№ 4994
гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110162787 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от [фирма] против С. Г. Ф.,
за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: произтичащи от
договор за кредит № *****/03.02.2017 г., сключен между ответника и [фирма], обезпечен
чрез сключен на 03.02.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство от [фирма], ЕИК
*****, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г.,
а именно сумата от 1 260,83 лева - представляваща главница по договора за кредит, ведно
със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 67,72 лева -
представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.06.2017 г., сумата 490,67
лева - представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 23.02.2021 г. /без
периода 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в който законна лихва не била начислявана/.
В исковата молба се твърди, че между ответника и [фирма] бил сключен Договор за
кредит № *****/03.02.2017 г., за сумата от 1500 лева с краен падеж 20.07.2017 г. ГПР по
договора бил 50 %. Договорът бил сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /ЗПФУР/. На ответника били предоставена необходимата информация
по закон и той се запознал с нея. Ответникът не заплатил дължимите по договора суми. В
раздел X, чл. 2 от ОУ било предвидено, че кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Бил
сключен на 03.02.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство между [фирма] и
ответника и договор за поръчителство между [фирма] и [фирма]. С договор за цесия от
02.03.2021 г. [фирма] и [фирма] като цеденти прехвърлили своите вземания във връзка с
процесния договор на ищеца. Вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 от
23.02.2021 г. към договора за цесия. Моли за уважаване на претенциите. Претендира
разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника С. Г. Ф.. С възражението по чл. 414 ГПК ответникът е оспорил
активната легитимация на кредитора, както и е направил възражение за погасителна
давност.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и
фактическа страна следното:
Приложено е по делото ч. гр. д. № 42982/2022 г. по описа на СРС, 88 състав, от
което се установява, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. Г. Ф. за вземанията, предмет на
настоящия иск. Длъжникът е подал възражение срещу заповедта в срока по чл. 414 ГПК,
поради което се предявяват настоящите установителни искове за съществуване на
вземането. Исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК, поради което за ищеца е налице
правен интерес от предявените установителни искове по чл. 422 ГПК и същите са
процесуално допустими.
С представения и приет по делото договор за потребителски кредит №
*****/03.02.2017 г., се установява, че на 03.02.2017 г. между [фирма], в качеството си на
кредитодател, и С. Г. Ф., в качеството си на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит. Неразделна част от договора са общи условия, Приложение № 1
относно условията на кредита и погасителния план и Стандартен европейски формуляр
(СЕФ).
От представеното Приложение № 1 към договора се установява, че кредитодателят
се е задължил да предостави сумата от 1 500 лв. при следните условия: срок на кредита – 6
месеца, брой на погасителните вноски – 6, размер на погасителните вноски – 265, 71 лв.,
лихвен процент на кредита – 21,24 %, ГПР – 50 %, общ размер на всички плащания – 1 594,
26 лв.
От разписка за изплатена сума по кредит се установява, че на 03.02.2017 г.
кредитодателят [фирма] е предоставил на кредитополучателя С. Г. Ф. сумата от 1500 лв.
От договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 03.02.2017 г. между
[фирма] и С. Г. Ф., се установява, че [фирма] се е задължило да сключи договор за
поръчителство с [фирма], по силата на който да отговаря солидарно със С. Г. Ф. за всички
негови задължения, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за
всички последици от неизпълнението им. Задълженията са индивидуализирани, както
следва: връщане на сума по предоставения потребителски кредит в размер на 1 500 лв.,
възнаградителна лихва, всички дължими от потребителя разноски във връзка със
сключването на договора, лихва за забава при неизпълнение, всички разноски за
извънсъдебно или съдебно събиране на вземанията. За поемането на тези задължения С. Г.
Ф. дължи възнаграждение на поръчителя, посочено в Приложение № 1 към Договора, в
размер на 138,13 лв. на месец за периода на действие на договора за потребителски кредит
2
/общо 828.78 лв./. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора възнаграждението може да се плаща по
банкова сметка на [фирма], или на [фирма], или по други начини, установени в договора за
кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 [фирма] е овластено да приема вместо поръчителя плащане от
С. Г. Ф. на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.
Договорът за поръчителство между страните е сключен въз основа на раздел III, чл.
12 от ОУ и чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, съгласно които потребителят се
задължава да предостави обезпечение – банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено
от [фирма] юридическо лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
От договор за поръчителство, сключен на 03.02.2017 г. между [фирма] и [фирма] се
установява, че [фирма] се е задължило в качеството си на поръчител да отговаря пред
[фирма] за изпълнението на всички задължения на С. Г. Ф., който е кредитополучател по
договор за потребителски кредит, сключен с [фирма].
Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г.,
сключен между [фирма] и [фирма] и [фирма], в качеството им съответно на цеденти и
цесионер, от който се установява, че първото дружество-цедент е прехвърлило възмездно на
цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за
кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто
дружество - цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от встъпване на поръчителя [фирма]“ в правата на първоначалния кредитор по
просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.
От правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10,
ал. 1 ЗПК е писмена, като се счита за спазена, ако документът е на хартиен или друг траен
носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка
от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител,
даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин,
който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които
е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на
съхранената информация.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3, ал. 2 и ал. 3 ЗПФУР при договори за предоставяне на
финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието
на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 ТЗ, а
за електронните изявления - ЗЕДЕУУ. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
3
обстоятелствата, съдържащи се в тях. При сключване на потребителски договор за кредит от
разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния
европейски формуляр съгласно приложение 2 на чл. 5 от ЗПК. Законът придава значение на
подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на
саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания
писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за
авторството на изявлението - чл. 180 ГПК /решение № 70 от 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о. на ВКС/.
Съгласно раздел III, чл. 1 кредитополучателят кандидатства за кредит, като подава
заявление до [фирма] по образец лично или чрез партньор. Кандидатстването се извършва
на сайта или по телефона или по реда, указан в раздел III, чл. 3. Съгласно т. III, чл. 6 след
като в заявлението бъдат попълнени наименованието на кредитния продукт, размерът и
срока на кредита, [фирма] изпраща на кредитополучателя по e-mail Стандартен европейски
формуляр (СЕФ), съдържащ цялата необходима преддоговрна ифнормация за желания
кредит. Според раздел III, чл. 9 в случай, че кредитополучателят желае да бъде обвързан от
договора за кредит и общите условия същият следва да въведе команда „Декларирам, че съм
получил СЕФ на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и приемам ОУ и
договора“ на указаното за това място в сайта на дружеството, ако същият е кандидатствал за
кредит през сайта, или да потвърди представените му по телефона условия на договора за
кредит пред служител на [фирма], ако е кандидатствал по телефона. С извършване на
посочените действия заявлението се смята за подадено от кредитополучателя, а ОУ и
договорът- приети и подписани от него, като [фирма] изпраща същите на посочения в
заявлението имейл – раздел III, чл. 11 от ОУ.
Според чл. 2, ал. 1 от договора за кредит договорът, ведно с приложенията към него,
ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение между страните.
Съгласно чл. 14 от договора за потребителски кредит кредитополучателя декларира, че с
подписването на договора е получил и е запознат със съдържанието на предоставените му
ОУ и приема същите, че му е предоставена необходимата преддоговорна информация.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Според нормата на чл. 3 от
ЗЕДЕУУ, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от
Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар. Т. е. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-
4
визуален запис.
Подаването на електронна заявка за отпускане на кредит, представлява електронно
изявление, записано на предвиден в чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ носител с възможност да бъде
възпроизведено, т. е. твърденият за попълнен електронен формуляр за отпускане на кредит,
както и генерираният впоследствие договор, представлява електронен документ. Ищецът не
твърди електронната заявка, попълнена от ответника, от която не е представен
възпроизведен на хартиен носител екземпляр по делото, нито приетият договор за кредит, да
съдържат усъвършенстван или квалифициран електронен подпис. По делото липсват данни
за наличие на уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис да е
придадена стойността на саморъчен. Страните са уговорили, че с подаването на заявлението
се подписва договора за кредит, като чрез подаването на заявлението кредитополучателят
изразява съгласие за сключване на договора, а съобразно уговорките в него договорът, ведно
с приложенията към него, ОУ и заявлението представляват цялостно и единно споразумение
между страните. В случая по делото не е представено подаденото заявление в електронна
форма на хартиен носител, не са представени и никакви други извлечения от електронни
документи във връзка с кореспонденцията между страните. Дори по делото да беше
представено заявлението на хартиен носител, то при липсата на предпоставките на чл. 13, ал.
4 ЗЕДЕУУ следва да се приеме, че дори действително да е попълнена електронна заявка за
кредит, въз основа на която е съставен процесният договор за кредит, както и самият
договор за кредит, не представляват саморъчно подписани документи и не се ползват с
формална доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК.
Оттук и съдът приема, че представените по делото писмени доказателства -
стандартен европейки формуляр, договор и общи условия, имат характер на частни
неподписани документи, които изхождат от ищеца и не са в състояние да обосноват извод,
че фактически са били предоставени на ответника и същият се е запознал с тях. Следва да се
посочи, че получаването на сума не е от естество да обоснове извод за валидно сключено
правоотношение по договора за кредит с индивидуализиращи белези посочени от ищеца.
Получаването на сумата от ответника предоставена му от ищеца не е достатъчно, за да
възникне между страните договор за потребителски кредит. Последният за разлика от
договора за заем е формален с изисквания за конкретно минимално съдържание и форма,
постигане на съгласие за съществени белези на правоотношението. Липсата на съгласие има
за последица липсата на договорна връзка между страните.
Дори да се приеме, че с получаването на сумата от 1500 лв. във връзка с договор №
*****, се установява, че С. Ф. е изразил съгласие за сключването на договора и се
установява сключеното между страните правоотношение, то съдът следва да се произнесе по
изрично направеното възражение за липса на активна легитимация на цесионера-ищец,
направено от ответника с възражението по чл. 414 ГПК.
За основателността на иска следва да се установи, че е налице надлежно
осъществено прехвърляне на спорното вземане /включително и уведомяване на длъжника по
реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД/, по силата на което ищецът е активно легитимиран да получи
5
изпълнение. Съдът обсъждайки съвкупно всички доказателства по производството намира,
че ищецът не доказва при условията на пълно и главно доказване надлежното прехвърляне
на спорното вземане, поради следните съображения:
Договорът за цесия е сключен с двама цеденти [фирма] и [фирма]. Първото
дружество-цедент е прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания,
произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица,
индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество-цедент е
прехвърлило възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпване на
поръчителя [фирма] в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени
договори за кредит на физически лица, индивидуализирани отново в Приложение № 1 към
договора. В частта относно предмета на договора за цесия е посочено, че [фирма] продава на
цесионера 594 вземания, произтичащи от договори за кредит, а [фирма] 4111 вземания,
произтичащи от встъпването му като поръчител. В пар. 2, т. 3 от договора за цесия е
посочено, че вземанията са индивидуализирани в Приложение № 1 към договора.
Приложението се изготвяло на хартиен носител и съдържало поотделно описани на
вземанията на цедент 1 и на вземанията на цедент 2 – виж л. 73 от ч. гр. д. С оглед
изричното възражение на ответника, касаещо легитимацията на цесионера, то за
основателността на претенцията ищецът следва да установи като вземане на кой от двамата
цеденти са описани в договора за цесия вземанията по процесния договор и кой от двамата
цеденти е бил носител на вземането към датата на договора за цесия.
Съдът намира, че относно горните обстоятелства по делото не е проведено пълно и
главно доказване. В заявлението по чл. 410 ГПК заявителят твърди, че на 23.02.2021 г.
[фирма] е погасило всички изискуеми задължения на С. Ф. по процесния договор. Съгласно
разпоредбата на чл. 143 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението може да иска от
длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за
предявения срещу него иск. Липсват доказателства за изплащането на задълженията от
страна на поръчителя на кредитора, включително и техния размер. Не са представени
платежни или счетоводни документи, които да установяват заплащането на сумата от
поръчителя. Доколкото по делото не се установява поръчителят действително да е изпълнил
задълженията на кредитодателя, то същият няма как да се е суброгирал в неговите права и
да е прехвърлил процесното вземане на цесионера.
На следващо място, от договора за цесия и приложенията към него, не става ясно
какви вземания са прехвърлени от всеки един от цеденти и кой от двамата цеденти е
прехвърлил вземанията по процесния договор. Приложение № 1 към договора за цесия не е
представено в цялост, а представените извлечения от него, не установяват какви вземания от
всеки един от цедентите са прехвърлени на цесионера. По ч. гр. д. е представена част от
Приложение № 1 към договора за цесия – л. 84-87, същата е нечетлива и в нея не фигурира
името на С. Ф.. Представено е отделно по ч. гр. д. на л. 61 документ, съдържащ графични
данни, в който фигурира името на ответника и номера на договора за кредит. Представеният
документ не е озаглавен, същият е с различен вид и размер на шрифта от приложените
6
страници от Приложение № 1, като започва с вземане № 1795, докато в документите на л.
84-87 са описани вземания от 1 до 174 и от 1 до 153. Дори да се приеме, че от представения
документ на л. 61 по ч. гр. д. се установява, че договорът за цесия е имал за предмет
вземанията по процесния договор, то не установява кой от цедентите е прехвърлил
процесните вземания на цесионера.
Съобразно заявените фактически твърдения и с оглед подаденото заявление по чл.
410 ГПК, ищецът черпи правата си от поръчителя [фирма], като суброгирал се кредитор, а
не от правата на заемодателя. Доколкото ищецът не доказва при пълно и главно доказване
от кого от двамата цеденти е придобил вземанията по процесния договор, а твърденията му
в заявлението по чл. 410 ГПК, че [фирма] като поръчител е погасил задълженията по
договора и е встъпил в правата на кредитодателя, не се установяват, то по делото не се
доказва ищецът да е носител на процесните вземания. Не се установява по безспорен начин,
при условията на пълно и главно доказване, качеството на кредитор на ищеца, който да е
активно легитимиран да предяви исковете в настоящето производство. Следователно, тъй
като не е налице една от материалните предпоставки за уважаване на предявения иск,
същият е неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
На следващо място, процесният договор представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като с него ищецът се е задължил да предостави
на ответника кредит съгласно уговорените параметри и условия. Като такъв за него важат
допълнителните изисквания за действителност, предвидени в ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК
съдът следи служебно за неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител, какъвто е
и процесният договор.
За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е
необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със
свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не
като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща
икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със
свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на
едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на потребителя при
проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите
нрави.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит кредитополучателят има
право да посочи в заявлението, че ще предостави обезпечение, но тълкувайки клаузата във
вр. с чл. 4, ал. 2, която предвижда, че ако кредитополучателят не предостави предвиденото
обезпечение, договорът не поражда действие, то става ясно, че предоставянето на
обезпечението е условие за сключване на договора за кредит.
В Приложение № 1 към договора за поръчителство е предвидено възнаграждение за
поръчителя в размер на 138.13 лв. за всеки месец за периода на действието на договора за
7
кредит, като с оглед уговорения погасителен период по договора за потребителски кредит,
възнаграждението на поръчителя ще възлиза на общо 828.78 лв.
Видно уговорките в договора между страните и тези в договорите за кредит и
поръчителство, между двата договора е налице такава тясна корелация и взаимозависимост,
че сключването на акцесорния договор за предоставяне на поръчителство на практика се
явява част от сключването на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се
разглеждат като едно цяло. В допълнение следва да се посочи, че с предвиденото в чл. 4 от
договора за потребителски кредит, е ограничено правото на избор на кредитополучателя кой
да бъде поръчител по кредита му и е предвидено, че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице. Предварително наложената идентификация от
кредитора кой може да бъде поръчител по отпускани от него кредити като обезпечение, не
отчита интереса на потребителя, а само този на кредитодателя.
Съгласно чл. 138 ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.
е. поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните
може да бъде включена клауза за заплащане на такова. След извършена служебна справка в
ТРРЮЛНЦ се установява, че едноличен собственик на капитала на поръчителя [фирма] е
[фирма] - кредитор на ищеца. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по
смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ. След като кредиторът е едноличен собственик на капитала
на дружеството - поръчител, то с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване
на договора за кредит, сключен с [фирма], доколкото, плащайки задължението на
потребителя, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Този извод се потвърждава и от
предвиденото в чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство, че възнаграждението може да се
плаща по банкова сметка на [фирма], или на [фирма], или по други начини, установени в
договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 5 [фирма] е овластено да приема вместо поръчителя
плащане на възнаграждението му, както и на всички други негови вземания.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 50 %. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от
потребителя с [фирма], което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т.
1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
8
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга
е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Плащането на
възнаграждението за поръчителство обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването
на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията
на [фирма] по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК
изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. При отчитането на
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство като несъмнен разход,
действителният ГПР би бил значително по-висок от посочените в договора 50 %,
възнаграждението за поръчителя е в размер на 60 % от посочената в договора за кредит
сума.
Със сключването на отделен договор за поръчителство се цели постигането на едно
допълнително възнаграждение за кредитодателя, което оскъпява договора за кредит и чиято
единствена цел е да се избегнат ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Макар предвидения в
договора ГПР да е в съответствие с максималния законоустановен ред, то не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното
съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК
начин. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите, тъй
като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да
взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина
неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с
императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен,
че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е
оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията
на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание
чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Оттук, договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22
ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност, което е
основателно. Ако длъжникът в заповедното производство и ответник по установителния иск
по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК се е позовал изрично на погасяване на вземането по
давност във възражението си по чл. 414, ал. 1 ГПК, то съдът следва да се произнесе относно
давността, дори и ответникът да не е подал писмен отговор на исковата молба по чл. 131, ал.
9
2 ГПК.
Давностен срок може да бъде съвместим с принципа на ефективност единствено,
ако потребителят е имал възможността да узнае за правата си, преди този срок да започне да
тече или да изтече. Давностен срок за предявяване на иск от потребителя за връщане на
суми, които са недължимо платени на продавач или доставчик в изпълнение на съдържаща
се в договор за кредит неравноправна клауза, не следва да тече от датата на всяка изпълнена
престация от потребителя, ако самият той да не е могъл към тази дата да оцени
неравноправността на договорната клауза или не е знаел за нейната неравноправност, като
следва във всеки конкретен случай да се отчита и периодът за издължаване по договора –
виж решение от 08.09.2022 г. по съединени дела C‑80/21—C‑82/21 на СЕС, решение от
10.06.2021 г. по съединени дела C‑776/19—C‑782/19 на СЕС и др. Спецификите при
неравноправни клаузи и недействителност на договори за кредит касаят началният момент
на погасителната давност на вземанията на потребителя, но не и началният момент на
погасителната давност на вземанията банката, респ. небанковата финансова институция. В
случая не се установява поръчителят да е заплатил дължимите по договора за кредит суми, а
за кредитодателя възможността да претендира даденото по недействителния договор се
погасява с петгодишна погасителна давност от предаването на сумата. От получаването на
предоставената с договора за потребителски кредит сума /03.02.2017 г./ до подаване на
заявлението за издаване на заповед на изпълнение /09.08.2022 г./ е изтекла общата
петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Дори да се приеме, че следва да се съобразят посочените
в договора падежни дати, то давностният срок съгласно императивната норма на чл. 114, ал.
1 ЗЗД започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта на всяка отделна
погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита - виж
решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на II т. о., решение № 50076 от
14.11.2022 г. по т. д. № 1730/2019 г. на I т. о. на ВКС, решение № 102 от 05.08.2022 г. по гр.
д. № 1759/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 63 от 01.06.2022 г. по т. д. № 2140/2018 г.
на I т. о. на ВКС и др. В случая последната вноска по договора за кредит е с падеж
20.07.2017 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 09.08.2022 г.
С оглед изложените съображения, исковете са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени в цялост.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на ответника. Последният не
претендира и не е направил разноски в хода на производството, поради което такива не
следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от [фирма], ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: [адрес], иск против С. Г. Ф., ЕГН **********, с адрес: [адрес], за признаване за
10
установено, че С. Г. Ф. дължи на [фирма] следните суми: произтичащи от договор за кредит
№ *****/03.02.2017 г., сключен между длъжника и [фирма], обезпечен чрез сключен на
03.02.2017 г. договор за предоставяне на поръчителство от [фирма], ЕИК *****, вземанията
по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 02.03.2021 г. и Приложение № 1
към него, а именно сумата от 1 260,83 лева - представляваща главница по договора за
кредит, ведно със законна лихва за период от 09.08.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 67,72 лева - представляваща договорна лихва за периода от 20.01.2017 г. до
20.06.2017 г., сумата 490,67 лева - представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2017
г. до 12.03.2020 г. и периода от 14.07.2020 г. до 23.02.2021 г, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 23.08.2022 г. по ч. гр. д. №
42982/2022 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11