Р Е Ш Е Н И Е
№ 291
гр. Враца, 12.08.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 13.07.2021
г. /тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от
съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 261 по описа на АдмС – Враца за 2021 г., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закона за
оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).
Образувано
е по жалба от П.Д.Й. ***, против Решение рег. № 309р-5579/20.04.2021 г. на
Началника на РУ – Оряхово за отказ да бъде подновено разрешение за съхранение
на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Жалбоподателят посочва, че е ** , притежава
оръжие от ** години и през този период не е допускал нарушение на ЗОБВВПИ.
Смята, че изложените обстоятелства в представените пред административния орган две
мотивационни писма са достатъчни за подновяване на разрешението. Излага
твърдения за отправени заплахи против личността и имуществото му, обосноваващи
необходимост от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Посочва, че
за изложените случаи не е сигнализирал компетентните органи. Твърди, че се
занимава с политика и оръжието му е необходимо при участие в политически
мероприятия. Намира оспореното решение на Началника на РУ – Оряхово за
незаконосъобразно и иска от съда да го отмени.
В
съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата. Посочва, че за повече
от двадесет години не е извършил нито едно административно нарушение. Твърди,
че не е вярно, че през последните пет години не е получавал заплахи. През този
период винаги се е страхувал от лицето И.Ц.Л., за което по-късно е разбрал, че
е починало през 2020 г. Този човек го е нападнал като полицай. Било е
образувано бързо производство, прекратено впоследствие поради изтекла давност.
Жалбоподателят твърди, че се страхува също и от П.Л.Ф. - *, живущ ***, който
води дела срещу него. Посочва, че е имало и стрелба по търговския му обект.
Ответникът
- Началник РУ – Оряхово при ОДМВР –
Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава мотивирано заключение за основателност на
жалбата, с искане да бъде уважена от съда.
Съдът,
след преценка представените по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало във връзка с подадено
заявление от П.Д.Й. *** към ОДМВР – Враца вх. № 309000-1491 от 10.03.2021 г., с
което е поискано продължаване срока на
разрешителното за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно
оръжие, като е посочен пистолет * с фабричен № ********. Към
заявлението са приложени: Декларация по
чл. 76, ал. 4, т. 2 от ЗОБВВПИ; Удостоверение рег. № 987-ТО-О-325/04.03.2021 г.
на РП – Оряхово, удостоверяващо, че срещу лицето няма обвинения по неприключени
наказателни производства; Медицинско удостоверение № ****/03.02.2021 г. за
притежание на оръжие; Удостоверение от 02.03.2021 г. за техническото състояние
на притежаваното от лицето оръжие, според което е годно за употреба; Протокол №
****/27.02.2021 г. за проведени учебно – тренировъчни стрелби в стрелбищен
комплекс ** гр. ***; Свидетелство за съдимост от 11.03.2021 г., от което е
видно, че лицето не е осъждано; копия на Удостоверение на * от МВР № ******* и Разрешение
№ 20160192097/05.04.2016 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях, валидно до 04.04.2021 г.
В
депозирано мотивационно писмо до Началника на РУ – Оряхово вх. №
309000-1492/10.03.2021 г. Й. посочва, че притежава оръжието от времето, когато
е бил служител на ** , спазва законовите разпоредби и не е извършвал никакви нарушения. Сочи, че
необходимостта от продължаване на срока на разрешителното му е обусловена от
следното: Агресията в младите и на пътя се е увеличила, а с пандемията и
ползването на защитни маски не се разпознават лицата. Напуснал е полицията
млад, защото, изпълнявайки служебните си задължения, е бил нападнат от лицето
И.Ц.Л.. Срещу него е било образувано досъдебно производство, но не му е било
наложено наказание. При употреба на алкохол този човек ставал опасен. Заплашвал
го е многократно, поради което се страхува за живота и здравето си.
Жалбоподателят посочва, че е свидетел по много кражби, по които има осъдени
лица. Като служител в ** има преписки, по които са осъдени бракониери и е
конфискувано имущество. Като * в ** също
е свидетел по преписки за кражби. Свидетел е и по наказателно дело от общ
характер срещу лицето П.Л.Ф., който е обвързан с криминално проявени лица и е
опасен. Заплашвал го е години наред и води срещу него дела от гражданско –
правен характер.
Във връзка с подаденото заявление е образувана
преписка, въз основа на която е извършена проверка. Изготвена е справка с рег.
№ 309р-3530/11.03.2021 г., в която е отразено, че искането е комплектовано с
изискващите се документи по чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ, както и че за лицето има
заведено ЗМ № 213/2009 г. на РУ – ***. Предложено е преписката да бъде
възложена на ПИ и ОР по местоживеене на лицето за извършване на проучване и
изготвяне на справка с мнение да бъде издадено разрешение или направен отказ.
