Решение по дело №6101/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2479
Дата: 1 април 2020 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Гергана Христова Христова-Коюмджиева
Дело: 20181100106101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 май 2018 г.

Съдържание на акта

                                       Р Е Ш Е Н И Е

                                                    гр.София, 01.04.2020г.

 В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                    7-ми  състав

на осемнадесети февруари                                                                 година 2020

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                          

                                           СЪДИЯ:  Гергана Христова - Коюмджиева        

 

секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6101  по описа за 2018 год.,    за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Предмет на производството са  преки искове с пр. основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ, предявени при обективно кумулативно съединяване.

  По изложените в исковата молба обстоятелства и увеличение размера на иска допуснато в о.с.з. на 18.02.2020г. И.Р.П., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Р. М. е предявила срещу З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да и заплати сумата от 70 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични увреди при ПТП настъпило на 16.05.2016 г.,  както и сумата 554.21 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени разноски за лечение, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на вземането.

Излагат се съображения, че на 16.05.2016 г. около 18:05 часа, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Огражден“, И.Р.П. пътувала на задната седалка в ляво в управлявания от П.А.П. лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“ с per. № ********, когато водачът П.П. не спазил необходимата дистанция от спиращия пред него на червен светофар лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“ с per. № ********, като блъснал същия автомобил в задната част и реализирал ПТП. При удара пострадала пътничката в л.а. „Мицубиши Каризма“ И.Р.П..

Сочи се, че за настъпилото събитие е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от пристигналите на място полицейски служители, а на виновния за ПТП водач - П.А.П. е съставен АУАН № 495460/16.05.2016 г.

 Поддържа се, че в резултат на инцидента ищцата е приета по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, където е настанена в Клиника по ортопедия на болницата с деформация, оток, палпаторна болезненост на границата на средна - дистална трета на лява мишница. След редица прегледи и изследвания е установено, че в резултат на процесния пътен инцидент  И.П. е получила закрито счупване на тялото (диафизата) на раменната кост, с дислокация - фрактура хумери синистра. На 16.05.2016 г. И. е оперирана - под обща анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, хумерус - РСОМ кум TEN. На 06.06.2017 г. И.П. отново е приета в болница за оперативно лечение, постъпила е в УМБАЛ „Е.“ ООД - гр. Пловдив, където е настанена в Ортопедично отделение на болницата със силни болки в областта на ляво рамо, с наличие на палпаторна и функционална болезненост в областта на лява раменна става, както и наличие на постоперативен цикатрикс, оток (едем) и рубор (зачервяване) в областта на същата, състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на ляв хумерус, с данни за възпаление (инфламацио). На 05.06.2017 г. на И.П. е извършена втора операция за отстраняване от костта на имплантирани уреди /от хумерус/ - под обща анестезия след щателно почистване на оперативното поле по остър и тъп начин е достигнато до металните тела, които с помощта на екстрактор са екстрахирани, проверка на хемостаза, поставен е шев на раната прослойно и стерилна превръзка.

Навежда твърдения, че в резултат на пътния инцидент ищцата П. е получила сериозни увреждания, както физически, така и психически, които са променили изцяло начина й на живот. Била е нетрудоспособна в продължение на месеци след инцидента, изпитвала е силни болки в областта на травмата, не е можела да се обслужва нормално за елементарни нужди като хранене, къпане и ходене до тоалетна, за нея са се грижили близките й, което допълнително я е накарало да се чувства зависима и в тежест на семейството си. Процесът на възстановяване е бил изключително продължителен и болезнен, като се налага и допълнително лечение.

Твърди, че за лечение на травмите, получени при инцидента ищцата е направила разходи в общ размер на 554,21 лева, от които 500,00 лева за титаниев еластичен пирон; 27, 50 лева за лекарства и лекарствени средства и 26,71 лева за лекарства и лекарствени средства.

В исковата молба се твърди, че са настъпили съществени промени в емоционалното състояние на ищцата, станала е силно раздразнителна, с честа смяна на настроенията, изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и страх.

Твърди се, че към датата на процесното ПТП, отговорността на автомобилистите на л.а. „Мицубиши Каризма“, per. № ********, е била застрахована от З. „Б.И.” АД, с полица № 11/№ BG/02/115002995015, валидна до 07.12.2016 г. Във връзка с това ищцата отправила покана до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника З. „Б.И.” АД, с искане да бъде изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но до настоящия момент не е изплатено обезщетение.  Претендира разноски.

 

В  законоустановения срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Б.И.“ АД, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът счита, че сумата 15 000 лева е адекватна за обзщетение за пертърпените неимуществени вреди. Навадено е възражение за съпричиняване на вреденсния резултат от страна на посрадалата, тъй като е била без поставен обезопасителен колан. Оспрова и акцесорната претенция с оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ, вр. чл.380 и чл.497 КЗ.

 В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба от ищеца, в която са оспорени възраженията на ответника като неоснователни.

        В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Г. Ц. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски.

        В съдебно заседание   ответника чрез  адв.А.И.оспорва предявения иск. Представя списък на разноски.

 

           Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК и доводите на страните, намира  за установено от фактическа страна следното:

 

   Видно от приетия Констативен протокол за ПТП пострадали лица peг. № №333/ 16.05.2016г. на МВР Пловдив, сектор „ПП“,  на  16.05. 2016 год., около 18.05ч. станало  ПТП в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Огражден“, между л.а.Муцубиши Каризма с рег.№ *******, управляван от П. А. П. и спрения пред него л.а. Тойота Ярис рег.№*******с водач М.Д.Т., поради неспазване на необходимата дистанция от страна на първия участник спрямо спиращия пред него на светофар втори участник, при което го блъска отзад, като при удара пострадала И.Р.П., ЕГН **********, с фрактура на раменна кост. В КП е отразено, че на виновния за ПТП водач - П.А.П. е съставен АУАН № 495460/16.05.2016 г. В констативния протокол се съдържа схема на разположението на двата леки автомобила./л.10 от делото/    

 С писмо рег.№ 10300-5035 от 28.03.2019г. на МВР Пловдив, по делото е представена АНП, образувана във вр. с ПТП настъпило на 16.05.2016г. предизвикано от П.А.П.. /л.175 - 179 от делото/  С преписката е представен АУАН № 495460/16.05.2016г.  съставен по отношение П.А.П., за това,  че 16.05.2016 год., около 18.05ч. при управление на л.а.Муцубиши Каризма с рег.№ *******, в гр.Пловдив, на бул.“България“, като не спазва необходимото разстояние от спиращия пред него на червен сигнал на светофар л.а. Тойота Ярис рег.№*******, го блъска отзад и допуска ПТП с имуществени и неимуществени вреди, като виновно е нарушил чл.23, ал.1 ЗДвП. Представеният акт за установяване на административно нарушение е подписан от нарушителя с отбелязване „нямам възражения“. За допуснатото при процесното ПТП нарушение чл.23, ал.1 ЗДвП, с  Наказателно постановление №16-1030-001489 от 01.06.2016г.  на ОДМВР Пловдив, е наложено админисративно наказание „глоба“  на П.А.П.. /л.176 от делото/

           

      След настъпилото ПТП на пострадалата И.Р.П. е оказана спешна медицинска помощ в Спешно отделение на МБАЛ  Пловдив, видно от приетия лист за преглед на пациент в СО./л.11 от делото/  От приетата Епикриза по ИЗ №30258 /2016г. издадена от УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, се установява, че И.Р.П. на 50г.  е хоспитализирана в клиниката по травматология след претърпяно ПТП на 16.05.2016г. по повод получени увреждания: „ Закрито счупване на тялото (диафизата) на лявата раменна кост „Описнани са извършените клинични изследвания и консултации от специалисти, както и проведеното по спешност (същия ден на 16.05.2016г.) оперативно лечение с извършена оперативна интервенция: „ закрито наместване на счупената лява раменна кост и стабилзиране на фрагментите с интрамедуларен пирон “. Отразено е, че П. е  изписана на 19.05.2016г./л.12 от делото/

         Приети са пет броя амбулаторни листове, удостоверяващи  прегледи на ищцата И. Р. П., като здравно-осигурено лице, от специалист -ортопед травматолог, с отразени в тях ограничени  болезнени движения  в областта на претърпяната фрактура на раменна кост, както и назначена медикаментозна терапия в периода 30.06.2016г. до 19.08.2016г./л.14- л.17 от делото/  

Видно от приетата Епикриза по История на заболяване № 14942 на Отд.“Ортопедия и травматология“ при МБАЛ „ Е.“ Пловдив, че ищцата И.Р.П. на 50 г., в периода от 04.06.16г. до 06.06.2016г. е провела болнично и оперативно лечение - по повод: „Състояние след метална остеоснитеза по повод фрактура на лявата раменна кост. “  Поради установен оток, деформация и данни за възпалителен процес в лявата раменна става, ищцата е била оперирана - „отстранен интрамодуларнен пирон“ от лявата раменна кост, при обща анестезия. След изписване от болницата пострадалата е била насочена за рехабилитация./л.18 от делото/

Приети са неоспорени пет броя болнични листове издадени на ищцата И. Р. П. от ЛКК  за общо -130 дни временна нетрудоспособност по повод:„ Счупване на лявата раменна кост.“ /л.19-л.23 от делото/

От приетото неоспорено заключение на СМЕ с вещо лице д-р Б. Т. Б. - ортопед – травматолог, се установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 16.05.2016г., ищцата И.Р.П. на 50 год. е получила: „Закрито диафизарно счупване на лявата раменна кост в средната част.“  Пояснено е, че описаното счупване често се среща при пътници в автомобил след претърпяно ПТП, като се дължи на внезапно нанесен удар в областта на мишницата от твърд тъп или тъпо-ръбест предмет - често удар в детайли от автомобилното купе. В процесният случай ищцата И.П. е получила удар в областта на лявата мишница вътре в автомобилното купе по време на претърпяното ПТП на 16.05.2016г., полученото диафизарно счупване на лявата раменна кост е довело на пострадалата И.Р.П. - „трайно затруднение на движенията на левия горен карйник за срок по-дълъг от 30 дни “ - в случая 4 /четири/ месеца.            Вещото лице сочи, че  получената фрактура на ищцата П. е в пряка причинна връзка с претърпяното от нея ПТП на 16.05.2016г. Вещото лице е установило, че спешна помощ и първоначално лечение ищцата е получила в МБАЛ „ Св.Георги“ Пловдив, където е постъпила с болки и деформация в средната част на лявата мишница. Извършени били хематологични, рентгенови изследвания и консултации със специалисти. Установено е било : „ закрито диафизарно счупване на лявата раменна кост. “. Вещото лице сочи, че същия ден ищцата е била оперирана под обща анестезия, като  е извършено „закрито наместване под мониторен контрол на счупената лява раменна кост и стабилзиране на костните фрагменти с интрамедуларен пирон“. Включена била инфузионна, антибиотична, антикоагулентна, седативна и обезболяваща терапия. След гладко протекъл ранен следоперативен период, пострадалата е била изписана от болницата и лечението е продължило амбулаторно с предписан режим, антикоагуланти и обезболяващи. Обосновано е, че поради настъпли късни постоперативни усложения (голям оток, зачервяване, деформация и болка) в лявата раменна става, на 04.06.2016г. пострадалата е била отново приета за болнично и оперативно лечение в МБАЛ „Е.“ Пловдив с приемна диагноза: „Състояние след метална остеосинтеза по повод фрактура на лявата раменна кост. Инфламацио (възпалителен процес) в областта на лявата раменна става. “ След проведени изследвания ищцата е била оперирана по спешност. Настъпилата остеолиза и възпалителен процес в меките тъкани над раменната става, наложило металния пирон да бъде оперативно отстранен преждевременно. Включена е била антибиотична и обезболяваща терапия. Ищцата  била изписана от болницата на 06.06.2016г. и лечението е продължило амбулаторно и с временна мека имобилзиация , а след това с рехабилитация.

       Обоснован е извод, че общо лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 4 месеца. Сочи се, че през този 4 месечен период ищцата е търпяла болки и страдания, като най интензивни те са били непосредствено след злополуката и продължаващи през първите 2 месеца - поради настъпилия възпалителен процес, както и интензивни през първите 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. След този период болките са затихнали и са били спорадични. От заключението на СМЕ се установява, че по настоящия момент състоянието на ищцата е стабилизирано. Счупената лява раменна кост е зараснала окончателно, но с малка остатъчна костна деформация под ъгъл. От извършените операции са останали два остатъчни белега с дължина 10-11 см. Движенията на левия горен крайник вече са възстановени, но движението „абдукция“ (отвеждане встрани) в лявата раменна става са останали трайно в намален обем с около 15 градуса.

              В обясненията си в о.с.з. вещото лице д-р Б. пояснява, че между първата и втората операция на ищцата се появили болки, оток, деформация и невъзможност да се движи ръката, които са в причинна връзка с ПТП  и травмата, но и поради това, че първата операция е неуспешна. Сочи, че ограничената  абдукция – намалена с 15 % е трайно състояние. Относно похарчената сума от 554 лева, пояснява, че НЗОК заплаща само медицинската дейност, която извършва болницата, в това число операцията, но консумативите се заплащат от пациентите.

           Съдът възприема заключението на  съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Б. Б., като компетентно дадено и кореспондиращо  на приетите неоспорени писмени доказателства.

              За установяване на претърпените неимуществени вреди е разпитан един свидетел. В показанията на свидетеля П.А.П.  /59г. съпруг на ищцата/, се съдържат данни, че ПТП, в което пострадала жена му станало на 16 май 2016г., били заедно, той шофирал.  Свидетелят трябвало да остане на място на ПТП, на разположение на пътна полиция, а жена си видял след няколко часа в болницата. Свидетелят П. си спомня, че след удара между двете коли, жена му се разплакала, и извикала, че ръката ú е счупена. Тя била транспортиана в болницата, където по-късно я видял в тежко състояние, с болки. Лекарите казали, че ръката ú е доста зле счупена на две места. След направена операция съпругата му останала в болницата 3-4 дни.  Оперираната ръка била обездвижена до тялото, а на  другата ръка имало абокат. Свидетелят П. сочи, че той помагал за храненето на жена си, за хигиената и тоалета. Това продължи доста дълго, поне 3-4 месеца. Проблемите и болките в ръката  на ищцата останали продължително време. Движенията на ръката ú  останали ограничени. Ищцата изпитвала психически дискомфорт, че се налага да се грижат за нея.   Променила след инцидента, станало по-раздразнителна. Понякога сънувала кошмари свързани инцидента.

Показанията на свидетелят П.П., съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, като съобразява, че е съпруг на ищцата и същевремено деликвент, но им дава вяра относно лечението и възстановяването на И.П., доколкото почиват на преките му впечатления и кореспондират с приетото заключение на СМЕ.       

         От заключението на САТЕ  изготвена от в.л. доц. инж.Н. Х., се  установява, че мястото на процесното ПТП  от 16.05.2016г. е в гр. Пловдив, на кръстовището на бул.“България“ и ул.“Огражден“, срещу района на Пловдивския панаир, като произшествието е настъпило точно на кръстовището. В протокола на МВР има схема на разположението на двата леки автомобила след удара – онагледено на снимка №1 от АТЕ, заимствана от протокола. Пояснено е, че посока на движение на двата леки автомолбила л.а.Муцубиши Каризма с рег.№ *******и л.а. Тойота Ярис рег.№*******преди удара  е изток-запад.  Относно пътната регулация вещото лице пояснява, че на бул.“България“, при кръстовището с ул.“Огражден“ преди мястото на ПТП има три пътни ленти, обозначени, като кръстовището е светофарно регулирано /снимка №2 от АТЕ/. На двата стълба по посоката на движение на двата л.а./ има знаци №Д 17-пешеходна пътека и знак №БЗ - път с предимство. Сочи се, че ищцата И. Р. П. пътувала на задната седалка в ляво в автомобил марка „Мицубиши“ модел „Каризма“ РЕГ. № ********. При спиране на предния автомобил, поради малката дистанция от спиращия пред него на червен светофар л.а. марка „Тойота Ярис“ с per. № ********, лекия автомобил „Мицубиши“ е ударил предния автомобил в задната му част и е реализирал ПТП. При удара е пострадала пътничката в л.а, „Мицубиши Каризма“ И.Р.П.. Обоснован е извод, че получените уврежданията на пострадалата ищца при конкретния случай показват, че при удара тялото й е „полетяло“ под действие на инерционните сили напред, което сочи, че същата не е била с поставен колан.  Направен е извод, че при поставен колан, тялото на пострадалата по време на удара нямаше да достигне до предната седалка.

         С оглед повдигнато от ответното дружество оспорване на заключението на АТЕ, по реда на чл.201 ГПК е допусната повторна АТЕ.

         От приетото неоспорно заключение на Повторна АТЕ с в.л. доц.инж.А.П.А., се усановява,  следния механизъм на ПТП:

           На 16.05.2016 г. около 18:05 часа в гр. Пловдив, по бул. „България в посока от изток на запад към кръговото кръстовище до „Панаира“ в средната пътна лента са се движили един след друг отпред л.а. Тойота Ярис с per. № ********, управляван от водача М.Д.и на около 10 м зад него л.а. Мицубиши Каризма с per. № ********, управляван от водачът П.А.П. със скорост около 50 км/ч. Сигналът за тях е бил зелен. Когато са се приближавали към кръстовището с ул. „Огражден“ и л.а. Тойота е бил на 40 - 45 метра преди стоп-линията, зеленият сигнал е сменен с жълт 3 сек. Водачът на Тойота е преценил, че няма да успее да премине през кръстовището, предприел е спиране, вероятно интензивно и е спрял автомобила си пред стоп-линията. Тъй като л.а. Мицубиши Каризма се е движил на дистанция около 10 метра, /посочена от водача му/, а тя е по-малка от необходимата безопасна дистанция 21 метра, водачът му не е успял да спре и л.а. Мицубиши удря с предната си част задната част на спрения пред стоп-линията л.а. Тойота Ярис. Не е възможно да се изчисли с каква скорост е настъпил удара, но е бил достатъчно силен за да отблъсне напред л.а. Тойота, който според скицата от удара се е спрял зад пешеходната пътека. При удара телата на водача и пътниците в л.а. Мицубиши са политнали напред. титаниев пирон и лекарствени средства, описани в медицинската документация.  В заключението на ПАТЕ е обоснован извод, че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на л.а. Мицубиши Каризма, който се е движил зад л.а. Тойота Арис на опасна дистанция от 10 метра, която е значително по-малка от необходимата безопасна дистанция от 21 метра.

         От заключението на приетата комплексна медико- автотехническа експериза, с вещи лица д-р Б. Б. и доц. инж.Н. Х. се установява, че автомобилът, в който е пътувала ищцата П., а именно л.а. Мицубиши Каризма е оборудван с предпазни колани, вкл. и на мястото, където е пътувала ищцата. Вещите лица са единодушни, че ищцата не е била с поставен обезопасителен колан към момента на ПТП, поради което политнала напред и тялото се е ударило в облегалката на предната лява седалка на водача.  Обосновано е още, че при правилно поставен обезопасителен колан пътуващ може да получи само травматична увреда в областта на ръката или предмишницата.

       Не се спори, че във връзка с лечението на причинените при ПТП травми ищцата е направила разходи в размер  554,21 лева, за закупуване на титаниев пирон и лекарствени средства, което е видно и от приетите фактура №№********** от 16.05.2016г., фактура от 18.07.2016г. и фактура с касов бон  от 2810.2016г./л.24-л.27 от делото/

        По делото е прието за безспорно, че отговорността на автомобилистите на л.а. „Мицубиши Каризма“, per. № ********, е била застрахована от З. „Б.И.” АД, с полица № 11/№ BG/02/115002995015, валидна от 08.12.2015г. до 07.12.2016 г., като полицата и периода на покритие са отразени в КП за ПТП.

 Така установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:

Предявените преки искове с пр. основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени  вреди са допустими и по същество частично основателни.

 Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./  е необходимо кумулативното осъществяване на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

            Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между  ответника  З. „Б.И.“ АД и деликвента П. А. е налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица от ПТП.   

            Съвкупния анализ на събраните неоспорени писмени доказателства, свидетелски показания и  приетото заключение на повторната САТЕ,  сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента П. Ат. П. изразяващо се в нарушение на правилото  на чл.23, ал.1 ЗДвП, съгласно което : „Водачът на ППС е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко“,   вследствие на което реализирал ПТП, деянието е извършено виновно – при форма на вината непредпазливост; налице е причинно - следствена връзка между противоправното деяние и вредите - факти, установени с приетите по делото доказателства. Претърпяните от ищцата неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по казуса.

 

          По размера на обезщетението за неимуществени вреди:

          Преценявайки съобразно обществения критерии за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и разрешението, дадено в точки II от мотивите и 11 от диспозитива на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., следните обстоятелства, обуславящи претърпените от ищцата И.Р. неимуществени вреди: а) характерът на причинените и телесни увреждания от процесното ПТП- закрито диафизарно счупване на лява раменна кост, лечението на което заболяване е продължило около четири месеца в хода на което пострадалата е бил оперирана, с поставен интрамедуларен  пирон, болките, страдания и битови неудобства, които е претърпяла, както и зависимостта от чужда помощ в обслужването; б) постоперативни усложнения – голям оток, болка и деформация в лява раменна става, наложилата се втора операция     за премахване на металната остеосинтеза; в) активната възраст на пострадалита, която при настъпване на пътния инцидент е била на 50 години, като травмата и е причинила 130 дни нетрудоспособност -болничен отпуск и  принудителна социална изолация; г) остатъчните трайни последици– ограничено движение  абдукция – намалено с 15 %;  д) и не на последно място социално-икономическите условия в страна към момента пътното произшествие, когато минималната работна заплата в България, определена съгласно ПМС № 375 от 16.10.2016г., е била 460 лева, решаващият състав приема, че за обезщетяване на причинените на И.П. неимуществени вреди, доколкото те подлежат на точна парична оценка, следва да се определи сумата 40 000 лева.

        Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

 

     По имуществените вреди:

     Получените от  ищеца травматични увреждания са наложили по време на лечението му да извършат разходи в размер на  554, 21 лв.,  за закупуване на ортопедични консумативи – титаниев пирон и лекарствени средства.  Вещото лице д-р Б.  по приетата неоспорена СМЕ посочи, че направените разходи за медикаменти са  във връзка с процесното ПТП и са били необходими с оглед лечението на пострадалия ищец.

   По изложените мотиви, предявения иск за обезщетение на имуществени вреди  е доказан по основание и за предявения размер от  554, 21лв.

 

  По възражението за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД.

  За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

   В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на  чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалият е бил без поставен обезопасителен колан.  В заключението на приетата по делото КСМАТЕ с вещи лица д-р Б. и инж. Х., е обосноваван извод, че получените уврежданията на пострадалата ищца при конкретния случай показват, че при удара тялото й е „полетяло“ под действие на инерционните сили напред, което сочи, че същата не е била с поставен колан. При поставен колан тялото на пострадалата по време на удара нямаше да достигне до предната седалка. Обосновано е още, че при правилно поставен обезопасителен колан пътуващ може да получи само травматична увреда в областта на ръката или предмишницата.

   С оглед на така установеното е налице основанието на чл.51, ал.2 от ЗЗД за намаляване на присъденото по –горе обезщетение с 20 %, тъй като на толкова съответства обективния принос на пострадалия, за настъпване на вредите. Предвид това, съдът намира, че дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, намалено съответно с процента на съпричиняване възлиза на  32 000лв., в който размер прекият иск е основателен, като за разликата до 40 000лв., следва да се отхвърли поради установено съпричиняване, а до пълния претендиран размер от 70 000лв., като неоснователен.

 Предвид приетия принос на пострадалия обещетението за имуществени следва да се редуцира на  443,37 лв., в който размер прекият иск е основателен, като за разликата до 554,21 лв., следва да се отхвърли поради съпричиняване.

       Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното увреждане, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта –  16.05.2016г.

 

По разноските: 

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 38 от ЗА вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът присъжда в полза на ищеца  320 лв. разноски съобразно уважената част от исковете /общо сторените разноски за внесени депозити СМЕ, АТЕ, КЕ са в размер на 700 лв./,

 На пълномощника адв.Р.М. за осъщественото безплатно процесуално представителство съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА,  възнаграждение в размер на 1451,50 лв. с ДДС.

С оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на ответника  сумата 1302,86 лв., съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, като сторените от ответника разноски са: депозит за СМАТЕ в размер на 400лв. и 2000лв.  платено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от ответника е неоснователно, доколкото същото е съобразено с минимума предвиден в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г.

 

  На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал.2 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса  в размер на 1297,74 лв.

 

 

Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I-7 състав

 

                                                    Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със седалище и адрес ***, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, да заплати на И.Р.П., ЕГН **********,  с адрес ***, сумата  32 000 /тридесет и две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 16.05.2016 г.  от водача на л.а. „Мицубиши Каризма“ с per. № ********, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016г. до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата  над 32 000лв. до  40000 лв., поради установено съпричиняване, а до пълния претендиран размер от 70 000лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА  З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./,  да заплати на И.Р.П. с  ЕГН **********, сумата  443,37 лв. представляваща обезщетение за  имуществени вреди за  разноски за ортопедичен консуматив и лечение, ведно със законната лихва, считано от 16.05.2016г. – датата на разхода, до изплащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до 554.21лв., поради установено съпричиняване.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на И.Р.П. с  ЕГН ********** сумата 320.00лв. разноски по делото пред СГС, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати на адв.Р.М., на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1451,50 лв. с ДДС за осъщественото безплатно процесуално представителство.

 ОСЪЖДА И.Р.П. с  ЕГН **********, да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, сумата 1302,86 лв.  разноски, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, да заплати  по сметка на СГС, сумата 1297,74 лв. държавна такса пропорционално на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

       Присъдената на ищцата сума може да бъде заплатена по банкова сметка ***.67 от делото.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                       Съдия: