Номер 356530.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503034 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно частно гражданско дело № 3034 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на М. Т. Н. срещу разпореждане №
264360 от 24.09.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 495 по описа за 2020 г. на Районен съд -
Варна, четиридесет и осми състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на
частния жалбоподател за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на член 410 от ГПК № 204 от 22.01.2020 г. в частта на
присъдените разноски в размер на 385 лева.
В частната жалба са наведени оплаквания за неправилност на разпореждането в
обжалваната му част и за противоречие на закона. Изложени са доводи, че не е била
уведомена в срок за дължимата сума, тъй като не пребивава постоянно в Република
България, а настоящият й адрес е в Доминиканската република, както и, че молбата за
издаване на заповед за изпълнение се отхвърля в случай, че длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на страната. Моли в тази връзка да се отмени
определението в обжалваната му част и се постанови друго, с което се приеме възражението
и по отношение на сумата от 385 лева – разноски в производството по издаването на заповед
за изпълнение.
В отговор на частната жалба Етажната собственост с административен адрес в град
Варна – ул. „Воден“ № 19 оспорва доводите в нея. Изразява становище, че обжалваното
определение е правилно и законосъобразно и моли същото да се потвърди. Навежда
1
твърдения, че не са налице доказателства, че длъжникът не живее в България, както и, че
сумата е заплатена едва на 14.05.2020 г., тоест след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
член 275, алинея 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата
на член 274, алинея 1, точка 2 от ГПК, от лице с правен интерес от обжалване и
удовлетворява изискванията за съдържание по член 275, алинея 2 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по повод заявление от 17.01.2020 г. на
Етажната собственост с административен адрес в град Варна – ул. „Воден“ № 19 за издаване
на заповед за изпълнение по член 410 от ГПК срещу длъжника М. Т. Н. за парично вземане
в размер на 235 лева – сбор от месечни такси за поддръжка и управление на общите части
на ЕС, включваща такса за домоуправител и касиер, такса за чистота, такса електроенергия
на стълбищното осветление и такса за фонд „Ремонт“ за периода месец юли 2018 г. – месец
януеари 2020 г., както и за съдебни разноски в общ размер от 385 лева /25 лева държавна
такса и 360 лева адвокатско възнаграждение/.
С разпореждане № 2716 от 22.01.2020 г. ВРС с извод за наличие на положителни
предпоставки и липса на пречки по член 410 от ГПК е разпоредил да се издаде заповед за
изпълнение за описаните в заповедта суми в полза на заявителя. Издадена е заповед № 204
от 22.01.2020 г.
На основание член 411, алинея 3 от ГПК препис от заповедта е връчена на длъжника
на 01.07.2020 г., видно от приложените по първоинстанционното дело имейли и съобщения.
На същата дата, в срока по член 414, алинея 2 от ГПК, длъжникът е депозирал
възражение, обективиращо твърдения, че е от 1993 г. не живее в България, а е законно
пребиваваща в Доминиканската република, както и, че е изпълнила задължението си по
заповедта за изпълнение в срока по член 412, точка 8 от ГПК, подкрепени с писмени
доказателства – платежно нареждане от 14.05.20209 г., удостоверяващо плащане на сумата
от 356,49 лева.
Препис от възражението с указание за възможността и последиците по член 414а,
алинея 3 и алинея 4 от ГПК е връчен на заявителя на 06.07.2020 г.
На 06.07.2020 г. по делото е постъпило становище от ЕС, обективиращо довод, че
2
задължението е изплатено, но е оспорил искането на длъжника за обезсилване на заповедта в
частта относно съдебните разноски с аргумент, че плащането е направено след издаване на
заповедта.
В обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е формирал извод, че не
следва да се приеме възражението на длъжника по член 414а, алинея 2 от ГПК в частта
относно недължимостта на разноски, определени с издадената по делото заповед за
изпълнение, като неоснователно.
Установено е от проследеното развитие на заповедното производство по гр.д.№
495/2020 г. на ВРС, че в конкретния случай срещу издадената заповед за изпълнение по
член 410 от ГПК е постъпило възражение от длъжника, в което е посочено, че същата от
1993 г. не живее в България, а е законно пребиваваща в Доминиканската република, като
представя и доказателства относно този факт. Това обстоятелство е било известно на
заповедния съд преди издаването на разпореждане № 2716 от 22.01.2020 г. за издаване на
заповед за изпълнение, тъй като съдът въз основа на разпоредбата на член 411, алинея 1 от
ГПК е извършил служебна проверка в НБД за постоянен и настоящ адрес на ответника и в
нея е вписан като настоящ адрес Доминиканската република от 06.08.2009 г. /лист 43 от
първоинстанционното дело/. Съгласно член 411, алинея 2, точка 5 от ГПК съдът разглежда
заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато длъжникът няма обичайно
местопребиваване на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на член
48, алинея 7 от КМЧП под местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което
то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от
регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това
място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален
характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му
да създаде такива връзки.
В този случай издадената заповед за изпълнение по член 410 от ГПК се явява
недопустима, тъй като отначало не е била налице положителната предпоставка длъжникът
да има обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента на
подаване на заявлението в съда, респективно на издаване на заповед за изпълнение. Предмет
на настоящото въззивно производство е заповедта за изпълнение в частта за разноските,
поради което и на основание член 269 от ГПК въззивният съд следва да следи служебно по
допустимостта само в обжалваната част, то именно в тази част следва да бъде обезсилена
заповедта за изпълнение.
Отделно от това за пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че дори и да
се приеме, че заповедта за изпълнение в тази й част е допустима, то с оглед конкретиката на
случая, съобразено с предпроцесуалното поведение на страните и писмените доказателства,
възражението по член 414а, алинея 2 от ГПК се явява основателно. Безспорно е от
3
доказателствата, приложени към заявлението по член 410 от ГПК, че липсва покана за
плащане до длъжника М.Н. от страна на заявителя. Това води до извод, че с
предпроцесуалното си поведение Николова не е дала повод за предявяване на вземането -
същото не й е съобщено преди депозиране на заявлението пред РС – Варна, поради което и
длъжникът не дължи разноски.
Изложеното дава основание първоинстанционният съдебен акт в обжалваната част да
бъде обезсилен.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на М. Т. Н. ЕГН ********** от град Варна - ул. „Рила“ № 7
вх.А ет.5 ап.37 в частта относно недължимост на сумата от 385 /триста осемдесет и пет/
лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК № 204 от 22.01.2020 г.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 204 от 22.01.2020 г., издадена по гр.д.№
495/2020 г. на Районен съд – Варна, в частта, в която е разпоредено М. Т. Н. ЕГН
********** да заплати на Етажна собственост с административен адрес в град Варна – ул.
„Воден“ № 19, представлявана от „Домоуправител България“ ООД ЕИК *********, сумата
от 385 /триста осемдесет и пет/ лева, представляваща сторени в заповедното производство
разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване по аргумент от член 274, алинея 4 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5