№ 13194
гр. София, 19.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110140099 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявена искова претенция
с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от ***,чрез адв***против ***“ с адрес
за призоваване ***,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде
признато за установено,че ищците са собственици на имот с идентификатор
68134.1982.103 с площ от 616 кв.м.,от които 600/700 идеални части на
основание наследствено правоприемство и 16/700 идеални части на основание
давностно владение.
С разпореждане на съда от 04.07.2024 г. исковата молба е оставена без
движение с указания ищците чрез пълномощника си в едноседмичен срок от
съобщението да приведат исковата молба в съответствие с изискванията на
закона – да бъде посочена надлежна ответна страна при съобразяване дали
районите на *** са правосубектни,да бъде обоснован правният интерес от
предявяване на исковата претенция – ищците да посочат чрез кои действия
или бездействия ответникът оспорва притежавано от ищците право,както и да
бъде обоснован правен интерес от предявяване на иск относно правото на
собственост върху целия недвижим имот,ако е спорно на кого принадлежи
правото на собственост върху 16 кв.м. от имота,да бъдат конкретизирани
фактическите обстоятелства,на които се основава исковата претенция – да
бъдат изложени обстоятелства кога и на какво придобивно основание,както и
при какви квоти ищците твърдят да са придобили право на собственост,ако е
предявена искова претенция за реална част от 16 кв.м. – да бъде представена
скица,на която да бъде посочено приблизителното положение на тази реална
част,да бъде конкретизирано дали ищците твърдят,че тази реална част
представлява част от имот с идентификатор 68134.1982.103,ако ищците се
позовават на придобивна давност да бъдат изложени твърдения в кой период
от време е владяна процесната реална част – дали е владяна от ищците и/или
от техните праводатели,да бъде посочено с изтичането на кой период от време
– с посочване на начална и крайна дата ищците твърдят,че са придобили право
на собственост на основание давностно владение,да бъде надлежно
формулирано искането.
Съдът е указал,че ще определи размера на дължимата държавна такса
след уточняване на исковата претенция.
1
С постъпила уточняваща молба ищците чрез пълномощника си адв.Ч.
уточняват,че предявяват искове срещу ***“,представляван от кмета
***,заявяват,че претендират да бъде признато за установено по отношение на
***“,че недвижим имот по нотариален акт от 22.05.1995 г. и недвижим имот с
идентификатор 68134.1982.103 са един и същ имот,в уточняващата молба са
изложени твърдения,че всеки от ищците е собственик на по 300 кв.м. от
недвижимия имот.
С разпореждане от 09.01.2025 г. исковата молба е оставена без движение
като е предоставена последна възможност ищците в едноседмичен срок от
съобщението да посочат надлежна ответна страна при съобразяване дали
районите на *** са правосубектни,да бъде обоснован правният интерес от
предявяване на исковете – да бъде конкретизирано кога и чрез какви действия
ответникът оспорва право на собственост на ищците,да бъде обоснован
правният интерес от предявяване на иск за правото на собственост върху
целия имот ако е спорно на кого принадлежат 16 кв.м.,да бъде конкретизирано
кога и на какво придобивно основание ищците са придобили право на
собственост,в която насока при съобразяване твърдението в уточняващата
молба,че всеки от ищците притежава по 300 кв.м. ищците да уточнят на какво
основание всеки от тях притежава по 300 кв.м. от имот с идентификатор
68134.1982.103. Съдът е указал в същия срок ако се претендира признаване
право на собственост върху 16 кв.м. да бъде посочено местоположението на
тази реална част,да бъде уточнено в кой времеви период е реализирана
фактическа власт върху имота и с изтичането на кой времеви период се твърди
да е придобито право на собственост.
С постъпилата уточняваща молба адв.Ч. като процесуален представител
на ищците изразява становище,че исковата молба е редовна и отговаря на
изискванията на закона – в тази молба се сочи,че категорично районите са
правосубектни и ответник по делото е ***“,твърди се,че ответникът с всички
свои действия оспорва правата на ищците като са изложени твърдения,че
имотът е един и същ и не се е променял,а разликата в площта идва от
различния начин на измерване на площта. Сочи се,че делба не е
извършвана,но при съобразяване,че всеки от ищците притежава ½ идеална
част от имота,това е идентично с твърдението,че всеки от тях притежава по
300 кв.м. от имота. В уточняващата молба са изложени твърдения,че
имотът,който е предоставен на наследодателя на ищците е същият
понастоящем,никога не се е променял,а целта на предявяване на
установителните искове е да бъде изяснена действителната площ на
имота,защото при различните измервания е получена разликата от 16 кв.м.
Предвид това,че исковата молба изцяло отговаря на изискванията за
редовност по ГПК ищците молят съда да продължи съдопроизводствените
действия.
Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки исковата
молба да бъде върната,а производството по делото да бъде прекратено.
Съгласно чл.129,ал.2 от ГПК ако исковата молба е нередовна съдът дава
указания по привеждането й в съответствие с изискванията на закона,а ако
указанията на съда не бъдат изпълнени – съдът е длъжен да върне исковата
молба по чл.129,ал.3 от ГПК. Реализирането на по-нататъшни процесуални
действия по нередовна искова молба би довело до недопустимост на крайния
2
съдебен акт,а ако исковата молба е останала нередовна,то възниква
процесуална пречка за развитие на производството,съответно същото подлежи
на прекратяване.
В конкретния случай съдът двукратно е давал конкретно указание
ищците чрез процесуалния си представител да посочат надлежна ответна
страна като и двете разпореждания на съда изрично е указано на ищците да
съобразят дали районите са правосубектни. Предвид това,че въпреки дадените
указания от страна на съда ищците са продължили да твърдят,че район
„Витоша“ при *** е правосубектен,съдът намира,че това представлява
достатъчно основание за връщане на исковата молба и прекратяване на
производството по делото. Съгласно чл.14 от ЗМСМА общината е юридическо
лице и има право на собственост,докато районите се създават в градовете с
население над 300 000 души съгласно чл.10,ал.1 от ЗАТУРБ,но районите не са
юридически лица,нито са самостоятелни правни субекти. Съгласно чл.27,ал.2
от ГПК е регламентирано правило коя е надлежната правосубектна страна,а
предявяването на иск срещу надлежна правосубектна страна представлява
процесуална предпоставка за допустимост на производството. Разбирането,че
районите на *** не са надлежна страна в производствата по граждански дела е
трайно застъпено в съдебната практика на Софийски градски съд –
определение № 5672/13.03.2013 г.,постановено по частно гражд.дело №
665/2013 г. по описа на СГС,решение № 5219/31.07.2018 г. по въззивно
гражд.дело № 9992/2017 г. по описа на СГС,решение № 2885/16.05.2024
г.,постановено по въззивно гражд.дело № 10950/2022 г. по описа на
СГС,решение № 5244/19.09.2024 г.,постановено по въззивно гражд.дело №
12278/2022 г. по описа на СГС. Така мотивиран,съдът намира,че липсата на
изпълнение на указанията,дадени от съда – да бъде уточнена надлежна
ответна страна при съобразяване дали районите на *** са
правосубектни,представлява достатъчно основание за прекратяване на
производството по делото.
Отделно от това,съдът намира,че въпреки дадените от съда указания
ищците не са провели доказване,че съществува правен интерес от предявяване
на исковете. Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на
производството по установителен иск за собственост е наличието на правен
спор между страните относно това на кого принадлежи правото на
собственост върху имота като за да бъде възприето,че правен интерес
съществува е необходимо ответната страна чрез свои действия или
бездействия да отрича твърдяното от ищеца право – например при наличието
на съставен акт за общинска собственост,при предприемане на действия от
общинската администрация по опразване на имот,за който се твърди,че
представлява общинска собственост и др. В настоящия случай ищците
разполагат с титул за собственост – нотариален акт и не са изложени
конкретни твърдения *** да е заявила конкурираща претенция,че правото на
собственост й принадлежи,нито да са предприети действия,с които се пречи
на упражняване правото на собственост на ищците. При това положение
Софийският районен съд намира,че не е обосновано и наличието на правен
интерес като процесуална предпоставка за допустимост на производството. В
тази насока съдът намира,че не може да бъде възприето,че интерес
съществува при съобразяване разминаването на площта на имота при
3
различните измервания. Следва да се посочи,че имотът се индивидуализира
според неговото местоположение и граници,докато площта не е
белег,индивидуализиращ имота,а и промяна в площта на даден имот е
възможно да бъде реализирана на различни основания. Така мотивиран,съдът
намира,че следва да бъде върната исковата молба,а производството по делото
да бъде прекратено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.129,ал.3 от ГПК и чл.130 от
ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба,подадена от ***,чрез адв***с предявена искова
претенция по чл.124,ал.1 от ГПК срещу ***“ и прекратява производството по
гражд.дело № 40099/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4