Р Е Ш Е Н И Е

№ …

гр. София, 05.07.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I- 20- ти състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                                       СЪДИЯ: Илиана Станкова

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр.д. № 443/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно, пасивно, евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ и чл. 228, ал.1, т. 2, б. „а“ от КЗ /отм./.

Ищецът И.А.П. твърди, че е пострадала от ПТП, реализирано на 08.02.2014г.  в гр. София, вина за което има водачът на л.а.  „Мерцедес”, с  рег. № ********, М.В.В.. Поддържа, че по отношение на водача В. е налице влязло в сила решение по н.а.х.д. 8894/2015г. по описа на СРС, 121 състав, с което е призната за виновна за настъпване на произшествието и причинените й  травматични увреждания. Твърди, че при извършения й първичен преглед, след произшествието, й е определена работна диагноза „навяхване на дясното коляно“, като в последствие било установено, че има контузия, навяхване с масивен отток и кръвонасядане на дясна колянна става, масивно кръвонасядане на дясната подбедрица и контузия и кръвонасядане на лявото коляно и кръвонасядания на лявата подбедрица, като увреждането на десния долен крайник било трайно. Твърди, че от тези увреждания е претърпяла и продължава да търпи болки и страдания, както и че от произшествието била много уплашена, психически разстроена и изпитва страх от автомобили. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза на сумата в размер от 30 000лева и претендира същите, ведно с лихва за забава от датата на деликта  до окончателното плащане. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” предпочитаният ответник З. „Л.и.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това моторно превозно средство, евентуално при липса на застрахователно правоотношение твърди, за претърпените от нея вреди да отговаря ответникът по евентуалния иск- Г. фонд. Претендира и разноски.

Ответникът З. „Л.и.” АД оспорва иска. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради липса на поставен предпазен колан.  Оспорва характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, както и размера на обезщетението. Претендира разноски.

Ответникът Г.Ф.оспорва предявения срещу него иск. Твърди, че към датата на настъпване на произшествието не е подадено уведомление за прекратяване на договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по който предпочитаният ответник е застраховател. Евентуално прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца, поради липса на поставен предпазен колан.  Оспорва характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, както и размера на обезщетението. Претендира разноски.

Третото лице- помагач на ответника Г.Ф.М.В.В. оспорва иска, предявен срещу подпомаганата от него страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./.

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди и техния размер. Размерът на неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост.

С влязло в сила решение по н.а.х.д. № 8894/2015г. по описа на Софийска районен съд, 121 състав, обвиняемата М.В.В. е призната за виновна в това, че на 08.02.2014г., около 22.30ч., в гр. София, ул. Цар Шишман, при управление на МПС- лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А 170“, с рег. № ********, в района на кръстовището на ул. Гурко, с посока на движение от ул.Ген. Паренсов към ул. Иван Вазов, нарушила правилата за движение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 50 от ЗДвП, като не намалила скоростта на движение на управлявания от нея лек автомобил и не пропуснала движещия се по пътя с предимство л.а. Хюндай, срег. № ********и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на И.А.П., изразяваща се в навяхване на коленната става на десния крак, довело да трайно затруднение  движението на крака за период повече от 30 дни.

На основание чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда, респ. решението на наказателния съд за ангажиране на отговорност по чл. 78а от НК, са задължителни за граждански съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо съдът намира за установено по делото, че на 08.02.2014г., около 22.30ч., в гр. София, ул. Цар Шишман, в следствие противоправното поведение на М.В.В., като водач на л.а. „Мерцедес“, модел „А 170“, с рег. № ********, изразяващо се в нарушение на правилата за движение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл. 50 от ЗДвП- като не намалила скоростта на движение на управлявания от нея лек автомобил и не пропуснала движещия се по пътя с предимство л.а. Хюндай, срег. № ********е причинено увреждане на здравето на ищцата И.А.П., изразяваща се в навяхване на коленната става на десния крак, довело да трайно затруднение  движението на крака за период повече от 30 дни.

