Решение по дело №461/2023 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Административното дело е образувано по повод Искова молба вх. № 3632/20.12.2023г., подадена от С. Р. Л., с адрес: гр. Ловеч, [улица], ет. 2, ап. 4, [тел. номер], срещу Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, с посочено правно основание: чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и цена на иска: 15 000 лева – имуществени вреди и 20 000 лева – неимуществени вреди. С исковата молба се прави искане да бъде осъден ответника Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч да заплати на ищцата сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени й в периода месец октомври 2017г. до 15.12.2023г. имуществени вреди от постановени незаконосъобразни актове на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, както следва: изричен отказ за включване в проект „Родители в заетост“, обективиран в Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г.; Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. и Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г., и трите на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, както и от неизпълнението на съдебни решения, както следва: Решение № 15895/19.12.2018г. на ВАС по а.д. № 8165/2018г., VI-то отделение; Решение № 71/23.05.2019г. на ЛАС по а.д. № 142/2019г., потвърдено с Решение № 12356/07.10.2020г. на ВАС по а.д. № 8664/2019г. и Решение № 159/18.08.2022г. на ЛАС по а.д. № 199/2019г., потвърдено с Решение № 7741/12.07.2023г. на ВАС по а.д. № 10193/2022г., които имуществени вреди се изразяват в заплащане възнаграждения за детегледачки и помощ за отглеждане на деца, както и в претърпяната загуба от неполучена финансова помощ по отказаните проекти, както и сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата в периода месец октомври 2017г. до 15.12.2023г. неимуществени вреди от посочените актове и бездействия на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, които се изразяват в причинен стрес, безпокойство, безпомощност, чувство за унижение, погазена справедливост, прекомерно изтощение, влошено здравословно състояние, както и законната лихва върху предявената сума за периода от предявяване на иска до окончателното изплащане.

С разпореждане [номер] от 11.01.2024г. съдът е разпоредил на основание чл. 131 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съответната размяна на книжа, изискал е доказателства, като на основание чл. 133 от ГПК указал на ответника преклузиите на съответната норма.

В едномесечен срок от получаване на исковата молба, по делото е постъпил писмен отговор /писмено становище/ вх. № 563/16.02.2024г. от Агенция по заетостта гр. София, представлявана от С. В. – изпълнителен директор, чрез пълномощника – главен юрисконсулт Д. Г., в който се сочи, че исковата молба е допустима, но неоснователна и оспорват изцяло исковата претенция по основание и размер. Изложени са подробни аргументи за неоснователност и недоказаност на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди с искане същите да бъдат отхвърлени, като се претендира присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК.

С Определение № 338 от 19.02.2024г. съдът е конституирал страните по делото, като е счел, че надлежен ответник е Агенция по заетостта гр. София, представлявана от изпълнителния директор С. В. В..

В съдебно заседание ищцата С. Р. Л., редовно призована, се явява лично и поддържа исковата претенция. Подробни аргументи за основателност и доказаност на предявените искове за имуществени и неимуществени вреди ищцата излага както в съдебно заседание, така и в представена писмена защита. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно представен списък на разноските.

Ответникът Агенция по заетостта гр. София, представлявана от С. В. – изпълнителен директор, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от главен юрисконсулт Д. Г.. Както в съдебно заседание, така и в подадено писмено становище, главен юрисконсулт Д. Г. оспорва предявените искове, като моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същите като неоснователни и недоказани. Счита, че не е налице вреда, причинена от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, няма доказателства за причинени имуществени и неимуществени вреди от ищцата и претендираните вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Прави се алтернативно искане, в случай, че исковата претенция за имуществени вреди бъде уважена, размерът на обезщетението да бъде намален до размера на финансовата помощ, която би получила С. Р. Л., ако беше включена в проект „Родители в заетост“. Претендира присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор С. И. в съдебно заседание изразява становище за основателност на предявените искове като основателни и доказани, като размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен от съда по справедливост, за което излага подробни доводи в хода на делото по същество.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. Р. Л. живее в гр. Ловеч и работи като адвокат, като е вписана като такъв от 2009г. в Адвокатска колегия гр. Ловеч. Л. е майка на три деца: Д. П., родена на [дата]., А. П., родена на [дата]. и С. П., роден на [дата]година.

През 2016г. дъщерята на ищцата – А. П. била диагностицирана с остра липфобластна левкемия, висок риск, поради което е била подложена на стационарно лечение в болница в гр. София – химиотерапевтично лечение, продължило около една година. Детето е придружавано в болничното заведение от своята майка – ищцата С. Р. Л.. След завръщане на ищцата и детето в гр. Ловеч, в края на 2017г. е бил прекратен гражданският брак между ищцата и съпругът й. Майката на ищцата починала през 2011г., а баща й през 2019 година. Л. сама се грижела за трите си деца и била лишена от помощ от близки по полагането на грижи за отглеждането и възпитанието на децата.

На 10.10.2017г. ищцата С. Р. Л. подала Заявление с рег. № РЗР-04-04-492/10.10.2017г. до Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, с което заявила желанието си да сключи споразумение по проект „Родители в заетост“ по ОПРЧР с безработно лице за полагане на грижи за малолетното дете С. П., към което приложила изискуемите документи.

С Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г., подписано от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, ищцата била информирана, че не е одобрена за включване в проекта, тъй като не отговаря на изискванията за допустимост. След обжалване от ищцата на изричният отказ, обективиран в посоченото уведомително писмо, с Решение № 76 от 17.05.2018г., постановено по адм. дело № 30/2018г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, жалбата на С. Р. Л. била отхвърлена. С Решение № 15895 от 19.12.2018г., постановено по адм. дело № 8165/2018г. на Върховен административен съд на Република България е било отменено Решение № 76 от 17.05.2018г., постановено по адм. дело № 30/2018г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, както и е отменен изричният отказ за включване на ищцата в проект „Родители в заетост“ по ОПРЧР, обективиран в Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г., подписано от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч. С решението на ВАС е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото от ищцата заявление, като са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението на ВАС изрично е посочено, че в ръководството за работа на конкретния бенефициент по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, утвърдено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, не се съдържа разпоредба или правило, която изрично да изключва възможността на родители на деца до 5 години, упражняващи свободна професия/самоосигуряващи се лица да участват в проет „Родители в заетост“, както и че С. Р. Л. е допустима за участие в проекта, като се ползва с преференциално право при разглеждане на заявлението й.

С Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, е отказано да се предостави услугата по чл. 17, ал. 1, т. 7 от ЗНЗ за включване на С. Р. Л. в ОПРЧР по Заявление № РЗР-04-06-492/10.10.2017 година.

С Решение № 71 от 23.05.2019г., постановено по адм. дело № 142/2019г. на Административен съд гр. Ловеч е обявена нищожността на Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч и е постановено преписката да бъде изпратена на органа, който в 7-дневен срок, да постанови решение при спазване на указанията, дадени в мотивите на Решение № 15895/19.12.2018г. по адм. дело № 8165/2018г. на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. Това решение на Административен съд гр. Ловеч е било обжалвано пред Върховен административен съд, който с Решение № 12356/07.10.2020г., постановено по адм. дело № 8664/2019г. е оставил в сила Решение № 71 от 23.05.2019г., постановено по адм. дело № 142/2019г. на Административен съд гр. Ловеч.

С Писмо рег. № РЗР-04-06-492#18/19.02.2019г. Директорът на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч е поканил ищцата Л. да участва в нов разширен прием по проект „Родители в заетост“, поради което С. Р. Л. подала Заявление рег. № РЗР-М-04-06-196/27.02.2019г., с което заявила желанието си да бъде включена в новия проект за полагане грижи за две от децата й – А. и С.. С Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г. Директорът на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч постановил отказ да включи Л. в проекта.

