Решение по дело №187/2023 на Районен съд - Разград

Мотиви към решение № 74/02.05.2023г., постановено по ЧНД
187/2023г. по описа на РС Разград.
Производството е по реда чл. 155 и сл. от ЗЗ, образувано по
искане на РРП за задължително настаняване на лечение на лицето Г. М. Х.,
ЕГН ********** от гр. Разград.
В с.з. пред РС представителя на РРП поддържа направеното
искане, счита, че са налице предпоставките за това и предлага, Г. М. Х.,
съгласно заключението на вещите лица по назначената СПЕ да бъде
настанена на задължително лечение за срок от три месеца при стационарни
условия в ДПБ – Царев брод.
Настаняемата Г. М. Х. не е съгласна с предложението на РП – Разград,
счита, че няма нужда от лечение.
Назначеният служебен защитник намира искането на прокурора за
основателно.
РРС след преценка на доводите на страните и събраните по делото
доказателства констатира от фактическа страна следното:
Освидетелстваната Г. М. Х. страда от психическо заболяване –
Параноидна шизофрения, което е включено в списъка на заболявалия
подлежащи на задължително лечение.
Същата живее в гр. Р. сама. От материалите по делото и изслушването
на психиатъра д-р В., става ясно, че се касае за жена на 58г., несемейна, с
виеше образование. Не се води на учет в ПО на МБАЛ „ Св. Иван Рилски „ –
Разград, но е провеждала лечение в отделението. Последното й стационарно
лечение е от пролетта на 2022г. по образувана прокурорска преписка, но
тогава Г. е постъпила на доброволно лечение. По новообразувана прокурорска
преписка й е извършен преглед на 06.03.2023г. от двама психиатри, който са
потвърдили диагнозата, като са констатирали, че състоянието й е обострено,
предложили са доброволно лечение, но същата отказала.
От свидетелските показания по делото се установява, че на 26.02.2022
г. Г. М. Х. подала сигнал на ЕЕН за спешни повиквания 112, като твърдяла, че
заключила непознат за нея мъж с куче в кухнята си. Пристигналите на място
полицейски служители извършили оглед на апартамента на Х., но мъж не бил
оставен. Х. им предоставила запис от камера, като твърдяла, че било заснето
кучето, но след прегледа на записа от страна на полицейските служители, те
не установили да има заснето животно. Неприемането на предписаните
медикаменти водело до това, че тя непрекъснато влизала в конфликти със
съседите си, проявявала агресия спрямо тях.

Племенника Е. М. и съпругата му Ф. М. полагат грижи за Г. Х..
Заявяват, че когато не приемала предписаните й медикаменти ставала
нетърпима, като системната употреба на алкохол допълнително влошавало
положението. В такива моменти ставала конфликтна, карала се с тях и
съседите си. От близо месец състоянието на леля му драстично се влошило.
На 06.02.2023 г. получил телефонно обаждане от съсед на леля му, който го
помолил да дойде и да се погрижи за Г. Х.. Когато пристигнал пред дома на
леля си я заварил пред апартамента й - буйствала и се наложило да бъдат
1

извикани полиция и „Бърза помощ“. Съседите го предупредили, че ако не се
погрижи за нея, ще бъдат принудени да подадат жалба и да поискат
принудителното й лечение. Е. М. счита, че в интерес на живота и здравето на
леля му Г. Х. е същата да бъде лекувана.
Св. Р. Т. – съсед на настаняемата, лразказва, че от около месец – два,
състоянието й рязко се променило, като през нощта викала и блъскала в
апартамента си, чукала по вратите на съседите и търсела квартирантите си,
споделяла, че някой я следи и има направена църковна магия.
Св. Хр. И. – съсед на Х., споделя, че тя обича да си пийва, той лично не
е ставал свидетел на неадекватно поводение от страна на Х., но споделя, че
други съседи се оплакват от нея, а племенника й е притеснен за състоянието
й.
Видно от заключението на вещите лица по назначената по делото
Комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза,
освидетелстваната Х. страда от Параноидна шизофрения, пристъпно-
прогредиентно протичане, внзбудно-параноиден синдром. Параноидната
шизофрения е заболяване в смисъл на чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето,
а болестната симптоматика може да доведе до поведение, предполагащо
прилагане на задължителна лечебна мярка. Актуалното състояние на
Хюснеинова се отличава с паралогичен и непоследователен мисловен процес,
параноидни налудности за отношение, откритост, ограбване и увреждане,
коментиращи и злонамерени вербални халюцинации. Липсва инсайт и
критичност към болестно мотивираното поведение, с категоричен отказ от
лечение. Предхождащото хоспитализацията поведение е било
дезорганизирано и несъответно, с гневно-дисфорична емоционалност,
мисловни нарушения - налудности за отношение, откритост ограбване,
увреждане, лош контрол над импулсите и подтикова улесненост, социална
дезадаптация. Наличните психотични симптоми са рефлектирали в
паралогични и импулсивни действия, съдържащи висок риск от
противообществени прояви и създаващи опасност както за околните, така и за
самата пациентка.
Наличието на обострена психична болест с активни психопатологични
феномени, във всички сфери на душевния живот, при отсъствието на
критичност и инсайт правят наложително задължителното настаняване на
лечение осв. Х..
Предвид хода на заболяването, продължителния период без терапия и
интензивността на симптоматиката, подходящият срок за лечение е три
месеца.
Лечението следва да бъде проведено под стационарна форма, а ДПБ -
с. Царев брод е подходящо лечебно заведение,
Във връзка с гореказаното лицето не е способно да изразява
информирано съгласие за лечение.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели, назначената КСППЕ , писмените доказателствени
материали и съдът я намира за безспорно установена, доколкото няма данни,
които да поставят под съмнение установените обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
2

страна, че са налице предпоставките на чл. 155 във вр с чл.146 ал.1 т.1 от ЗЗ
за задължително настаняване и лечение на Г. М. Х., ЕГН ********** от гр. Р..
Настаняемата страда от заболяване по смисъла чл. 146 ал.1 т.1 от ЗЗ –
Параноидна шизофрения и видно от заключението на вещите лица
конкретното й състояние и поведение е такова, че носи реален риск за
нейното физическо здраве и това на околните, следва да бъде настанена за
задължително лечение в стационарни условия в ДПБ – Царев брод, а
продължителността следва да бъде определена на три месеца.
Поради липса на възможност да дава информирано съгласие относно
лечението си, на основание чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, следва да бъде
назначено лице, определено от Кмета на Община гр. Шумен, което
да изразява информирано съгласие за лечението на Х..
Мотивиран така съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	74
Дата:	2 май 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия:	Николай Борисов Борисов

Дело:	20233330200187
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	24 март 2023 г.

Решение по дело №187/2023 на Районен съд - Разград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите