Р Е Ш Е Н И Е
N……….
Гр. Варна………………2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, Трети касационен състав, в
публично заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и в
присъствието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
съдията Янка Ганчева к.адм.дело № 2653 по описа на Административен съд
гр. Варна за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по касационна
жалба на П.Б.П., представлявана от адв. С, против решение № 3345 от 19.07.2019
год., постановено по гр.д. № 12050/2018 год. по описа на ХХІ състав на ВРС, с
което е отхвърлена жалба вх. № 19823/15.12.2017 г. депозирана от П., срещу
мълчалив отказ на Кмета на Община Варна по подадено заявление с вх. №
РД140022038ВН/15.09.2014 г. с искане да бъде обезщетена със земя от общинския
или държавен поземлен фонд, на осн. чл. 10а ал.1 и 2 от ЗСПЗЗ, и чл. 27а ал.1
от ППЗСПЗЗС и П. *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
В жалбата се поддържа, че предмет на
оспорване е мълчалив отказ на кмета на Община Варна да се произнесе по
депозирано искане. Жалбоподателката е наследник на А. П., в полза на който е
постановено Решение № 3133/20.12.2006 г. на ВРС, въз основа на което е издадено
решение на ОСЗ – Варна, с която е признато право за възстановяване на
земеделска земя, като процедурата по възстановяването не е довършена. Въз
основа на постановеното решение е поискано от кмета на общината да издаде
заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е отказано, а в последствие
потвърдено с решение на Административен съд. Причина за отказа е издадена
заповед № 0999/21.05.2005 г. на други лица, но за същата земя, като спорът по този ред е приключен с влязло в ила решение
на Административен съд – Варна. ПНИ е приложен и правоимащите лица са въведени
във владение, поради което е невъзможно издаване на заповед по §4к ал.7 от ПЗР
на ЗСПЗЗ. Решението на ВРС по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ и впоследствие издаденото
решение от ОСЗ – Варна са с по-късна дата, като актовете са постановени, когато
вече в имота са настанени други лица. Този факт не е основание наследниците на П.
да не получат земя. В хода на съдебното производство е установено, че е
проведено мероприятие – изградена е постройка, което е пречка по смисъла на §1в
от ДР на ППЗСПЗЗ за възстановяване на имота в стари реални граници на
правоимащите. Постановения мълчалив отказ на ответника е незаконосъобразен, тъй
като са налице предпоставките за уважаване на искането. Моли да се отмени
решението на ВРС и да се присъдят сторените по делото разноски. В с.з.
процесуалния представител на касатора поддържа жалбата.
Ответника – Кмета на община Варна, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ц оспорва жалбата. Счита, че при
постановяване на акта ВРС е съобразил приложимия материален закон, като е
постановил правилно и законосъобразно решение. Моли да се отхвърли жалбата и да
се присъдят сторените по делото разноски.
Заинтересованите страни Е.М.К., Т.М.М., А.Д.Д.,
Г.П.Л., М.П.П. – Г., С.П.П., М.П.П. не изразяват становище по жалбата.
Заинтересовата страна М.П.П. – Г., чрез
процесуалния си представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена.
Представителят на ВОП изразява становище,
че жалбата е неоснователна. Счита, че решението на вРС е правилно и
законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените
касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ВРС е образувано по
жалба на П.Б.П. против мълчалив отказ на кмета на Община Варна по подадено
заявление с вх. вх. № РД140022038ВН/15.09.2014 г. За да се произнесе по спора
районният съд е установил от фактическа страна, че П. е депозирала заявление до
кмета на общината, с искане да бъде обезщетена със земя от общинския или
държавен поземлен фонд. Наследодателя на П. е притежавал част от имот с площ от
общо 12,5 дка. в землището на село Пашакьой, която попада в територия на §4 ПЗР
на ЗСПЗЗ, имота е предвиден за възстановяване с решение по гр.д. № 2725/2006 г.
на ВРС. Въз основа на решението на ВРС е издадено решение от ПК от 2007 г., с
което се признава правото на собственост на наследниците на А. П. върху имот –
представляващ 2 дка, находящ се в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От приетата по
делото СТЕ е установено, че имотът признат за възстановяване с решение на ОСЗГ
се ситуира в имот № 201 по плана на старите имотни граници, а в разписните
листи е записан на Д. В.. След постановяване на решението на ОСЗ е направено
искане от наледниците на П. за издаване на заповед по §4к ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
което е оставено без уважение, тъй като вече за имота е издадена такава заповед
на надледниците на Димитър Великов. С решение на АС – Варна, постановено по
адм.д. № 1437/2009 г. постановения отказ е потвърден. В границите на имота
посочен в решение № 1472/2007 г. на ОСЗГ Варна, с което се признати права на
жалбоподателя попада и имот № 813 по ПНИ, записан на А. Р., в който имот
съгласно приетата КК е налице наличие на извършено строителство. Тъй като имота
посочен в решение № 1472/2008 г. е възстановен на трети лица П. е депозила
искане да бъде обезщетена със земя. ВРС е приел, че спорът се свежда до това
кои са предпоставките за получаване на обезщетение със земя, по смисъла на чл.
10б ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ. Разгледал е отделните хипотези на нормата, като е
преценил, че законна пречка за възстановяване на собственост при условията на
чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ е наличие на застрояване в терена, като е ирелевантно
дали строителството е законно или не. Преценил е, че към 1991 г. при влизане в сила на ЗСПЗЗ в имота посочен в
решение № 1472/2007 г. няма данни да е реализирано строителство, нито
мероприятие по смисъла на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ, първия план за местността е от
1997 г. в който липсват данни за наличие на строителство, такова е отразено
едва през 2012 г. при интегриране на ПНИ в КК. След като е преценил, че
фактическия състав на чл. 10б от ЗСПЗЗ не се установява, жалбата е отхвърлена
като неоснователна, а жалбоподателката е осъдена да заплати юрисконсултско
възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е
допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е и основателна,
по следните съображения:
Видно от депозираната жалба пред ВРС П. е
оспорила законосъобразността на мълчалив
отказ на Кмета на Община Варна да се произнесе по заявление вх. №
РД140022038ВН/15.09.2014 год.
Мълчаливия отказ
по чл. 58 ал.1 от АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 от АПК на
задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него
искане. Целта, с която чл. 58 ал.1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия
отказ е решението в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран
административния орган, а неговото бездействие прегражда пътя за настъпване на
правните последици, които са търсения правен резултат. Административния орган
има възможност да извърши преценка на всеки конкретен случай дали да издаде или
да откаже издаване на искания административен акт. Ако прецени, че съответното
лице – заявител отговаря на законоустановените условия за издаване на
административния акт, административния орган следва да формира писмено своето
волеизявление, като мотивира акта си с наличие на изискуемите положителни
материалноправни предпоставки, или респективно при отказ, да изтъкне
отрицателните такива. Във всички случаи в рамките на срока по чл. 57 ал.1 от АПК органът е длъжен да материализира акта си в писмена форма.
Създадената от
законодателя правна фикция приравнява по правни последици изричния отказ на
административния орган на неговото непроизнасяне в срок. Защитата на интересите
на частните правни субекти от неправомерното упражняване на предоставената на
органа власт чрез непроизнасяне е причината за въвеждането от законодателя на
този правен институт. За да е налице
мълчалив отказ е необходимо да е налице задължение на органа да се произнесе по
отправеното до него искане. Задължение един орган може да има само тогава,
когато съответната правна норма го е оправомощила да разреши даден
материалноправен въпрос като издаде акт.
В оспореното
решение вместо да разгледа налице ли е задължение на административния орган да
се произнесе по депозираното искане, респективно формиран ли е мълчалив отказ,
обжалван ли е отказа в срок, ВРС само е анализирал материалноправните
предпоставки за приложението на чл. 10б ал.1 от ЗСПЗЗ, поради което оспореното решение
следва да се отмени. При новото разглеждане ВРС
следва да отговори на тези въпроси, като при постановяване на акта си
следва да се съобрази и с определение №
71 от 31.07.2018 г. по гр.д. №2/2018 г. постановено от смесен състав на ВКС и
ВАС. Отделно
от това настоящия съдебен състав установи, че от приложените по преписката
доказателства е видно, че П. е депозирала искания както пред кмета на община
Варна, така и пред ОСЗ – Варна, приложени са и част от постановените съдебни
актове, но липсват данни определение постановено по гр.д. №5385/2015 г. на ВРС
влязло ли е в сила и кога. Това е от значение, доколкото по това гр.д. предмет
на разглеждане е бил мълчалив отказ постановен по същото заявление, което е
предмет и на настоящото производство.
С оглед връщане на делото за ново
разглеждане разноски пред касационната инстанция не се дължат.
С оглед констатираните нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, решението на ВРС следва да бъде
отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при
съобразяване с указанията дадени в настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на П.Б.П. решение № 3345/19.07.2019 г.
по адм.д. № 12050 по описа на Варненски районен съд за 2018 г., с което е
отхвърлена жалбата на П. срещу мълчалив
отказ на Кмета на Община Варна по заявление с вх. № РД140022038ВН/15.09.2014 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд при спазване
на дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: