№ 92
гр. С., 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
в присъствието на прокурора Кр. Г. Д.
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500834 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 213 от 30.09.2021 г., постановено по гр. дело №
498/2017 г. по описа на РС-С. е отхвърлен иска на ИВ. Г. Д. срещу
Прокуратурата на Република България и срещу Служба „В.П.“ за
заплащане на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на обезщетение в
размер на 22 000 лева за претърпени неимуществени вреди във връзка
с водено срещу него и прекратено производство по НОХД № 34/2016
г. по описа на Софийски военен съд, ВНОХД № 44/2016 г. по описа на
Военно – апелативния съд, КНОХД № 238/2017 г. по описа на ВКС, II-
ро н.о., като неоснователен.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ИВ. Г. Д. с
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Въззивникът
излага, че в първоинстанционното производство доказал, че е
претърпял вреди от воденото срещу него наказателно производство.
По време на цялото производство се чувствал унизен, притеснен,
несигурен, бил психически разстроен, което се отразило и на
здравословното му състояние. Излага, че три пъти бил привличан като
обвиняем, а в последствие с постановление от 07.01.2016 г. на военен
разследващ полицай при РС „В.П.“-С. по ДП № 124-РП/2014 г. по
1
описа на ВОП-С., ВДП № 49/2014 г. е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 252, ал. 2, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Излага, че е
признат за невиновен по обвинението, че на 15.10.2008 г. без
съответно разрешение е извършвал по занятие банкови сделки, като е
отпускал на А.И.З. кредит в размер на 5000 лева с 8 % месечна лихва.
С решение № 46/09.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 44/2016 г.
по описа на Военно-апелативния съд била потвърдена присъда №
24/13.04.2016 г., постановена по НОХД № 34/2016 г. по описа на
Софийски военен съд. С решение № 97/11.04.2017 г., постановено по
КНОХД № 238/2017 г. по описа на ВКС, II-ро н.о. били отменени
постановените решения и касационното наказателно дело прекратено.
По същество моли обжалваното решение да бъде отменено и
предявения иск уважен изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Прокуратура на Република
България не изразява становище. Депозиран е отговор от Служба
„В.П.“, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци
на атакувания съдебен, намира за установено следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Пред РС-С. е предявен за разглеждане иск с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ.
Според изложеното в исковата молба твърдените неимуществени
вреди са претърпени от ищеца ИВ. Г. Д. по повод повдигнато
обвинение на 07.01.2016 г. и внесен обвинителен акт от 15.02.2016 г.,
по което било образувано НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски
военен съд, за престъпление по чл. 252, ал. 2, алт. 2, вр. ал. 1 от НК, за
което с решение № 97/11.04.2017 г., постановено по КНОХД №
238/2017 г. по описа на ВКС, II-ро н.о. са отменени решение №
46/09.12.2016 г. по ВНОХД № 44/2016 г. на Военно-апелативния съд и
присъда № 24/13.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. на Софийски
военен съд и наказателното производство по касационното
наказателно дело е прекратено. Ищецът излага, че се чувствал унизен,
2
притеснен, несигурен, бил психически разстроен, получил остър
стрес, което се отразило и на здравословното му състояние – развил
хронична хипертония.
В депозирания отговор на исковата молба от Прокуратура на РБ,
исковата молба се оспорва, навежда твърдения, че претендираното
обезщетение е прекомерно завишено, не съответства на принципа за
справедливост. Отделно от това не били доказани търпените
неимуществени вреди от ищеца, не била налице и причинна връзка
между тях и действията на прокуратурата.
В депозирания отговор от Служба „В.П.“ се излага становище за
неоснователност и необоснованост на исковата молба.
От фактическа страна, съдът установи следното:
С присъда № 24 от 13.04.2016г., постановена по НОХД № 34/2016
г. по описа на Софийски военен съд, ИВ. Г. Д. е признат за виновен в
това, че за периода от 09.07.2008 г. до 09.10.2008 г. в гр. С., без
съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните
институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.
2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от същия закон, за които се изисква разрешение,
като отпуснал кредити с лихви на лицето И.В.Д. и от тази дейност е
получил неправомерни доходи общо в размер на 945 лева – лихва по
кредитите, поради което и на основание чл. 252, ал. 1, пр. 1 от НК и
чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода.
Подсъдимият е признат за невинен за това, че на 15.10.2008 г. в гр. С.,
без съответно разрешение по чл. 13, ал. 1 от Закона за кредитните
институции е извършвал по занятие банкови сделки по смисъла на чл.
2, ал. 1 и чл. 3, ал. 1 от същия закон, за които се изисква разрешение,
като отпуснал на А.И.З. кредит в размер на 5000 лева с 8% месечна
лихва или 96% годишна лихва, като главницата и лихвите по нея са
изплатени от З. до 31.05.2012 г. или общо върната от З. сума е в
размер на 18 040 лева и оправдан по повдигнатото му обвинение в
тази част.
С решение № 46/09.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 44/2016
г. по описа на Военно-апелативният съд е потвърдена присъда №
24/13.04.2016 г. по НОХД № 34/2016 г. на Софийски военен съд.
С решение № 97/11.04.2017 г., постановено по КНОХД № 238/2017
г. по описа на ВКС на РБ, II –ро н.о., е отменено решение №
46/09.12.2016 г., постановено по ВНОХД № 44/2016 г. по описа на
Военно-апелативния съд и присъда № 24/13.04.2016 г., постановена по
НОХД № 34/2016 г. по описа на Софийски военен съд и прекратено
3
наказателното производство по касационно наказателно дело №
238/2017 г. по описа на ВКС, НК, II н.о. От мотивите на
постановеното решение става ясно, че за деянието, за което е предаден
на съд ИВ. Г. Д., вече е била постановено влязла в законна сила на
18.04.2013 г., присъда от 16.02.2012 г., постановена по НОХД № П
217/2011 г. по описа на Софийски военен съд, с която ИВ. Г. Д. е
признат за виновен в това, че за времето от м. октомври 2006 г. до м.
октомври 2010 г., без съответно разрешение извършвал по занятие
банкови сделки, за които се изисква такова по Закона за банките и
Закона за кредитните институции, като отпускал кредити с лихви и
получил значителни неправомерни доходи, общо в размер на 40 850
лева, и на основание чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е осъден на
лишаване от свобода за срок от пет години, на глоба в размер на 5000
лева и конфискация на част от имуществото му. ВКС е достигнал до
извод, че е налице забраната по чл. 24, ал. 1 т. 6 НПК, която
преклудира изобщо възможността за повторно наказателно
преследване за същото престъпление, поради което е прекратено
наказателното производство.
Пред първоинстанционния съд е разпитан един свидетел на ищеца
– Р.И.С., от чиито показания се установява влошеното здравословно
състояние на Д..
При горните факти въззивният съд намира следното.
Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в
хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В
настоящият случай наказателното производство е прекратено, поради
това, че за деянието за което И.Д. е предаден на съд, има постановена
и влязла в законна сила присъда от 16.02.2012 г., постановена по
НОХД № П 217/2011 г. по описа на Софийски военен съд.
Касационната инстанция е приела, че е нарушено правилото „non bis
in idem“, поради постановената присъда за същото деяние.
Изискването е едно и също лице да не бъде съдено два пъти за едно и
също престъпление.
Прекратяването на наказателното производство по чл. 24, ал. 1 т.
4
6 НПК, не е основание за пораждане на отговорност на Държавата по
ЗОДОВ, /основанията за лимитивно изброени в разпоредбата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ/, поради което предявения иск е изцяло
неоснователен.
Съобразно обстоятелството, че правният извод, до който достига
въззивната инстанция, съответства на крайните изводи на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено на осн. чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 213 от 30.09.2021 г., постановено
по гр. дело № 498/2017 г. по описа на РС-С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5