По повод подадена жалба от С. Р. Л. срещу посоченото решение, с Решение № 159/18.08.2022г., постановено по адм. дело № 199/2019г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, е отменено Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г. на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е било обжалвано от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч и е оставено в сила с Решение № 7741/12.07.2023г., постановено по адм. дело № 10193/2022г. на Върховен административен съд. След връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне, такова не е налице и ищцата С. Р. Л. не е била включена в проект „Родители в заетост“.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че поради заболяването си дъщерята на ищцата А., родена на [дата]. в продължение на около една година от края на 2016г. до края на 2017г. е провеждала продължително лечение в гр. София, като предвид възрастта на детето, то е било придружавано от своята майка – ищцата С. Р. Л.. Синът на ищцата С., който е бил на 2 години и другата дъщеря Д., която е била на 10 години, са се нуждаели от грижи за тяхното отглеждане и възпитание, каквито ищцата не е имала физическата възможност да предостави, тъй като се е намирала с болното си дете в гр. София. След завръщането на ищцата и А. в гр. Ловеч, двете деца – А. и С. не са посещавали детска градина, за да не бъде подлагана А. на риск от инфекции, които са били опасни за нейното здраве. Това е наложило ищцата да ангажира детегледач – свидетелката Надежда С.. Тази свидетелка заяви в съдебно заседание, че докато ищцата и болната й дъщеря А. са били на лечение в гр. София около една година, тая е гледала най-малкото дете С., който е бил на две години. Заяви също, че след като ищцата и А. са се прибрали от болницата в гр. Ловеч, тя е продължила да гледа децата – А. и С., тъй като е трябвало А. да бъде пазена от вируси и инфекции предвид липсата на имунитет, каквито зарази е могло да донесе малкото дете С., а и А. е приемала медикаменти. Свидетелката С. заяви, че е гледала двете деца от 08:00 до 18:00 часа през деня до края на месец юли 2018г., като ищцата й е заплащала за това по 800 лева месечно, както и че през 2016г. – 2017г. ищцата не е работила, тъй като е била в болница в гр. София с А..

Свидетелката И. Х., която работи с ищцата С. Л. в един офис, също потвърди пред съда и страните, че ищцата се е намирала заедно с дъщеря си А. в болница в гр. София по повод провеждано лечение на детето, което е продължило около една година от края на 2016г. до края на 2017 година. Заяви също, че заради предпазване на А. от вирусни инфекции, нито тя, нито брат й С., са посещавали детска градина, което е наложило ищцата да наеме детегледачка, тъй като не е имала близки, които да й помагат в отглеждането на децата. Свидетелката Х. заяви, че знае, че ищцата е заплащала на тази детегледачка по 800 лева месечно, на каквито плащания тя е присъствала. Заяви също, че по времето на наложените ограничителни мерки по повод епидемията от Ковид, ищцата отново е била принудена да наеме детегледачка за децата на име Т., на която е заплащала по 400 лева месечно.

В качеството на свидетел по делото беше разпитана и П. Л., която е сестра на бащата на ищцата. Свидетелката Л. заяви, че знае, че ищцата е наела детегледачка, която да гледа децата А. и С., тъй като не са можели да посещават детска градина, за което е заплащала на детегледачката по 800 лева месечно. Заяви също, че докато е траело стационарното лечение на А. в болница в гр. София около година до края на 2017г., ищцата е била с нея, като не е можела да работи като адвокат. И трите разпитани свидетелки – Надежда С., И. Х. и П. Л. заявиха, че знаят, че ищцата е кандидатствала за включване в проект „Родители в заетост“ към Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, но й е било отказвано включване в проекта. Заявиха също, че са запознати и с водените съдебни дела от ищцата по повод тези откази, като решенията на съда са били в нейна полза, но не са били изпълнявани. И трите свидетелки заявиха, че това е причинило на ищцата чувство на унижение, безпомощност, станала е раздразнителна, нервна, била е под постоянен стрес и е водила борба за справедливост, каквато е получава от съда, но не и от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч. Свидетелката И. Х. и свидетелката П. Л. заявиха, че според тях, следствие на този стрес и напрежение, ищцата е била диагностицирана с автоимунно заболяване – псориатичен артрит.

Доказателства за това заболяване са представени по делото – медицински документи, представени от ищцата с Молба вх. № 2060/21.06.2024г. и приети от съда като писмени доказателства с определение от открито съдебно заседание, проведена на 05.07.2024 година. По искане на ищцата съдът допусна комплексна съдебно-медицинска и психологична експертиза с вещи лица д-р П. Д. Д. – съдебен лекар и М. М. Д. – клиничен психолог. От изготвеното заключение по тази експертиза, което съдът приема като компетентно, се установи, че през периода от 01.10.2017г. до 15.12.2023г. ищцата е преживяла поредица от травматични стресови ситуации, свързани с притеснения за здравето на детето си, развод с бащата на децата, загуба на родител, съдебни дела, като нейните реакции и преживявания са отговор на абнормни травматизиращи обстоятелства. В заключението е посочено, че основните емоционални преживявания на ищцата Л. относно водените процеси с Агенция по заетостта са на човек, който се чувства обиден, разочарован, възпрепетстван в това да защити интересите си и професионалното си име, накърнено е било нейното усещане за справедливост, социална значимост, професионален престиж и израстване. Изложено е, че фрустриращите обстоятелства са засегнали базисни характеристики на личността на ищцата и важни пунктове в ценностната й система – чувство за справедливост, отговорност за грижата и бъдещето на децата, професионален престиж, социален статус. Вещите лица считат, че няма основание да се подкрепи хипотеза за трайна промяна в характера на ищцата вследствие на водените съдебни дела, като към настоящият момент не се отчитат данни за значим спад в цялостното социално функциониране. Сочат, че способността за комуникативност, концентрация, рефлексия и познавателни процеси са съхранени и не е налице трудова дезадаптация или спад в социалното функциониране. Вещите лица излагат, че към момента на освидетелстването негативните емоционални преживявания в основната си част са деактуализирани, остатъчните такива са свързани с обезвереност в институциите, желание за справедливост. Относно наличието на кожна форма на псориазис, която с времето се е разпространила и по опорно-двигателния апарат – ставите, вещите лица излагат, че псориазисът е широко разпространена дерматоза и се характеризира с еритемно-папуло-скваматозни лезии по кожата и цялото тяло, като лечение има, но обикновено не настъпва пълно заличаване на кожните изменения, а остават т.н. дежурни плаки. Излагат също, че са известни провокиращи или утежняващи фактори на псориазиса като физически – травми, лъчеви изгаряния, химически, биологични инфекции, медикаменти и не на последно място стреса, който се оказва, че е в основата на много заболявания. Вещите лица приемат, че преживянато от ищцата С. Л. в голяма степен е благоприятстващ фактор при развитието на заболяването. В съдебно заседание вещото лице д-р Д. заяви, че именно в периода от 01.10.2017г. до 15.12.2023г. е отключен и диагностициран артрит при ищцата, което може да бъде свързано с преживяните от нея негативни емоции и стрес. И двете вещи лица заявиха, че влошеното здравословно и психологическо състояние на ищцата е резултат от всички негативни фактори, като е било налице комплексно въздействие на стресогенни, травмиращи обстоятелства, които тя е преживяла и няма как да се отдеференцират същите като конкретна причина за нейното състояние.

Като доказателство по делото е приета Справка за средствата, които биха били изплатени на назначено лице на длъжност „Детегледач“ по проект „Родители в заетост“ по двете отказани заявления на ищцата С. Р. Л., /л. 59 от делото/ представена от ответника по делото. С определение от съдебно заседание, проведено на 05.04.2024г. съдът е обявил безспорността на съдържанието на тази справка. От същата се установява, че ако беше наета детегледачка от 01.01.2018г. по повод подаденото от ищцата заявление от 10.10.2017г. за срок от 18 месеца до 30.06.2019г. включително е следвало да бъде изплатена сумата 11 342.11 лева. По второто заявление от 27.02.2019г., подадено от ищцата като многодетен родител, е следвало да бъде изплатена за период от 6 месеца до навършване на възраст от 12 години на най-голямото дете на ищцата, сума в размер 2 002.90 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В конкретният случай твърдяното от ищцата увреждане е настъпило в гр. Ловеч, където е и адреса на ищцата, правното основание на иска е чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът счита, че исковата молба е предявена пред компетентния съд при спазване на правилата за родова и местна подсъдност.

Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал. 2 от АПК препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в производството за обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране на отговорността на държавата за вредите, причинени на нейните граждани от органите на администрацията при изпълнение на правно-регламентирана административна дейност. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за причинени му вреди. По силата на общата препращаща разпоредба на чл. 144 от АПК за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

За да възникне право на обезщетение, е необходимо ищецът в настоящото производство да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника, или негови длъжностни лица, отменен по съответния ред, настъпила вреда в правната му сфера, която включва реално причинени неимуществени вреди, и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Съдът счита, че от анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по несъмнен начин, че са налице кумулативно изискумите и посочени по-горе предпоставки за възникване правото на обезщетение за ищцата С. Р. Л.. На първо място налице са незаконосъобразни административни актове, действие и бездействие на ответника, в конкретният случай на негово длъжностно лице – Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, които са отменени по съответния ред с решения на съда. Тези незаконосъобразни административни актове са Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г.; Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. и Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г., и трите на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, които са отменени от съда с влезли в сила решения. Първият административен акт - Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г. е бил отменен с Решение № 15895 от 19.12.2018г., постановено по адм. дело № 8165/2018г. на Върховен административен съд на Република България, като е отменен изричният отказ за включване на ищцата в проект „Родители в заетост“ по ОПРЧР, обективиран в Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г., подписано от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч. С решението на ВАС е върната преписката на административният орган за ново произнасяне по подаденото от ищцата заявление, като са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението на ВАС изрично е посочено, че в ръководството за работа на конкретния бенефициент по процедура за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, утвърдено от изпълнителния директор на Агенция по заетостта, не се съдържа разпоредба или правило, която изрично да изключва възможността на родители на деца до 5 години, упражняващи свободна професия/самоосигуряващи се лица да участват в проет „Родители в заетост“, както и че С. Р. Л. е допустима за участие в проекта, като се ползва с преференциално право при разглеждане на заявлението й.

Вторият административен акт на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч - Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. е обявен за нищожен с Решение № 71 от 23.05.2019г., постановено по адм. дело № 142/2019г. на Административен съд гр. Ловеч, като е постановено преписката да бъде изпратена на органа, който в 7-дневен срок, да постанови решение при спазване на указанията, дадени в мотивите на Решение № 15895/19.12.2018г. по адм. дело № 8165/2018г. на ВАС по тълкуването и прилагането на закона. Това решение на Административен съд гр. Ловеч е било обжалвано и оставено в сила с Решение № 12356/07.10.2020г., постановено по адм. дело № 8664/2019г. на Върховен административен съд.

Третият административен акт на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч - Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г. е отменен с Решение № 159/18.08.2022г., постановено по адм. дело № 199/2019г. по описа на Административен съд гр. Ловеч, като преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на С. Л. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Това решение е било обжалвано от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч и е оставено в сила с Решение № 7741/12.07.2023г., постановено по адм. дело № 10193/2022г. на Върховен административен съд.

Налице е и неизпълнение на съдебните решения от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч. Преписките са били върнати на административния орган за ново произнасяне по подадените заявления на С. Л. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, но такова произнасяне не е било налице. Тоест освен че са били налице незаконосъобразни административни актове, които са били отменени с влезли в законна сила съдебни актове, то е било налице и бездействие на длъжностно лице на ответника да изпълни постановеното със съдебните решения. От горното се установява, че е налице първата предпоставка за уважаване на предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът счита, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка – настъпила вреда в правната сфера на ищцата, която включва реално причинени имуществени и/или неимуществени вреди. По делото се събраха гласни доказателства, като бяха разпитани свидетелите Надежда С., И. Х. и П. Л.. От показанията на тези свидетели се установи, че ищцата е била принудена да наеме детегледачки, за да се грижат за две от децата – С. и А.. Доказа се и че ищцата е заплащала по 800 лева месечно на детегледачката Надежда С. в период от една година от 01.10.2017г. до 30.09.2018 година. Доказа се и че в периода на Ковид кризата за период от около 6 месеца от месец март до месец септември 2020г. ищцата отново е наела детегледачка за работа на половин ден, на която е заплащала по 400 лева месечно. Безспорно е, че тези разходи, които е направила ищцата, не биха били сторени, ако Л. беше включена в проекта „Родители в заетост“ и ответникът беше заплащал на детегледачка, регистрирана в Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч като безработна. Несъмнено е била налице настъпила вреда в правната сфера на ищцата.

Доказана е и третата кумулативно изискуема предпоставка за възникване на правото на обезщетение, а именно да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразните актове и настъпилата вреда за ищцата. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно теорията и съдебната практика "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно-следствена връзка, която съществува между тях. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т.е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Съдът счита, че в конкретният случай именно предвид отказа на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч да уважи искането на ищцата С. Р. Л. за включване в проект „Родители в заетост“ по повод подадените от Л. две заявления, съответно от 10.10.2017г. и от 27.02.2019г., обективиран в постановените три незаконосъобразни административни актове, отменени от съда, са настъпили и вредите за ищцата – имуществени и неимуществени вреди.

Съдът намира за неоснователни изложените аргументи от главен юрисконсулт Д. Г. – процесуален представител на ответника в представеното писмено становище, че ищцата С. Р. Л. е била „недопустима за участие в проекта“ и законосъобразно е отказано включването й в проект „Родители в заетост“, тъй като не е отговаряла на критериите за одобрение. Както по-горе съдът изложи в мотивите на настоящото решение, въпросът за незаконосъобразността на постановените откази за включване на ищцата С. Р. Л. в посочения проект, е решен с влезли в законна сила съдебни решения. Това са Решение № 15895/19.12.2018г. на ВАС по а.д. № 8165/2018г., VI-то отделение; Решение № 71/23.05.2019г. на ЛАС по а.д. № 142/2019г., потвърдено с Решение № 12356/07.10.2020г. на ВАС по а.д. № 8664/2019г. и Решение № 159/18.08.2022г. на ЛАС по а.д. № 199/2019г., потвърдено с Решение № 7741/12.07.2023г. на ВАС по а.д. № 10193/2022 година. С тези съдебни решения е обявена незаконосъобразността на отказите като административни актове и същите са отменени, поради което този въпрос е решен и не следва да бъдат излагани мотиви в този смисъл.

Относно предявеният иск за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, изразяващи се в заплащане възнаграждения за детегледачки и помощ за отглеждане на деца, както и в претърпяната загуба от неполучена финансова помощ по отказаните проекти: Съдът намира този иск за доказан по основание, до размера на 13 345.01 лева. От показанията на разпитаните по делото свидетели Надежда С., И. Х. и П. Л. се установи, че ищцата е заплащала в период от една година /от 01.10.2017г. до 30.09.2018г./ по 800 лева месечно на детегледачка, което възлиза общо за периода на сумата 9 600 лева. Установи се също, че за период от шест месеца /от 13.03.2020г. до края на месец сетпември 2020г./ ищцата е заплащала на детегледач за работа на половин работен ден по 400 лева месечно, което възлиза на общо 2 400 лева. От вложената като доказателство по делото Справка за средствата, които биха били изплатени на назначено лице на длъжност „Детегледач“ по проект „Родители в заетост“ по двете отказани заявления на ищцата С. Р. Л., /л. 59 от делото/, се установи, че ако беше наета детегледачка от 01.01.2018г. по повод подаденото от ищцата заявление от 10.10.2017г. за срок от 18 месеца до 30.06.2019г. включително е следвало да бъде изплатена сумата 11 342.11 лева. По второто заявление от 27.02.2019г., подадено от ищцата като многодетен родител, е следвало да бъде изплатена за период от 6 месеца до навършване на възраст от 12 години на най-голямото дете на ищцата, сума в размер 2 002.90 лева. Общият размер на сумите, които биха били изплатени по двете заявления възлиза на 13 345.01 лева. В случай, че бяха уважени подадените от ищцата заявления, С. Л. нямаше да направи разходи за заплащане на детегледачки в общ размер 12 000 лева /9 600 лева + 2400 лева/, като за това биха били изплатени от ответника 13 345.01 лева. Съдът намира за неоснователни изложените от ищцата аргументи относно срока за включване в проекта за многодетни родители, тъй като дори подаденото от нея заявление да касае грижа за децата С. и А., а не за най-голямото дете Д., с навършването на 12 годишна възраст на Д., вече не е налице многодетен родител по смисъла на закона. Такъв многодетен родител е този, който има три или повече деца на възраст от 0 до 12 години. Предвид изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът счита, че искът за имуществени вреди се явява доказан за сумата 13 345.01 лева, която сума е размерът на финансовата помощ, която би получила ищцата в случай, че бе включена в проект „Родители в заетост“, която сума е по-висока от заплатена от ищцата за възнаграждение на наетите от нея детегледачки. Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск за имуществени вреди е основателен и доказан за сумата 13 345.01 лева, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, като до пълният му размер 15 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Относно предявеният иск за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищцата в периода месец октомври 2017г. до 15.12.2023г. неимуществени вреди от посочените актове и бездействия на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, които се изразяват в причинен стрес, безпокойство, безпомощност, чувство за унижение, погазена справедливост, прекомерно изтощение, влошено здравословно състояние: Съдът намира този иск за основателен и доказан за сумата 15 000 лева. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – медицинска документация, заключение по допуснатата и реализирана комплексна съдебно-медицинска и психологическа експертиза и показания на разпитани свидетели, съдът приема за доказано, че на ищцата са причинени неимуществените вреди, изразяващи се в причинен стрес, безпокойство, безпомощност, чувство за унижение, погазена справедливост, прекомерно изтощение, влошено здравословно състояние, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните административни актове на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, отменени от съда. По-горе в решението бяха изложени мотиви за това.

Относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да се има предвид следното: Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е регламентирано общото правило, съгласно което при репариране на такъв вид вреди размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост. Справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение, за да се намери паричният еквивалент на необходимото и дължимо обезщетение. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служат още икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. От друга страна размерът на обезщетението обаче не следва да бъде и източник на обогатяване за пострадалия. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз, а „справедливостта" до голяма степен е изпълнена с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални блага. Обезщетението за неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. В правната теория и съдебната практика се приема, че в понятието „неимуществени вреди" се включват претърпените болки и страдания, които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за тяхното обезщетяване. Понятието „справедливост" е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обем, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите и психологическите последици за увредения, възрастта на увреденото лице.

Неимуществените вреди не могат да бъдат определени с абсолютна точност и не съществува изработена методика за тяхното определяне. В конкретният случай претърпяните от ищцата неимуществени вреди са със значителен интензитет, тъй като се доказа, че ищцата С. Л. е претърпяла значителен стрес, спомогнал и допринесъл за обостряне на нейното заболяване. П. Л. е било налице чувство за безпомощност, за унижение, за погазена справедливост, още повече, че същата работи като адвокат и получава отказ от един административен орган в три административни акта да предостави дължима й се помощ. От първият отказ за включване в проект през месец декември 2017г. до постановяване на последното решение на съда е изминал значителен период от време, около пет години и половина. През това време ищцата е била принудена да води съдебни дела, за да докаже своята правота и съответно незаконосъобразността на постановените три административни акта от Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч. Налице е бил системен и продължителен отказ на това длъжностно лице да изпълни дадените от съда указания в постановените решения. В този период от време ищцата С. Л. е била в изключително тежко положение и е имала спешна и належаща нужда от помощ, каквато й е била отказана неоснователно и в противоречие на закона. Ищцата е била с три малолетни деца, едно от които - А. е било с онкологично заболяване. Това е наложило продължително стационарно лечение в болнично заведение в гр. София, а след това и при домашни условия. Най-малкото дете на ищцата – С. е било само на две години. Прекратен е бил и гражданският брак на ищцата и нейният съпруг, като Л. е останала самотен родител с три малолетни деца. Въпреки това ищцата е била принудена да работи, за да подсигури средства за отглеждането на децата и за себе си. Възможността за включване в проекта „Родители в заетост“ е била от голямо и съществено значение за ищцата, като същата се е надявала да получи помощ в тежкото положение, в което се е намирала. Не само, че не е получила помощ чрез включване в проекта в момент, когато такава помощ й е била спешно необходима, но ищцата е била принудена да обжалва незаконосъобразните откази на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, като подава жалби пред съда. Всичко това е обострило и заболяването, което ищцата е имала от преди, което е довело до нейното физическо неразположение и необходимостта от провеждане на лечение. Ищцата С. Л. е юрист и работи като адвокат, вписан в Адвокатска колегия гр. Ловеч. Несъмнено системните и категорични откази на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч да спази закона и да изпълни съдебните решения са породили у ищцата чувство за безпомощност, унижение, за погазена справедливост и удовлетворение от професията, която практикува.

Съобразявайки изложеното съдът счита, че справедлив размер на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди би била сумата 15 000 лева, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан в този размер, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба 20.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата, а за разликата над 15 000 лева до претендираният размер от 20 000 лева, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищцата е представила списък с разноски, приложен на л. 146 от делото, видно от който претендира разноски за внесен депозит за вещи лица в размер на 600 лева.

Предвид изхода на настоящия спор ще следва на ищцата да бъде присъдена сума в размер 600 лева, представляваща сторени от нея разноски по делото за внесен депозит за вещи лица по допуснатата експертиза с разписка от 22.04.2024г. /л. 102 от делото/, както и сумата 20 лева – внесена държавна такса за двата обективно съединени иска /л. 12-13 от делото/, които да бъдат заплатени от ответника.

Водим от горното и на основание чл.172, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1, чл. 4 и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Ловешкият административен съд, пети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на С. Р. Л., ЕГН: *********** с адрес: гр. Ловеч, ул. * сумата 13 345.01 - тринадесет хиляди триста четиридесет и пет лева и една стотинка, представляваща обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от постановени незаконосъобразни актове на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, както следва: изричен отказ за включване в проект „Родители в заетост“, обективиран в Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г.; Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. и Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г., и трите на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, както и от неизпълнението на съдебни решения, както следва: Решение № 15895/19.12.2018г. на ВАС по а.д. № 8165/2018г., VI-то отделение; Решение № 71/23.05.2019г. на ЛАС по а.д. № 142/2019г., потвърдено с Решение № 12356/07.10.2020г. на ВАС по а.д. № 8664/2019г. и Решение № 159/18.08.2022г. на ЛАС по а.д. № 199/2019г., потвърдено с Решение № 7741/12.07.2023г. на ВАС по а.д. № 10193/2022г., изразяващи се в претърпяната загуба от неполучена финансова помощ по отказаните проекти, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за имуществени вреди в останалата част над сумата 13 345.01 лева до претендираният размер от 15 000.00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на С. Р. Л., ЕГН: *********** с адрес: гр. Ловеч, ул. * сумата 15 000 - петнадесет хиляди лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в периода месец октомври 2017г. до 15.12.2023г. от незаконосъобразни административни актове и бездействие на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч - Уведомително писмо рег. № РЗР-04-06-492#2/15.12.2017г.; Решение № РЗР-04-06-492#21/28.02.2019г. и Решение № РЗР-М-04-06-196#2/08.04.2019г., и трите на Директора на Дирекция „Бюро по труда“ гр. Ловеч, отменени по съответния ред, изразяващи се в причинен стрес, безпокойство, безпомощност, чувство за унижение, погазена справедливост, прекомерно изтощение, влошено здравословно състояние, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба 20.12.2023г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск за неимуществени вреди в останалата част над сумата 15 000.00 лева до претендираният размер от 20 000.00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр. София, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София – 1000, бул. „Дондуков“ № 3, да заплати на С. Р. Л., ЕГН: ***********с адрес: гр. Ловеч, ул. ”*, сумата 600.00 – шестотин лева, представляваща разноски за внесен депозит за вещи лица и сумата 20.00 – двадесет лева – заплатена държавна такса.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по заетостта гр. София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му, чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховния административен съд на Република България.

Препис от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура гр. Ловеч.