№ 165
гр. София , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Алексиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело №
20201100109764 по описа за 2020 година
Производството е образувано във връзка с Решение № 11566 от
14.09.2020 г., постановено по адм.дело № 11248/2019 г. по описа на
Върховния административен съд на РБ-Трето отделение, с което е обезсилено
решение № 5228/30.07.2019 г., постановено по адм.дело № 11735/2018 г. по
описа на АССГ и е прекратено образуваното съдебно производство, а делото
е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
П.А.А.. е сезирал съда с иск с правно основание чл.2а от ЗОДОВ (Нов -
ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 19.11.2012 г., изм., бр.7 от 19.01.2018 г.) срещу
Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно
придобито имущество (КПКОНПИ) за осъждане на ответната Комисия да
заплати на ищеца сумата от 120 000 щатски долара-обезщетение за
претърпени имуществени вреди, представляващи приноса на ищеца от
общото имущество на „СВТ и Т“ ЕООД, гр.София, което е било отнето,
присвоено от бившата му съпруга с помощта на двама магистрати и сумата от
20 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, представляващи умишлено
създаване от страна на ответника поведение, уронващо достойнството,
пораждащо страх, недоверие в конституционните права на ищеца,
гарантирани безусловно, независимо от желанието на министър-председателя
за частно тълкуване, и нежеланието на ответната Комисия да изпълнява
правомощията си, вменени й от българския Парламент при създаването й.
1
Ищецът претендира обезщетение за причинените му имуществени и
неимуществени вреди, от незаконосъобразно бездействие на ответника във
връзка с подадени от него сигнали по писмо № 3275/08.06.2018 г., писмо № 2
3372/15.06.2018 г. и писмо № 3572/25.06.2018 г.
Поддържа се, че с посочените писма ответникът бил сезиран за
нарушение на конституционните права на ищеца от страна на министър-
председателя. Твърди, че с жалби в периода от м.09.-м.11.2016 г. ищецът
сезирал министър-председателя за съзнателно възпрепятстване на
разследване от страна на министъра на правосъдието Е.Захариева, в
качеството й на Председател на ВСС срещу двама магистрати и от страна на
Р.Бъчварова в качеството й на Министър на вътрешните работи срещу двама
офицери от МВР.
Ответникът оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че
не е налице незаконосъобразно бездействие от ответника.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове и моли съда
да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Подробни съображения
излага, както в хода по същество на делото, така и в писмени бележки,
представени по делото.
Ответникът в съдебно заседание чрез своя процесуален представител
оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли
изцяло. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.
Контролиращата страна СГС, чрез прокурор Стоев в съдебно заседание
моли съда да не уважава така предявените искове, тъй като счита че същите
не са били доказани по основание и размер.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа страна:
Във връзка с постъпил сигнал вх.№ ЦУ 01/С-228/15.06.2018 г. от ищеца
в Дирекция „Противодействие на корупцията“ при КПКОНПИ, ответната
Комисия е регистрирала сигнала и същият е възложен за проверка по
компетентност на посочената Дирекция.
2
В сигнала ищецът е поддържал, че има качеството на ищец по
административно дело, по което ответник е министър-председателя на
Република България, който покровителства организирана престъпна група.
Поддържал е също така, че делото е заведено във връзка с негови предходни
четири жалби срещу министрите Е.З. в качеството й на Председател на ВСС и
Р.Б.-министър на Министерството на вътрешните работи. Поддържал е, че
жалбите са подадени срещу министрите, тъй като по подаден от ищеца сигнал
срещу магистрати и полицаи, не са разпоредени действия по извършване на
проверка.
След извършена проверка ответната комисия е счела, че изложената от
ищеца информация не съдържа данни за конкретни противоправни деяния,
осъществяващи признаците на корупционни престъпления извършени от
лице, заемащо висша публична длъжност по смисъла на чл.6, ал.1 от
ЗПКОНПИ и работата по подадения сигнал е прекратена на основание чл.106,
ал.2, т.3 от ЗПКОНПИ.
Ищецът е подал и втори сигнал до Комисията с вх. № С- 238/ 19.06.2018
г., допълнен със сигнал вх. № 7794/28.06.2018 г.
Комисията е започнала проверки и по тези сигнали, като във връзка с тях
е снела обяснения от ищеца А. на 31.07.2018 г.
Резултатите от извършените проверки във връзка с постъпилите
сигнали са отразени от ответника в доклади съответно с рег.№ 4-498 от
19.02.2019 г. и рег.№ 4-499, също от дата 19.02.2019 г. на Директора на
дирекция „Противодействие на корупцията“-КПКОНПИ.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката С. Б. К.,
която установява, че с ищеца са бивши съпрузи, имали граждански брак
повече от 14 години, прекратен по взаимно съгласие. Свидетелката
установява, че къщата в село Григориево а закупена по време на брака между
свидетелката и ищеца, през месец август 2001 г. и това е къщата, в която
живели до прекратяване на брака. След прекратяване на брака, ищецът не се
изнесъл от семейната къща, докато не извършил тежък побой. Не си спомня с
какви средства е закупена къщата.
При така установената по-горе фактическа обстановка, Съдът
3
намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 2а от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и
на длъжностни лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им.
По силата на чл. 82, ал.1 от ЗПКОНПИ, Комисията извършва дейности за
противодействие на корупцията чрез събиране, анализиране и проверки на
сведения при и по повод информация за прояви на корупция на лица,
заемащи висши публични длъжности.
Следователно претендираното от ищеца бездействие от страна на
ответника по повод подадени от него сигнали по смисъла на чл.47 и чл.48 от
ЗПКОНПИ, представлява дейност по повод изпълнение на правомощията на
Комисията по ЗПКОНПИ. Следователно ответникът е пасивно материално
легитимиран да отговаря по така предявения иск.
С оглед разпределената му доказателствена тежест, ищецът не доказа
главно и пълно в настоящото производство твърдяното бездействие от страна
на ответника във връзка с подадените от него сигнали.
Напротив от доказателствата по делото безспорно се установява, че
ответната комисия, след проверка на сигналите и на основание чл.47, ал.3 от
закона, е изпълнила задължението си за незабавно регистриране на
подадените от ищеца сигнали, след което е възложила на компетентния по
чл.16, ал.2 от ЗПКОНПИ орган, а именно: Директора на Дирекция
„Противодействие на корупцията“ да започне извършване на проверка по
подадените сигнали, чрез събиране, анализиране и проверки на сведения при
и по повод информация за прояви на корупция на лица, заемащи висши
публични длъжности.
Във връзка с тази проверка са снети обяснения от ищеца. Видно от тези
обяснения, пред Комисията ищецът не е изложил конкретни данни за
твърдяните нарушения за корупция, не се е позовал на документи или други
източници, които съдържат информация, подкрепяща изложеното в сигнала,
не е приложил какъвто и да било източник на информация, подкрепящ
4
изложените, както в сигналите, така и в снетите обяснения твърдения.
Всъщност ищецът е останал недоволен от действия на магистрати и
служители на МВР, който действия са от компетентността на лица, заемащи
длъжността „съдия”, „прокурор“ и са във връзка с водени между ищеца и
бившата му съпруга-свидетелка по настоящото дело дела. Тези действия
обаче не са корупционни. В обясненията си ищецът изрично посочва, че няма
преки данни за корупция, а и изнесените факти не сочат на такава.
Както добре е известно, корупцията представлява злоупотребата с
обществена служба за лично облагодетелстване или, по-конкретно –
поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се
облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с
поверената им власт. Посочените факти в подадените от ищеца сигнали, не
могат да обосноват наличието на корупционни действия, извършени от
министър-председателя и министъра на Министерство на вътрешните работи
и Председателя на ВСС, поради което и правилно ответната Комисия е
прекратила проверките по подадените сигнали.
С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че не са налице
бездействия от страна на ответника във връзка с подадените от ищеца
сигнали сигнал вх.№ ЦУ 01/С-228/15.06.2018 г., вх. № С- 238/ 19.06.2018 г.,
допълнен със сигнал вх. № 7794/28.06.2018 г., поради което не може да бъде
ангажирана отговорността му по чл.2а от ЗОДОВ.
С оглед на липсата на първата предпоставка за ангажиране отговорността
на ответника, не е необходимо да се обсъжда наличие на пряка причинна
връзка между бездействията на ответника и твърдените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, които така или иначе не бяха доказани
главно и пълно в процеса въпреки разпределената на ищеца доказателствена
тежест.
По горните съображения предявените от ищеца искове подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото ищецът ще следва да бъде осъден да заплати
на ответната комисия на основание чл.78, ал.3 от ГПК и чл.10, ал.4 (Нова –
5
ДВ, бр. 94 от 2019 г. Сравнение с предишната редакция) от ЗОДОВ разноски
за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно посочената норма, Съдът
осъжда ищеца да заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на
юридическите лица се присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани
от юрисконсулт, чийто размер не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ.
С оглед на горното и на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от
Закона за правната помощ и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение
в размер на 450 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд, първо гражданско отделение,
І-6 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от П.А.А.., ЕГН
**********, с адрес за призоваване: Затвора София, втора група срещу
Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобито имущество, гр. София, пл. „******* обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.2а от ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 щатски долара /сто и
двадесет хиляди щатски долара/-обезщетение за претърпени имуществени
вреди, представляващи приноса на ищеца от общото имущество на „СВТ и Т“
ЕООД, гр.София, което е било отнето, присвоено от бившата му съпруга с
помощта на двама магистрати и сумата от 20 000 лв. /двадесет хиляди лв./-
обезщетение за неимуществени вреди, представляващи умишлено създаване
от страна на ответника поведение, уронващо достойнството, пораждащо
страх, недоверие в конституционните права на ищеца, гарантирани
безусловно, който вреди са настъпили в пряка причинна връзка с бездействия
от страна на ответника във връзка с подадените от ищеца сигнали сигнал вх.
№ ЦУ 01/С-228/15.06.2018 г., вх. № С- 238/ 19.06.2018 г., допълнен със сигнал
вх. № 7794/28.06.2018 г.
6
ОСЪЖДА П.А.А.., ЕГН **********, с адрес за призоваване: Затвора
София, втора група да заплати на основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ на Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, гр. София, пл. „****** ******* сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лв./ разноски.
Решението е постановено при участието на Софийски градска
прокуратурата в качеството й на контролираща страна.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7