За извършеното проучване са изготвени справки с рег. №
309р-3839/17.03.2021 г. и рег. № 309р-3840/17.03.2021 г. от полицейски
служители в РУ – Оряхово, в които е посочено, че заявителят живее на посочения
от него адрес, няма регистрирани нарушения на обществения ред и ЗОБВВПИ, ползва
се с добро име в обществото, не е склонен към употреба на алкохол, наркотични
вещества, както и към неправомерно използване на огнестрелно оръжие. През
последните пет години спрямо Й. няма заплахи за физическа саморазправа и данни
за престъпни посегателства спрямо личността и собствеността му. Направено е
предложение до Началника на РУ – Оряхово на лицето да бъде издадено разрешение
за носене и употреба на огнестрелно оръжие.
Със съобщение рег. № 309000-1682/19.03.2021 г. на
Началника на РУ – Оряхово, жалбоподателят е уведомен, че в подаденото от него
заявление не са посочени конкретни мотиви за необходимостта от издаване на разрешение
за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана
и на същия е даден седемдневен срок писмено да изложи мотиви и доказателства
относно тази необходимост.
Във връзка с изпратеното съобщение от жалбоподателя е
депозирано мотивационно писмо до Началника на РУ - Оряхово рег. № 309000-2251/19.04.2021
г., в което посочва, че в периода 2018 – 2019 г. е работил като ** , през което
време във фирмата е имало много кражби на гориво. Бил е заплашван многократно,
включително, че ще бъде ликвидиран. Посещаван е от джипове в дома му и принуден
да прекрати трудовото си правоотношение.
Въз основа на направеното искане и събраните
доказателства по образуваната преписка, на основание чл. 87, ал. 3 във вр. с чл. 83, ал. 5 и чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ от Началника
на РУ – Оряхово е издадено оспореното в настоящото производство Решение рег. №
309р-5579/20.04.2021 г., с което е отказано да бъде подновено разрешението за
съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана на П.Д.Й. и е
постановено късоцевно огнестрелно оръжие с нарезна цев – пистолет * , кал. 9х18
мм с фабричен № ******** и наличните боеприпаси да бъдат предадени в служба КОС
при РУ – Оряхово, а при отказ да се изземат с протокол по реда на чл. 213, ал.
1 от ЗОБВВПИ. За да постанови отказа, административният орган е приел, че при
липсата на данни за потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и
имуществото на лицето, изложените от заявителя мотиви сами по себе си не са
достатъчни, за да се направи обоснован извод за наличие на основателна причина
за подновяване на срока на разрешението за дейности с огнестрелни оръжия и
боеприпаси, което е въведено като задължителен елемент на искането за издаване
на разрешение на физическо лице - чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Приложен към преписката е и протокол рег. №
309р-4821/02.04.2021 г., от който е видно, че описаното по-горе оръжие на
жалбоподателя и боеприпасите за него са предадени на съхранение в РУ – Оряхово.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал.1 АПК от
надлежна страна - адресат на акта и срещу индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на
всички основания по чл. 146 от АПК, а именно дали актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материалноправните разпоредби при издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Оспореният
административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган - Началникът на РУ – Оряхово към ОДМВР – Враца
по постоянен адрес на заявителя ( чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ)
и в кръга на предоставените му от закона правомощия – чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Отказът за
подновяване на разрешението за късо огнестрелно оръжие е в писмена форма, като
е мотивиран съгласно изискването на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, след преценка на
всички факти и обстоятелства от значение за случая и съдържа необходимите
реквизити съгласно чл. 59 от АПК, което го прави валиден административен
акт. Въз основа на установеното от фактическа страна органът е приел, че
заявителят не е обосновал по несъмнен начин необходимост от притежаването на
огнестрелно оръжие за самоотбрана, като същевременно се е позовал на
разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, въвеждаща липсата на
основателна причина като самостоятелно основание за постановяване на отказ да
се издаде разрешение. В производството по издаване на постановения административен
акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Преценен за съответствие с приложимия материален
закон, настоящият съдебен състав намира, че оспореният отказ е съобразен и
постановен при правилно приложение на действащите материалноправни разпоредби.
Придобиването,
съхранението, носенето и употребата на взривни вещества, на оръжия, на
боеприпаси и на пиротехнически изделия са уредени в Глава четвърта на ЗОБВВПИ.
Разпоредбата
на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ определя, че разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина -
самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране
и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Цитираната разпоредба съдържа отрицателни предпоставки
за издаване на разрешение за оръжие, които важат при всички хипотези на искания
за разрешаване на дейност по глава четвърта от закона, вкл. и при подадено
заявление по реда на чл. 78, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Обосноваването
на основателна причина от носене и
съхраняване на оръжие е въведено като задължителен елемент на искането за
издаване на разрешение на физическо лице по чл. 76, ал. 3, т. 3 от ЗОБВВПИ. С
оглед посочените разпоредби законово изискване за издаване на разрешение за
придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие е лицето, подало искането,
да е доказало необходимостта от издаване на разрешението. Отсъствието само на
това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение,
без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. По отношение на **
, какъвто е жалбоподателят, не е въведено изключение от нормата
на чл. 58, ал. 1, т. 10
от ЗОБВВПИ, съответно не се предвижда по – благоприятен режим
(Решение № 17616 от 20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 3250/2019 година
на Върховния административен съд, VІІ отделение). Административният
орган има задължение да събере доказателства за обстоятелствата по чл. 76 от ЗОБВВПИ и във вр. с чл. 58, ал. 1 от същия закон, което е сторено в случая, но
за него не съществува задължение да провежда процедура по установяване на
релевантните за издаването на административния акт факти, да издирва доказателства за обосноваване на причината за исканото
разрешение, включително да събира данни за наличието на необходимост от
самоотбрана за заявителя. Органът служебно изследва пригодността на заявителя
да бъде субект на разрешение за осъществяване на регламентираните в ЗОБВВПИ
дейности, но не и твърдяната необходимост като правопораждащ юридически факт за
това.
Законът възлага в тежест на лицето, подало искането за издаване на разрешение,
да докаже необходимостта си от придобиване на огнестрелното оръжие, а в случая
необходимостта от носене на оръжие не е установена от заявителя, въпреки че му
е била дадена възможност да обоснове целите си. Изложени са твърдения за
отправяни заплахи от лицето И Ц.Л., за което при проверката е установено, че е
починало през 2020 г. Останалите посочени причини са неконкретизирани и твърде
общи. Част от тях касаят наличието на потенциална опасност за живота и здравето
на заявителя, който твърди, че е засегнал интереси на физически и юридически
лица по време на работата му в **, ** и
**. “При липса на конкретна или
предвидима заплаха за личността и имуществото, опазването им от престъпни
посегателства може да бъде осъществено и по друг начин”- Решение № 9533 от
13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2009 г., VII о. “Предотвратяването на евентуални посегателства върху личността и
имуществото не може да мотивира издаването на разрешение, тъй като заплаха от
действия с такъв характер съществува хипотетично по отношение на всеки един
гражданин. Разширителното тълкуване на „необходимостта”, включвайки
предотвратяването на бъдещи вероятни събития би довело на практика до наличието
на „необходимост” по отношение на всеки гражданин и би обезмислило
„необходимостта” като критерий, въведен от закона за установяване на
основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно
оръжие, като на практика би превърнало режима за разрешаване на съхранението и
носенето на огнестрелно оръжие от разрешителен в регистрационен” - Решение
№ 15669 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1959/2011 г., VII о. В случая не са представени доказателства за
конкретни посегателства против личността или имуществото на заявителя или
неговото семейство, за да се направи извод за необходимост от притежаване на
огнестрелно оръжие.
Без
правно значение за законосъобразността на оспорения акт е фактът, че на
жалбоподателя вече е било издавано разрешение за съхранение, носене и употреба
на огнестрелно оръжие и същият не е извършил нарушения по ЗОБВВПИ. При всяко
сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното
административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните
и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Наличието на
предходно издадено разрешително не освобождава заявителя от задължението да
представи и да докаже при всеки случай, с всяко следващо заявление, наличието
на обстоятелствата за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба
на оръжие. Законът не въвежда различни условия, на които следва да отговаря
лицето в случаите, в които вече му е било издавано такова разрешение за
предходен период. Процедурата и изискванията за първоначалното издаване на разрешение
за дейностите, предвидени в закона, се прилагат за всяко следващо отправено
искане, включително за подновяването по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Противното би означавало, че разрешението не следва да е с определен срок. Не
съществува законово задължение за органа при вече издавано разрешение
задължително да продължава срока му на действие. В действителност
жалбоподателят отговаря на останалите предпоставки на закона, представил е
необходимите документи, но в конкретния случай с оглед данните по делото не се
установява и доказва наличието на основателна причина, каквато изисква законът
и чиято тежест е вменена именно на заявителя. В изпълнение
на нормативно уредените си задължения административният орган е извършил
преценка дали към конкретния момент са изпълнени всички законови предпоставки
за издаване на исканото разрешение, като е постановил обоснован и
законосъобразен акт.
Мотивираният отказ е съобразен и с целта на закона, а
именно да не се допуска безразборно разпространение, закупуване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелни оръжия, които са предмети с изключително
висока степен на обществена опасност, можещи да засегнат живота и здравето на
множество граждани.
По
изтъкнатите съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона
форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона, поради което следва да бъде
потвърден, а жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим
от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.Й. ***,
против Решение рег. № 309р-5579/20.04.2021 г. на Началника на РУ – Оряхово за
отказ да бъде подновено разрешение за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие
за самоотбрана.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от уведомяване на страните, на които на
основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: