и
болничен лист, като преди това престояла в сградата повече от час.
Счита, че не е било необходимо ищцата лично да посещава
местоработата си, за да предаде ключа за кабинета си, тъй като имало
наличен втори ключ, нито да уведоми прекия си ръководител за претърпения
инцидент, тъй като е могла да го направи по телефона, нито да входира
възражение срещу връчената й оценка, тъй като е имало други начини то да
достигне до работодателя, още повече, че срокът за подаване на възражение
срещу изготвената оценка съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредба за условията и
реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация
е 7-дневен, а не 3-дневен. Намира също така, че не е било необходимо ищцата
лично да представя болничния лист, тъй като е могла да намери друг начин да
го изпрати на работодателя и понеже срокът за представянето му е двудневен
срок, не е било необходимо да го представя докато е следвало да бъде в
болничен режим на лечение. Освен това е било достатъчно ищцата да
представи болничния лист в деловодството, намиращо се на приземния етаж,
вместо да влиза в самата административна сграда, при това да престоява там
повече от час. С оглед разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НМЕ,
забраняващи явяването на работа по време на отпуск за временна
неработоспособност, освен ако отпускът е прекъснат, за което няма данни по
делото, счита, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение, като е
злоупотребила с доверието на работодателя, злепоставила е интересите му,
поставяйки го в позиция да бъде наказан за извършеното от нея в период, в
който ползва отпуск при временна неработоспособност с режим на болнично
лечение.
По отношение на нарушението, свързано с нерегистриране на
извършените проверки на РДГ Пазарджик от външни институции и от ИАГ,
посочва, че персонална отговорност за това носи ищцата, тъй като същата е
определена да води Регистър за извършените проверки на дейността на РДГ
Пазарджик със Заповед № 222 от 31.05.2012 г. на директора на РДГ
Пазарджик, а при извършен одит от ИАГ било констатирано, че през
одитирания период от 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г. в Регистъра на
извършените проверки на дейността на РДГ са регистрирани единствено
извършените проверки от страна на РДГ Пазарджик, но не и проверките на
дейността на дирекцията, извършвани от различни институции като ТП на
НОИ Пазарджик, РДПБЗН Пазарджик, ИАГ, Дирекция „Инспекция по труда“.
Поради това счита, че ищцата не е изпълнила законните нареждания на
3
работодателя, а това представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина
съгласно чл. 187, т. 7 от КТ, доколкото засяга същността на трудовото
правоотношение, а именно престацията, която работникът или служителят
дължи по трудовото правоотношение.
Твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
спазил формалните изисквания на закона, както относно процедурата по
налагането му, в т.ч. изискването на писмени обяснения от работника или
служителя съгласно чл. 193 от КТ по начин, даващ възможност за ефективна
и своевременна защита, и спазване на сроковете по чл. 194 от КТ, така и по
отношение съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание съгласно чл. 195 от КТ с посочване на нарушителя, извършените
нарушения с индивидуализиращите ги признаци от обективна и субективна
страна, времето на извършването им, правните им основания и обсъждане на
писмените обяснения на ищцата, които са приети за неоснователни.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ангажира писмени и гласни доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Ищцата работи в РДГ Пазарджик, считано от 06.01.2010 г., като
последователно е заемала длъжностите: личен състав – от 06.01.2010 г. до
01.12.2010 г., старши специалист личен състав – от 01.12.2010 г. до 03.10.2011
г., старши специалист деловодител – от 03.10.2011 г. до 08.05.2014 г.,
изпълнител-портиер – от 08.05.2014 г. до 01.09.2015 г., старши специалист
деловодител – от 01.09.2015 г. до 09.02.2018 г., технически сътрудник
деловодител – от 09.02.2018 г. до 08.09.2021 г. и старши специалист
деловодител – от 08.09.2021 г.
Със Заповед № 222/31.05.2012 г. на ищцата е възложено да води
Регистър за извършените проверки на дейността на РДГ, както и за
извършваните проверки във връзка с контролната дейност на територията на
РДГ. Заповедта е издадена на основание чл. 10, т. 24, б. „в“ от Устройствения
правилник на РДГ, съгласно който Дирекция „Административно-правна и
финансово-ресурсна“ води регистър на извършените проверки на дейността
на РДГ.
През периода от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. ищцата е била във
временна неработоспособност поради трудова злополука, за което е издаден
болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г. за 5 дни болничен режим и
30 дни домашен-амбулаторен.
Временната неработоспособност е продължена с болничен лист №
Е20220347506 от 04.03.2022 г. с още 30 дни домашен-амбулаторен режим.
На 05.01.2022 г. РДГ Пазарджик е уведомена, че предстои извършване
на одит относно „Финансовото управление на бюджетните средства,
предоставени от ИАГ, изпълнението на дейностите и управлението на
4
имуществото за периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г.“.
Съгласно т. 16 от окончателния одитен доклад, заведен в РДГ
Пазарджик с вх. № РДГ09-1927/04.03.2022 г., през одитирания период
извършените проверки на регионалната дирекция от външни институции и от
ИАГ не са регистрирани в Регистъра на извършените проверки на дейността
на РДГ поради пропуск на деловодителя, отговорен за регистрирането им.
На 03.05.2022 г. на ищцата е връчена покана с изх. № РДГ09-
2141/10.03.2022 г. за даване на обяснения за това, че е посетила работното си
място без разрешение от работодателя на 31.01.2022 г. след като е
хоспитализирана, ползвала е служебния си компютър и е регистрирала нов
документ с вх. № РДГ09-726/31.01.2022 г., насочила е същия на вниманието
на инж. А., за когото е знаела, че ползва отпуск по временна
неработоспособност и на 01.02.2022 г. въпреки че е ползвала отпуск по
временна неработоспособност е посетила отново сградата на РДГ Пазарджик.
На същата дата на ищцата е връчена и покана с изх. № РДГ09-
3841/28.04.2022 г. за даване на обяснения за това, че не е регистрирала всички
проверки в регистъра на проверките на дейността на РДГ Пазарджик, въпреки
че е определена със заповед на директора да води този регистър.
На 04.05.2022 г. ищцата е представила писмени обяснения с вх. №
РДГ09-4010/04.05.2022 г., в които е посочила, че е регистрирала в Регистъра
на проверките всички проверки на дейността на РДГ Пазарджик, извършени
от външни институции и от ИАГ. Посочила е също, че не е запозната с
одитния доклад и няма информация кои са документите, които не са
регистрирани, от коя дата са и в какъв срок е трябвало да се регистрират.
Направила е искане да бъде извършена проверка кой служител я е замествал
понеже е ползвала платен годишен отпуск и отпуски по временна
неработоспособност за период от 3 месеца.
На същата дата ищцата е представила и писмени обяснения с вх. №
РДГ09-4011/04.05.2022 г., в които е посочила, че на 31.01.2022 г. е посетила
работното си място след като е получила разрешение от лекуващия лекар да
напусне болничното заведение, за да предаде ключовете от работното си
място, да уведоми работодателя за трудовата злополука и за да входира
възражението си срещу изготвената й оценка по Наредбата за условията и
реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната
администрация, тъй като е изтичал срокът за това. Посочила е също така, че
възражението е насочила към контролиращия ръководител съгласно чл. 23,
ал. 2 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на
служителите в държавната администрация. Във връзка с посещението на
сградата на РДГ Пазарджик на 01.02.2022 г. е посочила, че го е направила за
да представи болничния си лист и да си вземе лични вещи от кабинета.
Със Заповед № ЧР02-15/01.07.2022 г. на основание чл. 188, т. 1 във
връзка с чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 от КТ на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „забележка“ за това, че на 31.01.2022 г. от 7.39 ч. до 8.52 ч. е
5
посетила работното си място и е извършила трудова дейност като е
регистрирала в деловодната програма АИС „Микси“ нови документи с вх. №
РДГ09-726/31.01.2022 г. и РДГ09-727/31.01.2022 г., без разрешението на
работодателя, въпреки че е била във временна неработоспособност за периода
от 28.01.2022 г. до 03.03.2022 г. съгласно болничен лист № Е20220217369 от
01.02.2022 г., с който й е предписано болнично лечение за 5 дни и 30 дни
домашно-амбулаторно лечение, както и за това, че на 01.02.2022 г. отново е
посетила работното си място в 10.53 ч. и е престояла там до 12.06 ч., като
през това време е депозирала в деловодството заявление за получаване на
обезщетение за причинени имуществени вреди. Посочените нарушения са
квалифицирани като злоупотреба с доверието на работодателя и нарушение
на чл. 126, т. 9 от КТ. Дисциплинарното наказание е наложено и за това, че
през периода от 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г. не е регистрирала всички
извършени проверки на РДГ Пазарджик от външни институции и от ИАГ,
въпреки, че със Заповед № 222/31.05.2012 г. й е разпоредено да води
Регистъра на извършените проверки на дейността на РДГ Пазарджик и за
извършваните проверки във връзка с контролната дейност на територията на
РДГ Пазарджик, с което е нарушила чл. 126, т. 7 и т. 13 от КТ.
Свидетелят Петър Здравков Б. установява, че е работил в РДГ
Пазарджик от 2016 г. до 2021 г., първоначално като заместник директор, а
през 2021 г. като директор. Ищцата работела на длъжност деловодител и
отговаряла за деловодната програма „Микси“, през която минавала цялата
входяща и изходяща информация. За периода от 2018 г. до 2022 г. в РДГ
Пазарджик били извършвани регулярни проверки от различни институции –
НОИ, Инспекция по труда, Дирекция „Пожарна безопасност“. Документите
от проверката се входирали в деловодната програма и се насочвали от
директора на служителите, които трябвало да отговарят за предписанията в
тях. Оригиналите на документите оставяли в служителите, които били
отговорни за изпълнението на предписанията. В РДГ Пазарджик имало
Правилник за вътрешния ред, но в същия нямало забрана на служители, които
са в отпуск, да присъстват на работа. През месец май 2021 г. в дирекцията
била извършена проверка от Инспекцията по труда по сигнал на инж. Р. за
това, че му липсвала трудовата книжка. През това време ищцата работела
дистанционно заради Ковид-пандемията и протоколът от проверката бил
предоставен на служителя на длъжност човешки ресурси – свидетелката Т.,
която трябвало да го входира в деловодната програма „Микси“ и да изпълни
предписанията. Докато ищцата работела дистанционно, свидетелят давал
устни заповеди към свидетелите Т. и Л. да извършват сканирането на
постъпващите документи, след което разпределението в програмата се
извършвало дистанционно от ищцата.
Свидетелката А. Г. П. установява, че работи в РДГ Пазарджик като
главен счетоводител. От 01.07.2018 г. до 31.12.2021 г. на дирекцията били
извършвани проверки от различни институции. Задължението на ищцата било
да води Регистъра за проверките – да входира документа за началото на
6
проверката и може би резултатът от проверката. Този регистър се водел на
хартия. Представлявал голям дневник. Свидетелката не била писала никога в
този регистър, дори и ищцата да отсъствала. Когато ищцата отсъствала или
работела дистанционно, обикновено устно се разпореждало кой да я замества.
Първият болничен лист ищцата го донесла лично и го предоставила след като
от болницата й го дали. Нямало вътрешни правила или заповед, които
забранявали на служителя лично да донесе болничния си лист. Миналия
месец имало техни колеги, които били в болнични, но влезли в дирекцията и
били при директора. На 31.01.2022 г. свидетелката била с ищцата в
деловодството, когато тя входирала двете възражение. Ищцата сама ги
входирала със здравата си ръка.
Свидетелят Ц. П. В. заемащ длъжността заместник директор на РДГ
Пазарджик, установява, че за инцидента с ищцата научил от нея, сутринта в
08:25 ч. при пристигането му в дирекцията. Тя го уведомила, че в момента се
води в болница и му предала ключовете от стаята си, за да може да
организира работата. При чистачката имало резервен ключ от стаята на
ищцата. Ищцата не му била искала съгласие да отиде на работното си място,
докато била в болнични. Свидетелят не й бил разрешавал да входира двете
възражения на 31.01.2022 г. В дирекцията се водели много регистри – за
болнични, за командировки, за вътрешни проверки, за външни проверки.
Всички регистри се водели от деловодителя. През 2021 г. имало проверки от
ИАГ, Пожарна безопасност, НОИ, Инспекцията по труда и други. Ищцата
като деловодител трябвало да запише номера на получения протокол от
проверката и да го насочи към ресорния инспектор. През 2021 г. ищцата
работела дистанционно и входирала документите дистанционно. Директорът
давал документите на този служител, който бил в деловодството.
Свидетелят Л. К. Л., работещ като главен експерт по залесяване и борба
с ерозията в РДГ Пазарджик, установява, че от месец март до месец август
2021 г. ищцата работела дистанционно поради здравословни проблеми на
съпруга й и заради Ковид-пандемията. Свидетелят имал устни заповеди от
директора да й оказва техническа помощ в деловодството – предоставял й
отдалечен достъп до деловодната програма, подавал документи за сканиране
и след като тя ги прикачала в програмата и им давала входящи номера, той ги
записвал на хартиените документи и ги разпределял за съответния служител.
С ищцата комуникирал по телефона. Когато трябвало да се изпраща изходяща
документация, ищцата пускала разписки от програмата и свидетелят описвал
препоръчаните писма в книгата. Други служители също замествали ищцата,
докато работела дистанционно. По времето, когато свидетелят замествал
ищцата, не били постъпвали документи от проверки от външни институции и
ищцата не му била казвала да ги завежда в друг регистър.
Свидетелката Н. Т. А.-Т., заемаща длъжността главен експерт човешки
ресурси в РДГ Пазарджик, установява, че през периода от 05.02.2021 г. до
09.07.2021 г. длъжността директор на РДГ Пазарджик се изпълнявала от
свидетеля Б.. Той не й бил възлагал нито устно, нито писмено да извършва
7
каквато и да е било деловодна работа. От Инспекцията по труда била
извършена проверка на РДГ Пазарджик и след като постъпил протоколът,
свидетелят Б. я извикал в кабинета си, дал й протокола и преписката и й казал
да подготви документите за проверката. Не й бил нареждал да сканира
протокола, нито да го входира. Протоколите от проверките трябвало да се
регистрират не само в деловодната програма, но и в Регистъра за проверките.
Той се водел на хартиен носител. В него трябвало да се впише датата на
проверката и институцията, извършила проверката. В регистъра не била
вписана нито една проверка от външна институция. Вписани били само
проверките, извършвани от РДГ Пазарджик. Нямало изрична заповед кой
служител да замества ищцата, докато отсъства. Свидетелят Б. нареждал устно
кой служител да я замества. Обикновено я замествал свидетелят Л.. Нямало и
изрична заповед ищцата да работи от разстояние.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предмет на делото е конститутивен иск с правно основание чл. 357 във
връзка с чл. 188, т. 1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно наказание
„забележка“.
Основателността на иска предполага незаконосъобразност на
наложеното дисциплинарно наказание „забележка“. Законосъобразността на
дисциплинарното наказание, в т.ч. извършване на описаните в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание нарушения на трудовата дисциплина,
следва да бъде установено по делото при условията на пълно и главно
доказателства, като тежестта за това е на ответника-работодател.
Дисциплинарната отговорност на ищцата е ангажирана на първо място
за това, че на 31.01.2022 г., докато й е бил предписан болничен режим на
лечение, е осъществявала трудова дейност без разрешение на работодателя, за
това, че на 01.02.2022 г. отново без разрешение на работодателя е посетила
местоработата си и е депозирала заявление за изплащане на обезщетение за
имуществени вреди, и на следващо място за това, че през периода от
01.07.2018 г. до 31.12.2021 г. не е регистрирала в Регистъра на проверките
извършените проверки на РДГ Пазарджик от външни институции, въпреки че
това й е възложено със Заповед № 222/31.05.2012 г. на директора на РДГ
Пазарджик.
Няма спор, че сутринта на 31.01.2022 г., ищцата въпреки че й е
предписано болнично лечение, е посетила сградата на РДГ Пазарджик и е
входирала в деловодната програма „Микси“ възражение с вх. № РДГ09-
726/31.01.2022 г. от свое име и възражение с вх. № РДГ09-272/31.01.2022 г. от
името на свидетелката П. срещу поставените им оценки за изпълнение на
заеманата от тях длъжност съгласно Наредба за условията и реда за
оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация. Няма
спор, че това действие представлява част от трудовите задължения на ищцата
съгласно длъжностната й характеристика като деловодител в РДГ Пазарджик,
8
както и че съгласно чл. 18, ал. 1 от НМЕ осигуреният не може по своя
преценка без разрешение от лекуващия лекар или ЛКК, издали болничния
лист, да се върне на работа преди изтичане на разрешения отпуск. Въпреки
това не може да се приеме, че присъствайки в сградата на РДГ Пазарджик и
входирайки двата документа в деловодната програма ищцата е извършила
дисциплинарно нарушение, още по-малко нарушение на чл. 126, т. 9, предл. 1
от КТ, а именно злоупотреба с доверието на работодателя. Съгласно
константата съдебна практика злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното
си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна
облага за себе си или за трето лице – Решение № 214 от 15.03.2017 г. по гр.д.
№ 112/2016 г. на ВКС, ІV г.о. В случая се касае за еднократно действие,
извършено в рамките на няколко минути, имащо за цел единствено завеждане
на документ в деловодната програма, от което не се твърди да са настъпили
каквито и да е било вредни последици за работодателя. Поради това
действията на ищцата не могат да се квалифицират като полагане на труд,
както твърди работодателят. Налице е едно маловажно деяние, което в
никакъв случай не представлява злоупотреба с доверието на работодателя.
Дори и от обективна страна все пак да се приеме, че ищцата е престирала
труд на 31.01.2022 г., то не е налице субективната страна на вмененото й
дисциплинарно нарушение, тъй като ищцата не е имала намерение да навреди
по какъвто и да е било начин на работодателя, а единствено да упражни
правото си да възрази срещу изготвената й оценка за дейността. В случая
преди да наложи дисциплинарно наказание на ищцата работодателят е
следвало да отчете съгласно 189, ал. 1 от КТ особените обстоятелства, при
които е извършено нарушението – непосредствено след претърпяна от
ищцата трудова злополука с дългосрочно увреждане на здравето й и крехкото
й емоционално състояние в този момент, което е оказало влияние върху
действията й.
Що се отнася до входирането в деловодната програма на възражението
на свидетелката П., то в тази част заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е незаконосъобразна само поради това, че по отношение на него не
са изискани обяснения от ищцата – искане за това не се съдържа нито в
покана с изх. № РДГ09-2141/10.03.2022 г., нито в покана с изх. № РДГ09-
3841/28.04.2022 г. Това опорочава заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание в тази част с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ без спорът
да бъде разглеждан по същество.
На следващо място присъствието на ищцата на 01.02.2022 г. в сградата
на РДГ Пазарджик и депозирането от нея в деловодството на заявление за
изплащане на обезщетение за имуществени вреди от претърпяната трудова
злополука също не може да се подведе под състава на вмененото й
дисциплинарно нарушение – злоупотреба с доверието на работодателя, тъй
като не съществува забрана на работник или служител, който ползва отпуск
за временна неработоспособност да посещава работното си място, щом не
9
полага труд. В случая ищцата е имала основателна причина да посети
работното си място, а именно за да предаде на работодателя си издадения й
болничен лист, с което е изпълнила задължението си по чл. 9, ал. 2 от НМЕ.
Без значение е колко време ищцата е престояла в сградата, след като не се
твърди и не се установява от доказателствата по делото през това време да е
полагала труд.
По отношение на следващото вменено на ищцата нарушение на
трудовата дисциплина, а именно неотразяване в Регистъра на проверките на
извършените проверки на РДГ Пазарджик от външни институции, оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание също е незаконосъобразна.
В нея е посочен периодът, в който се твърди ищцата да е извършила
нарушението, но липсва посочване на това кои конкретни проверки от
външни институции ищцата не е вписала в Регистъра на проверките, колко са
тези проверки и на коя конкретна дата е следвало да впише всяка проверка.
Всъщност в Заповед № 222/31.05.2012 г. на директора на РДГ Пазарджик, с
която на ищцата е вменено задължението да води регистъра, липсва изрично
посочване в какъв срок след постъпване на съответния протокол от
проверката същият следва да бъде отразен в регистъра – например в деня на
постъпване или в определен срок след това. В този смисъл задължението на
ищцата да води регистъра не е скрепено с никакъв срок, в който тя трябва да
го изпълни. Ето защо изначално ищцата не може да бъде санкционирана
дисциплинарно за това, че не е изпълнила това задължение. От своя страна
липсата в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на дата на
извършване на всяко нарушение накърнява правото на работника или
служителя да възрази срещу наложеното дисциплинарно наказание и на
следващо място лишава съда от възможност да извърши проверка за спазване
на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, регламентирани в
чл. 194, ал. 1 от КТ, в каквато насока са и възраженията в исковата молба.
Това е от съществено значение в случая, тъй като заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена през 2022 г. – много след изтичане на
едногодишния срок от извършване на нарушението с оглед посочената
начална дата на нарушението – 01.07.2018 г. Налице е също така нарушение
на чл. 193, ал. 1 от КТ, тъй като в поканата за писмени обяснения с изх. №
РДГ09-3841/28.04.2022 г. работодателят е пропуснал да конкретизира всяко
нарушение, свързано с вписването в Регистъра на проверките – на коя дата
какъв документ е следвало да впише ищцата, за да може същата да даде
адекватни обяснения за всяко нарушение. На следващо място по делото
остана недоказано извършването на това нарушение от страна на ищцата,
доколкото се установи чрез показанията на разпитаните по делото свидетели,
че през 2021 г. ищцата преимуществено е работила дистанционно и не е била
на работното си място, поради което е била в обективна невъзможност да
води Регистъра на проверките, който е на хартиен носител.
С оглед изложеното съдът намира, че ищцата не е осъществила от
обективна и субективна страна вменените й дисциплинарни нарушения,
10
поради което издадената от работодателя заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
На основание чл. 78, ал. 1 и 6 във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК
разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от
ищцата адвокатско възнаграждение, но същото е неоснователно с оглед
минималния размер на адвокатското възнаграждение за този вид дела към
датата на сключване на договора за правна помощ, а именно 600 лв. съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 710 лв., който надхвърля с малко повече от 1/6
посочения минимален размер. Превишението не е съществено, поради което
не може да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е
прекомерно.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК Районен съд –
Пазарджик
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на С. И.
Ц., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „********* със Заповед № ЧР02-
15/01.07.2022 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите
Пазарджик, ЕИК *********, адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър
Стамболийски“ № 50, представлявана от директора В. И. В..
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Пазарджик, ЕИК *********,
адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50, представлявана
от директора В. И. В., да заплати на С. И. Ц., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „********* разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 710 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Пазарджик, ЕИК *********,
адрес: гр. Пазарджик, бул. „Александър Стамболийски“ № 50, представлявана
от директора В. И. В., да заплати по сметка на Районен съд – Пазарджик
държавна такса в размер на 50 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците
им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11