МОТИВИ :
Срещу подсъдимия Г.Д.Г., роден на *** ***, български гражданин, с висше
образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН ********** е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1 , б.
"в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Същият е предаден на съд за това, че на 19.11.2015 година, около
16,15 часа, в гр. Габрово, на ул. Х., в участъка пред дом № **, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка С.", модел Ф.с
регистрационен № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората...";
-
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са... водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея";
чл. 94, ал. З от ЗДвП: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя.", като се движел в посока от центъра на града
към площад „Б." и при маневра за отклоняване (изместване) на автомобила
наляво, навлязъл изцяло в
насрещната за него пътна лента, където ударил насрещно движещия се велосипедист
Л.Г.Ч. ***, управляващ велосипед с допълнително монтиран двигател с вътрешно
горене Р.Р.и по непредпазливост причинил смъртта му.
Подсъдимият Г.Д.Г. заявява, че е получил препис от
обвинителния акт на Габровска окръжна прокуратура. Разбира повдигнатото
обвинение. Признава вината си и изразява съжаление за стореното. Това становище
беше изразено във фазата на съдебните прения, като Г. счита единствено, че
веднага след ПТП е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия, поради което следва да понесе отговорност по чл. 343а от НК.
В наказателното производство няма предявен за съвместно
разглеждане граждански иск.
Съобразно направеното искане, наследниците на починалия Л.Г.Ч.
– дъщеря И.Л.И. и син И.Л. ***, бяха конституирани като частни обвинители в
наказателното производство. Представлявани са от повереник – адв. И. ***.
В съдебно заседание, частните обвинители И.Л.И. и И.Л.Ч. не
се явяват, независимо от предоставената възможност. Техният повереник адв. И. счита,
че обвинението е доказано по несъмнен начин. Моли, на подсъдимия да бъде
наложено справедливо наказание към минималния размер, с приложение на чл. 66 от НК. Оспорва твърдението, че са налице предпоставките за преквалифициране на
деянието по чл. 343а от НК.
В съдебно заседание, прокурорът от Окръжна прокуратура
Габрово изразява становище, че извършването на престъпление е доказано по
несъмнен и безспорен начин, но приема, че подс. Г. веднага след ПТП е направил
всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което деянието
следва да се преквалифицира от съда по чл. 343а от НК. Претендира, съдът да
наложи наказание лишаване от свобода над минималния размер, като изпълнението
на същото бъде отложено по реда на чл. 66 от НК, както и да наложи съответно
наказание на основ. чл. 343г от НК.
Производството протече по реда на Глава 27 от НПК, в
хипотезата на чл. 371, т. 1 от НПК, като съдът одобри съгласието на страните да
не се провежда разпит на свидетелите И.Л.Ч., А.А., И.Л.И., В.П.А. и Д.П., както
и да не се изслушват вещите лица Я. К., В.К. и П.Л., а при
постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
протоколите за разпит на тези свидетели от ДП, както и експертизите, приложени
в ДП и изготвени по реда, предвиден в НПК.
Чрез комплексна
преценка на събраните по делото доказателства – писмени и гласни, ценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият Г.Д.Г. притежава свидетелство за управление
на моторно превозно средство № ********* за придобити категории „В",
„М" и „АМ". На 19.11.2015 година, около 16.15 часа подс. Г.Г.
управлявал лек автомобил, марка С.", модел ** по ул. Х. в гр. Габрово,
като автомобилът се е движел в посока към площад „Б.". При приближаването
на дом № 19, подс. Г. намалил скоростта на лекия автомобил до 35,8 км/ч. и
предприел маневра за отклоняване (изместване) на автомобила на ляво, към левия
край на платното за движение за неговата посока на движение, като осъществил
маневра смяна на лентата за движение, с навлизане изцяло в насрещната за него
пътна лента и достигнал в близост до бордюра на насрещния тротоар. В този
момент, в лентата за движение в посока към центъра на града се движел
велосипедиста Л.Г.Ч. с велосипед Р., с допълнително
монтиран на него двигател с вътрешно горене. Велосипедистът се движил със скорост около 14 км/ч., на около
1,5 метра наляво от десния край на платното за движение в полагащата му се
пътна лента. При осъществяване на отклоняването наляво, лекият автомобил
изминал от момента на навлизане на предна лява ъглова част в лентата за
движение на велосипеда, до мястото на последвалия удар, разстояние в рамките на
Sнaвy =24-20 метра. В момента на навлизане на предната лява част на автомобила в
лентата на велосипедиста, последният е бил на разстояние Sвнаву =9,37-7,82 метра от мястото на удара. Подс.
Г. не е възприел своевременно велосипедиста Ч. /въпреки, че липсвали
ограничения на видимостта му/ и реагирал
за екстрено спиране в по-късен момент, когато лекият автомобил е бил на
разстояние Lapy=9,94 метра от
мястото на последвалия удар, а велосипеда на Ьарву=3,89 метра от
мястото на удара. При продължаващото движение на двете превозни средства
се осъществил челен, прав и нецентрален
насрещен удар между предната дясна част на автомобила и предната гума на
велосипеда. Ударът се осъществил в
лентата за движение на велосипеда, на разстояние 6,2 метра надлъжно на платното
за движение и на 1,7-1,8 метра наляво от десния край на платното за движение,
напречно на платното за движение. При началния контакт лявата страна на
автомобила е била на около 0,3 метра от бордюра на тротоара, а велосипедистът
при удара се е движел на разстояние 1,7-1,8 метра наляво от десния край на
платното за движение (наляво, за посоката му на движение). В процеса на
деформиране на каплата на предната гума на велосипеда се е получило скъсване на
основната тръба на предната вилка и последващ контакт на предната част на
рамата на велосипеда и откачената вече предна гума, с прения капак на
автомобила. Към този момент, тялото на велосипедиста Ч. е попаднало на капака и
е последвал удар на главата в предното стъкло на автомобила в зоната на
установеното счупване. Тялото на велосипедиста и велосипеда при тези удари
придобили скорост, равна на скоростта на автомобила и се отхвърлили по посока
на движението му. Лекият автомобил в процес на спиране и велосипеда, след
погасяване на скоростта му, при падането на асфалтовата настилка се установили във
фиксираното от контролните органи положение. Веднага след ПТП водачът Г. слязъл
от автомобила и подложил дрехата си под главата на Л.Ч.. На място дошъл и
свидетеля Б.Б.. Последният установил, че Ч. си е глътнал езика и започнал
действия по изваждането му, за да не с задуши. През това време подс. Г. помагал
на Б., като придържал главата на пострадалия. Свид. Б. успял да извади езика на
Ч., след което подс. Г. донесъл шише с вода и започнал да полива велосипедиста
с цел да облекчи състоянието му. От собственото си мобилно устройство Г. се
обадил на телефон 112, за да съобщи за инцидента и нуждата от изпращане на екип
на ЦСМП. На мястото на ПТП пристигнали екипи на Спешна помощ и полицията, като Ч.
бил откаран и настанен в МБАЛ-Габрово, където в различни периоди от време е
лекуван и изписван от болничното заведение. На следващия ден след ПТП Л.Ч. бил
посетен в болничното заведение от подс. Г.Г. и баща му Д.Г., които се
поинтересували от състоянието му. Подс. Г. се извинил за инцидента. На
23.12.2015 година Л.Ч. е бил приет по договор за предоставяне на платена
услуга-хоспис в „Регионален хоспис" ЕООД - Габрово, в гр. Дряново, ул. **,
където на 11.01.2016 година починал, въпреки указваното му медицинско лечение.
От заключението на назначената по
делото авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. М. И., става ясно, че установеното
място на удара определя, че той се осъществява в лентата за движение на
велосипедиста. При началния контакт, лявата страна на автомобила е била на 0,3
метра от бордюра на тротоара, а велосипедистът при удара се е движил на
разстоянието 1,7 - 1,8 метра наляво от десния край на платното за движение
(наляво, за посоката му на движение)...Скоростта на лекия автомобил при удара с
велосипеда е 35,8 км/ч. Скоростта на велосипеда с велосипедиста при началния
контакт с лекия автомобил е 14 км/ч. От техническа гледна точка, произшествието
е протекло при ненамалена и неограничена видимост за водачите и всеки един от
тях е можел да възприеме и следи движението на насрещния. В този аспект,
водачът на лекия автомобил е имал видимост към движещият се в насрещната лента
велосипедист и от техническа гледна точка е имал възможност да изчака
разминаване с велосипедиста, и да не предприема маневра за отклоняване на ляво
преди това разминаване. Към момента на реагиране на водача за екстрено спиране,
лекия автомобил се е намирал от мястото на удара на отстояние Lapy9,94 метра. Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил, от момента на
реагиране на водача, до пълното екстрено спиране е Осп19,1
метра. При предприетата маневра за отклоняване наляво, водачът на лекия
автомобил би могъл да го спре преди мястото на удара, ако реагира за това към
момента на навлизане на предната лява ъглова част на автомобила му в насрещната
лента - Sнаву=24-20 m, Осп=19,1 m. Анализът на взаимното движение на двете превозни средства определя, че
велосипедиста и да реагира за спиране към момента на навлизане на предна лява
ъглова част на автомобила в лентата му, при начина на движение на лекия
автомобил, не може да спре велосипеда до достигане на предната част на лекия
автомобил, като велосипеда ще е в движение и удар пак ще се осъществи. В този
аспект, от техническа гледна точка, при начина на движение на автомобила,
велосипедистът не е разполагал с време и техническа възможност да избегне удар
с лекия автомобил. От заключението на вещото лице не се установява
велосипедистът Ч. да е извършил нарушения на правилата за движение по пътищата,
с което да е допринесъл по някакъв начин за възникването на ПТП.
От заключението на назначената по
делото съдебномедицинска експертиза на труп,
изготвена от вещото лице Я. К. се установява, че при огледа и
аутопсията на трупа на Л.И.Ч. е установено състояние след черепно-мозъчна
травма с кръвонасядане в меките черепни обвивки челно и теменно,
вътрешномозъчни кръвоизливи в двата челни дяла на главния мозък, кръвоизливи
под твърдата и мека мозъчна обвивка в челната област базално; мозъчен и
белодробен оток; гнойна бронхопневмония в долния дял на десния бял дроб. Причина
за смъртта на Ч. е бронхопневмонията вдясно на белия дроб, на фона на силно
увреден и отслабен организъм от черепно - мозъчната травма.
От заключението на назначената по
време на ДП тройна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица Я. К., В.К. и П.Л. се установява, че механизмът на причиняване на уврежданията е тъпа травма с голяма
интензивност в областта на главата, което отговаря на предварителните данни за
вида на пътнотранспортния инцидент. Уврежданията са резултат на травмата при
пътнотранспортното произшествие. Закритата черепномозъчна травма, причинена на Л.Ч.
при пътнотранспортното произшествие, е в причинна връзка с настъпилата два
месеца по-късно смърт. От една страна, травмата сама по себе си представлява
разстройство на здравето - опасно за живота; от друга - тя е изключително
неблагоприятна клинична предпоставка за последвалите усложнения, фатална от
които е дихателната недостатъчност от десностранна бронхопневмония и белодробен
оток, с остра сърдечносъдова недостатъчност. Пациентът е развил соматичните
(телесни) усложнения на закритата черепномозъчна травма в по-късен етап от
боледуването вследствие на залежаване, общо отслабване на организма,
невъзможност за активна дихателна рехабилитация.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от писмените и гласни доказателства, събрани по
делото, съпоставени с обясненията на подсъдимия Г.Д.Г. /л. 90 от НОХД № 44/2019 г./, показанията на свидетелите Я.К.А. /л. 65 от НОХД № 44/2019 г./, Б.П.Б. /л. 65 - 67 от НОХД № 44/2019 г. и л. 276 от
ДП/, Д.Г.Г. /л. 67 от НОХД № 44/2019
г./, Г.Х.Н. /л. 88 от НОХД № 44/2019
г./, Н.Р.Д. /л. 88 и 89 от НОХД № 44/2019
г./, З.С.К. /л. 89 от НОХД № 44/2019
г./, С.И. /л. 89 от НОХД № 44/2019 г./,
И.Л.Ч. /л. 37 - 38 от ДП/, А.А. /л. 39 - 40 от ДП/, В. П.А. /л. 41 и 42 от ДП/, И.Л.И. /л. 43 - 44 от ДП/, Д.П. /л. 45 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.05.2016 г. /л. 35
- 36 от ДП/, копие от констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л. 48 от ДП/, копие от протокол за ПТП /л. 49 от ДП/, съдебно - медицинско
удостоверение № 216/2015 г. /л. 50 - 57 от
ДП/, копие от епикриза /л. 58 от ДП/,
копие от удостоверение за съпруг и родствени връзки /л. 59 от ДП/, копие от препис - извлечение от акт за смърт /л. 60 от ДП/, копие от план - схема на
ПТП /л. 61 от ДП/, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица /л. 62
от ДП/, копие от протокол за ПТП /л. 63
от ДП/, копия от /л. 76 - 79 от ДП/,
протоколи за доброволно предаване /л. 142
- 143 от ДП/, справка за съдимост /л.
