№ 128
гр. Варна, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Диана В. Джамбазова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500233 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивни жалби от всяка от насрещните
страни в първоинстанционното производство, насочени против различни
части на решение № 43/12.02.24г., постановено по гр.д. № 424/23г. на ОС-
Добрич, както следва:
1.Въззивна жалба на ОД на МВР-гр. Добрич против решението в
частите му, с които въззивникът е осъден да заплати на ищеца Б. В. Т. от гр.
Добрич:
- сумата от 32 505.28 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания, следствие на трудова злополука,
настъпила на 25.03.2022г., за периода от настъпване на трудова злополука на
25.03.2022г. до подаване на исковата молба - 19.06.2023г. (след приспадане на
платеното в хода на производството по силата на заповед № 357з –
2877/10.10.2023г. на директора на ОД на МВР – Добрич обезщетение в размер
на 7 494.72 лв.), ведно със законната лихва върху сумата 32 505.28 лв., считано
от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 4 961.39 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди за периода от 25.03.2022г. до 19.06.2023г. - претърпени загуби за
платени лекарства, масажи, изследвания, лечение, рехабилитации и
физиотерапии, транспортни разходи, следствие на трудова злополука,
настъпила на 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 961.39
лв., считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 1 647.62 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
1
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване за периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до
30.04.2023г., следствие на трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата от 1 647.62 лв., считано от 19.06.2023г. до
окончателното й изплащане;
- сумата от 5 290.54 лв., съставляващи мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода от
датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г.,
ведно с направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, както и съответната ДТ за същите.
В жалбата е изложено, че решението е необосновано, неясно и е
издадено в нарушение на материалния закон - ЗМВР. Счита се, че обезщетения
за претърпени имуществени и неимуществени вреди могат да се търсят от
ищеца само за периода от 25.03.22г. до датата на завръщането му на работа на
20.11.22г., а не и за следващия период до 19.06.23г. Освен това е била налице и
прекомерност на исковете. Посочено е, че претърпените от ищеца болки и
страдания са свързани с действията на лекарския екип, осъществил
операцията на 25.03.22г., който е допуснал лекарски грешки при лечението и в
хода на възстановяването – пропуск в деня на операцията, закъсняло
раздвижване на крайника, наложително извършване на втора операция 11
месеца по-късно. Поради това ответникът не дължи на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в присъдения размер, а освен това надлежни ответници
следвало да бъдат делинквента, болничното заведение и застрахователя.
Освен това се сочи, че ищецът не е спазил предписанията на лекуващия лекар
и с това е допринесъл за влошаване на състоянието си. Отделно от това искът
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатени разходи за лечение и възстановяване, е изцяло неоснователен и
поради това, че приложимият ред е този на Наредба № 8121з-862 от
24.07.2018 г. за условията и реда за подпомагане с парични средства на
служителите и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на
служебните си задължения държавни служители в Министерството на
вътрешните работи, изпаднали в тежко материално положение, издадена от
министъра на вътрешните работи. С предявяването на исковете пред съда се е
стигнало до натоварването на ответника и с разноските по делото. Относно
присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца като
разликата между нетното трудово възнаграждение на ищеца и получаваното
обезщетение по общественото осигуряване, се сочи, че такова евентуално се
дължи само за периода от 25.03.2022г. до 19.11.2022г., за който период реално
дължимата сума според заключението на ССЕ е в размер на 934.26 лв.
Акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавеното плащане
на обезщетението за неимуществени вреди за периода до подаване на исковата
молба пък не е била доказана по никакъв начин. Поради горното се
претендира отмяната на решението, с което въззивникът е бил осъден да
2
заплати всички посочени по-горе суми, както и да се присъдят на
жалбоподателя разноските за двете инстанции и юрисконсултско
възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. дори
е занижено по размер, съобразно действително претърпените от ищеца болки
и страдания, вследствие на трудовата злополука. В тази връзка е направен
анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключение на СМЕ.
Посочено е, че ищецът е свободен да избира срещу кои от възможните
длъжници да предяви претенциите си за присъждане на обезщетенията. Освен
това нормата на чл. 238 от ЗМВР не ограничава ищеца да претендира в пълен
размер дължимите обезщетения за претърпените вреди, имайки предвид
практиката на ВКС. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направените разходи за лечение и възстановяване, е
бил доказан по основание и размер. Споделят се изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, че обезщетението за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неполученото в пълен размер нетно ТВ, се
дължи и за периода на ползването на следващия отпуск по болест, тъй като в
този период е било осъществено отново лечение на вредите от трудовата
злополука. Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, предвид
основателността на главния иск.
2. Въззивна жалба от Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна против
решението в частта му, с която е било отхвърлен иска му за осъждането на
ответника ОД на МВР-гр. Добрич да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за разликата над 40 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв. Счита се, че в тази връзка решението е необосновано и въз основа
на направен самостоятелен анализ на всички събрани по делото
доказателства, се поддържа, че претендираният размер от 60 000 лв. е напълно
съобразен с критериите за справедливо обезщетение и с трайната съдебна
практика. Правилно се счита, че съдът е приспаднал от определения размер на
обезщетението от 40 000 лв. заплатеното в хода на процеса обезщетение от
ответника в размер на 7 494.72 лв. Основателността на акцесорната претенция
е в зависимост от основателността на главния иск. Във връзка с последното и в
изпълнение на даденото от администриращия съд указание, въззивникът е
уточнил с молба от 26.03.24г., че обжалва решението само в частта му, с
която е бил отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 20 000 лв., представляваща разликата между претенцията
от 60 000 лв. и определеното от съда обезщетение в размер на 40 000 лв.
В предвидения и указан от съда срок не е депозиран отговор на тази
въззивна жалба от насрещната страна ОД на МВР-Добрич.
Въз основа на подадените от всяка от страните молби за изменение на
3
решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът е
постановил определение № 291/03.04.24г., което не е било обжалвано.
Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца и
поради това е влязло в сила в следните отхвърлителни части, а именно: в
частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за горницата над 32 505.28 лв. до
определения размер от 40 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен иска му за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 25.03.2022г.
до 19.06.2023г. - претърпени загуби за платени лекарства, масажи,
изследвания, лечение, рехабилитации и физиотерапии, транспортни разходи,
за горницата над 4 961.39 лв. до претендираните 5 208.47 лв. ; в частта му, с
която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за
периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до 30.04.2023г., за
горницата над 1 647.62 лв. до претендираните 1 924.76 лв. и за периодите
20.11.2022г. – 06.02.2023г. и 01.05.2023г. – 19.06.2023г., и в частта му, с която е
отхвърлен иска му за осъждането на ответника за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за
периода от датата на трудовата злополука - 25.03.2022г. до 19.06.2023г., за
горницата над 5 290.54 лв. до претендираните 7 533.33 лв.
Застъпените във въззивните жалби и в отговора на въззивната жалба на
ответника становища и искания до въззивния съд се поддържат в съдебно
заседание чрез процесуалните представители на страните. Въззивникът Т.
представя и медицински документи за нововъзникнали обстоятелства,
свързани с твърдението му, че е налице трайно и продължаващо разстройство
на здравето му.
