№ 325
гр. София , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ в закрито заседание на
втори август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:П.Д.
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110207532 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02. 08. 2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично
заседание на двадесет и втори юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 7532 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. М. Ч. срещу Наказателно постановление № 20-4332-
025034/ 16.02.2021г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което
на АЛ. М. Ч. са наложени адм.наказания, както следва: по т. 1- за нарушение на чл. 20, ал. 2
от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200/двеста/
лева –на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП и по т. 2- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от
ЗДП е наложено адм. наказание- глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от Три месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.
Жалбоподателят-нередовно призован, не се явява(не е намерен на известния по делото
адрес), не изпраща проц. представител. В жалбата са наведени доводи за отмяна НП поради
1
неосъществен състав на нарушение и неправилно ангажиране на адм.наказателната
отговорност.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща
представител.
СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с
материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 13. 11. 2020 г. е съставен АУАН от акт. Е.П.-мл.автоконтрольор към СДВР, на ж-ля
А.Ч. въз основа на Докладна записка на св. Л.Й. -мл.автконтрольор в ОПП-СДВР. В акта е
отразено, че на дата 27.06.2020г. около 05.20 часа ж-лят А.Ч. е управлявал лек автомобил
„Фолксваген Пасат ” с рег. № Е 1637 МР, собстевеност на Муса Али Чауш като се движил
по ул.“Акад.Стефан Младенов“ с посока към бул“Г.М.Димитров“ и срещу „Български
пощи“ поради маневра-ляв завой, е реализирал ПТП с насрещно движещ се лек автомобил
„Пежо 206” с рег. № СВ 0525 РА като навлиза в насрещната пътна лента, след което напуска
мястото на произшествието без да спре и да установи последиците от ПТП-то и а уведоми
компетентните органи на МВР. В акта е отразено, че е съставен въз основа чл. 40, ал. 1 и 4 и
чл. 43, ал. 1 от ЗАНН.
На сочената в акта дата на мястото на произшествието пристигнали полицейските
служители на ОПП-СДВР - мл.автоконтрольор Л.Й. и Светослав Кръстев и установили на
място св. Р.М.. Св. Й. изготвил докладна записка, съставена била и скица на ПТП-то и
протокол на ПТП от Св.Кръстев. На място били снети обяснения от очевидеца на деянието-
св. Р.М., която попълнила сведение и посочила лекия автомобил, участвал в ПТП-то.
Попълнена била декларация от собственика на л.а „Фоолксваген Пасат“, в която било
отразено, че на дата 27.06.20г. предоставил автомобила на ж-ля А.Ч. да го управлява.
В АУАН актосъставителят Е.П. е приел, че ж-лят е извършил нарушение на
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДП. АУАН бил
съставен и връчен лично на ж-ля.
Видно от Заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на министъра на вътрешните работи служител
на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове
за установяване на нарушения на ЗДвП.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля-
акт. Е.П., св. Л.Й. и св. Р.М.; Докладна записка; справка картон на водач; Заповед № 8121з-
515/14.05. 2018 г. на министъра на вътрешните работи; Протокол за ПТП и скица ;
декларация от Р.М.; сведение от М.Чауш и др.
По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Ем.П.. Същият не дава данни във
връзка със съставения АУАН и направените конттации относно авторството и съставянето
2
на АУАН на ж-ля А.Ч., което наложи предявяването на АУАН на актосъставителя. Съдът
отчита липсата на спомен у актосъставителя във връзка със съставения АУАН като
обяснимо с оглед естеството на работа и прие, че е съставил АУАН след извършена от него
проверка по случая и въз основа на посочената докладна записка.
Съдът кредитира като правдиви и незаинтересовани показанията на св. Л.Й., който дава
данни, че на процесната дата е посетил ПТП заедно с колегата си и на място са установили
св. Р.М., която е попълнила сведение и е дала данни за водача на л.а, който е напуснал
произшествието.
Съдът кредитира показанията на св. Р.М., от които се установява, че на процесната дата е
управлявала л.а „Пежо” с рег. № С Св 0525, възприела е действията на водача по управление
на л.а „Фолксваген“ с рег. № Е 1637 МР, посоката на движение, предприетата маневра наред
с нея-десен завой и настъпилия удар в левия калник при извършване на маневрата, както и
последвалото напускане на мястото на произшествието. От изложеното от св. М. се
установява, че не са разговаряли, а водачът е продължил движението си. Съдът прие за
правдиво и незаинтересовано свидетелстването на св. Р.М. като отчете, че от показанията
се установява, че е очевидец на действията на водача на л.а“Фолксваген“, извършената
маневра, както и че водачът е напуснал мястото на произшествието.
Следва да се отбележи, че писмените доказателства, събрани в адм.наказателното
производство, са еднопосочни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира в
цялост.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Относно нарушението по т. 1 на НП-
Съдът приема, че АУАН не е съставен съгласно изискванията на ЗАНН и са допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, като са
нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и
НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
което то е извършено.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е императивна и указва, че :"
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. " В обстоятелствената част на АУАН е отразено, че ж-лят не е избрал
скоростта на движение с релефа на местността и е извършил маневра –ляв завой, като е
реализирал ПТП с насрещно движещия се автомобил „Пежо“ .нинавлязъл в насрещната
пътна лентапоради частично навлизане от лява в дясна пътна лента е реализирал ПТП-то.
Аналогична фактическа обстановка е възприел и АНО в обстоятелствената част на НП. В
хждо на съдебното следствие съдът намери за установено по ясен и несъмнен чин от
показанията на св. Р.М., че водачът на л.а“Фолксваген“ с рег. № Е 1637 се е движил в
3
съседната пътна лента, т.е управляваният от нея автомобил не се е движил насрещно, а
предприетата и от двамата водачи маневра е била десен завой, когато е осъществено ПТП-
то. Твърденията на свидетеля-очевидец се подкрепят и от наличната в Протокола за ПТП
схема, видно от която маневрата е десен завой. Констатираната противоречива фактическа
обстановка води до извод за неяснота относно значими признаци от вменения за осъществен
състав на нарушение по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДП. За да е описано нарушението по
изискуемия от закона и разбираем за нарушителя начин, следва в АУАН и НП да е посочено
какво конкретно водачът е направил или е пропуснал да стори, за да се стигне до удар с
другия автомобил;какъв е бил релефа на местността; имало ли е и други участници в
движението и какво е било тяхното поведение на пътя; имал ли е възможност водачът да
избегне този удар; скоростта на движение на МПС.
От обективна страна е необходимо установяването на причинно-следствена връзка между
виновното поведение на водача и настъпилото ПТП. В конкретния случай не се събраха
каквито и да е доказателства, от които да се установи, че ж-лят А.Ч. е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал.2 от ЗДП, а именно че не е съобразил скоростта на движение на управлявания
от него автомобил с релефа на местността, атмосферните условия, интензивността на
движението и т.н.
С оглед на това, НП по пункт 1 следва да бъде отменено поради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното
лице. По тези съображения независимо установеното за осъществено от ПТП, следва НП да
бде отменено.
Относно нарушението по т.2 на НП- За да е осъществено нарушението по чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. "В" от ЗДвП трябва да са налице следните условия: да е реализирано ПТП; от
произшествието да са настъпили само имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него и нарушителят да е напускал
местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на МВР на
територията, на която е настъпило произшествието, и изпълни дадените указания. Освен
това от субективна страна е необходимо нарушителят към момента на извършване на
деянието да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна; да е съзнавал
обществено-опасния характер на деянието си и да е искал настъпването на обществено-
опасните последици или макар и да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е могъл да ги
предотврати /доколкото административно-наказателната отговорност може да бъде
ангажирана и при умишлени, и при непредпазливи деяния от страна на нарушителя/. В
съставения АУАН от обективна страна е отразено, че ж-лят не е спрял и не е установил
последиците от ПТП-то, не е уведомил органите на МВР и е напуснал произшествието. В
обстоятелствената част на НП е изложено от обективна страна, че ж-лят не е спрял и не е
установил последиците от ПТП-то, не е уведомил компетентните органи и при наличноно
разногласие относно обстоятелствата по ПТП-то, го е напуснал. В хода на съдебното
следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени
доказателства се установява фактическа обстановка, различна от тази описана в съставения
4
АУАН, съответно в НП. От показанията на св. Раксана М. се установи, че не е осъществяван
контакт с водача на л.а“Фолксваген“, т.е не са констатирани разногласия м/у учестниците
след произшествието, а неспиране на водача на лекия автомобил и напускане на мястто.
Предвид събраните в хода на административнонаказателното производство данни, които са
били известни както на актосъставителя, така и на наказващия орган, е следвало
нарушението да бъде квалифицирано като такова по чл.123, ал.1, т. 1 от ЗДП, тъй като
водачът на л.а „Фолксваген Пасат“ се установи, че е напуснал мястото на произшествието
без да изпълни задължението си като участник да спре и да установи последиците от ПТП-
то. Доколкото не с налице доказателства участниците в произшествието да са разговаряли
помежду си и да е имало разногласия между тях,нито да са посочени налични имущствени
вреди, то следва извод, че от обективна страна , неправилно е приложен материалния закон
и неправилно е подведено описаното от обективна страна като поведение на водача А.Ч. под
диспозицията на чл. 123, ал.1 , т.3, б“в“ от ЗДП. В този смисъл е допусната неяснота на
обвинението, изразяваща се в липсата на пълно описание на нарушението и неправилното
субсумиране му под състава на посочената норма. Въз основа гореизложеното се налага
извод, че наказателно постановление следва да бъде отменено и в частта по т.2.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-4332-025034/ 16.02.2021г.,
издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на АЛ. М. Ч. са
наложени адм.наказания, както следва: по т. 1- за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева –на
основание чл. 179, ал.2 от ЗДП и по т. 2- за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“в“ от ЗДП е
наложено адм. наказание- глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от Три месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП.
Решението може да се обжалва пред административен съд – София град в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5