ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2951
Хасково, 16.07.2024 г.
Административният съд - Хасково - VII състав, в закрито заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА |
като разгледа докладваното от съдията Антоанета Митрушева административно дело № 348/2024 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 157, ал. 2 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по искане на „СТРОИТЕЛНА КОМПАНИЯ 13“ ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], п.к. ****, [улица], представлявано от управителя Н. Г. К., за спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16002623002728-092-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, частично потвърден и изменен с Решение № 110/18.03.2024 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната му част.
В искането се твърди, че съгласно Нотариален акт № 182, том 04, рег.№ 10241, дело № 579 от 2020 г. на Й. Н. - помощник-нотариус по заместване при К. Г. - нотариус № 353 от регистъра на Нотариалната камара на Република България с район на действие Районен съд – Хасково, „Строителна компания 13” ЕООД придобила собствеността върху поземлен имот с идентификатор № 77195.208.22 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на АК - София, находящ се в [населено място], местност У. с площ от 11 499 кв.м. Съгласно представената инвентарна книга на дълготрайните активи на дружеството, по сметка 201 Земи към 17.06.2024 г. поземленият имот бил заведен с балансова стойност в размер на 265 215,77 лв. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. № С230026-023-0002963/31.10.2023 г. върху поземления имот била наложена възбрана. С оглед на така наложената възбрана се моли да бъде спряно изпълнението на ревизионния акт. В случай, че предварителната обезпечителна мярка не е била продължена по реда на чл. 121, ал. 6 от ДОПК, горепосоченият недвижим имот се предлага като обезпечение. Заявява се, че ако въпреки наличието на възбрана, с която НАП са гарантирали евентуалното събиране на вземането, изпълнението не бъде спряно, банковите сметки на дружеството щели да бъдат блокирани, което значително щяло да затрудни работата на предприятието и да бъде невъзможно тези затруднения да бъдат преодолени.
Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП), не изразява становище по искането за спиране на ревизионния акт.
Административен съд - Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди направеното искане за спиране, прие за установено от фактическа страна следното:
С Ревизионен акт № Р-16002623002728-091-001/13.12.2023 г. спрямо „Строителна компания 13” ЕООД са установени допълнителни данъчни задължения в общ размер от 34 381.87 лева, както следва: 15 481.06 лева – ДДС и 6 992.09 лева - лихви; 8 470.78 лева – корпоративен данък и 3 437.94 лева - лихви. С Решение № 110/18.03.2024 г. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив е потвърдил обжалвания пред него ревизионен акт в частта на следните допълнително установени задължения: Непризнат данъчен кредит – 14 921.02 лева с лихва 6 779.42 лева, Корпоративен данък за 2018 г. – 1 949.45 лева и лихва 972.32 лева, Корпоративен данък за 2020 г. – 1 601.39 лева и лихва 433.04 лева, изменил е РА в частта на допълнително установения корпоративен данък за 2019 г. от 4 029.70 лева на 3 909.68 лева, ведно с прилежащите лихви от 1 498.29 лева на 1 453.67 лева, и го е отменил в частта на допълнително установените задължения: Непризнат данъчен кредит за м. 10.2019 г. – 240.04 лева с лихва 104.52 лева, Непризнат данъчен кредит за м. 02.2021 г. – 320.00 лева с лихва 108.15 лева, Корпоративен данък за 2017 г. – 890.24 лева и с лихва 534.29 лева.
С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 от ДОПК изх.№ С230026-023-0002963/31.10.2023 г. на главен публичен изпълнител в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково за обезпечаване на очакваното публично вземане е наложена възбрана на недвижим имот - поземлен имот, КИД 77195.2088.22, с площ от 11 499 кв.м, находящ се в [населено място] в местността „У.“, придобит с Нотариален акт № 182, том IV, peг. № 10241/25.11.2020 г., с данъчна оценка (за недвижими имоти) 200 000.00 лв., собственост на дружеството. Действието на наложените предварителни обезпечителни мерки е продължено с Постановление за продължаване действието на наложени обезпечителни мерки изх.№ С230026-139-0002576/20.12.2023 г.
Видно от представеното по делото Становище от Главен публичен изпълнител до Началник на сектор ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково изх.№ С240026-180-0002043/08.07.2024 г., е, че върху имота има наложена предходна тежест по образувано ИД 20239290400787 по описа на ЧСИ Н. К.. Изпратено е Искане на основание чл. 212 от ДОПК относно актуалния размер на вземанията. Получен е отговор вх. № С 240026-000-0365376/08.07.2024 г., от който е видно, че вземането е погасено, но възбраната не е отменена към момента. В становището се посочва още, че данъчната оценка на имота е в размер на 200 000 лева. Задължението по ревизионния акт - главница и лихва към 05.07.2024 г. възлиза на 30 297 лева, като обезпечението покрива напълно задължението по ревизионния акт.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Административен съд - Хасково намира предявеното искане за спиране изпълнението на ревизионния акт за процесуално допустимо, предвид обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК не е посочен срок, в който искането следва да бъде подадено, същото изхожда от надлежен представител на легитимирана страна и при наличие на правен интерес.
Разгледано по същество, искането се явява основателно. Съображенията за това са следните:
В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ДОПК е посочено, че обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Алинея втора от същия текст разпорежда, че изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя, като искането може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. В алинея трета са визирани доказателствата, които следва да бъдат приложени към искането - за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5, касаещи произнасянето по искане за спиране при депозирано искане за спиране изпълнението на ревизионния акт в хода на задължителното административно обжалване на ревизионния акт.
В случая общият размер на публичните вземания към 05.07.2024 г. е 30 297 лева и включва задълженията по обжалваната част от РА. Установено бе и, че с постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 31.10.2023 г., вписано в имотния регистър на 31.10.2023 г., е наложена възбрана върху недвижим имот, собственост на дружеството, за обезпечаване на публичните вземания, предмет на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт. С постановление за продължаване действието на наложените предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК изх. № С230026-139-0002576/20.12.2023 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив е продължено действието на наложената с постановление от 31.10.2023 г. възбрана. Данъчната оценка на възбранения имот възлиза на 200 000 лева. Съгласно чл. 153, ал. 3, във връзка с чл. 157, ал. 3 от ДОПК, обезпечението следва да покрива главницата и лихвите към датата на подаване на искането на спиране. В случая общият размер на задълженията по ревизионния акт, предмет на оспорване пред съда и лихвите се покрива изцяло от наложеното обезпечение в размер на 200 000 лева, доколкото релевантна за обезпеченията е именно данъчната оценка на недвижимия имот, определена по правилата на приложение № 2 към ЗМДТ (вж. чл. 195, ал. 6, т. 1, пр. 1 от ДОПК). В този смисъл следва да се приеме, че наложеното обезпечение съответства на изискването на чл. 153, ал. 3, във вр. с чл. 157, ал. 3 от ДОПК и молбата за спиране изпълнението на ревизионния акт следва да бъде уважена.
Воден от горното и на основание чл. 157, ал. 4 ДОПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на Ревизионен акт № Р-16002623002728-092-001/13.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, в оспорената му част до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок от уведомяването на страните.
| Съдия: | |