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок, от страни с правен
интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при
наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Въззивният съд за да се произнесе взе предвид следното от
фактическа и правна страна:
С подадена по пощата на 19.06.23г. искова молба, Б. В. Т. е предявил
против ОД на МВР-Добрич искове за осъждането на ответника да му заплати
обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди,
които са пряка последица от претърпяна трудова злополука на 25.03.22г. при
изпълнение на служебни задължения, а именно: за заплащане на сумата от
60 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания (конкретно посочени в обстоятелствената част
на исковата молба) за периода от деня на злополуката до деня на предявяване
на иска, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на обезщетението; за заплащане на сумата от
7 533.33 лв., представляваща мораторната лихва върху сумата от 60 000 лв. за
периода от 25.03.22г. до 19.06.23г.; за заплащане на сумата от 5 208.47 лв. като
4
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платени лекарства,
масажи, транспорт, болнично лечение и рехабилитация (подробно посочени
по размери и основания на всеки разход с молба от 26.10.23г. – л. 164-165),
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на обезщетението; за заплащане на сумата от 1 924.76 лв. (след
допуснато изменение чрез намаление размера на претенцията, с протоколно
определение от 31.10.23г., инкорпорирано в протокол от 02.11.23г. – л. 188)
като обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между
дължимото нетно трудово възнаграждение и полученото обезщетение по
обществено осигуряване (съобразно уточнението в първото с.з. – л. 150 ), за
периода от 25.03.22г. до 19.06.23г,. ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.
Наведените в исковата молба твърдения са били свързани с това, че
ищецът като служител на ОД на МВР-Добрич, заемащ длъжността „мл. п. и.“,
на 25.03.22г. е бил изпратен въз основа на устна заповед от началника на П. РУ
– Д. да изпълнява служебните си задължения на стрелбище, където е трябвало
да се проведе стрелкова подготовка със служители на дирекцията. След
проведен инструктаж, ръководителят на стрелбите З. В. (друг служител на
дирекцията), при проверката на пистолета на първия служител, който е
трябвало да стреля, произвел контролен изстрел, насочен назад в посоката,
където стоял ищецът. В резултат на това действие ищецът е бил прострелян
като куршумът останал в левия му крак. Т. бил опериран по спешност същия
ден, при което в долния край на бедрения костен тунел е бил открит куршума с
размери 8/15 мм, който бил отстранен. Освен фрактурите на бедрената кост са
били установени и травми на хрущялната зона на медиалния тибиален кондил.
Вечерта след операцията ищецът получил силни болки в коремната област
вследствие на непоставен катетър, което го принудило да търси допълнително
медицинско съдействие. След изписването си на 01.04.22г. ищецът бил на
легло в продължение на 2 месеца. Не можел да се самообслужва, нито да
помага на съпругата си при отглеждането на невръстното им дете, което
тогава било на *г. и *месеца. Ищецът и съпругата му получавали помощ от
родителите си, които освен за битовите грижи, ги подпомагали и финансово.
Раздвижването на крака ставало много трудно, тъй като крайникът бил
неподвижен в продължение на 45 дни по препоръка на наблюдаващия лекар от
МБАЛ - Д.. Ищецът предприел рехабилитационни дейности като посещавал и
продължава да посещава лекари и физиотерапевти в градовете Добрич, Варна
и София и провел терапии в градовете Добрич, Павел Баня, Несебър и Варна.
Поради образувалите се сраствания на меките тъкани, ищецът не можел да
сгъне коляното си, което продължило около 3 месеца след инцидента. Всичко
това било съпроводено с болки, които не отшумявали и 10 месеца от
злополуката, което наложило провеждането на втора операция в гр. Варна на
08.02.23г. След изписване от болницата във Варна крайникът бил обездвижен
за още един месец. На 10-тия ден от изписването, в колянната става
възникнало възпаление, заради което Т. посещавал през ден болницата в гр.
5
Варна за почистване и дезинфекциране на раната. Два пъти се наложило и
източване на кръв от ставата. Три месеца след втората операция болките били
същите като преди и ищецът не усещал подобрение. Специалистите
препоръчали поддържаща терапия чрез поставяне два пъти годишно на
инжекция, съдържаща хиалуронова киселина, която струвала 600 лв. Първата
такава била поставена на ищеца на 24.04.2023г. В резултат от инцидента
ищецът твърди, че е преживял значителни физически и душевни болки и
страдания, изразяващи се в емоционални и психически сътресения като
изпитвано чувство на безпокойство, притеснение и тревожност,
продължаващи и до момента на подаване на исковата молба. Извън чисто
физическия дискомфорт и болки, ищецът изживял и стрес от възможността да
остане с трайно физическо увреждане и да е нетрудоспособен за
продължителен период от време, което да му пречи в кариерното развитие, в
ежедневното битово функциониране и в любимите спортни занимания (преди
инцидента той активно играел футбол). Във връзка с лечението ищецът
направил и посочените и допълнително уточнени по видове и размери
разходи.
В исковата молба е било посочено още, че ответникът ОД на МВР-
Добрич декларирал злополуката от 25.03.22г., в резултат на което на основание
чл. 55, ал. 1 от КСО същата била призната за трудова с акт за установяване на
трудова злополука, оформен в разпореждане № 51042410 от 11.05.2022г. на
НОИ, ТП – Добрич.
В предвидения срок е бил депозиран отговор на исковата молба, с който
представител на ответника е поддържал, че същата е недопустима,
неоснователна и недоказана. Посочено е било, че искът е следвало да бъде
насочен към извършителя на увреждането З. В. или към застрахователя по
задължителната застраховка, сключена в полза на служителите на МВР на осн.
чл. 184, ал. 1 от ЗМВР. Освен това искът бил недопустим, предвид наличието
на специалния ред по чл. 238 от ЗМВР за обезщетяване на вредите от телесни
повреди. Ответникът е посочил, че от твърденията на ищеца могат да се
извлекат данни за наличието на лекарски грешки при провеждането на
лечебния и възстановителния процес – предизвиканите коремни болки след
първата операция, неправилно дадени лекарски съвети относно
продължителността на обездвижването на крайника, наложена втора операция
и неотзвучаващи въпреки това болки. Представените разходни документи не
разкривали целта на съответното пътуване, както и дали разходите са били
направени само за лечението на ищеца или от някой друг. Някои от фактурите
не били подписани от ищеца. Освен това е било наведено твърдение, че
ищецът се е върнал на работа на 20.11.22г., поради което и за периода от
20.11.22г. до 19.06.23г. той не е пропуснал да получава трудовото си
възнаграждение – евентуална вреда би имало само за периода от 25.03.22г. до
19.11.22г., в който е ползвал отпуск по болест. Допълнено било, че ищецът бил
награден с парична награда от 1 200 лв. със заповед от 30.11.22г. На 16.01.23г.
ищецът бил преназначен на друга длъжност в дирекцията – „мл. п. и.“ в група
6
„М.“. Счита се, че ползваните отпуски поради заболяване, разрешени след
извършената втора операция на 08.02.23г., са били поради „Общо заболяване“,
както е било изписано в представените болнични листи. Претендирано е
отхвърляне на всички искове като неоснователни.
В първото по делото с.з. пред първоинстанционния съд ищецът е заявил,
че не е търсил и не е получавал обезщетения нито от застраховател, нито от
прострелялия го колега З. В., нито е упражнявал правата си по Наредба №
8121з-862/24.07.18г. за условията и реда за подпомагане с парични средства на
служителите и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на
служебните си задължения държавни служители в Министерството на
вътрешните работи, изпаднали в тежко материално положение, издадена от
министъра на вътрешните работи (л. 150).
Макар и във въззивната жалба на ответника да не са наведени твърдения
за недопустимост на решението в обжалваните му части, с оглед
възраженията, релевирани в тази насока с исковата молба, съдът на основание
чл. 269 от ГПК следва да изложи становището си, че предявените искове
против ОД на МВР-Добрич са допустими и поради това решението в
обжалваните му части е допустимо. В тази връзка следва да се има предвид, че
няма спор между страните, че към момента на инцидента на 25.03.22г. и за
процесния период, ищецът е заемал длъжността „мл. п. и.“ (код по НКПД
54224002) в група „Териториална полиция“ на сектор „Охранителна полиция“
към Първо РУ- Добрич при ОД на МВР-Добрич. Това е видно и от подадената
от директора на ОД на МВР-Добрич декларация за злополуката от 29.03.22г.
(л. 10-11), въз основа на която е било постановено и разпореждането с №
51042410 от 11.05.2022г. на НОИ, ТП – Добрич, с което същата на осн. чл. 55,
ал. 1 от КСО е била приета за трудова (л. 9). Това означава, че ищецът е
държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Същият обаче не е обвързан с
правно задължение да предяви претенциите си за присъждане на обезщетения
за претърпените от злополуката свои вреди към другите материалноотговорни
правни субекти – причинителят на вредите или застрахователят по
задължителната застраховка, сключена на осн. чл. 184, ал. 1 от ЗМВР.
Надлежен ответник по претенциите за обезщетение на претърпените вреди се
явява и съответната структура на МВР (по см. на чл. 37 от ЗМВР) с
юридическа правосубектност, в която полицейският служител изпълнява
своите служебни задължения – в случая ОД на МВР-Добрич (по арг. от чл.
238, ал. 5 от ЗМВР и от реда за изплащане на обезщетенията по чл. 238 от
ЗМВР, уреден в р. V от Наредба № 8121з-920 от 13.07.2017г. за условията и
реда за изплащане на обезщетенията по глава единадесета от Закона за
Министерството на вътрешните работи, издадена от министъра на вътрешните
работи). Наведеното възражение, че надлежни ответници се явяват и
съответните медицински лица, осъществили евентуално неправилно лечение,
също не дисквалифицира надлежната пасивна процесуална легитимация на
ответника.
Отделно от това, цитираната от ответника Наредба № 8121з-862 от
7
24.07.2018 г. за условията и реда за подпомагане с парични средства на
служителите и членовете на семействата на загиналите при изпълнение на
служебните си задължения държавни служители в Министерството на
вътрешните работи, изпаднали в тежко материално положение, няма
касателство към института на обезщетяване на вредите на държавните
служители на МВР, а както е посочено и в нейното наименование, същата има
за цел да регламентира реда за подпомагане с парични средства на
служителите, както и членовете на семействата на загиналите при изпълнение
на служебните си задължения държавни служители, изпаднали в тежко
материално положение, което е в изпълнение на регламентираното
задължение на МВР по чл. 182 от ЗМВР.
На осн. чл. 238, ал. 1 от ЗМВР, на служителите в МВР, претърпели
телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения,
се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка
телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.
Според ал. 3 на същия член, видът на причинената телесна повреда се
определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при
които е причинена или при които държавният служител е загинал, се
удостоверяват от прекия ръководител.
По въпроса има ли право ищецът да получи по-висок размер
обезщетение за репариране на неимуществени вреди от причинената по време
на служба телесна повреда, надхвърлящ размера на изплатеното му
обезщетение по чл. 238, ал. 1 ЗМВР и оплакването на ответника в тази връзка,
настоящият състав на съда намира следното: налице е многобройна и
последователна съдебната практика, цитирана и от първоинстанционния съд
(Определение № 461 от 21.03.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4368/2022 г.,
Определение № 476 от 9.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4842/2021 г., IV г. о.,
ГК; определение № 50693 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2022 г., III г.
о., определение № 118/18.02.21 по г. д. № 2678/20, ІІІ Г0; определение № 829
от 01.12.2020 г. по гр. д. № 2673/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. и др.), според която
предпоставката за възникване на задължение на работодателя по трудово или
служебно правоотношение, вкл. при условията на ЗМВР, да обезщети
работника или служителя - в това число държавния служител и този по ЗМВР,
е всъщност една и съща – увреждане на здравето или живота му при или по
повод изпълнение на трудовата функция. Правото да се получи такова
обезщетение има икономическа стойност, съставлява „актив“ и представлява
„притежание“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 от ЕКЗПЧОС (в този смисъл
решения по делата М., „Г. Д. унд Фьордертекник“ ООД, „Пресос Компания
Навиера“ АД и др.). Поради това и дискриминация във връзка с него, съгласно
чл. 14 ЕКЗПЧОС, е забранена. Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР
регламентира изплащане при дадени предпоставки на служителите на МВР на
еднократно определено по размер обезщетение за вреди, настъпили при или
по повод изпълнение на служебните им задължения, но не лимитира обема на
отговорността на съответната администрация за вреди, причинени на тези
8
държавни служители /виж mutatis mutandi и т. 23 ТР. 6/6.11.13 по тълк. д. №
6/12, ОСГТК/. Целта й е единствено да обезпечи за тях по-бърз и лесен път,
облекчена процедура за получаване на предварително фиксирано обезщетение
в хипотеза на понесени по служба телесни увреждания /т. е. да даде
привилегия/ - с оглед спецификата, значението за националната сигурност и
по-големите рискове на професията, която държавните служители по ЗМВР
упражняват, а не да ги лиши от възможност да получат пълна обезвреда за
същите. Подобно тълкуване (че отговорността е лимитирана) би довело до
неравно отнасяне към еднакви в релевантните си аспекти случаи и би
поставило държавните служители по ЗМВР в по-неблагоприятно положение в
сравнение с останалите държавни служители, чиито статут е уреден в общия
закон – ЗДСл, както и спрямо работниците и служителите по трудово
правоотношение относно правото им на обезщетяване на вреди от трудова
злополука – без за различното отношение да е налице обективно и разумно
обосноваване, респективно пропорционалност между преследваната цел и
използваните средства. Такова третиране би било недопустимо с оглед
изискванията на чл. 14 ЕКЗПЧОС вр. с чл. 1 Протокол 1 - разпоредбата на чл.
14 ЕКЗПЧОС не забранява всяка разлика в отношението – обратно
задължението по тази разпоредба дори може да изисква такава /Г. срещу
Исландия, Тлименос срещу Гърция/, но принципът на равенство и
недискриминация бива нарушен, ако има различно отношение към еднакви
(„практически сходни“) случаи без обективно или разумно обосноваване или
ако липсва пропорционалност между преследваната цел и използваните
средства. Практика в аналогичен смисъл, но относно тълкуването на друга
разпоредба, уреждаща отговорност за вреди и нейно ограничаване - чл. 200,
ал. 1 пр. 2 КТ, вече е формирана и от ВКС /реш. № 376/11.05.10 по г. д. №
1188/09, ІV ГО, реш. № 141/29.04.09 по г. д. № 347/08, ІІ ГО, реш. №
412/30.07.10 по г. д. № 1349/09, ІV Г0/. Предвид изложеното отговорността на
работодателя, в случая не е ограничена до посочения размер в закона.
Последният по своето естество е само гарантирано обезщетение, установено
отнапред, но няма пречка пострадалото лице да заяви претенция,
надхвърляща посочените в закона. (Така напр. в решение № 288 от 15.01.2018
г. по гр. д. № 59/2017 г., г. К., ІV Г. О. на ВКС). Над този размер обаче е
необходимо вредата да бъде доказана от пострадалия по съответния ред.
Поради това и обжалваното решение се явява допустимо като
произнесено срещу надлежен ответник и при приложението на съответната
материалноправна норма, уреждаща спорното правоотношение - разпоредбата
на чл. 78 от ЗДСл, според която за вреди от трудова злополука и
професионално заболяване, които са причинили временна нетрудоспособност,
инвалидност или смърт на държавен служител, съответната администрация
дължи обезщетение независимо от това дали органът по назначението или
друг негов служител има вина за настъпването им, като претенции за
неимуществени вреди и пропуснати ползи се предявяват по исков ред (така и
чл. 125 от ЗДСл).
9
По делото е установено, че внезапното увреждане на здравето на ищеца
Т., изразяващо се в огнестрелно нараняване, е настъпило на 25.03.22г. по
време на извършваната работа и е в пряка връзка с действията, чрез които тя
се изпълнява. Същото е признато от компетентния държавен орган за трудова
злополука. С експертно решение № 90329/142/27.07.2023г., издадено от ТЕЛК
към Медицински институт на МВР (л. 136) на ищеца е била определена 20%
ТНР за срок от две години – до 01.07.2025г. С медицинско удостоверение №
159/2 от 25.09.2023г. на ЦЕЛК към Медицински институт на МВР получената
травма е приета за средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК и на
основание чл. 238, ал. 1 и ал. 5 от ЗМВР, със заповед № 357з –
2877/10.10.2023г. (л. 138) директорът на ОД на МВР – Добрич е разпоредил на
Б. Т. да се изплати обезщетение в размер на шест месечни възнаграждения. В
съставената от ответника платежна бележка за месец октомври 2023г. (л. 221)
е била начислена сумата от 7 494.72 лв. с основание „обезщетение за вреди от
трудова злополука“, която сума ищецът е признал, че му е била заплатена (л.
247).
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди.
Видно е от Епикриза № 930128, издадена от Ортопедично отделение на
„МБАЛ – Д.“ АД, че на 25.03.2022г. в 10:20ч. ищецът е бил приет в
болничното заведение поради огнестрелно нараняване от пистолет в областта
на лявото коляно. Обективното състояние на пациента е било описано като
общо добро, контактен, адекватен и афебрилен; по предно-медиална
повърхност в лява колянна област, супрапателарно, се вижда входна
огнестрелна рана (липсва изходна); оток и палпаторни болки дистално от
раната и хидропс на колянната става. Въз основа на назначените медицински
изследвания е било установено, че е налице проектил в областта на медиалния
кондил на бедрото. Извършена е била операция в спешен порядък на
25.03.2022г., при която е бил отстранен намерения в крайника куршум.
Костните фрагменти (поради фрактура в посока горно-медиално към долно-
латерално с фрактура на част от медиалния бедрен кондил и навлизащ в
колянната става) са били репонирани и фиксирани с анкериращ конец.
Установена е била травма на хрущялната зона на медиален тибиален кондил.
Следоперативният период протекъл спокойно, оперативната рана зараствала
първично, болките и отокът намалели, пациентът бил изписан на 01.04.22г. за
амбулаторно лечение без съществени оплаквания, в добро общо състояние,
афебрилен, с назначено медикаментозно лечение за 14 дни. Посочената
окончателна диагноза е била „Огнестрелна рана със счупване на долния край
на лява бедрена кост, открито“. Дадена е била препоръка ищецът да не
натоварва крайника като се придвижва с помощни средства(л. 16).
На 23.05.2022г. е бил направен магнитен резонанс на лява колянна става
в УМБАЛ „Св. М.“ - гр. В. (л. 12), а на 30.05.2022г. е бил проведен преглед от
ортопед-травматолог. В амбулаторен лист № 483 (л. 18) е вписана основна
диагноза: последици от други уточнени травми на долен крайник. Консултът е
10
бил по повод ограничени движения след травма и операция по повод на
огнестрелно нараняване от пистолет в областта на лява колянна става на
25.03.2022г. Обективно е констатирано: самостоятелна походка с едно
помощно средство, болезненост в лява колянна става с изразен вътреставен
излив, ограничени и болезнени движения с контрактура, коляно с нарушен
контур, палпаторна болка по ръбовете на ставата с ограничена биомеханика.
Коментиран е ЯМР – с данни за костно мозъчен едем, състояние след
огнестрелна рана, обширни зони на костно-мозъчен едем в медиалния бедрен
кондил и по-слабо изразени в медиален тибиален и в латерален бедрен кондил,
остеохондрален дефект в зоната на МБК. Дадена е била препоръка за
продължителна рехабилитация и санаториално лечение. В амбулаторен лист
№ 22161С0507С2/10.06.2022г. (л. 19), издаден от физиотерапевт, е вписана
основна диагноза - счупване на долния край на бедрената кост, при контролен
преглед без оплаквания; добро общо състояние; локално повишена
температура, болки при движение, оток в лява колянна става 2 см.,
хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро - 4/10 см. и лява подбедрица 1
см., ограничен обем движения в лява колянна става S 0-15-70, походка
самостоятелна. Описани са и назначените процедури. В амбулаторен лист №
22217С058864/05.08.2022г. (л. 22), издаден от терапевт, със същата диагноза, е
отразено обективно състояние: спокоен оперативен цикатрикс в областта на
ляво бедро; палпаторна болезненост по медиална повърхност; ограничена
флексия. По делото е представена епикриза по ИЗ № 465, издадена от МБАЛ
„Е.“ - отделение по Ортопедия и травматология (л. 14), според която ищецът е
постъпил в лечебното заведение на 07.02.2023г. и е бил изписан на
09.02.2023г. с окончателна диагноза: други остеохондропатии и
придружаващо заболяване Синдром на Gilbert. По анамнестични данни, снети
от пациента, той е бил с оплаквания от болка от вътрешната страна на ляво
коляно. Обективното състояние е представено така: афебрилен, адекватен,
добро общо състояние, крайници със запазени периферни пулсации; локално -
леко оточна лява колянна става, оперативен цикатрикс в медиалната част на
лява колянна става, след продължителна рехабилитация има пълен обем на
движение в същата, болка в медиален отдел на ляво коляно; ЯМР данни за
хондрални дефекти на медиален и тибиален бедрен кондил. Прието е, че
лечебната цел не може да бъде постигната в условията на извънболнична
помощ и пациентът се приема за оперативно лечение. На 08.02.2023г. е била
извършена оперативната интервенция - артроскопия на коляно, с подробно
описан оперативен протокол, според който е установено: синовиални
сраствания; хондрален дефект на медиален бедрен кондил; разрехавяване на
хрущяла; нестабилен хрущялен фрагмент на тибиален бедрен кондил.
Извършена е бил синовектомия; резекция на страстванията; микрофрактури
на медиален тибиален кондил. Постоперативният период преминал спокойно.
Препоръчана е била вътреставна апликация с високомолекулярен
хондропротектор.
Видно от фиш за извършен магнитен резонанс на лява колянна от
11
26.05.2023г. (л. 23), че е било установено наличие на абнормно количество
течност в ставата; лекостепенно стеснена ставна междина откъм медиално;
покривният хрущял е изтънен, наличие на остеофити от фемура. Сигналната
характеристика на медиалното тибиатно плато и медиалния бедрен кондил е
променена както при субхондрална склероза и едем. Заключението е за данни
за гонартрозни промени в областта на медиалната феморотибиална става.
Според амбулаторен лист от 12.06.2023г. (л. 127) при извършен
контролен преглед от специалист-травматолог, е била поставена диагноза:
ставна болка, при анамнестични данни за продължаваща болка в коляното и
обективно състояние: самостоятелна походка, забавено възстановяване на
обема активни движения, наложили отстраняване на синовиалните
сраствания; болезнени движения при пълен обем, спокоен цикатрикс,
мускулна хипотрофия и палпаторна болка в оперирания крак. Предписано е
било медикаментозно лечение, провеждане на физиотерапия, санаториално
лечение и нестероидни противовъзпалителни средства при силен болков
синдром.
С експертно решение № 90329/142/27.07.2023г., издадено от ТЕЛК към
Медицински институт на МВР (л. 136) на ищеца е определена 20% ТНР за
срок от две години – до 01.07.2025г. с водеща диагноза „Счупване на долния
край на бедрената кост, открито“ и придружаващо заболяване „Други
посттравматични гонартрози“. Приет е за годен за служба в МВР като
държавен служител - мл. п. и., със спазване на противопоказаните условия на
труд – тежък физически труд, покриване на нормативи за физическа
подготовка, продължително статодинамично натоварване на долните
крайници. Отразени са анамнестични данни за оплаквания от болки и
ограничени движения в ставата. Обективно е било констатирано, че походката
е самостоятелна, с накуцване наляво; моноподален стоеж възможен
двустранно; невъзможен пълен клек; първично заздравели оперативни разрези
с ограничена флексии и дефицит в екстензията на лява колянна става (Дясна S
0°-0°-135°; Лява S 0°-10°-90°).
Анализирайки горните медицински документи, както и след извършен
преглед на ищеца на 12.10.23г., вещото лице по назначената от
първоинстанционния съд СМЕ, е констатирало, че: коляното на ляв крак е с
лека деформация, оточно; по вътрешната му повърхност има ръбец с
кафеникаво червеникав цвят, вертикален ход и дължина около 8 см.; в долния
край има овален ръбец със същия цвят и размери 3/2 см.; самостоятелно се
движи с леко накуцване, невъзможност напълно да клекне; изпитва болки в
коляното при натоварване и продължително ходене. Експертът е посочил, че
на 25.03.2022г. ищецът е получил еднопроектилно сляпо огнестрелно
нараняване от пистолет в областта на коляното на ляв крак, като проектилът е
направил раневи канал, преминаващ косо и е счупил бедрената кост по
предно-вътрешна повърхност на медиалния /вътрешен/ бедрен кондил, откъм
ставната повърхност, навлязъл в хрущялната зона на кондила, където
причинил микрофрактурирания на хрущяла и е заседнал в коляното.
12
Уврежданията на структурите на коляното на левия крак са обусловили трайно
затруднение в движението на долния крайник за период от над 4-6 месеца. В
резултат на извършените оперативни интервенции (в спешен порядък - по
извличане на заседналия в коляното проектил, наместване и фиксиране на
костни фрагменти; и последваща – през месец февруари 2023г. резекция на
срастванията) и проведено активно лечение и рехабилитация, е била
възстановена възможността на Б. Т. да стъпва и да ходи, но трайно е запазена
невъзможността за пълно сгъване на коляното. Експертът е посочил, че
измененията в областта на коляното дават основание да се приеме, че не е
възможно пълно възстановяване на функциите на коляното по естествен път.
По-скоро с течение на времето затрудненията във възможностите на
функциониране на коляното ще се увеличат. Всички приложени лечения,
оперативни интервенции, направени изследвания, приемани медикаменти и
проведени физиотерапевтични процедури, за които по делото са представени
доказателства, вещото лице счита, че са били във връзка с полученото
увреждане. Освен това, обездвижването в началния период и постепенното
раздвижване в последствие, са били правилни като лечебен подход.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд експертът е
допълнил, че за да зарасне костта, са били необходими покой и време. Поради
това обездвижването е било неизбежно медицинско решение, което има
своите негативни последствия, но те са били несъизмерими с позитивите.
Вещото лице е обяснило и особеностите на огнестрелните наранявания -
проектилът (куршумът), който е със сравнително малки размери и се
изстрелва от огнестрелното оръжие с много висока скорост, добива голяма
кинетична енергия и когато порази каквато и да е част от тялото, тази енергия
дава увреждания не само по хода напред, но и встрани. Колкото е по-близо до
проектила, увреждането е по-тежко и постепенно с намаляваща сила има
увреждания и в околните тъкани. В случая при ищеца проектилът е бил
изваден бързо, но една от последиците, която е констатирана месеци след
инцидента, се състои в това, че той е получил склероза на хрущялите, които са
вътре в ставата. Това са деформации в хрущяла, които имат необратим
характер и с времето по-скоро ще се влошават. При ищеца способността за
движение е възстановена, той може да ходи, но перспективата е постепенно,
бавно коляното да влошава работата си – хрущялът ще започне по-бързо да се
износва, ставните връзки също в една или друга степен неизбежно са увредени
от това, че енергията на изстрела е освен напред, и встрани. Като прогноза
вещото лице е посочило неизменно смяна на колянната става, без да може да
уточни след какъв период от време тя ще е наложителна, но не е
препоръчителна при млади пациенти. Вещото лице е категорично, че както
първата оперативна намеса в спешен порядък, така и втората операция през м.
февруари 2022г., а също и всички проведени физиотерапии, вкл. санаториално
лечение, са били необходими – първо за овладяване на спешното състояние, а
след това за постепенно възстановяване и лекуване на проявилите се
изменения. Втората операция е била необходима, тъй като е била пряко
13
свързана с особените поражения, които се нанасят при нараняванията от
огнестрелно оръжие. При извършената артроскопска операция са се
установили синовиални сраствания, хондрален (хрущялен) дефект в близкия
медиален кондил, разрехавяване на хрущяла, нестабилен хрущялен фрагмент
на тибиален бедрен кондил. Поради това се касае за увреждания на хрущяла,
на сухожилия във връзка с огнестрелната рана. Относно изпитваната от ищеца
болка във връзка с увреждането, вещото лице е посочило, че в мига на
огнестрелното нараняване няма болка, в следващите минути и половин-един
час, болката е много силна и налага задължително прием на аналгетици и
противовъзпалителни в продължение на два-три месеца, за да не възникне
възпаление в областта на ставата. При използване на противовъзпалителни и
болкоуспокояващи средства болката е много по-малка. След възстановяване
целостта на костта след операцията, болката придобива хроничен характер,
най-вече се усилва при натоварване (при клякане и ставане, при много
продължително ходене). Според вещото лице към момента състоянието на
ищеца не налага постоянен прием на болкоуспокояващи лекарства -
прилагането им може да е нужно при промяна на времето или при
претоварване.
Показанията на разпитаните по делото като свидетели Т. Ив. Х.
(живееща на семейни начала с ищеца, с когото имат общо дете) и Хр. Ст. Хр.
(колега и приятел), съдът преценява с оглед нормата на чл. 172 от ГПК.
Според Х. след изписването на ищеца от болницата той е трябвало да бъде за
40 дни с гипсова шина. Това е препятствало ищецът да помага във връзка с
отглеждането на детето им, което тогава тъкмо е прохождало. Б. не е могъл и
да се обслужва сам и да се къпе, за което е получавал помощ от близките си.
През този период той е могъл с помощни средства да ходи само до тоалетната.
След 60-тия ден е получил указания от лекарите, че може да отпуска тежестта
и върху наранения си крак, но това не станало изведнъж – болките и
рехабилитациите продължили много дълго. При осъществявания натиск при
рехабилитационните процедури, с цел да се разкъсат срастванията на меката
тъкан, непозволяващи свиването на коляното, ищецът е крещял от болка.
Свидетелката сочи, че Б. е бил дълго време емоционално сринат, не искал да
излиза и поради това посещавал психолог. За намаляване на болките е
приемал медикаменти, като силните болки продължили няколко месеца.
Свидетелката сочи, че болките продължават и понастоящем при натоварвания,
и макар и да изглежда, че върви нормално, му е забранено да бяга и да
практикува повечето видове спорт – може само да плува и да кара велосипед.
Потвърждава, че Б. е посещавал и продължава да посещава най-различни
рехабилитационни центрове в гр. Варна, гр. София, гр. Плевен, к.к. „Албена“,
к.к. „Константин и Елена“, гр. Павел баня, гр. Несебър. Пътуванията си
ищецът е извършвал с личен транспорт като в началото не е могъл сам да
шофира и това са правили родителите им, но сега вече сам може да управлява
колата.
Свидетелят Хр. е провел телефонен разговор с ищеца след извършване
14
на операцията му на 25.03.22г. и сочи, че той е бил изпаднал в шок и почти не
е могъл да говори. След изписването от болницата ищецът изглеждал блед,
обездвижен и дезориентиран. След около 2 месеца, когато е започнало
раздвижването, опитали да излизат на разходка, но не се получавало. През
първите 2 месеца ищецът не искал да комуникира и избягвал чести контакти.
Т. споделил със свидетеля, че изпитвал големи затруднения при процедурите
за раздвижванията. Не е могъл да сгъне крака си около 3 месеца след
инцидента. Т. спрял да спортува и ако сега ходи на фитнес, то е само да се
раздвижва. Преди инцидента ищецът е играел любителски футбол по селата, а
отделно играели 2-3 пъти в седмицата със свидетеля и техни приятели.
Свидетелят излага, че сега ищецът е започнал да ходи по-нормално, но не
може да се затича или да скочи.
От представените пред настоящата инстанция медицински документи,
приети като доказателства по делото се установява, че на 28.03.24г. ищецът е
имал еднодневен престой в Клиниката по артроскопска травматология при
ВМА-С.. В издадената епикриза е било посочено, че пациентът се оплаква от
болки и ограничени движения в лява колянна става, с давност от около 2
години. На посочената дата е била проведена операция при която след
осъществен достъп медиално на тубероозитас тибие, по тъп начин, е била
направена трепанация на костта. След достигането до костния мозък са били
аспирирани 50 мл. костен мозък, от който след съответната обработка се
получили 7 мл. концентрат на стволови клетки, които били инжектирани в
лявата колянна става.
Коментираното доказателство има отношение само към въпроса относно
продължаващите медицински дейности по лечение на наранения при
трудовата злополука ляв долен крайник чрез използването на други лечебни
способи. Същото обаче не е относимо към предмета на делото, имайки
предвид периода, за който се претендира присъждането на обезщетения за
претърпени имуществени и неимуществени вреди – до подаването на исковата
молба в съда. Поради това и настоящият съд не коментира представеният пред
настоящата инстанция платежен документ от 28.03.24г. за извършената
операция от същата дата.
С оглед на съвкупния анализ на подробно коментираните по-горе
писмени и гласни доказателства, както и от експертното заключение на СМЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се налага
извода, че на 25.03.22г. ищецът, който е бил на 29 години, е претърпял
внезапно травматично увреждане чрез прострелване с пистолет в лявото му
коляно. Това е довело до извършването по спешност на операция на същата
дата, при която е бил изваден заседналия в крайника куршум и са били
извършени съответните медицински дейности за репониране на костните
фрагменти от медиалния бедрен кондил, навлизащи в колянната става, които
са били фиксирани с анкериращ конец. При операцията е била установена и
травма на хрущялната зона на медиален тибиален кондил. Всичко това е било
съпроводено със силни болки, които са изисквали приема на
15
болкоуспокояващи медикаменти (така от заключението на вещото лице
относно болковия синдром веднага след прострелването и в следващите
часове, както и от показанията на свидетелите). Болничният престой е
продължил 7 дни, след което ищецът е продължил с медикаментозното си
лечение у дома. Кракът му е бил обездвижен с шина за период от 40 дни, в
който ищецът не е могъл да се обслужва сам и е получавал помощ за
хигиенно-битовите си нужди от своите близки. След махане на гипсовата
имобилизация са започнали рехабилитационните дейности по раздвижването
на ставата, което е било съпроводено със силни болки (така от показанията и
на двамата свидетели), тъй като се е налагало разкъсване на срастванията на
меките тъкани, за да се осигури пълния обем в движението на коляното. Съдът
намира, че в случая не се касае нито до лекарска грешка, нито до
съпричиняване на вредите от поведението на пострадалия при спазването на
предписания период на обездвижването. Именно в тази насока изслушаният
по делото експерт е категоричен, че за да зарасне костта, са били необходими
покой и време, поради което обездвижването е било неизбежно медицинско
решение, което има своите негативни последствия, но те са били
несъизмерими с позитивите. Ищецът е предприел предписаните му и
адекватни рехабилитационни дейности своевременно и в необходимия обем
(така и според показанията на свидетелите и според медицинските документи
за проведени медицински прегледи и консултации). Уврежданията на
структурите на коляното на левия крак са обусловили трайно затруднение в
движението на долния крайник за период от над 4-6 месеца (съобразно
заключението на вещото лице). Въпреки това дискомфорта и болките, макар и
с намалена интензивност и при определени активности, са продължавали.
Именно това е наложило и извършването на втората операция за резекция на
срастванията, което е станало при болничен престой за периода от 07.02.23г.
до 09.02.23г. При втората оперативна интервенция е било установено
разрехавяване на хрущяла и нестабилен хрущялен фрагмент на тибиален
бедрен кондил. При последващо образно изследване е било установено и
наличие на абнормно количество течност в ставата, признаци за субхондрална
склероза и едем, както и данни за гонартрозни промени в областта на
медиалната феморотибиална става (изследване в края на м. май 2023г.). Така
при прегледа на 12.06.23г. специалистът-травматолог е установил наличието
на продължаваща болка и е предписал медикаментозно и санаториално
лечение. На ищеца е била определена 20% ТНР за срок от две години – до
01.07.2025г. с експертното решение от 27.07.2023г., издадено от ТЕЛК към
Медицински институт на МВР.
Всичко това налага извода, че за процесния по настоящото дело период
от 25.03.22г. до 19.06.23г. ищецът е претърпял болки и страдания от
нанесеното му травматично увреждане, които в началото са били с висок
интензитет, имайки предвид и характерните особености на уврежданията,
нанесени чрез огнестрелно оръжие – с оглед високата кинетична енергия на
куршума и обхвата на пораженията в околните тъкани и хрущяли. Същият е
16
изпитвал и страх за бъдещето си относно възможността пълноценно да се
реализира в професията. Същевременно липсват данни за болестни изменения
в психиката на ищеца, извън стреса от травматичното събитие и
първоначалния шок, свързан с процеса на адаптация. Същият е започнал
работа на 20.11.22г., макар и на нова полицейска длъжност, съобразена и с
намалените му възможности за натоварвания на долния крайник. Към
момента на подаване на исковата молба е било възстановено движението на
колянната става, макар и с известни ограничения. На ищеца е определен 20%
намалена работоспособност за период от 2 години.
Преценени в съвкупност горните обстоятелства, заедно с данните за
социално-икономическата конюнктура към процесния период (25.03.22г. до
19.06.23г.), съизмерявана със средния паричен доход на едно лице, който по
данни на НСИ е бил в размер на 8 949 лв. за 2022г. и 10 781 лв. за 2023г. (за
процесния период, съобразно месеците от 2022г. и от 2023г. – средно за около
15 месеца - около 9 месеца от 2022г. и около 6 месеца за 2023г., се получава
среден паричен доход от 11 653.06 лв.), както и със съдебната практика по
сходни казуси, налагат извода, че дължимото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, следва да е в размер на 40 000 лв. За всички
вреди, които са продължаващи или настъпили след 19.06.23г., ищецът ще има
възможността да претендира ново обезщетение.
Същевременно наведеното от ответника възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалия чрез неспазване предписанията на лекуващите
лекари, остана изцяло недоказано, поради което е и неоснователно.
Вземайки предвид и заплатеното от ответника обезщетение в размер на
7 494.72 лв. в хода на делото, на ищеца се дължи присъждането на сумата от
32 505.28 лв. Поради неоснователността и на двете въззивни жалби срещу
осъдителната и отхвърлителните части на решението по този иск, същото
следва да бъде потвърдено.
Относно акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди.
Ответникът, в качеството си на длъжник за вземане за обезщетение на
вреди от непозволено увреждане, е изпаднал в забава от датата на деликта и
дължи мораторна лихва в размер на законната такава върху обезщетението –
чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Размерът на законната лихва, изчислен
служебно от настоящия състав на съда чрез електронен калкулатор, достъпен
на електронен адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, върху
сумата от 40 000 лв. за периода от 25.03.22г. до 19.06.23г., е в размер на
5 290.54 лв. Поради това обжалваното решение и в тази му обжалвана част
следва да бъде потвърдено.
Относно претенцията за обезщетение на имуществени вреди,
изразяващи се в разходите във връзка са лечението и рехабилитацията.
Единственото наведено оплакване във въззивната жалба на ответника по
присъденото обезщетение за тези имуществени вреди се изразява в това, че
ищецът не е спазил реда на Наредба № 8121з-862 от 24.07.2018 г. за условията
17
и реда за подпомагане с парични средства на служителите и членовете на
семействата на загиналите при изпълнение на служебните си задължения
държавни служители в Министерството на вътрешните работи, изпаднали в
тежко материално положение, издадена от министъра на вътрешните работи.
Както се посочи и по-горе, посоченият подзаконов нормативен акт
регламентира ред за осъществяване на подпомагането на служителите на МВР,
изпаднали в тежко материално състояние, а не реда за обезщетяване на
претърпените във връзка с изпълнение на служебните задължения вреди.
Поради това и на осн. чл. 272 от ГПК настоящият състав на съда изцяло
препраща към подробните и абсолютно обосновани с експертното заключение
по съдебно-счетоводната експертиза мотиви на първоинстанционния съд. За
пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че направените
разходи, претендирани от ищеца са били конкретизирани по основание и
размери с молбата от 26.10.2023г. (л. 164). В същата ищецът е допълнил, че
разходите за транспорт се изразяват в зареждане на гориво на личния му
автомобил, като в началото това е било с бензин, а след 04.08.2022г., когато е
монтирал газова уредба на автомобила си – с газ. Писмените доказателства
(касови бонове и фактури са представени с исковата молба – л. 24-52).
Според заключението на вещото лице по СМЕ всички представени по
делото писмени доказателства за закупени лекарства, за проведени лечения и
процедури, са във връзка с възстановяването от полученото при злополуката
увреждане на ищеца. Своевременно предприетите действия по лечението и
възстановяването, ведно с многобройните пътувания до различни лечебни и
рехабилитационни центрове в различни градове и курортни комплекси в
страната, са потвърдени и чрез гласните доказателства по делото.
Съобразно заключението на ССчЕ (л. 204-210), което не е било оспорено
от процесуалния представител на ответника, извършените от ищеца разходи
във връзка с лечението му са в размер на 4 608.49 лв. (описани подробно в
таблица 1). От тази сума следва да се приспаднат сумите от 102.46 лв. (за
извършено картово плащане л. 32, недоказващо основанието на плащането),
от 6 лв. (такса за паркинг на личния автомобил на ищеца, необосновано с
лечението), от 75 лв. и от 61 лв. (на л. 47 и л. 48 от делото документи,
установяващи само направена поръчка, но не и получаването и плащането на
стоките). След намалението, направените от ищеца разходи във връзка с
лечението му, възлизат на 4 364.03 лв. Съобразно заключението на вещото
лице, изготвено въз основа на представените от ищеца касови бонове за
заредено гориво, преценявано във връзка с доказателствата за извършени
посещения за лечение и прегледи в различни населени места, както и
отчитайки конкретните технически параметри на автомобила на ищеца и
действителния пробег, реално заплатената от него сума е определена в размер
на общо 629.38 лв. Съдът обаче е обвързан от размерите на претендираните от
ищеца суми, заплатени на това основание, поради което и му се дължи
присъждане на сумата от 597.36 лв.
Поради това и тази претенция е основателна до присъдения с
18
първоинстанционното решение размер от общо 4 961.39 лв. Решението и в
тази му обжалвана част следва да бъде потвърдено.
Относно обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи за получаване в пълен размер на дължимото нетно
трудово възнаграждение за процесния период.
Единственото оплакване на ответника срещу произнасянето с
първоинстанционното решение по този иск се състои в това, че такова
обезщетение евентуално се дължи само за периода от 25.03.2022г. до
19.11.2022г., за който период реално дължимата сума според заключението на
ССЕ е в размер на 934.26 лв. Мотивите на жалбоподателя са, че ищецът се е
върнал на работа на 20.11.22г., а следващите отсъствия са били поради общо
заболяване и не са във връзка с претърпяната травма.
От представените по делото болнични листи и експертно решение №
0406/152/13.10.2022г. на ТЕЛК за общи заболявания към МИ – МВР (л. 77 –
101) се установява, че ищецът е ползвал отпуск за временна
неработоспособност, поради претърпяната трудова злополука за периода от
25.03.22г. до 19.11.22г. (8 бр. болнични листи). За периода от 07.02.23г. до
30.04.23г. на ищеца е бил разрешен отпуск поради временна
неработоспособност поради общо заболяване (3 бр. болнични листи). Същите
са били издадени от д-р Ортопедична ЛКК с диагноза „Други уточнени
остеохондропатии“. Както се посочи и по-горе, вещото лице по СМЕ,
изслушано пред ДОС сочи, че втората операция и предприетото лечение през
м. 02.23г. са пряко свързани и необходими за преодоляване на последиците от
получената при трудовата злополука травма на лявото коляно на ищеца.
Поради това и за този период на отсъствието (от 07.02.2023г. до 30.04.2023г. -
за 83 дни), както и за предходния период (от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. - за
240 дни) се дължи обезщетение за пропусната полза, изразяващи се в
разликата между дължимото на ищеца нетно ТВ и получените от него
обезщетения от НОИ. Изчисленият от вещото лице размер на тази разлика за
посочените периоди възлиза на 1 924.76 лв. След приспадане на платените от
работодателя обезщетения за първите три работни дни от временната
неработоспособност, съгласно чл. 40, ал. 5 от КСО, искът за пропуснати ползи
се явява доказан до размера от 1 647.62 лв. (разликата между установената
сума със заключението на вещото лице от 1 924.76 лв. и сумите 119.25 лв. и
157.89 лв. за първите три дни от болничните за временна неработоспособност
за месеците март 2022г. и февруари 2023г. за сметка на осигурителя в лицето
на ответника).
По изложените съображения решението в обжалваната му част и по този
иск следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция.
Според представения от въззивника Т. списък по чл. 80 от ГПК и
приложените към същия два договора от 12.06.24г., процесуалната защита на
същия е била предоставена от адв. К. К. безплатно, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв. При това положение настоящият състав на съда следва да определи
19
дължимото адвокатско възнаграждение на адв. К. по арг. от чл. 38, ал. 2 от
ЗАДв.
Съгласно решение по дело С-438/22г. на СЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи национална правна уредба, определяща по
задължителен начин минимални размери на адвокатските възнаграждения,
като вместо това следва да разреши въпроса за дължимите възнаграждения
след като направи цялостна преценка на всички релевантни обстоятелства,
включително вид, характер на спора, материален интерес, вид и количество на
свършената работа, фактическа и правна сложност на делото, предприети
действия и др. Поради това и съдът не е обвързан от Наредба № 1 на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но определеният
размер следва да е справедлив и обоснован. Защитаваният материален
интерес на Б. Т. пред въззивната инстанция е в размер на общо 64 404.83 лв.,
от които 20 000 лв. е интересът по неоснователната жалба на ищеца и
44 404.83 лв. е интересът по защитата по въззивната жалба на ответника.
Производството по делото пред настоящата инстанция не се отличава с
фактическа и правна сложност, предвид събирането на всички относими и
допустими доказателства пред първата инстанция и поставянето пред
настоящата инстанция за разрешаване на преимуществено правни въпроси.
Извършените от адв. К. процесуални действия пред настоящата инстанция се
изразяват в подаването на отговор на въззивната жалба на насрещната страна
и подаването на своя въззивна жалба, както и участието в едно открито
съдебно заседание, в което по същество са поддържани становищата по
жалбата и отговора. Имайки предвид горните обективни критерии,
настоящият състав на съда намира, че за осъществената безплатна адвокатска
защита в полза на Б. Т. на адв. К. се дължи общо възнаграждение в размер на
общо 3 650 лв. без ДДС, а съразмерно на отхвърлената част на въззивната
жалба на насрещната страна – дължимото адвокатско възнаграждение е в
размер на 2 516.54 лв. без ДДС, или 3 019.85 лв. с ДДС.
Процесуалният представител на насрещната страна ОД на МВР-Добрич
е представил списък на разноските, претендирайки отделни юрисконсултски
възнаграждения за всеки от исковете, които са били уважени против
ответника, т.е. само за въззивната си жалба. Не е претендирал юрисконсултско
възнаграждение за защита по подадената от насрещната страна въззивна
жалба, а и конкретни действия по такава защита не са били осъществени – не е
бил подаден отговор на тази въззивна жалба, а в с.з. е заявено бланкетно, че
срещу същата се възразява. Поради това и не следва да се присъжда
юрисконсултско възнаграждение на ОД на МВР-Добрич за настоящата
инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43/12.02.24г., постановено по гр.д. №
20
424/23г. на ОС-Добрич в следните му обжалвани от страните части:
1. В частта, с която Областна дирекция на МВР – Добрич, гр. Д, ул. „*.
*“ № * е осъдена да плати на Б. В. Т., ЕГН **********, гр. Д., бул. „*“ *, ет. *,
ап. *, сумата от 32 505.28 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания, следствие трудова злополука,
настъпила на 25.03.2022г., за периода от настъпване на трудова злополука на
25.03.2022г. до подаване на исковата молба - 19.06.2023г. (след приспадане на
платеното в хода на производството по силата на заповед № 357з –
2877/10.10.2023г. на директора на ОД на МВР – Добрич обезщетение в размер
на 7 494.72 лв. от определеното от съда обезщетение в размер на 40 000 лв.),
ведно със законната лихва върху сумата 32 505.28 лв., считано от 19.06.2023г.
до окончателното й изплащане;
2. В частта, с която е отхвърлен горния иск на Б. В. Т. против Областна
дирекция на МВР – Добрич за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в частта за горницата над 40 000 лв. до претендираните 60 000 лв.;
3. В частта, с която Областна дирекция на МВР – Добрич, гр. Д, ул. „*.
*“ № * е осъдена да плати на Б. В. Т., ЕГН **********, гр. Д., бул. „*“ *, ет. *,
ап. *, сумата от 4 961.39 лв., съставляващи обезщетение за имуществени
вреди за периода от 25.03.2022г. до 19.06.2023г. - претърпени загуби за
платени лекарства, масажи, изследвания, лечение, рехабилитации и
физиотерапии, транспортни разходи, следствие трудова злополука, настъпила
на 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 961.39 лв.,
считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
4. В частта, с която Областна дирекция на МВР – Добрич, гр. Д, ул. „*.
*“ № *, е осъдена да плати на Б. В. Т., ЕГН **********, гр. Д., бул. „*“ *, ет. *,
ап. *, сумата от 1 647.62 лв., съставляващи обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване за периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до
30.04.2023г., следствие трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата от 1 647.62 лв., считано от 19.06.2023г. до
окончателното й изплащане;
5. В частта, с която Областна дирекция на МВР – Добрич, гр. Д, ул. „*.
*“ № *, е осъдена да заплати на Б. В. Т., ЕГН **********, гр. Д., бул. „*“ *, ет.
*, ап. *, сумата от 5 290.54лв., съставляващи мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода от
датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Добрич, гр. Д, ул. „*. *“ № *,
да заплати на Адвокатско дружество „К. Ат.“, ЕИК *********, гр. В., бул. „*
*“ № *, ет. *, сумата от 3 019.85 (три хиляди и деветнадесет лева и
осемдесет и пет ст.) лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита пред
въззивната инстанция от адвокат К. К. на Б. В. Т., ЕГН **********, гр. Д., бул.
„*“ *, ет. *, ап. *, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
21
Решението, в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното
решение за присъждане на обезщетения за имуществени вреди, е окончателно
по арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Решението в останалите му части (с цена на исковете над 5 000 лв.) може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от съобщението до страните, при наличието на
предпоставките за допускане на касационното обжалване, съобразно чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
22