При обвързващата сила на решението на наказателния съд относно наличието на виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил в следствие, на което е настъпило произшествието, при което пострадал е ищецът, гражданският съд не може да пререшава въпросът за наличието на причинна връЗ.а между произшествието и съставомерните вреди описани в диспозитива на споразумението. Същевременно няма пречка в гражданския процес да бъдат предмет на доказване и други увреждания, настъпили в следствие на ПТП.

Според показанията на свидетеля П.И.П.той е съпруг на ищцата. Свидетелят сочи, че от произшествието съпругата му имала голяма синина на коляното на десния крак, което я боляло около две години, като и към момента на депозиране на показанията му тя все още понякога имала болки. Със шина на крака била около месец, през който лежала в къщи и не можела да стъпва. Около 40 дни ползвала болничен отпуск. След произшествието започнала да реагира по- остро докато се вози в кола и да се притеснява от коли, които идват от дясната й страна.

Според заключението на приетата съдебномедицИ.ка експертиза в следстиве на произшествието ищцата е получила контузия, навяхване с масивен отток и кръвонасядане на дясна колянна става, масивно кръвонасядане на дясната подбедрица и контузия и кръвонасядане на лявото коляно и кръвонасядания на лявата подбедрица. Лечението било проведено чрез поставяне на гипсова шина на десния долен крайник за 21 дни, като болките и страданията са били общо за около 40 дни, от които през първите 7 дни най- интензивни. Вещото лице сочи, че след провеждана рехабилитация в домашни условия състоянието е стабилизирано, движенията на дясната колянна става са възстановени, като не се очакват усложнения от получената травма. Според отговорите на вещото лице в о.с.з проведено на 24.04.2017г., преживените от ищцата травми са с характер на лека телесна повреда, като няма и минимална опасност след изтичане на срока за възстановяване за нейния живот и здраве като тяхно следствие.

Налице е противоречие в показанията на свидетеля Пенев и заключението на съдебномедицИ.ката експертиза по отношение продължителността на оздравителния период и неговото приключване- свидетелят сочи, че ищцата изпитвала болезненост в областта на дясна колянна става почти две години, както и към момента на депозиране на показанията му- 2 години и 2 месеца след деликта, а вещото лице сочи, че е налице пълно оздравяване в рамките на оздравителния процес от 40 дни. В тази част съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е незаинтересовано и обективно дадено на база обективните факти и експертното знание. Свидетелят Пенев е заинтересован от изхода на делото в полза на ищцата.

Установява са, че в регистъра към Г. фонд, че за л.а. с ДК № ******** е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на покритие 15.07.2013г.- 14.07.2014г., като информация за прекратяване на същата, поради неплащане на разсрочена вноска, считано от 31.01.2014г.,  е постъпила в Г.Ф.на 09.02.2014г.- датата следваща датата на произшествието. Според мотивите по т. 3 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015г. на ОСГТК на ВКС застраховател, който към датата на настъпване на застрахователно събитие по застраховка „Гражданска отговорност“, не е изпълнил задължението си за уведомяване на Гаранционния фонд за предсрочно прекратяване на договора, не може успешно да се освободи от отговорност по чл. 226, ал.1 от КЗ спрямо трети увредени лица, позовавайки се на предсрочно прекратяване на договора. В настоящия случай ответникът З. „Л.и.“ АД не е изпълнил задължението се по чл. 294, ал.1 от КЗ, в едноседмичен срок от настъпване на прекратяване на договора да уведоми фонда, поради което този факт не можа да бъде противопоставен на ищеца в настоящия процес. Следва да се отбележи, че самият ответник по главния иск не оспорва материалноправната си легитимация, както в процеса, така и преди него- писмо лист 21 от делото. 

Предвид изложеното съдът намира, че са налице основания за уважаване на прекия иск.

Съдът счита, че справедливият размер за обезщетяване на претърпените от И.А.П. болки и страдания в следствие на ПТП е сумата от 7000лв. За да определи размера, съдът отчита обстоятелството, че от произшествието ищцата е получила травма- навяхване на колянната става на единия крак, без да са налице други сериозни травматични увреждания, а останалите увреждания от типа „кръвонасядания“ са с лек характер. Интензивни са били болките за около 7 дни, като оздравителният процес е продължил за период от 40 дни, за който ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност. При определяне размера на обезщетението съдът отчита, че за период от около 21 дни придвижването на ищцата е било затруднено и за около месец тя е била ограничена в придвижването си. От произшествието ищцата е претърпяла и уплах, който я съпътства докато се вози в превозни средства, което също е от значение при преценката на съда. Същевременно при ищцата е налице пълно оздравяване и липса на възможност за влошаване на здравето в следствие на произшествието. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и конкретната икономическа конюктура в страната към датата на деликта, както и извършеното преди настъпване на произшествието осъвременяване в посока на увеличение на нивата на застрахователно покритие на неимуществените вреди, причинени от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на трети лица, както и размер на тези лимити. 

По възражението на ответника за съпричиняване съдът намира следното.

В задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че за да бъде приложено разпоредбата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е необходимо по делото да бъде установено наличието на действие или бездействие на пострадалия, което да е в причинна връЗ.а с настъпилия вредоносен резултат /решение 151/ 21.11.2012г. по т.д. № 1140/ 2011г. на ІІ т.о. на ВКС. Конкретно в хипотезата на нарушение на  чл. 137а от ЗДвП следва да се докаже от страна на ответника факта на наличие на предпазен колан в превозното средство, това че не е поставен от пострадалия, ката и факта, че в конкретния случай  уврежданията не биха настъпили или биха настъпили в по- малък обем.

Не е спорно между страните, че в превозното средство и на мястото, на което ищцата е седяла е имало монтиран предпазен колан, който тя не е била поставила. Според заключението на съдебномедицИ.ката експертиза наличието или липсата на предпазен колан в случая е без значение за настъпилите увреждания, тъй като ударът е бил дясно, страничен и поставянето на предпазен колан не влияе на получаването им. Предвид изложеното възражението на ответника за съпричиняване се явява неоснователно.

Искът срещу предпочитания ответник следва да се уважи до размер от 7 000лева и да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер.

Предвид правните изводи на съда за наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника по главния иск не е настъпило вътрешно- процесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск срещу ответника Г. фонд.

Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава от датата на деликта /при неимуществените вреди, лихва върху които единствено се претендира до датата на подаване на исковата молба/, т.е. отговаря за тези лихви, за които е отговорен самият делинквент – аргумент от чл. 223, ал. 2 КЗ /от деня на уведомлението застрахователят отговаря само за лихвите, които следва да възстанови на делинквента, когато той е удовлетворил увреденото лице вместо застрахователя/. Ето защо следва да бъде присъдена и лихва за забава за периода от датата на деликта- 08.02.2014г. до окончателното плащане.

По разноските:

Ищецът не е сторил разноски по делото, поради което такива не следва да му се присъждат.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника З. „Л.и.“ АД разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 333,50лева.

Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Г.Ф.сторените от него разноски по делото, в това число и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 420лева.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 280,00лева и сумата в размер на 28,00лева- разноски за вещо лице.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, да заплати на И.А.П., ЕГН: **********, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 7 000лева. представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпените от реализирано на 08.02.2014г. пътно-транспортно произшествие, в следствие противоправното поведение на М.В.В., като водач на лек автомобил с  рег. № ********,  неимуществени вреди- болки и  страдания от настъпите в следствие на произшествието травматични увреждания- навяхване с масивен отток и кръвонасядане на дясна колянна става, масивно кръвонасядане на дясната подбедрица и контузия и кръвонасядане на лявото коляно и кръвонасядания на лявата подбедрица, ведно с лихва за забава, считано от 08.02.2014г. /датата на деликта/ до плащането, както ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за горницата до пълния предявен размер от 30 000лева.

ОСЪЖДА ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ******** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата в размер на 280,00лева- държавна такса и 28,00лева- депозит за вещо лице.

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН: **********, да заплати на ЗК „Л.И.” АД, ЕИК: ********, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата в размер на 333,50лева- разноски.

ОСЪЖДА И.А.П., ЕГН: **********, да заплати на Г. ф., ***, сумата в размер на 420лева- разноски.

 

Решението е постановено при участието на М.В.В., ЕГН: **********, като трето лице- помагач на ответника Г. фонд.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

                                                                           СЪДИЯ: