Решение по дело №143/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 377
Дата: 9 ноември 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Галина Васкова Герасимова
Дело: 20207080700143
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№377

 

гр. Враца, 09.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 13.10.2020г. /тринадесети октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА

                            ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА КАД № 143 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София против Решение № 187/22.04.2019 г. по адм. дело № 458/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта, с която ГДИН е осъдена да заплати на Е.Ц.И., изтърпяващ наказание ** в Затвора ***, обезщетение в размер на 400 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.03.2018г. до 01.06.2018г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора ***.

В останалата необжалвана част, с която исковата претенция за периода от 01.10.2017г. до 15.10.2017г. е оставена без разглеждане като недопустима, а за периода от 16.10.2017г. до 20.03.2018г. и до пълния размер от 40 000 лв. е отхвърлена като неоснователна, решението е влязло в законна сила.

 В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение в атакуваната му част като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендират се направените по делото разноски.

Ответната страна по касационна жалба – Е.Ц.И., чрез процесуалния представител * Д.Г., поддържа изложеното в първоинстанционната жалба.  

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Враца намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която решението в атакуваната му част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Враца се е развило по искова молба на Е.Ц.И. против ГДИН – София, с която на основание чл. 284 от ЗИНЗС са претендирани неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора *** за периода от 01.10.2017 г. до 01.06.2018 г. Съобразно твърденията на ищеца, незаконосъобразното действие се изразява в преместването му на 28.09.2017г. от изолаторно помещение във II-ра група, където на 01.10.2017г. е бил нападнат от други лишени от свобода, които са упражнили физическо насилие над него. Незаконосъобразното бездействие се изразява в непреместването му в друга група след 01.10.2017г., като по този начин административният орган го е поставил в пряк контакт с лишените от свобода, упражнили физическото насилие.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. С цел установяване на фактите по делото са допуснати и разпитани и свидетелите Т.Р.И. – ** и П.В.П., изтърпявал наказание ** заедно с ищеца. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът е приел за основателна и доказана исковата претенция за периода от 20.03.2018г. до 01.06.2018г. Приел е, че само по себе си настаняването на лицето в помещение на затвора е законосъобразно действие, но предвид нанесения побой, Началникът на Затвора е следвало да настани ищеца в помещение на друг етаж, за да избегне причиняване/поддържане на страх, респ. усещане за незащитеност и съпровождащите го неудобства от психичен характер, които са извън целите на наказанието. Отчитайки посочените обстоятелства и периода на търпене на вредите от около два месеца, както и характера и интензитета на породените  негативни преживявания и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост е определил обезщетение в размер на 400 лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.03.2018г. до 01.06.2018г. В останалата част до пълния размер на предявения иск от 40 000 лв. и за периода от 16.10.2017г. до 20.03.2018г. е отхвърлил иска като неоснователен, като е приел, че през посочения период ищецът е бил преместен в самостоятелно помещение, респ. на друг етаж и не е имал основание да изпитва чувство на страх и незащитеност. За периода от 01.10.2017г. до 15.10.2017г. исковата молба е оставена без разглеждане като недопустима поради образувано адм. дело № 254/2018г. по описа на Административен съд – Плевен. Предмет на касационно оспорване е атакуваното решение в осъдителната му част.

Решението на съда в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението.

Правилно и в съответствие с приложимите материални разпоредби на ЗИНЗС решаващият съд е ангажирал отговорността на затворническата администрация за претърпените от ответника по касация неимуществени вреди за периода от 20.03.2018г. до 01.06.2018г. Правилно е определен и размерът на обезщетението, като същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. В случая е съобразен периодът, през който е търпяно нарушението, както и конкретните факти, свързани с породените негативни преживявания, за които са налице доказателства по делото. Определеният размер на сумата от 400 лв. е изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а оспореното решение в атакуваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца,

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 187 от 22.04.2019 г., постановено по адм. дело № 458/2018 г. по описа на Административен съд – Враца, в частта, с която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е осъдена да заплати на Е.Ц.И. сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 20.03.2018г. до 01.06.2018г., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на Началника на Затвора ***.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                       2.