№ 151 / 2.3.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при
секретаря Я.В., като разгледа административно дело № 1302 по описа на съда за
2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по жалба М.Н.Г. против Заповед за прилагане принудителна
административна мярка № 19-0367-000206/16.10.2019 г. на началника на РУ-Велинград
към ОДМВР Пазарджик, с която на жалбоподателя е наложена мярката „прекратяване
на регистрацията“ на собствения му лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № …. за
срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца.
Жалбоподателят – М.Н.Г. – претендира отмяна на обжалваната
заповед. Излага съображения за нарушение на материалния закон. Поддържа жалбата
и чрез процесуалния си представител в проведените съдебни заседания. Претендира
разноски.
Ответникът – началника на РУ-Велинград
към ОДМВР Пазарджик – оспорва жалбата в приложено писмено становище. Сочи доводи за
законосъобразността на оспорения административен акт.
Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок от заинтересовано лице, на което е наложена мярката „прекратяване на
регистрацията“ на собствения му лек автомобил, която представлява
неблагоприятна последица за неговото лично и имуществено състояние.
Обжалваната заповед е мотивирана
фактически с обстоятелството че автомобилът на жалбоподателя е бил управляван
на датата 16 октомври 2019 година от неправоспособното лице Д.Т. П.. Като правно
основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на член 171, т 2а
буква а) от Закона за движение по пътищата. Същата е издадена въз основа на
съставен АУАН против лицето, за което се твърди че е управлявал автомобила –Д.
Т. П..
По делото не се спори между страните, че Т.
П. не притежава свидетелство за управление между на МПС. Спорът се изразява в
обстоятелството дали именно той е управлявал същия.
Изпълнявайки задълженията си предвидени в
Административнопроцесуалния кодекс съдът още с определението за насрочване на
делото указва на ответника, че е негова тежестта да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Същият не се яви и не
се представляваше в проведените две открити съдебни заседания по делото и
съответно не направи никакви доказателствени искания във връзка с даденото му
указание. С придружителното становище, с което изпрати преписката ответникът
поиска приобщаване единствено на доказателства, представляващи преписката по
издаване на обжалваната заповед.
Обратно на ответника жалбоподателят
ангажира свидетелски показания в подкрепа на твърдението си, че автомобилът не
е бил управляван от неправоспособният Д.П.. Свидетелката Г. – майка на жалбоподателя
М.Г., която е пътувала с процесния автомобил разказа обстоятелствата по случая.
Самата тя е управлявала автомобила, в който действително се е намирал Д.П. но
същият не го е управлявал, а е бил седнал на задната седалка. П. е автомобилен
техник и в момента Г. е управлявала автомобила, а той е присъствал за да му
бъдат показани в движение повредите на същия. От мястото, на което са се
намирали полицаите се е виждало достатъчно добре но независимо от това същите
са решили че е извършено нарушение с твърдението, че двамата са се разменили
преди да бъдат спряни за проверка.
Според свидетелката обстоятелството, че
тя, а не П., е управлявала автомобила е било напълно видимо и би следвало да
бъде заснето от камерата на полицейския автомобил. В подкрепа на тези твърдения
жалбоподателят поиска да бъдат приобщени като веществени доказателства по
делото записите от камерите на процесния полицейски автомобил. Но тези
доказателства не бяха събрани, тъй като съответният полицейски орган заяви, че
записите от камерите понастоящем не се съхраняват.
При тази фактическа обстановка съдът
намира, че не е безспорно установено обстоятелството, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушени. Напротив, по делото в значителна степен се
установи достоверността на версията на жалбоподателя, че автомобилът не е
управляван от неправоспособното лице. Независимо, че свидетелката е майка на жалбоподателя
липсват основания да не бъдат кредитирани показанията ѝ. Същите са
последователни и логични и съществуваше обоснована вероятност да бъдат
подкрепени от записите на камерите на полицейските автомобили, които обаче не
се съхраняват от органите на полицията.
От друга страна ответникът не ангажира
никакви други доказателства в подкрепа на тезата си, освен тези от
административната преписка, независимо че тежестта да докаже извършването на
нарушението от жалбоподателя беше негова.
Затова следва да се приеме, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му нарушение и съответно обжалваната заповед следва да
бъде отменена от съда.
С оглед изхода на делото, е основателна претенцията за
разноски на жалбоподателя. Следва да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер 300 лв. и 10 лв.
платена държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед за прилагане принудителна административна мярка №
19-0367-000206/16.10.2019 г. на началника на РУ-Велинград към ОДМВР Пазарджик,
с която на М.Н.Г. е наложена мярката „прекратяване на регистрацията“ на
собствения му лек автомобил „Ауди А 3“, с рег. № … за срок от 6 месеца до 1
година, а именно 6 месеца.
Осъжда РУ-Велинград към ОДМВР
Пазарджик да
заплати на М.Н.Г. разноски
по делото в размер на 310 лв. (триста и
десет лева).
Решението е окончателно.
Съдия:/П/