Решение по дело №576/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 13, ал. 6 от ЗСП.

Депозирана е жалба от Д. Ц. Щ. от [населено място], против Заповед № ЗСП/Д-К/5536/21.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Кърджали, с която на жалбоподателката е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди.

Счита, че цитираната заповед, потвърдена с Решение № 09-РД04-0659/28.11.2024 г., издадено от директора на РДСП-Кърджали, е неправилна.

В тази връзка са изложени съображения, че на 10.07.2024 г. претърпяла инцидент, ***. Това наложило спешна операция и последващо лечение, ***.

Твърди, че се наложило *** да изтегли кредит в размер на 1 500 лв., като последващото лечение било повече от 200 лв.

Въвежда доводи, че инцидентът нарушил обичайния й ритъм на живот като все още не можела да ходи извън стаята си. Била пенсионерка и не разполагала със спестявания.

Моли молбата й за отпускане на помощ да бъде преразгледана, за да й бъде отпусната еднократна помощ за превъзмогване на инцидента и подпомагане на оздравителния процес.

В съдебно заседание, редовно призована, Д. Щ. не се явява. Представлява се от пълномощника Г. Щ. - *** на жалбоподателката, която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Излага доводи, че *** претърпяла инцидент *** в [населено място] ***, вследствие на което била оперирана по спешност. Операцията била извършена по клинична пътека, но тъй като здравната каса не покривала разходите за определени консумативи, се наложило тя да изтегли кредит. Сочи, че заповедите, издадени от дирекция „Социално подпомагане“, не били надлежно мотивирани относно условията, на които е следвало да отговаря ***, за да й се отпусне заявената еднократна помощ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорената заповед на директора на „Социално подпомагане“ – Кърджали и да върне преписката на административния орган, с указание да бъде отпусната исканата помощ.

По депозираната жалба е постъпил писмен отговор от директора на „Социално подпомагане“ – Кърджали. Изложени са подробни съображения за законосъобразност и обоснованост оспорената Заповед № ЗСП/Д-К/5536/21.10.2024 г., с която е отказано отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/ППЗСП/. Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна, респ. остави в сила така постановената заповед.

В съдебно заседание ответникът по жалбата - Директорът на дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали, се представлява от юрисконсулт Д. Т., която поддържа депозирания писмен отговор. Моли съдът да потвърди, като законосъобразна, оспорената заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.09.2024 г. Д. Ц. Щ. от [населено място], е депозирала Заявление – декларация за отпускане на еднократна помощ във връзка с претърпяна операция ***, с вх. № ЗСП/Д-К-5536/25.09.2024 г. на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали/л. 17 – л. 18/. В заявлението е посочила, че е [семейно положение], че е пенсионер, с месечен размер на пенсията от *** лв., както и че съжителства с ***, която е в трудоспособна възраст. Към заявлението-декларация са били приложени следните документи: 5 бр. епикризи, фактура № ***/*** г. *** на стойност *** лв. и фактура № ***/*** г. за платени в брой 250 лв. за 5-дневен престой в болница.

Съгласно чл. 27, ал. 1 от ППЗСП са предприети действия по извършване на социална анкета от служител на Д„СП“ – Кърджали. Видно от съдържанието на съставената анкетна карта/част от Социален доклад – л. 27 - л. 28/, социалният работник е приел, че липсват установени или удостоверени инцидентно възникнали здравни, комунално-битови и други жизненоважни потребности и не са представени разходооправдателни документи за продължаващо скъпоструващо лечение, което лицето не би могло да задоволи със собствени средства Посочено е, че при проведения разговор с Д. Щ., същата е заявила, че ***. Била откарана и приета в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ - [населено място], като според представената медицинска документация на 12.07.2024 г. претърпяла операция – ***. В изготвения социален доклад е отразено, че при проведения със социалния работник разговор Д. Щ. изрично е заявила, че разходите по закупуване *** и за болничен престой, за които били представени фактури на стойност съответно *** лв. и *** лв., били извършени със собствени средства и с помощта на ***, с която съжителства. С оглед всичко това социалният работник е изготвил предложение за отказ на отпускане на исканата помощ по чл. 16 от ППЗСП.

На 21.10.2024 г. директорът на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали е издал Заповед № ЗСП/Д-К/5536/л. 30/, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28 от ППЗСП, е отказал отпускането на еднократна помощ за инцидентни нужди на Д. Ц. Щ. от [населено място], излагайки следните мотиви: „На основание чл. 12, ал. 2, т. 1 от ЗСП във връзка с чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, доходите на лицето от *** лв./семейството позволяват покриване на инцидентно възникналата потребност със собствени средства. Оперативното лечение на г-жа Щ. е извършено по КП №***, а разходите за закупуването *** са обезпечени със собствени средства и средства от ***. Не са установени или удостоверени разходооправдателни документи, от които да е видно, че продължаващото лечение е скъпоструващо и лицето не би могло да задоволи със собствени средства“.

Цитираната заповед е обжалвана от адресата й в законоустановения срок пред директора на регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали. С Решение № 09-РД04-0659/28.11.2024 г./л. 38 – л. 40. / е отхвърлена жалбата на Д. Ц. Щ. против Заповед № ЗСП/Д-К/5536 от 21.10.2024 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Съдът счита, че при издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до постановяването на акта в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, респ. не са налице отменителни основания по смисъла на по чл. 146, т. 1, 2, 3, 4 и 5 от АПК, поради следните съображения:

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за социално подпомагане/ЗСП/, социални помощи се отпускат въз основа на заявление-декларация, подадено от нуждаещия се или от упълномощено от него лице.

Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП регламентира възможността, за задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата да се отпуска еднократна помощ веднъж годишно.

В срок до 20 дни от подаването на заявление-декларацията социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2 – чл. 27, ал. 1 от ППЗСП. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. Когато социалната анкета не може да бъде извършена поради отсъствие се оставя уведомление, като се определя тридневен срок за явяване в ДСП за справка.

Съгласно чл. 27, ал. 9 от ППЗСП, въз основа на резултатите от социалната анкета в доклада по ал. 1 социалният работник прави предложение за отпускане или за отказ на помощта, за нейния вид и размер.

Легалната дефиниция за социална анкета е дадена в § 1, т. 11 от ДР на ЗСП, а именно, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в дирекция „Социално подпомагане“, която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Именно резултатите от анкета се взимат предвид при издаването на акта по чл. 28 от ППЗСП, т.е. всички обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, констатирани със социалната анкета. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад, директорът на ДСП или упълномощено от него длъжностно лице се произнася със заповед за отпускане или за отказ на социална помощ. Отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира като заповедта за отпускане или за отказ на социална помощ се съобщава писмено на лицето, подало заявлението, в 14-дневен срок от нейното издаване - чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП. Така описаните процедури, респ. нормативно установените, са спазени в производството по издаване на процесната заповед. Предвид това съдът намира, че същата е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила.

Анализът на разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, предвиждаща възможност за отпускане за еднократна помощ веднъж годишно на задоволяване на инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата, обоснова извода, че помощта се отпуска за задоволяване на потребности, които са възникнали неочаквано, внезапно. С други думи, потребностите следва да излизат извън рамките на обичайните разходи на заявителя на социалната помощ и не са могли да бъдат предвидени. В настоящия случай от представените в хода на административното производство доказателства, както и от тези, събрани в производството пред съда, се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед по отношение на Д. Щ. действително е била налице потребност от здравен характер, която е възникнала инцидентно. Видно от мотивите в депозираното от Д. Щ. заявление-декларация, исканата от същата еднократна помощ е заявена за покриване на разходи за претърпяна операция, вследствие на падане и счупване на крак. В тази връзка, с оглед приложената към искането медицинска документация, приета и като доказателство по делото/Епикриза от отделение *** към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД, [населено място] – л. 25/, безспорно се установява, че на 12.07.2024 г. Д. Щ. е била оперирана/***/ по повод ***. От данните по административната преписка е видно, че ***, т.е. възникналото *** е било неочаквано и непредвидимо. С оглед горното, без всякакво съмнение, в случая е била налице инцидентна здравна потребност по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, респ. налице е един от елементите на фактическия състав за отпускане на заявената еднократна социална помощ.

На следващо място, налице са и доказателства за извършени от жалбоподателката разходи във връзка с внезапно възникналата й здравна потребност. В случая, по повод извършената й операция, Д. Щ. е била хоспитализирана по КП № *** - ***, за периода *** г. – *** г., като видно от фактура № ***/*** г., с издател МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД [населено място], Д. Щ. е заплатила в брой сумата от *** лв. ***.

Гореизложеното обаче не е достатъчно да се покрият всички законови изисквания за получаване на исканата еднократна помощ. В тази връзка следва да се посочи, че еднократната помощ не е безусловно законово право, а е само правна възможност за подпомагане при непредвидено, неочаквано събитие и невъзможност за преодоляването му, поради липса на собствени средства, които обстоятелства следва да са налице към момента на извършване на преценката от административния орган. При преценката на правото на социална помощ се спазва правилото на чл. 2, ал. 3 от ЗСП, съгласно което в кръга на лицата с право на социално подпомагане се включват тези граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. От констатациите в социалния доклад се установява, че жалбоподателката е пенсионер, като месечния размер на получаваната пенсия е *** лв., т.е. значително над линията на бедност, която за 2024 г. е *** лв. Безспорно е също така, че Д. Щ. е [семейно положение] и живее в собствено жилище, като съжителства с ***, която през спорния процесен период е била в трудовоправоотношения ***. По делото не са спорни обстоятелствата, че на жалбоподателката й е оказана финансова помощ от страна на *** при закупуване ***. С други думи, налице са обстоятелства, които не обосновават необходимостта от отпускане на търсената еднократна помощ, тъй като от една страна заявителката има високи доходи в сравнение с линията на бедност за 2024 г., а от друга, има и ***, от която може да търси съдействие за справяне с инцидентно възникналата потребност от здравен характер. Предвид горното и по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗСП, регламентираща, че социални помощи се получават от лица след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по чл. 140 от СК, следва изводът, че в случая не са били налице предпоставките за отпускане на заявената еднократна помощ, тъй като заявителката не може да бъде определена като лице, по отношение на което са изчерпани всички възможностите за самоиздръжка и за издръжка по чл. 140 от Семейния кодекс.

С оглед гореизложеното, след като в случая не са налице предпоставките за отпускане на еднократна по реда на чл. 16, ал. 1 от ППЗСП, то процесната заповед не е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ е реализирал административното производство в съответствие с нормативно установените административнопроизводствени правила в ЗСП и ППЗСП, при спазване на относимите материалноправни норми и в съответствие с целта на закона.

Неотносими към законосъобразността на оспорената заповед са представените в хода на настоящото съдебно производство фискални бонове/7 бр./ за закупени лекарства и извършени клинико-лабораторни изследвания в периода 10.2024 г. – 12.2024 г., всичките на обща стойност *** лв., тъй като в случая подаденото заявление-декларация има за предмет инцидентно възникнала потребност през месец юли 2024 г., когато на жалбоподателката е била извършена операция, докато описаните по-горе покупки на лекарствени продукти са направени в един последващ период. Следва да се отбележи, че така направените разходи са в размери, които жалбоподателката, с оглед месечния размер на получаваната пенсия, би могла да покрие сама без особени затруднения.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената Заповед № ЗСП/Д-К/5536 от 21.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на Д. Ц. Щ. от [населено място], е отказана еднократна помощ за инцидентно възникнали нужди по смисъла на чл. 16 от ППЗСП, е законосъобразна и обоснована. Депозираната против нея жалба е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

По делото не е въведено искане за присъждане на разноски в полза на ответника, поради което такива не се следват.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ц. Щ. от [населено място], [улица], [адрес], с [ЕГН], против Заповед ЗСП/Д-К/5536/21.10.2024 г., издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП, на Д. Ц. Щ. е отказана еднократна помощ при инцидентни нужди, като неоснователна.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване (чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане).