Решение по дело №472/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262287
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Михайлов Ковачев
Дело: 20211100500472
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

N.

гр.София 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, II-А въззивен състав в откритото съдебно заседание на 07.03.2022 г. в състав:

Председател: Мариана Георгиева

                                  Членове:   Виолета Йовчева                                                                                

Димитър Ковачев

При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 472 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 20232115/22.10.2020, постановено по гр. д. № 48609/2019г. по описа на Софийски районен съд, 120 с-в с което са отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД срещу Г.О.П. с ЕГН ********** установителни искове по чл. 153 от ЗЕ вр. чл. 422 ГПК за вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2016-30.04.2018г. на стойност 2251,38 лева; лихви за забава за периода 15.09.2017г-03.06.2019г. в размер на 272,07 лева; цена за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2016-30.04.2018г. в размер на 19,96 лева и лихва за забава върху нея в размер на 4,03 лева за периода 30.06.2016г-03.06.2019г..

С жалбата моли решението да се отмени като неправилно и немотивирано, поради неправилни изводи на СРС за липса на доказателства за собствеността на ответника върху имота и липсата на облигационно отношение, до които изводи се стигнало като следствие на нарушение на процесуалните правила по събиране на доказателствата. Посочва, че по независещи от него причини не представил документ удостоверяващ право на собственост на наследодатели на ответника, като документа получил от Столична община, въз основа на издадено му от СРС СУ, но това станало в деня на последното заседание на СРС по делото и не могъл да го представи, като преди това е уведомил съда с молба от 11.09.2020, че все още не е получил документа.

Без значение било дали фактически лицето е ползвало имота. Потреблението било доказано от СТЕ и СЧЕ.

Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението.

При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна. В нарушение на процесуалните правила (чл. 157, ал. 1 ГПК) СРС в последното пред него заседание на 14.09.2020г. е отказал да отложи делото, за да се даде възможност на ищеца да се снабди с документ за собственост (договор за продажба на държавен имот). За снабдяване с доказателството ищецът в предходното заседание е поискал съдебно удостоверение, което да му послужи пред Столична община и това искане е било уважено. Липсва обаче определен от съда срок за събиране на това доказателство, липсва и предупреждение за последиците от непредставяне на документа в следващо заседание.

При това положение не могат да настъпят неблагоприятни последици за страната. Ето защо и във въззивното производство с Определение от 11.03.2021г. по настоящото дело е приет като писмено доказателство Договор за продажба на държавен недвижим имот от 12.01.1990г.,  намиращ се на л.121 от делото на СРС, постъпил в СРС на 15.09.2020г, от Столична община. С този договор О.Г.П. и М.Г.П.придобиват собствеността върху апартамент 103, на етаж 9, бл. 121, вх. Б, ж.к. Дружба, гр. София-процесния имот.

Неоснователно е възражението за липса на идентичност между процесния и описания в договора имот. В договора е посочено, че имота е ведомствен на „Кремиковци“, а не че се намира в район Кремиковци. По-долу в договора изрично и подробно е описан адреса на имота и той съвпада с процесния. О.Г.П. е вписан и в списъка на етажните собственици на л. 22 от делото, приложен към Протокол от 10.05.2000г.  от ОС на ЕС на адреса ( в който е посочено и неговото ЕГН и фигурира негов подпис) и който не е оспорван по делото, както и в списък на живущите на л. 23 от делото на СРС от 29.10.1975г., от който се установява и че е работил в „Кремиковци“.  Предвид тези доказателства СГС намира неоснователно възражението във въззивното дело, че документа не установява, че наследодателите на ответника са били собственици, обосновано с липсата на паспортни данни в договора.

От приетите в първоинстанционното дело удостоверения за наследници на М.и О.П.се установява, че ответника е техен наследник (заедно с още две техни деца), както и че двамата купувачи по договора са починали далеч преди процесния период.

От правилата на закона за наследството следва, че ответника като син на предходните собственици е наследил 1/3 част от процесния топлоснабден имот и с факта на придобиване на собственост е възникнало между него и ищеца облигационно отношение по продажба на ТЕ между ищеца и ответника на основание чл. 153 ЗЕ. За делото е ирелевантно дали е обитавал фактически имота. Закона не въздига като условие за възникване на отговорност за цената на ТЕ в даден имот неговото фактическо ползване.

Веднъж придобито правото на собственост не може да бъде загубено освен по изрично предвиден в закона способ (разпоредителна сделка; чрез придобиване по оригинерен способ от друго лице; отчуждаване или по друг начин).

Твърдения за разпореждане с правото на собственост не са правени от ответника в срока за отговор на исковата молба, нито твърдения за вещен ползвател на имота.

Предявената срещу ответника претенция е установена по основание. Размерът за който тя е предявена съответства на 1/3 от цялото задължение за ползвана в имота енергия, което се установява и от СТЕ, неоспорена. Същевременно СГС взема предвид разяснението на вещото лице, че за имота е определяно служебно поради неосигурен достъп количество на ТЕ за БГВ на база двама обитатели по реда на НТ 16-334/2007г. (чл. 69, ал. 2, т. 2, предл. последно от наредбата) понастоящем отменена, но действала за процесния период. Вещото лице посочва, че не му е предоставен документ от който да е видно защо се начислява ТЕ за БГВ на база двама потребители. С оглед на разпоредбата на Нарадбата при липса на осигурен достъп (ответника не е възразил срещу тази констатация на вещото лице) количеството топла вода се определя по брой обитатели по 140 л. на денонощие. Няма доказателства по делото за броя на лицата, които са живели в имота. Това обаче може да доведе само до редуциране на дължимата сума за ТЕ за БГВ наполовина (предвид установеното от СТЕ определяне на база от двама потребители).

Определените от СТЕ суми за БГВ (колона 2 от таблицата по т. 3 от СТЕ) следва да се разделят на две. За периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. следва да се определи сума за БГВ в размер на 400,03 лева общо за целия имот, а за периода 01.05.2017-30.04.2018г. в размер на 463,23 лева. Или  общата сума за главница за ТЕ за процесния период за целият имот е в размер на 5890,86 лева от която сума в тежест на ответника е 1/3 част съобразно квотата му в правото на собственост. Тоест 1963,62 лева. До този размер е основателен искът за главница за ТЕ срещу ответника, съответно решението на СРС неправилно.

С оглед на липсата на доказателства и твърдения за плащане ответникът е в забава и искът за мораторна лихва е основателен, но с оглед на редуцирането на сумата за главница следва да се преизчисли от съда. Върху дължимата от ответника главница за периода 01.05.2016г. до 30.04.2017г. (която е 929,27 лева след редуциране на стойностите за БГВ) мораторната законна лихва за забава за исковия период е в размер на 162,11 лева.

Върху дължимата от ответника главница за периода 01.05.2017г.-30.04.2018г. (която е 1034,35 лева след редуциране на стойностите за БГВ) дължимата лихва за периода 15.09.2018 (от която дата е налице забава, тъй като срокът за плащане е 45 дни от издаване на изравнителна фактура съгласно ОУ от 2016г на ищеца) до 03.06.2019г. законната лихва е в размер на 75,28 лева. или искът за мораторна лихва е основателен до размер общо на 237,39 лева, съответно решението по този иск е неправилно до този размер.

Неоснователни са оплакванията в жалбата за недопустимост на иска за цената на услугата дялово разпределение. Закона за енергетиката урежда цената на услугата „Дялово разпределение“ като част от съдържанието на договора по чл. 139в между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение. Това следва при сравнителен анализ на уредбата по чл. 139, ал. 1 от ЗЕ вр. с чл. 139в ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. След измененията на закона още от 2006г. тази цена вече не подлежи на договаряне с потребителите – липсва като съдържание на договора по чл. 140, ал. 5 от ЗЕ, а се посочва в договора между топлопреносното предприятие и лицето на което е възложено (пак от топлопреносното предприятие) извършването на дяловото разпределение и се предвижда, че топлопреносното предприятие е платеца на тази сума. Касае се за законово установен механизъм за опосредено плащане на цената на тази услуга, като се плаща от топлопреносното предприятие на лицето по чл. 139в, но доколкото услугата е в интерес на потребителя (чрез нея се определя реалното му задължение за ТЕ), той следва да я възстанови на продавача на ТЕ, каквото е предвиждането в ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на клиенти за битови нужди. По този механизъм се спестява на потребителя необходимостта от отделни действия за изпълнение на задължението за плащане към самия търговец по чл. 139б от ЗЕ .

Лихва за забава върху цената за услугата дялово разпределение обаче не се дължи защото няма определен срок в ОУ на ищеца за нейното плащане, а липсват и доказателства и твърдения за отправяне на покана съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

По разноските:

При този изход на делото във въззивна инстанция при уважени 87 % от размера на исковете въззивникът – ищец има право на 87 % от сторените разноски за заповедното, първоинстанционното и въззивното дело.

За заповедното дело има право на разноски в размер на 58,83 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение. За първа инстанция ищецът има право на разноски за държавна такса в размер на 44,33 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение, като СГС намира, че следва да се определи сумата от 50,00 лева, като съобразно изхода на производството следва да се присъдят 43,50 лева. Дължат се и разноски за вещи лица в размер на 348,00 лева. За въззивното производство има право на разноски за държавна такса в размер на 44,33 лева и за юрисконсултско възнаграждение, като СГС намира, че следва да се определи сумата от 50,00 лева, като съобразно изхода на производството следва да се присъдят 43,50 лева.

Ответника има право на разноски за въззивното производството съобразно отхвърлената част от исковете която е 13 %. или на  52 лева.

От горното е видно, че решението на СРС следва да се отмени и в частта по разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски над размера от 94,90 лева.

Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав

РЕШИ   :

ОТМЕНЯ Решение № 20000092/04.01.2021, постановено по гр. д. № 29928/2020г. по описа на Софийски районен съд, 43 с-в в следните части:

Ø В частта, с която е отхвърлен до размер от 1963,62 лева иск по чл. 415 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ, предявен от „Т.С.“ЕАД срещу Г.О.П. с ЕГН ********** за установяване на дължимост на цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016г-30.04.2018г. в имот в гр. София, апартамент 103, етаж 9, бл. ****.

Ø В частта, с която е отхвърлен до размер от 237,39 лева иск по чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, предявен от „Т.С.“ЕАД срещу Г.О.П. за обезщетение за забава в плащането на главницата за цена на ТЕ за периода 15.09.2017г-03.06.2019г.

Ø В частта, с която е отхвърлен иск по чл. 415 ГПК за дължимост на сумата от 19,96 лева- цена на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода 01.05.2016-30.04.2018г.

Ø В частта по разноските, с която „Т.С.“ЕАД е осъдено да заплати на Г.О.П. разноски над размера от 94,90 лева.

КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.О.П. с ЕГН ********** и постоянен адрес *** ДЪЛЖИ НА „Т.С.“ЕАД с ЕИК ****следните суми:

Ø 1963,62 лева –цена на топлинна енергия, потребена в имот в гр. София: апартамент 103, етаж 9, бл. ****, за периода 01.05.2016г-30.04.2018г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 17.06.2019г. до окончателното плащане,

Ø 237,39 лева обезщетение за забава в плащането на главницата за периода 15.09.2017г-03.06.2019г.

Ø 19,96 лева- цена на услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за периода 01.05.2016-30.04.2018г.

ОСЪЖДА Г.О.П. с ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ЕАД разноски за ч.гр.д. 34380/2019г. на СРС в размер на 58,83 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 435,83 лева за държавна такса; юрисконсултско възнаграждение и за вещи лица в първа инстанция, както и 87,83 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за въззивното дело.

ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД да заплати на Г.О.П. сумата от 52,00 лева разноски за адвокат за въззивното дело.

 

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.

 

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       Членове: 1.                                      2.