145 от ДП/, копия от НП, АУАН, констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, протокол за ПТП, план - схема на ПТП и справка - картон на водача /л. 148 - 153 от ДП/, копие от
удостоверение за наследници и акт за смърт /л.
156 - 157 от ДП/, копия от медицинска документация на МБАЛ "д-р Тота
Венкова" АД гр. Габрово и "Регионален хоспис" ЕООД /л. 159 - 250 от ДП/, копие от Решение на
ГАС /л. 255 от ДП/, препис от
протокол за оглед и фотоалбум /л. 261 -
263 от ДП/, авто-техническа експертиза и скици, изготвени
от вещото лице Б. М. И. /л. 109 - 139 от ДП/, съдебномедицинска експертиза на труп, изготвена от вещото лице Я. К. /л. 68 - 72 от ДП/, тройна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица Я. К., В.К.и
П.Л./л. 84 - 95 от ДП/
и писмо на МВР - Отдел "Районен център 112" - Русе /л. 62 от НОХД № 44/2019 г./.
При така
установената по несъмнен начин фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна :
След като на 19.11.2015 година, около 16,15
часа, в гр. Габрово, на ул. Х., в участъка пред дом № **, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил, марка С.", модел Ф.с
регистрационен № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата:
-
чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората...";
-
чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са... водачите на двуколесни пътни превозни средства;
-
чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея";
чл. 94, ал. З от ЗДвП: „За престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя.", като се движел в посока от центъра на града
към площад „Б." и при маневра за отклоняване (изместване) на автомобила
наляво, навлязъл изцяло в
насрещната за него пътна лента, където ударил насрещно движещия се велосипедист
Л.Г.Ч. ***, управляващ велосипед с допълнително монтиран двигател с вътрешно
горене Р.Р.и по непредпазливост причинил смъртта му, като след деянието е
направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, подсъдимият Г.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъпление по чл.
343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл. 343, ал. 1, б. "в" във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, в извършването
на което съдът го призна за виновен.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо,
при форма на вина - небрежност. Г.Г. нито е искал, нито е предвиждал
настъпването на престъпните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК,
тъй като води до увреждане на правно защитен обект – транспортните отношения и
свързаните с тях нужди от безопасно придвижване на гражданите.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът прие, че след деянието е
подс. Г.Г. е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалия. От показанията на свидетелите Б.П.Б., Д.Г.Г. и С.И.се
установява, че веднага след ПТП водачът Г. е слязъл от автомобила и
подложил дрехата си под главата на Л.Ч.. На място дошъл и свидетеля Б.Б..
Последният установил, че Ч. си е глътнал езика и започнал действия по
изваждането му, за да не с задуши. През това време подс. Г.Г. помагал на Б.,
като придържал главата на пострадалия. Свид. Б.Б. успял да извади езика на Л.Ч.,
след което подс. Г. донесъл шише с вода и започнал да полива велосипедиста с
цел да облекчи състоянието му. От собственото си мобилно устройство подс. Г. се
обадил на телефон 112, за да съобщи за инцидента и нуждата от изпращане на екип
на ЦСМП. Показанията на тези свидетели са логични, непротиворечиви и
последователни. Кореспондират и с дадените от подс. Г. обяснения. По делото
няма други доказателства, които да ги опровергават. Към момента на ПТП не е
имало видими признаци, че животът на пострадалия Ч. се намира в опасност.
Единствената спешна ситуация е била свързана с това, че си е глътнал езика, за
изваждането на който Г. е помогнал. Обадил се е на телефон 112 и е съдействал Ч.
да не се движи до пристигането на екипа на ЦСМП. Предприел е действия, с които
да облекчи и страданието му, като е подложил дрехата си под главата му и го е
полял с вода. Съдът прие, че с оглед конкретната ситуация, не е имало друго
действие, с което деецът е да бил в състояние да окаже помощ на пострадалия.
Подс. Г. е направил каквото е зависело от него за оказване на помощ на пострадалия
Л.Ч.. Смъртта е настъпила вследствие на по-късни усложнения, за които подсъдимият не е бил в
състояние да окаже помощ на 19.11.2015 г.
С оглед горното, съдът призна подс. Г.Г. за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. "б" във вр. с чл.
343, ал. 1, б.
"в" във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Съдът призна подсъдимия Г. за невинен в това
да е извършил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в" във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като го оправда по така повдигнатото
му по-тежко обвинение.
При определяне размера на наказанието за извършеното от
подсъдимия престъпление съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства:
Висока степен на обществена опасност на престъпното
деяние, каквато е налице винаги при отнет човешки живот. Средна степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид наличието и на друго осъждане, което отново е за престъпление по
транспорта. Г.Г. е управлявал МПС под въздействието на наркотици, което е
можело да доведе до следващ инцидент с пострадали граждани; Като смекчаващо
вината обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимият съдейства за
изясняване на обстоятелствата по делото чрез дадените обяснения. Осъзнава
вината си и изразява съжаление за стореното. Добрите характеристични данни за
личността на подсъдимия. Младостта на подсъдимия. След ПТП е посетил
пострадалия в болничното заведение и се е поинтересувал има ли възможност да му
окаже някаква допълнителна помощ. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчете, че при управление на МПС подс. Г. е допуснал няколко груби нарушения на
ЗдвП, които дори и в условията на ясна видимост и невисока скорост на движение
са довели до невъзможност да спре, за да избегне настъпването на ПТП.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прие, че е налице баланс между отегчаващите и смекчаващите
вината обстоятелства. За извършеното от подс. Г. престъпление е предвидено
наказание – лишаване от свобода до четири години. Наказание лишаване от свобода
в средния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. „б” от НК би
било достатъчно за превъзпитание на дееца и изпълнение на превантивната
функция. Предвид изложеното, съдът осъди подс. Г.Г. на две години лишаване от свобода.
Подс. Г.Г. не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер към момента на извършване на деянието. Наложеното
наказание лишаване от свобода е в размер на две години /т. е. по-малко от три
години/. Съдът намери, че за постигане целите на превенцията и преди всичко за
поправяне на осъдения, не е наложително същият да изтърпи наказанието. Поради
изложеното и на основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила. Минималният срок на условното осъждане е достатъчен деецът да осмисли
деянието, което съзнава, че е осъществил, и занапред да приведе поведението си
в съгласие с общоприетите правила. Още към момента на ПТП Г. е демонстрирал
искреното си съжаление за стореното, при липсата на възможност да го поправи.
Силното му разкаяние съдът възприе лично и в съдебната зала. По-дълъг
изпитателен срок би бил проява на излишна строгост, в разрез с изискването за
справедливо наказание.
На основание чл. 343г във връзка с чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК съдът постанови лишаване на подс. Г.Г. от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане
на присъдата в сила. Срокът на лишаване от право съдът съобрази със средната степен
на обществена опасност на подсъдимия като водач на МПС, видно от справката
картон на водача, изготвена от Началник сектор „ПП” при ОД на МВР Габрово.
Лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК за по-голям срок не би
допринесло за превъзпитание и мотивиране на подсъдимия към спазване на
общоприетите правила за поведение в Република България. Срокът на наложеното
наказание лишаване от права не може да бъде по-малък от срока на наказанието
лишаване от свобода. Няма данни до момента, свидетелството за управление на Г. да
е отнемано във връзка с извършеното престъпление, поради което няма изтърпян
период за приспадане по това наказание.
По отношение на подс. Г.Г. са неприложими разпоредбите на
чл. 55 от НК, тъй като няма установени изключителни или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Изключително обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК е факт, който не е обичаен за масовите случаи, и при оценка на личността на
дееца и деянието води до извод, че дори и най-лекото, предвидено в закона
наказание, ще се яви несъразмерно тежко. Приложението на чл. 55 от НК е
изключение, а не правило. Случаят не е такъв. От анализа на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства е видно, че е налице баланс между отегчаващи
и смекчаващи вината обстоятелства. Установените при Г. смекчаващи вината
обстоятелства не се отличават съществено в сравнение с обичайните случаи на
извършване на подобен род престъпления, което да доведе до извод, че някое от
тях е изключително. По същия начин, техният брой не надвишава този, установяван
при останалите транспортни престъпления, което да наведе извод за
многобройност. Поради изложеното съдът не намери основание за приложение на чл.
55 от НК.
По отношение на подс. Г.Г. са неприложими разпоредбите на
чл. 78а от НК, тъй като в резултата на извършеното непредпазливо престъпление е
настъпила смърт.
Съдът прие, че с така наложените на подсъдимия Г.Г. наказания ще бъдат постигнати най-ефективно
целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на
нормативно определените правила за движение по пътищата от страна на
подсъдимия, като водач на МПС.
Относно
приложението на чл. 23 - 25 от НК:
Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или
ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла
в сила присъда за което и да е от тях съдът, след като определи наказание за
всяко престъпление отделно, налага най - тежкото от тях. Това правило се
прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди. Престъпленията, относно
които има осъждания по настоящата присъда и по Споразумение № 295 от
30.05.2018 г. по НОХД № 692/2018 г. по описа на Районен съд Габрово, влязло в
сила на 30.05.2018 г. са в условията на реална съвкупност. С
отделни деяния Г.Г. е извършил отделни престъпления. Деянията са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. С оглед
приложението на чл. 23 - 25 от НК съдът определи общо наказание, а именно – ДВЕ ГОДИНИ
лишаване от свобода. Това наказание се
явява най-тежко между описаните по-горе.
Към момента на извършване на двете деяния Г.Г. не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ характер. Наложеното общо
наказание лишаване от свобода е в размер на две години. Съдът намери, че за постигане целите
на превенцията и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително същият
да изтърпи общото наказание. Поради изложеното и на основание чл. 25, ал. 4 във
вр. с чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи изпълнението на така наложеното общо
наказание лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на
настоящата присъда в сила. Минималният срок на условното осъждане е достатъчен
деецът да осмисли деянията, за които му се налага наказание и занапред да
приведе поведението си в съгласие с общоприетите правила.
Съдът намери, че определеното общо наказание лишаване от
свобода е достатъчно за постигане целите на чл. 36 от НК, поради което не се
налага неговото увеличаване при условията на чл. 24 от НК.
На основание чл. 23, ал. 2 във вр. с чл. 25, ал. 1 от НК
съдът присъедини към определеното общо наказание, наказанието лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от две години, наложено с
настоящата присъда.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от определеното общо
наказание изтърпяната част от наказанията по която и да е от присъдите,
включени в групата, до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.
По делото няма веществени доказателства, което да налага
произнасяне по реда на чл. 109 и сл. от НПК.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
Г.Д.Г. да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово сума в
размер на 1489,47 лв. - разноски по делото, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
както и сума в размер на 5 лв. по сметка на Окръжен съд Габрово, при служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно
направеното искане, съдът осъди подсъдимия Г.Д.Г. да заплати на И.Л.И. сума в
размер на 800 лв. - разноски по делото за упълномощения повереник на частния
обвинител.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК и съобразно
направеното искане, съдът осъди подсъдимия Г.Д.Г. да заплати на И.Л.Ч. сума в
размер на 800 лв. - разноски по делото за упълномощения повереник на частния
обвинител.
В този смисъл е произнесената присъда.
Председател :