Р Е Ш Е Н И Е
№
686
Гр. П.08.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-ви
състав, в публичното заседание
на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Роза Ризова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 07849/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от М.К.М. срещу ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД /с оглед уточнението, допуснато с
протоколно определение от 04.04.2019 г./ за заплащане на сумата от 1 760 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди – направени разходи за лечение и медицински
консумативи във връзка с травматични увреждания на здравето вследствие на
застрахователно събитие – ПТП от 09.07.2017 г., съставляващо застрахователен
риск, покрит съгласно договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
обективиран в застрахователна полица № BG/22/117001859841,
страна
по който е ответникът и на сумата от 2,93
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
20.04.2018 г. до 25.04.2018 г.
Ищецът
твърди, че на 09.07.2017 г., около 22:05 часа, в гр. П.по ул. „***“ с посока на
движение от кв. „**“, е настъпило ПТП по вина на водача Р.А.Н., който при
управление на л. а. „***“, модел „***“, с рег. № ***със скорост от 86
км./ч. е изгубил контрол върху автомобила си и е навлязъл в насрещната лента за
движение, където се е блъснал челно с управлявания от ищеца л. а. „***“, модел
„***“, с рег. № ***. Поддържа, че ПТП е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на л. а. „***“, модел „***“, с рег. № ***,
като към датата на ПТП – 09.07.2017 г. застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента е ответникът ЗК „Лев Инс“
АД. Сочи, че вследствие на ПТП е получил телесни увреждания – открито счупване
на капачката на дясното коляно, разкъсно-контузна рана на дясно коляно с размер
2/3 см., счупване на носните кости и мозъчно сътресение. Твърди, че във връзка
с причинените му травматични увреждания е направил разходи за лечение и
медицински консумативи в общ размер на 1 760 лв., от които: 900 лв. –
платена за избор на екип за извършване на оперативни процедури съгласно фактура
№ *********/10.07.2017 г., 560 лв. – платена за остеосинтезиран пакет съгласно
фактура № 19050/10.07.2017 г. и 300 лв. – за ортеза за колянна става с
механизъм, които ответникът е отказал да му възстанови, поради което претендира
същите. Претендира и разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва предявения иск при
твърдението, че на 24.04.2018 г. в полза на ищеца е извършено плащане в общ
размер от 14 760
лв., от която: 13 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
1 760 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Оспорва вината на
застрахования при негова водач – Р.н.. Оспорва и иска за лихва. Счита, че с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото срещу него, поради което
претендира разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
По
делото не се спори, а и от приетия като доказателство заверен препис от
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.07.2017 г., изготвен от
служител на ОД на МВР – гр.
П.се установява, че на 09.07.2018 г. в гр. П.на улица „***“ срещу бившия завод
„***“ между ППС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ДКН: ***,
управляван от Р.А.Н. и ППС – лек автомобил с марка „***“, модел „***“
с ДКН: ***, управляван от М.К.М. – ищецът в настоящото производство, било
реализирано пътнотранспортно произшествие, като водачът на лек автомобил „*** ***“
с ДКН: ***при движение с несъобразена скорост при десен завой загубил контрол
върху управляваното от него МПС, навлязъл в съседната лента за движение и се
блъснал в насрещно движещия се лек автомобил „*** ***“ с ДКН: ***. В протокола
е отразено, че вследствие от удара настъпили значителни материални щети и по
двата автомобила, както и, че пострадал от ПТП-то е лицето М.К.М., с фрактура
на десния крайник.
От
приетото като писмено доказателство постановление от 08.12.2017 г. на прокурор
при Районна прокуратура – гр. П.за прекратяване на наказателно производство се установява, че във връзка с процесното ПТП било образувано
и водено досъдебно производство № ***г. по описа на Второ РУ при ОД на МВР –
гр. П.пр. преписка № ***г. по описа на РП – гр. П.за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК срещу виновно лице, за това, че на
09.07.2017 г. около 22:05 ч. в гр. П.ул. „***“ при управление на МПС е нарушило
правилата за движение по пътищата /реализирало ПТП между лек автомобил „***“ с
ДКН ***с водач Р.А.Н. и лек автомобил „*** ***“ с ДКН *** с водач М.К.М./ и по
непредпазливост причинил на М.К.М. средна телесна повреда. В постановлението,
въз основа на събрания доказателствени материал, е прието, че водачът на лек
автомобил „***“ с ДКН ***Р.Н.е осъществил състава на престъплението по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, тъй като управлявайки МПС е нарушил правилата
за движение и по непредпазливост е причинил на М.М. увреждане /средна телесна
повреда/, изразяващо се в счупване на капачката на дясното коляно, довело до
трайно затруднение в движението на десен долен крайник.С оглед изявлението на
пострадалото лице М., вписано в протокол от негов разпит от 30.08.2017 г., с
което същият на основание чл. 343, ал. 2, т. 2 НК е изразил желание досъдебното
производство да бъде прекратено, а виновният водач да бъде наказан по
административен ред, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 НПК,
вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 НК наказателното производство по ДП № 284/2017 г. е било прекратено.
С
оглед твърденията на двете страни, изложени съответно в исковата молба и в писмения
отговор, в частност доводите на ответника за извършено плащане на процесната
сума, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 08.02.2019 г.
и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на възражения от страните, като
безспорни по делото са отделени обстоятелствата, че на посочените в исковата
молба дата и място, между л. а. „***“, модел „***“, с рег. № *** и л. а. „***“,
модел „***“, с рег. № ***, управляван от Р.н., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е реализирано ПТП, при което ищецът е получил
описаните в исковата молба увреждания във връзка с които е направил посочените
разходи в претендирания размер.
От
приетите по делото писмени доказателства следва, че на 10.07.2017 г. ищецът М.М.
заплатил на трето за процеса лице – УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД сумата от 900 лв.
за избор на екип за провеждане на дооперативни процедури, както и сумата от 560
лв. за остеосинтезен пакет, а на 24.07.2017 г. в полза на ЕТ „Боряна
Карапачова“ сумата от 300 лв., представляваща стойност на ортеза за колянна
става с механизъм. За тези суми са издадени съответно фактура № **********/10.07.2017
г., фактура № **********/10.07.2017 г. и фактура № **********/24.07.2017 г. с
приложен към всяка от тях касов бон от същата дата.
Установява
се, че с молба с вх. № 8906 от 31.07.2017 г. ищецът М.М., чрез пълномощника си
адв. В.О., е поискал от ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД да бъде образувана
щета във връзка с настъпилото на 09.07.2017 г. ПТП и да му бъде изплатено
обезщетение за причинените му вследствие от същото неимуществени вреди в размер
от 150 000 лв. и имуществени вреди в общ размер от 1 760 лв.,
представляващи разходи за лечение, съгласно фактура № **********/10.07.2017 г.,
фактура № **********/10.07.2017 г. и фактура № **********/24.07.2017 г. с
приложен към всяка от тях касов бон /процесните такива/.
С
нова молба с вх. № 3678/19.03.2018 г., адресирана до и получена от ответника
ищецът е направил искане всички определени суми да бъдат изплатени по личната
му банкова сметка, ***, представляващо приложение към молбата.
По
делото не се спори, че сумата от 1 760 лв., предмет на настоящата искова
претенция, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди
вследствие от процесното ПТП, му е била изплатена от застрахователя на делинквента,
от ответника ЗК „Лев Инс“ АД чрез
кредитен превод от 24.04.2018 г. Това обстоятелство, твърдяно от ответника с
отговора на исковата молба, е изрично признато от ищеца с молбата от 26.03.2019 г., депозирана по делото във връзка
с дадени му указания, в която е посочено, че сумата от 1 760 лв. е
постъпила по сметката на М.М. на 25.04.2018 г. С доклада по делото фактът на
плащане на сумата е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване.
Плащането се подкрепя и от данните, следващи от представеното от ответника и
прието като доказателство по делото преводно нареждане за кредитен превод от
24.04.2018 г. за превод на сумата от 14 760 лв. от сметката на ЗК „Лев
Инс“ АД по сметката на ищеца М.К.М. с вписано основание „по щета 17-7469“. Не
се спори, че тази сума е постъпила по сметката на ищеца на 25.04.2018 г.
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 432, ал.
1 КЗ:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е, при условията на пълно и главно
доказване, да установи, че ответникът е застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил, като в срока на действие на
договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования
при него автомобила е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в
причинна връзка с което на ищеца са причинени имуществени вреди, изразяващи се
в направени разходи за лечение и медицински консумативи, както и размерът на
вредите.
Изясни
се, че по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед
твърденията на двете страни, са отделени всички елементи, включени във
фактическия състав на чл. 432, ал. 1 КЗ, в частност и плащането на сумата от
1 760 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени
разходи за лечение и медицински консумативи във връзка с травматични увреждания
на здравето на ищеца, настъпили вследствие на застрахователно събитие – ПТП от
09.07.2017 г., съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/22/117001859841. По делото не се спори, а и от
приобщените писмени доказателства се установи, че виновният за настъпилото ПТП
водач е управлявал лек автомобил „***“, модел „***“, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника. Тези факти следват и от извънсъдебното им признание, направено от
ответника с факта на плащане на обезщетения за причинените на ищеца вреди от
процесния застрахователен риск, което признание се ползва с висока
доказателствена стойност в процеса.
Основният
спорен въпрос в производството касае конкретния момент на плащане на сумата от
1 760 лв. Изясни се, че страните не спорят относно обстоятелството, че
процесната сума е била преведена от ответника на ищеца на 24.04.2018 г. /което
се потвърждава от приетото по делото преводно нареждане за кредите превод/,
както и, че е постъпила по сметката на ищеца на 25.04.2018 г. Доколкото се
касае за осъществено плащане чрез задължаване и заверяване на банкови сметки и
предвид различите дати на същите, то в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 75, ал. 3 ЗЗД и задължението да се счита за погасено чрез
плащане със заверяване сметката на кредитора – в случая на ищеца М.М. или на
25.04.2018 г.
С
оглед доказаното по делото плащане на сумата от 1 760 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца вследствие от процесното ПТП имуществени
вреди предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността
на иска е обусловена от установяване наличието на главен дълг и момента на
уведомяване на застрахователя и представяне на необходимите документи, пряко
свързани с установяване на събитието и размера на вредите. При установяване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С
разпоредбата на чл. 497, вр. чл. 496 КЗ се установява отговорността на
застрахователя за плащане на законни лихви върху дължимо обезщетение, при
предявена пряко срещу него претенция по чл. 380 КЗ от трето лице по см. на чл.
477 ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава. Предвидено
е, че същата се дължи считано от по-ранната от двете дати: от изтичането на 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или от 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно
нормата на чл. 496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по – дълъг от три
месеца от нейното предявяване. Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.
380 КЗ, който текст от своя страна регламентира, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция, с която да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура. Съгласно нормата
на чл. 380, ал. 3 КЗ непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
В
случая, от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът М.М. е
предявил претенцията си към ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на процесното
застрахователно обезщетение с молба с вх. № 8906/31.07.2017 г., а е предоставил
банкова сметка, ***то с молба с вх. № 3678/19.03.2018 г. Ето защо, следва да се
приеме, че срокът за изплащане на процесното обезщетение е до три месеца,
считано от предявяване на претенцията /който се явява по-ранната дата по см. на
чл. 496 КЗ в сравнение с 15 работни дни от представяне на всички необходими
документи/, поради което считано от първия ден след изтичане на този срок, в
случая от 01.11.2017 г. и поради неплащане на следващото се обезщетение
ответникът е изпаднал в забава.
Следователно,
същият дължи законна лихва за забава върху главницата от 1 760 лв. за периода
от 20.04.2018 г. /доколкото такава начална дата е заявена от ищеца/ до
25.04.2018 г., представляваща датата на окончателното изплащане на вземането.
Съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава за исковия период по
реда на чл. 162 ГПК, като същото възлиза на сумата от 2,93 лв., каквато се
претендира и от ищеца.
Предвид
изложеното, предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода спора – частична основателност на предявените искове, право на
разноски имат и двете страни, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част,
предвид доказаното плащане на застрахователното обезщетение преди образуване на
настоящото производство по искова молба от 08.11.2018 г. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в полза на адв. В.О., съразмерно с уважената част от исковите
претенции, следва да бъде присъдена сумата от 0,50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца, определен
в съответствие с разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 36, ал. 2
Закона за адвокатурата (ЗА), вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. На ищеца не се следват други разноски, предвид отхвърляне на
главния иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да се присъдят разноски в размер на 99,83
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на ответника в минималния му размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема
на извършената дейност от процесуалния му представител и липсата на фактическа
и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 1 760 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди – направени разходи за лечение и медицински консумативи във връзка с
травматични увреждания на здравето вследствие на застрахователно събитие – ПТП
от 09.07.2017 г., съставляващо застрахователен риск, покрит съгласно договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, обективиран в застрахователна полица № BG/22/117001859841, страна по който е ответникът.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51 Д, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на М.К.М., с
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 2,93
лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от
20.04.2018 г. до 25.04.2018 г.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни връх“ № 51 Д, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл.
38, ал. 2, вр. ал. 1 ЗА, да заплати на адв. В.О., с ЕГН: **********, от Софийска адвокатска колегия, с адрес: гр. ***сумата
от 0,50 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА М.К.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
ул. „***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ №
51 Д, сумата от 99,83 лв.,
представляваща сторени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П. в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: