Решение по дело №838/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№241

гр. Несебър, 30.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 838 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ.

От ищеца „П.к.Б.” ЕООД срещу Й.С.С. е предявен иск за установяване дължимостта на сумата от 1998,10 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.02.2014г. С допълнителна молба от ищеца е уточнено, че сумата е формирана от 863,73 лв. – главница по кредита и 1134,37 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2015г. – 05.03.2018г. Ищецът сочи, че на посочената дата бил сключен цитираният договор с кредитополучател Иван Станков С. и солидарен длъжник Й.С.С.. Излага, че по договора на 27.02.2014г. в полза на Иван С. била отпусната сумата от 950 лв., като съгласно предвидения план следвало да се върне сумата от 3077,76 лв. на 48 равни месечни вноски от по 64,12 лв., платими до пето число на съответния месец, с годишен процент на разходите 110,69 и годишен лихвен процент от 76,82. Сочи се, че договорът бил подписан при общи условия. Навежда се, че ответникът Й.С. отговаря за солидарното заплащане на задълженията по договора на основание чл. 121 – чл. 127 ГПК. Излага се, че крайният срок за погасяване на кредита е настъпил на 05.03.2018г. Твърди се, че до момента са заплатени 16 пълни погасителни вноски и една непълна. Сочи се, че е заплатена сума от 1097,97 лв., от които 1079,68 лв. по номинала на кредита и 18,31 лв. – начислени лихви за забава. Излага се, че към момента дължимата сума по договора е в размер на 1998,10 лв. Твърди се, че това задължение не е изпълнено. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно заседание ответникът сочи, че няма възражения по размерите и се надява между ищеца и основния длъжник да се получи разбирателство.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По предявения иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сключването на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.02.2014г., по който ответникът Й.С.С. е солидарен длъжник, че е настъпила изискуемост на претендираната сума, както и размера й. В тежест на ответника, при доказване на горните обстоятелства, е да установи, че е изпълнил задълженията си по договорите.  

Видно от договор за потребителски кредит № ********** от 27.02.2014г., ведно с общи условия и погасителен план към него (на л. 7 – л. 11 от делото) ищецът отпуснал на кредитополучателя Иван Станков сумата от 950 лв. Същата следвало да се върне на 48 вноски по 64,12 лв., ведно с договорна лихва с годишен лихвен процент 76,82 %. Сумите следвало да се връщат до 5 число на съответния месец. Като страна по договора участвал и ответникът С. – солидарен длъжник. Дата на последната вноска била 05.03.2018г. Сумата от 950 лв. била преведена на Иван Станков на 27.02.2014г. (видно от преводно нареждане на л. 13 от делото). Видно от извлечение по сметка към този договор за кредит (на л. 14 от делото) към 23.08.2019г. по кредита била заплатена сумата от 1097,97 лв., като за плащане останало задължение в размер на 1998,10 лв. (включващо вноските за периода 05.09.2015г. – 05.03.2018г. и част от вноската с падеж 05.08.2015г.). От извлечението се установява, че сумата от 1998,10 лв. е формирана от главница в размер на 863,73 лв. и договорна лихва в размер на 1134,37 лв.

Посочените по-горе писмени доказателства не са оспорени от ответника (той дори изрично заявява, че няма възражения по размерите на претенциите на ищеца). От тях се установяват всички елементи от посочения по-горе фактически състав - сключването на Договор за потребителски кредит № ********** от 27.02.2014г., по който ответникът е солидарен длъжник, настъпила изискуемост на претендираната сума (с оглед крайния срок на договора – 05.03.2018г.), както и размера на претендираните суми (от неоспореното извлечение по сметка към договора за потребителски кредит на л. 14 от делото).

С оглед изложено искът за главница и договорна лихва е основателен и следва да бъде уважен изцяло. Ответникът С. изрично е подписал договора като „солидарен длъжник”, поради което в случая е уговорена солидарна отговорност между двама длъжници (арг. от чл. 121, ал. 1 от ЗЗД). На основание чл. 122, ал. 1 от ЗЗД за ищеца съществува възможност да претендира сумите както от кредитополучателя, така и от солидарния длъжник по договора, поради което искът му е основателен на това основание и следва да бъде уважен изцяло. При извършена служебна проверка съдът не констатира наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит. В случая се претендира връщането на дадена в заем сума, а договорната лихва е индивидуално уговорена в предварително определен размер между ищеца и солидарните длъжници, поради което не става въпрос за неравноправност на клаузата.

        При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски. По отношение на разноските от заповедното производство в настоящото производство съдът дължи изричен осъдителен диспозитив (арг. от т. 12 от ТР 4/2013г. на ВКС, ОСГТК). Ето защо в полза на „П.к.Б.” ЕООД следва да бъде присъдена сумата от 94,04 лева, от които 44,04 лв. – платена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Посочената сума от 94,04 лева следва да бъде заплатена солидарно от двамата длъжници по издадената заповед за изпълнение (доколкото другият не е възразил срещу нея). Не са налице основания за присъждане на по-висока сума за юрисконсултско възнаграждение, тъй като в рамките на заповедното производство с влязъл в сила съдебен акт са определени именно разноски в размер на 94,04 лв., които съдът в настоящото производство няма правомощие да увеличава.

Що се отнася до разноските от исковото производство, съдът намира, че следва да бъде съобразена промяната в чл. 78, ал. 8 от ГПК, според която размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната със заявлението сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Още повече, че осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство по делото се свежда единствено до подаване на исковата молба по делото и молба за разглеждане на делото в негово отсъствие. Налага се извод, че и обемът на осъщественото от процесуалния представител на ищеца представителство съответства на възнаграждение в размер на 100 лв. Следователно за исковото производство на ищеца следва да се присъди сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 39,96 лв. – платена държавна такса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 122, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ, че Й.С.С., ЕГН **********,***, дължи на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.”, бул. „Б.***сумата в размер на 1998,10 лв., представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ********** от 27.02.2014г., от които 863,73 лв. – главница по кредита и 1134,37 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2015г. – 05.03.2018г., дължими от Й.С.С. солидарно с И.С.С., ЕГН **********, която сума е присъдена на ищеца с влязла в сила по отношение на И.С.С. заповед № 180 от 19.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 404/2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.”, бул. „Б.***сумата в размер на 94,04 лв., представляваща направените по ч.гр.д. № 404/2019г. по описа на Районен съд Несебър разноски, от които 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 44,04 лв. – платена държавна такса, дължими от Й.С.С. солидарно с И.С.С., ЕГН **********, която сума е присъдена на ищеца с влязла в сила по отношение на И.С.С. заповед № 180 от 19.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 404/2019г.

ОСЪЖДА Й.С.С., ЕГН **********,***, да заплати на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.”, бул. „Б.***на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 139,96 лв., представляваща направените по настоящото производство разноски, от които 100 лева – юрисконсултско възнаграждение и 39,96 лв. – платена държавна такса.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: