Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София 08.05.2018г.
Софийски градски
съд , Наказателно отделение , IX въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретар Зоя Пандурска и с участието на прокурор Нина
Янева, като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев ВНОХД 468 по описа за 2018г.,за
да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда от
06.07.2017г., постановена по НОХД № 20135/2016г. по описа на СРС, НО, 18
състав, подсъдимият К.Д.Н. е признат
за виновен в това, че на 07.08.2016г. около 14.40ч. в гр. София, ж.к. „Л.“, от
подземен гараж към апартамент № 14 на бл. 756, е направил опит да отнеме чужди
движими веши, собственост на А.Г..В., както следва: 1бр. бояджийска помпа марка
„Wagner”, модел „Project Pro 117 Extra”, ведно с аксесоари към нея, на
стойност 1368 лева, 1бр. хартиено тиксо на стойност 1,25 лева и 1 бр.
двойнозалепващо тиксо на стойност 1,50 лева или всички движими вещи на обща
стойност 1370,75 лева от владението на А.Г..В., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като опитът е останал недовършен по
независещи от дееца причини – бил е задържан от полицейските служители при 09
РУ – СДВР С.К.и Т.М.и деянието е извършено при условията на опасен рецидив –
след като Н. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: 1. С присъда по
НОХД № 14759/2011г. по описа на Софийския районен съд, влязла в законна сила на
12.02.2015г., с която е бил осъден на 2 години лишаване от свобода за
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, извършено на 20.03.2013г. и 2. С
присъда по НОХД № 4483/2016г. по описа на Софийския районен съд, влязла в
законна сила на 17.06.2016х., с която е бил осъден на 3 години и 6 месеца
лишаване от свобода за престъпление по чл. 131а, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1, вр. чл. 29, б. „а“ и б. „б“ от НК, извършено на 06.07.2015г. –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 4 години при първоначален строг режим на
изтърпяване. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати в полза на СРС сумата
от 123, 68 лева – разноски, ведно с 5 лева – държавна такса за издаване на
изпълнителен лист, както и по сметка на Националното бюро за правна помощ
сумата от 200 лева – разноски за служебно назначен защитник в досъдебната фаза.
Постановено е вещественото доказателство по делото – оптичен носител – да
остане по делото. Присъдата е подписана с особено мнение по отношение размера
на наказанието от съдебен заседател Р.М.. В същото са развити съображения за
несправедливост на наложеното наказание, за неправилно определяне по реда на
чл. 54 от НК, за неотчитане ниската стойност на вещите, обстоятелството, че се
касае за опит, както и че мнозинството от престъпната дейност на подсъдимия е
осъществявана в младежка възраст.
Срещу така
постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия чрез неговия
защитник с искане същата да бъде изменена , като бъде намалено наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ от четири години на една година и шест месеца.
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не бил индивидуализирал
правилно наказанието съгласно критериите на чл. 54 от НК, същото се явявало
явно несправедливо и целите на наказанието могли да бъдат постигнати с по-малко
по размер такова. Развива съображения, че процесното деяние било приключило на
фазата на опита, било недовършено, което обосновавало ниска степен на
обществена опасност. Наложеното наказание от шест години лишаване от свобода,
което било редуцирано по силата на чл. 58а, ал. 1 от НК се явявало прекомерно
за опит към престъпление,
В хода на
съдебните прения във въззивното производство защитникът на подсъдимия поддържа
направените с жалбата искания, като заявява, че се солидаризира с изложеното от
съдебен заседател Р.М. особено мнение. Счита наказанието за несправедливо, не
била отчетена ниската стойност на вещите, обстоятелството, че се касаело за
опит, поради което размерът на наказанието не бил съответен на обществената
опасност на деянието и дееца.
В съдебно
заседание прокурорът счита, че въззивната жалба е неоснователна. Излага
съображения, че определеното наказание било съобразено както с обществената
опасност на дееца, така и с тази на самото деяние. Моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подсъдимият
Н. заявява, че поддържа казаното от неговия защитник и моли съдът да му намали
присъдата.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери,че
присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато
в хода на съдебното производство.
С разпореждане на съдията-докладчик по наказателно - съдебното
производство, разглеждането на делото е насрочено по реда на глава 27 НПК с
предварително изслушване на страните относно тяхната позиция по провеждане на
съдебното следствие по диференцираната процедура, визирана в чл.372 и сл. НПК. В проведеното на 19.06.2017г. съдебно
заседание подсъдимият Н. изразява своето отношение към прецененото от съда
наличие на основания за разглеждане на делото при съкратена форма на съдебно
следствие като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
събират доказателства за тези факти. Преценявайки събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и изявлението на подсъдимия, решаващият съд на основание
чл.372, ал.4 НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще използва
самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, които той е признал и които са
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразявайки своята позиция с визираното
определение, съдът е запитал страните дали
имат доказателствени искания и е отложил делото за 06.07.2017г. На посоченото
заседание съдът е дал ход на съдебното следствие без прочитане на обвинителния
акт (по съгласие на страните), приел е справка за съдимост на подсъдимия,
запитал е подсъдимия дали желае да даде обяснения, след което е обявил
съдебното следствие за приключено и е пристъпил към изслушване на предоариите
на страните в ход по същество на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.374 НПК в случаи
на липса на особени правила за протичане на производство по глава 27 НПК, се
прилагат общите правила. Фактът на провеждане на съдебното следствие по реда на
диференцираната процедура не игнорира задължението на съда да прочете и приобщи
писмените доказателствени средства и доказателства от досъдебното производство,
имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото съгласно разпоредбата
на чл.283 НПК. Независимо, че процесуалната норма на чл.373, ал.3 НПК определя
възможността на съда при постановяване на мотивите към присъдата да приеме за
установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, позовавайки се на
самопризнанието и на доказателствата в досъдебното производство, които го
подкрепят, то с неприобщаване по реда на чл.283 НПК на съответните визирани в
нея протоколи и документи, съдът на практика изключва същите от
доказателствената маса, която обсъжда в мотивите към постановената присъда. Въпреки
това, при обосноваване на постановения съдебен акт /стр.3 от мотивите/ съдът е посочил,
че е възприел фактическата обстановка и аргументирал своите правни изводи на писмени
доказателства и доказателствени средства, които не е приобщил по съответния ред
и в този смисъл те се явяват несъществуващи в правния мир за първостепенния
съд. Фактът, че решаващият съд е прогласил ползване на самопризнанието на
подсъдимия и несъбиране на доказателства за обстоятелствата, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт не го освобождава от задължението да прочете и приеме
доказателствата и доказателствените средства по реда на чл.283 НПК, тъй като с
определението по реда на чл.372, ал.4 НПК съдът обявява възприетото от него
схващане, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата в досъдебното
производство и няма да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния
акт, но това определение не замества задължението за приобщаване на протоколи и
други документи, имащи отношение към изясняване на фактологията по спора.
Не може да бъде възприето
изразеното в мотивите към обжалваната присъда становище, че смисълът на
разяснението по чл. 372, ал. 1 от НПК бил именно, че събраните в ДП
доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата без тяхното
прочитане и приемане с нарочен акт. Цитираната разпоредба урежда разясненията и
в двете хипотези на съкратено съдебно следствие предвидени в чл. 371 от НПК, но
видно от разпоредбата 373, ал. 1 от НПК, тези разяснения не освобождават съда
от задължението да прочете и приеме съответните материали. В този смисъл аргументи
за необходимостта от спазване на процедурите по чл.283 и чл.284 НПК и в хода на
съкратено съдебно следствие биха могли да се изведат и от разпоредбите на
процесуалните норми, касаещи другата форма на провеждане на съкратено съдебно
следствие – тази по реда на чл.371, т.1 НПК. При провеждане на тази форма на
диференцираната процедура, съдът съобразно чл.373, ал.1 НПК следва да прочете
съответните протоколи за разпит и експертни заключения, за което е налице
съгласие за непосредствено ползване на тяхното съдържание от досъдебното
производство, по реда на чл.283 НПК. Именно в
този смисъл законодателят е разширил обхвата на приобщаваните по общия ред
писмени доказателства и доказателствени средства с протоколите за разпит и експертни
заключения, които при общия ред за разглеждане на делото не биха били приобщавани,
тъй като биха били събирани в хода на провеждано съдебно следствие. Обстоятелството,
че изрично е визирано приобщаване на тези доказателствени източници по реда на
чл.283 НПК не определя извода за липса на задължение на съда да приобщи
доказателствените източници по реда на чл.283 НПК при провеждане на втората
форма на съкратено съдебно следствие, каквато е ситуацията в настоящия случай, тъй
като в чл.373, ал.2 НПК законодателят изрично е визирал какви действия не се
извършват в случаите на чл.372, ал.4 НПК и те са свързани с разпит на
подсъдимия, на свидетелите и вещите лица
– действия, провеждани иначе в хода на съдебно следствие, протичащо по общите
правила и съответно визирани в разпоредбите на чл.277 и сл., чл.280 и сл. и
чл.282 НПК. В описаните действия в чл.373, ал.2 НПК, които съдебният състав не
извършва, не са отразени, обаче, действията по чл.283 и чл.284 НПК – прочитане на протоколи и други
документи и предявяване на веществени доказателства по делото. Изхождайки от
нормите, уреждащи други диференцирани процедури или особени производства –
напр. тези по глава 28 или глава 30 НПК, изрично са визирани от законодателя
изключенията от общите правила – напр. недопускане за конституиране на
граждански ищец и частен обвинител в производство, образувано по предложение на
прокурора за освобождаване на обвиняем от наказателна отговорност или
недопускане участие на частен обвинител в производства срещу непълнолетни
подсъдими. Преценявайки както това, така и факта, че липсва изрична разпоредба,
изключваща извършване на действия по реда на чл.283 и чл.284 НПК при провеждане
на съкратено съдебно следствие, а прилагане на общите правила за провеждане на
такова при неналичие на особени правила, съдът е длъжен да прочете и приобщи
визираните в чл.283 НПК протоколи и други документи. В противен случай бихме
били изправени пред хипотезата на проведена процедура не по реда на съкратено
съдебно следствие, а на липса на провеждане на съдебно следствие. Това не би било
съществено процесуално нарушение, ако въпреки липсата на подобно определение по
реда на чл.283 НПК, съдът при мотивиране на присъдата не би обосновал същата и
на информацията, съдържаща се в тези доказателства и доказателствени средства, а
би я изключил. В конкретния случай, обаче, съдът е развил своите доводи за
постановената от него присъда, базирайки се и на тези доказателствени източници,
а това е съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е
изградил своето вътрешно убеждение при постановявана на присъда, обосновано на източници, които не
съществуват за него. Освен това в мотивите си първоинстанционният съд е приел,
че обясненията на подсъдимия от досъдебната фаза имат характер на защитна
версия относно това как същият се е сдобил с инкриминираните вещи и се оборват от
събраните на ДП доказателствени материали. Очевидно съдът коментира
обясненията, дадени от Н. при привличането му като обвиняем на 08.08.2016г.,
които не са приобщени чрез прочитането им, нито подсъдимият е давал такива
обяснения в съдебната фаза.
Констатираното нарушение не може
да бъде отстранено от въззивната инстанция, но е отстранимо при ново разглеждане
на делото от друг състав при Софийски районен съд. Формалността на наказателния
процес, изразена в спазване на определени процедури, включително и тези по
чл.283 НПК, е именно необходима за охраняване на правата на всички страни в
процеса и постановяване на съдебен акт, основан и на визираните в процесуалната
норма на чл.283 НПК доказателствени източници.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ присъда от 06.07.2017г.,
постановена по НОХД № 20135/2016г. по описа на СРС, НО, 18 състав и връща
делото за ново разглеждане от друг състав при Софийски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване и протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.