Решение по дело №72606/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9217
Дата: 15 август 2022 г. (в сила от 15 август 2022 г.)
Съдия: Димитринка Иванова Костадинова-Младенова
Дело: 20211110172606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9217
гр. София, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20211110172606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба вх. № 112669/21.12.2021г.,с правно основание чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН, подадена от В. Д. СТ. и чрез него за малолетната Д. В. СТ. срещу П. Р. Г.. С молбата
се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5
ЗЗДН: задължаване ответницата да се въздържа от насилие, забрана да приближава
молителите, дома, местоработата и местата им за социални контакти, както и да бъде
задължена да посещава програми за контрол на поведението.
В молбата се твърди, че на 15.12.2021г. около 10.10 ч. пред жилищен блок с адрес:
гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 29, вх. Д ответникът Г. нанесла на първия молител
няколко удара по ръцете в опит да издърпа образец на документ, който молителят държал, и
го нарекла с думите „боклук”, „нещастник”, и „изрод”, а после нанесла удар по лявата буза
на молителя, като това се случило пред детето на страните втората молителка – Дария С..
Молителят твърди още, че в периода от 20.10.2021г. до 21.12.2021г. ответникът Г. не водела
детето Дариа на детска градина, в която е записано, като така го лишавала от социални
контакти.
В съдебно заседание молителят пледира за налагане на мерки за защита по ЗЗДН на
ответника. Развива съображения за основателност на молбата. Претендира разноски, за
които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът П. Р. Г. е представил становище, в което оспорва като абсолютно
неверни твърденията в молбата за защита, че на 15.12.2021г. около 10.10 ч. пред жилищния
блок гр. София, ж.к. „Суха река” бл. 29, вх. Д е извършила акт на физическо, емоционално
и психическо насилие спрямо В. Д. СТ. в присъствието на детето Дариа, както и отделно
акт на психическо и емоционално насилие спрямо детето. Според ответника не отговаря на
истината твърдението на ищеца, че ответника е употребила физическа агресия чрез
блъскане, бутане, дърпане и нанасяне на силни удари с ръка по главата на ищеца, от които
настъпили сериозни наранявания, зачервявания множество охлузвания, а формата на
психическо и емоционално насилие се изразявала в отправяне на обиди и ругатни, както и
заплахи, че ответника ще отнеме детето от ищеца и той няма да я види. Ответникът оспорва
1
като невярно твърдението на ищеца, че е поставила в детето Дариа в непосредствена
опасност за живота и здравето й, тъй като вследствие на отправената физическа и вербална
агресия спрямо ищеца С. детето е изпитало неописуем страх и плакало безутешно. Твърди,
че от събраните поделото доказателства не се установило ответникът да е извършила актове
на домашно насилие по отношение на молителите. Поради което моли за оставяне на
молбата без уважение. Претендира разноски, прави възражение за прекомерност на
претендираните от молителя разноски.
Заповед за незабавна защита е издадена по делото на 21.12.2021 г., като с нея съдът е
наложил временно мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1 от ЗЗДН.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на
страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
По делото не спори, че страните са съпрузи. Това обстоятелство се установява от
приложеното на л. 9 копие от акт за сключен граждански брак на 23.09.2018г. между
молителя В. Д. СТ. и ответника П. Р. Г.. Съгласно представено на лист 8 от делото
Удостоверение за раждане двамата са родители на малолетното дете Д. В. СТ., родена на
15.12.2018г.
Представено е определение $ 20122455/22.0.2021г., постановено по гр. д. №
50886/2020г. по описа на СРС 80 състав, с което са определени привременни мерки за
упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Дария. Съгласно
това определение на майката е предоставено упражняването на родителските права, при
която е определено местоживеенето на детето, като на бащата е определен режим на лични
отношения. Същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. чрез майката
и законен представителна детето – ответникът П.Г..
Към молбата е представено копие от мейл кореспонденция на молителя с директора
на Детска градина № 74 „Дъга“. От нея се установява, че преди депозиране на молбата за
защита последното посещение на детето Дариа в детската градина е било на 20 fктомври
2021г.
По делото е представено съдебно-медицинско удостоверение № 835/2021г. от
15.12.2021г., съставено около 11.30 ч.. Съгласно това удостоверение при прегледа на
молителя В. Д. СТ. се установили 7 охлузвания в лявата лицева половина, охлузване по
лигавичната повърхност на лявата буза.
С отговора на молбата ответникът Г. е представила протокол за спазване на
привременни мерки от 15.12.2021г. , подписан от двете страни.
Представено е Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
24.01.2021г. От него е видно, че проверката е образувано по повод на заявление от Полина
Георгиева- С.. Тя твърдяла, че на 15.10.2021г. около 10 часа при предаване на детето Дариа
на бащата В.С., последният я заплашил и обиждал. Тези действия били извършени в
присъствието на брат му – Ангел С.. Във връзка с таза възникналия конфликт между
страните на място бил изпратен екип на полицията, на по-късен етап участниците в
конфликта депозирали писмени показания. Съгласно постановлението от 24.01.2022г. на
СРс след извършена проверка по случая прокуратурата е достигнала до извода, че няма
данни за извъ,шено престъпление от общ характер.
По делото е приет социален доклад, изготвен от ДСП .. В него се съдържат данни за
причината за раздялата на страните, като такава се сочи, че по инициатива на майката на
молителя той изгонил ответника и детето. След това започнали многобройни скандали и
спорове за родителските права. И двамата родители са консулирани за възможност да
ползват социална услуга – консултация с психолог. Бащата е подали заявление за ползване
на социална услуга и е насочен към програмата за оценка на родителския капацитет.
В хода на производството са събрани и гласни доказателства. Разпитан е свидетелят
Ангел Димитров С., брат на молителя, който е и бил непосредствен свидетел на твърдения
акт на домашно насилие. Той разказва, че на 15.12.2021г. отишли да вземат детето от
2
Полина. Той бил там в качеството на свидетел на предаването на детето. Тя го предала на
брат му. В този момент детето казало, че го боли коремчето. При предаването на детето
страните си съставяли приемо-предавателен протокол. Брат му поискал това да се отрази в
протокола. При което Полина започнала да го дърпа, ударила му шамар и да го нарича
идиот, говедо, никакъв баща не си ти.Брат му дал Дария на майка й. Не се стигнало до
повече ескалация. Свидетелят се обадил на 112 за помощ. След като дошла полиция майката
предала детето на баща му и свидетеля. Случката била пред блока, н в който живее Полина
с детето. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля С., който пряк очевидец на
твърдения акт на домашно насилие, като съобразява в условията на чл. 172 ГПК.
По делото е разпитана свидетелката Павлина Евлогиева Кръстева, съседка на
ответника. Свидетелката имала малко куче, което била извела на разходка по време на
конфликта на страните. Видяла, че майката извела детето, след това го прибрала да го
преобуе, защото се било наакало. В този момент дошли полицаите и Полина предала детето
на бащата. Полиция е идвала и при други случаи на предаване на детето. Най –редовно
бащата правел сцени, водел майка си и брат си за свидетели. Съдът кредитира показанията
на свидетелката Кръстева като пълни, точни, логични и хронологични, съответстващи на
останалите събрани по делото доказателства.
По делото са представени записи на двете обаждания на свидетеля Ангел Сираков
до телефон 112. Допусната е съдебно-техническа експертиза, която да опише на хартия
съдържанието на тези разговори. От приетото заключение на вещото лице, става ясно, че на
посочената дата и място е имало спор между страните по повод предаването на детето
Дариа. И двамата родители са се обиждали и са го дърпали. Чуват се шумове от тези
боричкания, но не може да се направи категоричен извод, че ответникът е ударила шамар на
молителя. Съдът кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно и логично,
като са препредадени думи на двете страни, които не носят допълнително доказателствено
значение, извън установеното – че страните са имали спор при предаването на детето Дариа.
При съвкупната преценка на събраните по делото доказателства в настоящия случай
остана недоказано авторството на твърдените актове на домашно насилие. Молителят не
ангажира доказателства за твърдените актове на домашно насилие, въпреки указанията на
съда в доклада по § 1 от ЗР на ЗЗДН, във вр. с чл. 146, ал. 1 от ГПК. Представеното по
делото съдебно-медицинско удостоверение № 835/2021 г. също не може да обоснове
категоричен извод, че констатираните увреждания на молителя са получени вследствие на
твърдените актове на домашно насилие, нито да докаже авторството на ответника в същото.
При това положение, съдът намира, че в производството не са събрани нужните
доказателства, от които да може да бъде направен категоричния извод за осъществено от
ответника деяние, което да изпълнява фактическия състав на чл.2 от ЗЗДН и да може да се
квалифицира като акт на домашно насилие и то да е осъществено на твърдените от молителя
дата и място.
Поради изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение и
да бъде отказано издаването на заповед за съдебна защита в полза на молителите против
ответника.
Като съобрази изхода на делото и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 3 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът осъжда
молителката да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса по молбата за
защита в размер на 25 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на В. Д. СТ., ЕГН **********, и малолетната Д. В. СТ. , с
ЕГН: **********, с адрес: i. Панчарево, област София, ул. „Йованец” № 8, за издаване на
3
заповед за защита от извършено на 15.12.2021 г. от П. Р. Г., с ЕГН: **********, с адрес: ГР.
София, .к. Сухата река, ул. „Илия Блъсков”, бл. 29, вх. Д, ет.1 ап. 1, изразяващо се в
емоционално и физическо насилие.
УКАЗВА на страните, че издадената Заповед за незабавна защита № 235/21.12.2021
г. по гр. дело № 72606/2021 г. на Софийския районен съд, 37. състав, СПИРА ДА СЕ
ПРИЛАГА след влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В. Д. СТ., ЕГН **********, с адрес: с.
Панчарево, област София, ул. „Йованец” № 8, да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд сумата от 25 лева – държавна такса.
ДА СЕ УВЕДОМИ 05 РУП-СДВР, след влизане в сила на настоящото решение, че
издадената по делото заповед за незабавна защита няма действие занапред (чл. 19 ЗЗДН).
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4