Решение по дело №940/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 121
Дата: 17 април 2020 г.
Съдия: Нина Русева Моллова-Белчева
Дело: 20182150100940
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ 121                                                    17.04.2020 г.                                           гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                                        граждански състав  на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                                      Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Радостина Менчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 940 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е висящо по повод исковата молба на Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, против Я.И.Б., ЕГН **********,***, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. В исковата молба се сочи, че с платежно нареждане № ******. ищцата превела по банковата сметка на ответника сумата в размер на 25 000 лева. Сочи се, че сумата била поискана от Б. като паричен заем за посрещане на негови временни нужди и затова му е била и предадена. Ответникът бил поел ангажимент да я върне обратно, не по-късно от края на 2015 година или по искане на ищцата. Твърди се, че ищцата неколкократно била осъществявала контакт с ответника, при който го е уведомявала, че иска да й бъде върната предоставената сума. На 20.02.2018г. ответникът бил уведомен и с писмена покана, като за пореден път му е била предоставена възможността доброволно да върне дължимата сума, но той отново не го направил. Предвид на това ищцата подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. ГПК, за връщане на сумата, за което било образувано ч.гр.д. № 427/2018 по описа на РС- Несебър, по което била издадена заповед № 206/09.05.2018 г. Тъй като било подадено възражение ищецът моли да бъде прието за установено съществуването на вземане в размер на 25 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за която е издадена сочената по- горе заповед. При условията на евентуалност, в случай, че ответникът отрече да е получил от ищцата сумата по договор за заем, същата заявява, че претендира сумата, като получена без основание.

С определение от 10.01.2019 г. производството по делото бе прекратено и заповедта- обезсилена, тъй като съдът намери предявените претенции за недопустими. По повод инстанционен контрол въззивната и касационната инстанция възприе мотивите на първоинстанционният съд, че предявеният главен иск за наличие на вземане, основано на договор за заем, е недопустим, и потвърди прекратяването на производството по него. По отношение на евентуално предявената претенция, а именно приемане за установено съществуването на вземане на деликтно основание- неоснователно обогатяване като получена сумата без основание, бе отменено прекратителното определение, поради което и настоящото производство понастоящем и висящо само по отношение на нея, т.е. по иск по чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от ответника, с който оспорва висящата претенция. Заявява, че сумата не е получена без  основание, като оспорва и твърдението, че е бил многократно канен да я върне, както и че не е получавал нотариалната покана. Навежда доводи в смисъл, че с ищцата са били интимни приятели в периода от юли 2014г. до септември 2014г. и от януари 2015г. до юни 2015г. Запознали са се на екскурзия след баловете им за завършване на 12-ти клас. След това ищцата Х. е намерила ответника в социалните мрежи. От там са поддържали контакт, докато връзката не се е превърнала в интимна. Ответникът не оспорва, че ищцата му е превела по посочената банкова сметка ***. Сочи се, че през декември 2014г. ищцата е спечелила от Националната лотария печалба в размер на 1 000 000 лв. /един милион лева/ и като всеки млад човек същата започнала да мисли как да инвестира част от парите си. През 2015г. братът на ответника- Я.И.Б., имал търговско дружество, създадено през 2013 г., чийто капитал притежавал еднолично. Дружеството било създадено с основна дейност таксиметрови превози, чрез лични и наети автомобили и допълнителна дейност - наемане и експлоатация на търговски обекти. Твърди се, че ответникът е споделил на ищцата, че брат му има намерение за сезон лято 2015г. да инвестира в автомивка в град Несебър, при което тя го попитала има ли начин да участва в начинанието без да се вижда официално името й, като съдружник. По различни причини, това не се е осъществило и е възникнала нова идея, да инвестират средства в място за продажба на сладолед Р. и търговски обект за бързо хранене, експлоатиран от бащата на ответника, както са и направили. Тогава двамата са решили, ответникът да встъпи като съдружник с равни дялове с брат си в дружеството „Ф.К." ЕООД с ЕИК ******, като по този начин той да гарантира интересите на ищцата по запазване на инвестицията и реализирането на печалба. След придобиването на дружествен дял същата е предоставила необходимите за участието й средства. Вписването му като съдружник се е осъществило на датата 02.04.2015 г. Тъй като не е искала да се разчува за инвестицията, ответникът и ищцата решили, че е най- добре ищцата да преведе парите по лична банкова сметка ***, и той като съдружник да ги „внесе" в дружеството. Решението е реализирано така както са се уговорили ищцата и ответника. По ред причини бизнес начинанието не успяло. Нито инвестициите са се възвърнали, нито е реализирана печалба. Ответникът продължил да е съдружник в дружеството, а брат му - управителят на същото е заминал за Великобритания, за да покрива собствените си загуби. Сочи се, че процесната сума била преведена по банкова сметка ***.03.2015г., като същата не била за покриване на лични нужди на ответника, а за финансиране на бизнес начинанието според нуждите на търговската дейност за закупуване на материали, заплащане на труд и т.н. Твърди се, че ищцата лично е посещавала местата, където са се осъществявали дейностите, за да види къде са вложени средствата й. Предвид гореизложеното, ответникът твърди, че парите, предоставени от ищцата, нито са по договор за заем, нито са получени без основание. Основанието било скрита инвестиция в бизнес осъществяван от „Ф.К.” ООД, ЕИК ******, чрез ответника, като неин приятел. Твърди се, че последният нямал никаква причина да става официален съдружник с брат си. Сочи се, че тази „схема" била измислена от съветващите Х., които са и давали съвети да преведе парите в сметка на ответника, като физическо лице, за да има следа, а от друга, парите да сее преведат, след като той придобие реален дял в дружеството. В средата на 2015 година страните по делото прекратили отношения по лични техни причини. Причина за това били и загубите от инвестицията. Ответникът отрича да има задължение за връщане на процесната сума. С оглед изложеното се иска от съда да отхвърли предявеният иск. При условията на евентуалност се моли съдът да отхвърли претенцията, като приеме, че е налице предаване на процесната сума като дарение.

            Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. По делото няма спор, че сумата от 25 000 лв. е дадена от ищцата и същата е получена от ответника, което се потвърждава и от представеното платежно нареждане от 31.03.2015 г.

Спорният въпрос в случая е дали процесната сума е получена с основание или не. От страна на ответникът се твърди, че сумата от 25000 лв. му е била предоставена от ищцата с цел извършване от Х. на описаната по-горе „скрита“ инвестиция. Доказателства в тази насока, обаче, не се ангажираха от страна на Б., чиято е тежестта на доказване на този факт. Наличието на такива намерения, респективно основание за даване на сумата от ищцата, не се установи и в дадените от последната обяснения. Не се доказа и твърдението, че сумата е била дадена като дарение на ответника.

Предвид липсата на доказателства относно наличието на твърдените от ответника основания за получаване на процесната сума, претенцията се явява основателна. Понятието основание в областта на неоснователното обогатяване следва да се разбира като породено от конкретен юридически факт валидно правоотношение между правни субекти, чийто централен елемент са права и задължения, въз основа на което е налице преминаване на имуществени блага между тях. Изцяло в тежест на получилият сумата е да докаже твърдяното основание, породило получаването на сумата, което в случая не бе сторено. С факта на предаване на сумата, съответно получаването на същата от ответника, е настъпило разместване на материалните блага, което в случая е станало без наличието на твърдените от ответника основания. Релевантен е моментът на получаването, като към този момент между даващия и получаващия не следва да е налице валидно задължение, част от съдържанието на валидно правоотношение, което да бъде погасено чрез даването, или при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, както е посочено в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

Предвид основателността на главният иск следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде уважено искането на ищцата за присъждане на сторените разноски, които видно от приложеният списък и писмените доказателства, възлизат на сумата от 3000 лв., от които 500 лв.- държавна такса, и 2500 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение.

На ищцата следва да бъдат присъдени и сторените в заповедното производство разноски, които съобразно издадената заповед, възлизат на сумата от 3000 лв., разпределени по същия начин.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Я.И.Б., ЕГН **********,***, съществуването на вземане в полза на Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, за сумата от 25000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, дадена от ищцата по платежно нареждане от 31.03.2015 г. и получена от ответника без основание, за която сума е издадена Заповед № 206/09.05.2018 г. по ч.гр.д. № 427/2018 г. по описа на РС- Несебър, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Я.И.Б., ЕГН **********,***, да заплати на Д.Н.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 3000 лв., представляваща разноски по заповедното производство, и сумата от 3000 лв., представляваща разноски по исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: