Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ІІІ-313                                      01.10.2020г.                               град Бургас

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски Окръжен съд                                                               Трети състав

На първи септември                                                                     година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                            2. Йорданка Майска

                                                               

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело № 1821 по описа за  2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Х.Е.И. с ЕГН-********** действащ със знанието и съгласието на майка си Г.Х.А. с ЕГН-**********, заявена чрез адв.Ангел Ангелов от АК - Бургас против Решение № 3448/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 6541/2019г. по описа на Бургаски районен съд.

С обжалваното решение са отхвърлени исковете на въззивника за изменение на определените със съдебно решение № 154/31.08.2018г., постановено по гр.д. №626/2018г. по описа на РС-Айтос, влязло в законна  сила на 17.06.2019г., режим на лични контакти между ответника Е.С.И. и детето Х.Е.И., ЕГН ********** и дължимата месечна издръжка като неоснователни. /вж.поправена в.ж. на л.30 от в.гр.д.№345/20г. на БОС, връчена на насрещната страна/. Производството по в.гр.д.№345/20г. на БОС, образувано по посочената въззивна жалба е било прекратено и върнато в РС-Бургас за произнасяне по реда на чл.247 ГПК. След произнасянето на първостепенния съд по реда на чл.247 ГПК с решение № 1407/23.06.2020г. по гр.д. № 6541/19г. на БРС, влязло в законна сила на 15.07.2020г., делото е върнато в БОС за произнасяне по въззивната жалба, сложена сега за разглеждане.

Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно, необосновано и при нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил напълно погрешни правни изводи, както и че  съдът не е изложил мотиви защо приема, че не е налице изменение на обстоятелствата. По-конкретно се твърди, че са необосновани изводите на съда, че по делото липсват доказателства, че е налице изменение на обстоятелствата, както и че нуждите на детето са се увеличили. Сочи се, че при нарушение на чл.59, ал.6 СК не е извършено от съда задължителното изслушване на родителите, като се отправя и искане за изслушването им в тази насока. 

Претендира се отмяна на решението на БРС и уважаване на претенциите, така както са предявени. 

Въззиваемият Е.С.И., представляван от процесуалния му представител адв.Георги Кермедчиев от АК Бургас, е представил в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че са правилни и обосновани изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано изменение на обстоятелствата, при които е постановено предходното решение, от влизане в сила на което до предявяване на исковата молба по настоящото са изминали 45дни, нито са налице данни да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на детето и във възможностите на родителите му, които да обуславят увеличение на размера на определената издръжка. Моли за потвърждаване на решението на БРС като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски. Няма искания по доказателствата. Намира доказателствените искания във въззивната жалба за преклудирани по смисъла на чл.266, ал.1 ГПК. Посочва, че детето е навършило непълнолетие, поради което следва да извършва лично със знанието и съгласието на майка си действия по представяне на въззивната жалба, но последната е депозирана от неговата майка лично, като негов законен представител.

Въззивника е представил в дадения от въззивния съд съобразена с разпоредбата на чл.28, ал.2 ГПК въззивна жалба от името на непълнолетното дете със съгласието на неговата майка.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.59, ал.9 СК, вр.чл.127 е чл.143 СК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС  е образувано по предявени  исковете на въззивника за изменение на определените със съдебно решение № 154/31.08.2018г., постановено по гр.д. №626/2018г. по описа на РС-Айтос, влязло в законна  сила на 17.06.2019г., режим на лични контакти между ответника Е.С.И. и детето Х.Е.И., ЕГН ********** и дължимата месечна издръжка. По-конкретно заявено е искане режима на лични контакти да бъде осъществяван всеки последен петък от всяка последна седмица на съответния месец от 14,00 ч. до 16,00ч. в присъствие на педагог от ЦОП Бургас и изменение на издръжката, чрез увеличението й от 120 лева на 250,00 лева месечно, считано от завеждане на иска до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.  

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че през 2010г. ответника е напуснал семейството и семейното жилище и е заминал да работи извън България. Така майката е поела изцяло грижата по отглеждането и издръжката на двете си деца, едно от които е непълнолетния Х./другият син С. е пълнолетен/. През 2015г. майката е заминала за Германия, където започнала работа, за да издържа децата и изплаща, изтеглени преди това кредити. С решение по гр.д.№ 532/17.08.2015г. по описа на БРС е бил постановен развод между родителите по взаимно съгласие. Майката била предявила отделен иск на 06.03.2018г. пред БРС за предоставяне родителски права върху детето Х. и за дължимата за него месечна издръжка срещу бащата, като такава е била присъдена с Решение № 154/31.08.2018г. по гр.д. № 626/18г. по описа на РС-Айтос, влязло в сила на 17.09.2019г. Въпреки постановеното решение бащата не изплащал дължимата издръжка и нацяло се дезинтересирал от детето, като Х. до настоящият момент нямал никаква връзка с баща си. Детето се отглежда от близки по майчина линия в с.Планиница и учи в с.Люляково, общ.Руен, обл.Бургас и изпитвало хронична нужда от средства. Понякога от познати Х. узнавал, че баща му се връщал в България за мюсюлманските празници, но ответника отказвал да се среща и разговаря със сина си. Посочва се че жизненият стандарт в България се е повишил, Х. имал желание да спортува, но липсата на средства го ограничавала да посещава тренировки под надзора на специалисти. Посочва, че бащата е отказал да декларира съгласие синът му да отиде да живее и учи при майка си в Германия.  Твърди се, че ответникът работел в чужбина като водач на ТИР за международни превози на товари в Германия и Испания и придобил два луксозни автомобила, единият от които бил отчуждил. По тези причини се желае увеличаване размера на дължимата издръжка от 130лв. на 250лв. и ограничаване на режима на лични контакти на бащата с детето.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор по исковата молба в законния срок.

С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил претенциите за изменение на режима на лични контакти между детето и бащата и увеличаване на дължимата издръжка от последния с мотив, че не се установява каквото и да било изменение на обстоятелствата за периода от предходното произнасяне на съда до предявяване на настоящата искова молба, което да налага търсената промяна на издръжката и режима на лични отношения между бащата и сина. Съдът е преценил, че в хода на съдебното дирене е установено, че ответникът не изпълнявал съдебното решение, като се е дезинтересирал от сина си, не осъществявал режима на лични отношения и не изплащал издръжка за детето, но тези обстоятелства не представляват изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, които да обосноват исканото изменение на издръжката и ограничаване на режима на лични контакти до посочения в  исковата молба начин.

Не е спорно по делото, а и се установява от представеното по делото Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0092/18.04.2003г. на Община Бургас, че Х.Е.И., роден на ***г. е син на Г.Х.А. и Е.С.И..

 От Удостоверение, издадено по гр.д.№ 626/2018г. от РС-Айтос се установява, че със съдебно решение № 154/31.08.2018г., постановено по гр.д. №626/2018г. по описа на РС-Айтос, влязло в законна  сила на 17.06.2019г., упражняването на родителските права по отношение на детето Х., е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му, като на бащата е определен режим за осъществяване на лични контакти всяка първа и трета седмица от месеца за времето от 09,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на  неделния с преспиване, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. С цитираното решение бащата е бил осъден да заплаща на непълнолетния си син, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 120,00 лева до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до окончателното й изплащане, считано от влизане в сила на решението.

Представена е служебна бележка изх.№ 375/06.07.2019г. от СУ „Отец Паисий“ с.Люляково, общ.Руен, в която е посочено, че Х.Е.И. с ЕГН-********** е редовен ученик в 9 б клас през учебната 2018/2019г. и ще продължи обучението си в гимназиален етап в училището до 12-ти клас.

Представен е по делото социален доклад, в който социалните служби са извършили формално изследване, но не са изразили становище относно интересите на детето.

Липсват данни по делото за трудовата заетост и размера на трудовите възнаграждения или други доходи на родителите.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата определената издръжка може да бъде изменена или прекратена. Съдът следва да постанови решението си в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израз в т. 8 от Постановление № 5/1970 г. на ВС, в което е застъпено становището, че за основателността на иска с правно основание чл. 150 от СК (чл. 86 от СК отм.), е необходима обективното и трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във възможността на задълженото да заплаща издръжката лице, като за изменение на вече присъдената издръжка е достатъчно и наличието на една от алтернативно посочените предпоставки.

Следователно съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищцовата страна е била тежестта за установяване при пълно и главно доказване че е налице изменение на обстоятелствата, при които е определена първоначално определената съдебна издръжка, да е налице както увеличаване на нуждите и потребностите на искащия издръжка, така и възможност на задълженото лице да я дава. В т. 19 на ППВС № 5/16.11.1970 г., запазило своето приложение, е направено тълкуване на понятието „изменение на обстоятелствата“. Посочено е, че „изменение на обстоятелствата“ по смисъла на чл. 86 от СК (отм.) ще има когато е налице трайно съществено изменение в нуждите на издържания или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Предпоставките са дадени при условията на алтернативност, поради което е достатъчно наличието само на една от тях, за да се приеме, че искът е доказан по своето основание.

В исковата молба са релевирани твърдения относими към претенция по чл.143 СК, като фактическите твърдения относими към предявената претенция по настоящото дело за изменение на размера на дължимата издръжка по чл.150 СК се свеждат до това, че за времето от предходното произнасяне на съда до предявяване на исковата молба стандарта на живот в страната е подобрен и нуждите на детето са се увеличили, като то желае да спортува. Липсват фактически твърдения и не са представени или сочени за събиране доказателства, които да установяват такова изменение на обстоятелствата, което да налага исканото ограничаване режима на лични контакти на бащата с детето, поради което и правилно претенцията в тази й част е била приета от първостепенния съд за неоснователна.

В действителност от предходното произнасяне на съда по определяне на издръжката и режима на лични отношения с влязло в законна сила на 17.06.2019г. решение по гр.д. № 626/18г. на АРС до предявяване на настоящата искова молба с вх.№ 33998 на 02.08.2019г. по описа на БРС са изминали 46 дни, през които не са налице данни за изменение на обстоятелствата. Така от страна на ищеца по реда на чл.176 ГПК се установява, че и двамата му родители работят и живеят в чужбина, а той живее с двамата си чичовци, баба си и дядо си в с.Планиница; бащата трайно се е дезинтересирал от сина си, двамата нямат контакт, с едно изключение, при което бащата е поискал ключове от апартамент в Бургас, но Х. изрично заявява, че не страхува от баща си. Липсват каквито и да било доказателства, които да обуславят исканото ограничаване на режима на лични контакти на бащата с детето. В с.з. от 01.09.2020г. при изслушване на майката по реда на чл.59, ал.6 СК, същата посочи, че бащата до настоящият момент е заплашвал детето, че няма да му „разпише съгласие“ да отиде при майка си в Германия, но преди един месец е подписал декларация, че дава съгласие ищецът Х. да бъде изведен от България майка си в Германия, където тя живее и работи. В този смисъл правилно е посочено в обжалваното решение, че не се установява такова изменение на обстоятелствата, което да сочи, че определеният режим на лични отношения е несъвместим и неадекватен с новото фактическо положение, което от своя страна да налага и изисква промяната му в исканата ограничителна насока. Напротив налични са данни, включително и твърдения от страна на ищеца, че бащата се е дезинтересирал до степен от него, че практически режима на лични контакти, определен от съда не се реализира.

По-нататък от изявленията на ищеца се установява, че баща му не му изплаща месечната издръжка, същият изпитва финансови затруднения и желае увеличаване на размера на издръжката си.

 В настоящия случай се касае за определяне на размера на издръжка на непълнолетно лице, навършило 17 години, поради което родителят дължи издръжка, независимо от възможността на детето да се издържа от имуществото си, както и независимо от имущественото положение на самия родител.

За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено изменение на нуждите на имащия право на издръжка или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице. Според задължителната съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация.

Предвид тези разяснения на закона, съдебната практика и доказаните по делото факти, в разглеждания случай не се установява да е настъпило в рамките на посочените 46дни от предходното произнасяне на съда по въпроса за издръжката до предявяване на настоящата искова молба да е налице трайно изменение в нуждите на ищеца.

Независимо от изложеното съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК следва да бъдат взети предвид фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая с ПМС № 350/19.19.2019г., обн. в ДВ, бр.101/27.12.2019г. е определен размер на  минималната работна заплата/МРЗ/ от 610лв., считано от 01.01.2020г.. Действащият СК не установява горна граница за размера на издръжката, а само минимален размер на същата – съгласно разпоредбата на  чл. 142, ал. 2 СК минималния размер на издръжката за едно дете е 1/4 от МРЗ или 152,50 лв., до който размер следва да бъде уважена претенцията по чл.150 СК.

При този изход на делото въззивника има право на разноски, но в с.з. от 01.09.2019г. от страна на пълномощника на въззивника е направено изрично изявление, че не се претендират разноски.

Въззиваемия също има право на разноски съобразно отхвърлената част от претенциите и искане в тази насока е сторено, като изрично се претендират само разноски за адв.хонорар пред въззивната инстанция. Представен е списък на разноските и договор за правна помощ, видно  от които е изплатено на проц.представител адв.възнаграждение от 300лв. за въззивното производство. По делото са предявени две искови претенции, като съдебният състав приема/поради липса на изрично посочване от страната/, че за защитата по всеки иск адвокатското възнаграждение следва да се дели на равни части. Законодателят не е предвидил самостоятелно основание за освобождаване от задължение за разноски по дела, в случаите, когато исковете са предявени от малолетни или непълнолетни лица/изключая хипотезата на чл.83, ал.1, т.2 ГПК, но както в случаите по чл.83, ал.1, т.1 ГПК при отхвърляне на претенциите като неоснователни, ищците по трудовите дела и по делата за издръжка дължат разноски и държавна такса на общо основание. В случая искова претенция за изменение на режима за лични отношения е изцяло отхвърлена, следователно въззиваемият ответник има право на пълният размер на разноските за адв.възнаграждение по нея, а исковата претенция за изменение на размера на издръжката е частично уважен, следователно въззивника- ответник има право на разноски съобразно отхвърлената част. Така на същия следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 241,50лв., съобразно отхвърлената част от претенциите.

С оглед изхода по делото от въззиваемия се дължи и държавна такса от 46,80лв. върху увеличения размерна претенцията по чл.150 СК.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 3448/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 6541/2019г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с която е отхвърлена искова претенция по чл.150 СК от Х.Е.И. с ЕГН-**********-непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на майка си Г. Х.А. с ЕГН-********** против Е.С.И. с ЕГН-********** за увеличаване на дължимата месечна издръжка за непълнолетното дете за горницата над 120лв. до 152,50лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ издръжката, която Е.С.И. с ЕГН-********** да заплаща на непълнолетния си син Х.Е.И. с ЕГН-**********-непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на майка си Г.Х.А. с ЕГН-**********, като я УВЕЛИЧАВА от 120лв. ( сто и двадесет ) лева на 152,50лв.( сто и петдесет и два лева и петдесет ст.) лева месечно, считано от 02.08.2019г. до настъпването на основания за нейното изменяване или прекратяване ,ведно със законните лихви за всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА Е.С.И. с ЕГН-**********  да заплати държавна такса от 46,80лв./четиридесет и шест лева и осемдесет ст./ върху увеличения размерна претенцията по чл.150 СК.

ОСЪЖДА Х.Е.И. с ЕГН-**********-непълнолетен, действащ със знанието и съгласието на майка си Г.Х.А. с ЕГН-********** да заплати на Е.С.И. с ЕГН-**********   сумата от 241,50лв./двеста четиридесет и един лева и петдесет ст./лева, представляваща сторените съдебни разноски във въззивната инстанция, съобразно уваженият размер на претенциите.

ПОТВЪРЖДАВА Решение №  3448/17.10.2019г., постановено по гр.д.№ 6541/2019г. по описа на Бургаски районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

      ЧЛЕНОВЕ: