№ 1168
гр. Варна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204130 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. СТ. М. от гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 7948а-792/31.05.2021г. на началника на Първо РУ при ОД
на МВР-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание
“глоба” в размер на 60 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.80, т.5 от ЗБЛД.
Жалбоподателят твърди, че е с психично заболяване, поради което
често е неадекватен. Поради опасения от негативни последици във връзка със
състоянието си не носи оригиналната си лична карта, а ксерокопие. Моли за
разглеждане на подадената жалба.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от баща си, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания и пояснява, че ако М. носи личната си карта, често тегли заеми,
които не може да изплаща. Поради това документът се съхранява от бащата
на жалбоподателя, който му е предоставил копие от същия, за да може да се
легитимира при необходимост.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
1
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 23.05.2021г. около 08,15ч.
жалбоподателят се придвижвал по ул.“Хъшове“ в гр.Варна. В близост до дом
№1 същият бил спрян за проверка от служители на Първо РУ при ОД на
МВР-Варна, които поискали от М. да представи документ за самоличност, но
той не носел такъв. В тази връзка на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
при извършена полицейска проверка от униформен служител не е представил
(не носи) документ за самоличност. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не
били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения
акт на 31.05.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на М.М. била наложена глоба в размер на 60,00 лева за нарушение на
чл.6 от ЗБЛД.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля СЛ. М. В.,
както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за
съмнение в тяхната достоверност. Същият не се е намирал в някакви особени
отношения с жалбоподателя и не извлича ползи от твърденията си, при което
за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите
показания.
От приобщените писмени доказателства с най-съществено значение е
представената епикриза, от която се установява, че жалбоподателят е с
диагноза параноидна шизофрения; комбинирана злоупотреба с ПАВ.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
2
по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното
копие на Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните
работи), в шестмесечния преклузивен срок. Описанието на нарушението е
достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере
извършването на какво деяние му е вменено и да организира адекватно
защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на
чл.6 от Закона за българските лични документи. Цитираната разпоредба
задължава гражданите, при поискване от компетентните длъжностни лица,
определени със закон, да удостоверят своята самоличност. Според чл.3, ал.1,
от с.з. самоличността се удостоверява чрез представяне на съответните
документи за самоличност по смисъла на ЗБЛД. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че последният не е
представил такъв документ след поискване от полицейските служители. По
този начин жалбоподателят действително е осъществил от обективна страна
нарушение на чл.6 от ЗБЛД, за което е законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Административнонаказващият
орган правилно е издирил приложимия закон, както и относимата санкционна
разпоредба, като е наложил наказание на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД,
предвиждащ специална санкция за лице, което не представи български личен
документ при поискване от компетентните длъжностни лица, какъвто е и
процесният случай.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение обаче съдът намира, че са налице основания случаят да бъде
счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Касае се лице, което
видно от приложените по делото доказателства, страда от параноидна
шизофрения, с начало на заболяването от 2007г. При това положение, с оглед
особеностите на случая и предвид личността на нарушителя, съдът намира, че
процесното нарушение се отличава с по-малка тежест от обичайните такива
от този вид. Очевидно е, че нарушението е обусловено от особеностите на
болестното състояние на лицето, а не от незачитане на правните норми,
3
поради което следва да бъде счетено за маловажно. Здравословното
състояние на лицето е обективен факт, който следва да се отчете при
преценка тежестта на нарушението. Следва да се отбележи, че М. е известен
на полицейските служители, които са извършили проверката и липсата на
лична карта не е затруднила установяването на самоличността му. Отделно от
изложеното следва да се отбележи, че при тези данни са налице сериозни
съмнения в способността на санкционираното лице да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Предвид обаче
наличието на основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление поради маловажност на случая, съдът намира за излишно
изследването на въпроса за вменяемостта на нарушителя.
При така установеното съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 7948а-
792/31.05.2021г. на началника на Първо РУ при ОД на МВР-Варна, с което на
М. СТ. М. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.80,
т.5 от ЗБЛД, е наложено административно наказание “глоба” в размер на
60.00 лева за нарушение на чл.6 от ЗБЛД, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4