РЕШЕНИЕ

Номер 1504                                              15.10.2010 г.                                                   гр.Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            ІV-ти граждански състав

На:      четвърти октомври                                                               Година: две хиляди и десета

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар         А.Т.

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева

гражданско  дело  номер  428  по  описа  за  2010 година

 

Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Производството по делото е образувано по исковата молба на М.Л.М. ***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Гурко” № 12, ет.1 – чрез адв.Г.Б., против Х.Я.М. ***, с правно основание чл.49, ал.1 СК, с която се иска от съда да прекрати сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника, респ. без съдът да се произнася по въпроса за вината. С иска за развод е предявен и небрачен иск за възстановяване на предбрачното фамилно име на ищцата – Георгиева. Като основание за разстройството на брака се сочат следните обстоятелства – несходство в характерите, негативно отношение към ищцата от страна на ответника. Твърди се също, че страните са във фактическа раздяла от месец януари 2006 г. и не поддържат никакви отношения по между си. В подкрепа на твърденията и исканията в молбата ангажира писмени и гласни доказателства.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа иска за развод и моли съда да прекрати гражданския брак като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината, както и да възстанови предбрачното й фамилно име – Георгиева.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Х.Я.М., чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, който няма необходимото съдържание по чл.131, ал.2 ГПК. В отговора се заявява, че се оспорва иска като недопустим, тъй като исковата молба не е подписана от ищцата и не са посочени причините за подписването й от адв.Б., поради което се моли делото да бъде прекратено, респ. искът да се отхвърли като неоснователен. В съдебно заседание, особеният представител на ответника счита иска за допустим и заявява, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните, като предоставя на съда да вземе решение по допускането на развода. Не ангажира доказателства.

 

По отношение допустимостта на предявения иск за развод и с оглед направеното в този смисъл възражението на особения представител на ответника, следва да се отбележи, че исковата молба е подадена от надлежно упълномощен за това от ищцата процесуален представител. Освен това, ищцата се яви лично в първото по делото съдебно заседание и заяви пред съда, че поддържа подадената от нейно име искова молба за развод. В този смисъл възраженията на особения представител на ответника са неоснователни, поради което предявеният иск за развод е допустим и същият следва да бъде разгледан по същество от съда.

След преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено следното:

Страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 12.09.1980 г. в гр.Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № 0012/12.09.1980 г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. Настоящият брак е първи и за двамата съпрузи, което обстоятелство се установява от приложената статистическа карта. Страните имат родени две деца – Виолета Христова Георгиева, родена на *** г. и Якуб Хакъ Якуб, роден на *** г., които са пълнолетни.

По делото не се спори, че съпрузите са разделени от м.януари 2006 г., като от тогава не поддържат никакви контакти помежду си. Не се спори и относно обстоятелството, че жилището, находящо се в с.Руен, ул.”Елин Пелин” № 9, което е собственост на родителите на ответника, представлява семейното жилище, в което съпрузите са живели до фактическата им раздяла.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел Пешо Савчев Тонашки, без родство със страните, която заявява, че страните са във фактическа раздяла от три-четири години, двамата се разделили, защото ответникът пиел, взимал парите на жена си и ги харчел. Свидетелят заявява, че откакто са разделени, страните не поддържали никакви контакти помежду си, ищцата работела на о.Крит, а за ответника не знаел къде се намира.

 

При така установената фактическа обстановка съдът намира предявеният иск за развод за доказан по основание. Отношенията между съпрузите не са изградени на основата на взаимно уважение, привързаност, разбирателство и обща грижа за семейството, същите са се отдалечили и отчуждили един от друг. Потвърждение за това състояние е и безспорно установена дълга фактическа раздяла между съпрузите от м.януари 2006 г., повече от четири години, която още повече е засилила тяхното отчуждаване като семейство и дезинтересираност един към друг. С оглед на което, съдът намира, че брачната връзка между страните е изпразнена от предписаното й от закона и добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите и функциите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за основателност на иска за развод и същия следва да бъде допуснат от съда.

 

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това, като по този начин отпадна предвиденото в чл.99, ал.2 СК (отм.) служебно произнасяне по въпроса за вината. В случая, ищцата заявяви в съдебно заседание искане да се прекрати гражданския й брак с ответника, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в него, без съдът да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брачните отношения. От страна на ответника също не е направено искане съдът да се произнесе по въпроса за вината, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и да взема отношение.

 

Относно упражняването на родителските права:

Предвид обстоятелството, че към момента на подаване на молбата за развод страните нямат родени от брака им ненавършили пълнолетие деца, съдът не следва да се произнася по въпроса относно упражняването на родителските права.

 

Ползването на семейното жилище:

Не се спори по делото, че семейното жилище на страните, находящо се в с.Руен, обл.Бургас, ул.”Елин Пелин” № 9, в което съпрузите са живели до фактическата им раздяла, е собственост на родителите на ответника. Установено е по делото, че след фактическата раздяла ищцата е напуснала семейното жилище в с.Руен. Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище не е направена от нито един от съпрузите, поради което и като взе предвид, че от брака няма ненавършили пълнолетие деца, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

 

Относно фамилното име на съпругата:

Предвид развода, съдът намира за основателно искането на ищцата за възстановяване на предбрачното й фамилно име, поради което, искът следва да бъде уважен, като се постанови след прекратяването на брака ищцата да носи предбрачното си фамилното име Георгиева.

 

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, БРС определя държавна такса за развода в размер на 50 лв., която на основание чл.329, ал.1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно, а именно по 25 лв. за всеки един от съпрузите.

Мотивиран от горното и на основание чл.49, ал.1 СК, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен гражданския брак, сключен на 12.09.1980 г. в с.Руен, обл.Бургас, с акт за граждански брак № 0012/12.09.1980 г., между М.Л.М. с ЕГН ********** и Х.Я.М. с ЕГН **********,***, без съдът да се произнася по въпроса за вината.

 

ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата М.Л.М. да възстанови предбрачното си фамилно име ГЕОРГИЕВА.

 

ОСЪЖДА М.Л.М. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от  25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода.

ОСЪЖДА Х.Я.М. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата по сметка на БРС сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса за допускане на развода.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: