РЕШЕНИЕ
№ 879
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203534 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на В. Х. Щ. против Наказателно постановление
№ 36-0000361/07.05.2021 г., издадено от И. П. А., действащ за Д. на РД АА-
Пловдив, с което на В. Х. Щ. е наложена глоба в размер на 1500 лева.
С жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
на 9.12.2020 г. около 10:31 ч. в гр. Пловдив, ул. "Братя Бъкстон" № 71 А, в
контролно - технически пункт на Професионална гимназия по механотехника
"Професор Цветан Лазаров" за извършване на периодични прегледи за
проверка на техническото състояние и изправност на пътните превозни
средства, с Разрешение № ..., В. Х. Щ. като ч. на к. - т. с., извършва следното
нарушение: 1. При извършване на технически преглед на лек автомобил
"Шевролет Авео" с per. № ..., от категория М1, собственост на П. г. по м. "П.
Ц. Л.", ЕИК: ..., за който е издаден протокол за прегледа № ... г., не е
извършил преглед за проверка на техническото състояние на пътното
превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2 - кормилно
управление и т. 5 - оси, колела, гуми и окачване, от таблицата към
Приложение № 5, част I, т. 2 от Наредба № Н-32/16.1 2.201 1 г. на МТИТС. За
извършения преглед е издаден протокол № ....г. със заключение: "Допуска се
за движение по пътищата".
Това съдържание на АУАН и НП индикира на допуснати съществени
процесуални нарушения, които :
накърняват правото на защита на наказание субект;
затрудняват до степен на невъзможност контролните правомощия
на съда да провери правилността на установените от наказващия орган
фактически положения и правни норми, доколкото същите не са
изложени с необходимата степен на яснота.
ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и
НП са
1. описание на фактическите признаци на нарушението;
2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като
властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която
се налага наказанието.
В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната
практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство,
2
аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя
предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с
неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна
страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като
нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право
нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на
правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и
предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1
ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).
В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно
значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г.
по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред
задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и
ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на
правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа
формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или
правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и
непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.
Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание.
Наказателното постановление от своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява
аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото
наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма
и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на
основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен
акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва
задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички
3
съставомерни фактически положения, които се приемат за установени,
както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от
правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа
в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на
изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях
са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение , както за дееца,
така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото
нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с
които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими
факти за преценка съставомерността на деянието).
В тази връзка в теорията и съдебната практика е изведен следния
практически критерий: АУАН и НП ще съответстват на императивните
изисквания за съдържание, ако фактите, така както са описани в тях, в
случай, че се приемат за доказани, сами по себе си сочат на съставомерно
деяние по възведената правна квалификация.
В обратния случай:
- ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически
признаци от субективна и обективна страна на вменения административен
състав или
- ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се
налага да установява допълнителни фактически положения, които не са
надлежно предявени на дееца,
- или ако едва от акта на съда деецът може да разбере, за кои от неясно
описаните в АУАН и НП фактически положения реално му се повдига
административно обвинение и бива наказан
НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено
правото на защита на наказания субект.
Точно такъв е и процесния случай
В АУАН, така и в НП е посочен само правния извод на контролния
орган, че жалбоподателят не е извършил преглед за проверка на техническото
състояние на пътното превозно средство, при спазване на изискванията на т. 2
4
- кормилно управление и т. 5 - оси, колела, гуми и окачване.
Липсва обаче, каквото и да било фактическо изложение кои
конкретни изисквания на т.2 и т.5 от Приложението деецът е нарушил.
Порокът е съществен по най-малко две самостоятелни основания:
от текста на цитираната таблица на Приложение № 5 е видно, че т.2 и т.5
съдържат десетки конкретни правила относно начина на проверка на
всеки един елемент от кормилното управление, осите, колелата и гуми за
окачване. Нито от АУАН, нито от НП не става ясно кое от тези
многобройни правила от алгоритъма на техническия преглед се
твърди да е нарушил дееца;
деецът оспорва фактическата обстановка в АУАН и НП, като твърди, че
не е допуснал нарушение. Нещо повече ангажира доказателствени
искания за опровергаване на изводите на наказващия орган. При липса на
надлежно твърдение в АУАН и НП кое конкретно от многобройните
изисквания изброени в т.2 и т.5 на Приложение 5 въззиваемата страна
приема, че не е спазено, то напрактика жалбоподателят се поставя в
невъзможност да обори отправеното спрямо него административно
обвинение, а съдът се поставя в невъзможност да установи
релевантната фактическа обстановка, следва да установява
потенциално извършени нарушения с изцяло неизяснено
съдържание.
На следващо място и в АУАН и В НП е посочено, че за извършения
преглед е издаден протокол № .... със заключение: "Допуска се за движение
по пътищата". От това изречение се подразбира предполагаемата воля на
наказващия орган, че жалбоподателят поради неспазване на изискванията на
т.2 и т.5 от Приложение 5 е допуснал до движение автомобил, който не
отговаря на техническите изисквания. Отново липсва обаче, каквото и да
било фактическо описание на допуснатите отклонения в техническата
изправност на автомобила, което задълбочава процесуалния порок при
описание на съставомерните фактически обстоятелства.
В случая констатираните пороци при описание на фактическите
признаци на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на
етап съдебно следствие, като съдът сам очертае съставомерните фактически
положения и сам издири приложимите материално правни норми, доколкото
5
се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено
обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като
този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни
доказателства.
Следва да се отбележи също така и че съгласно задължителната
тълкувателна практика на стария върховен съд и на ВКС, всяко
установяване за първи път на етап съдебно следствие на съставомерен
факт, който до този момент не е предявен на дееца по надлежния
процесуален ред, по своята правна същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение № 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. №
13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение № 61 от 13.XII.1977 г. по н. д.
№ 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния текст на разпоредбата на чл. 287
НПК отговорността на дееца може да се ангажира в условията на съществено
изменение на обстоятелствената част, само ако е предприето надлежно
изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна практика обаче, изменение на обвинението е
недопустимо пред въззивната и касационната инстанция, а доколкото
производството по реда на чл. 63 от ЗАНН има характер на въззивно такова,
то института на изменение на обвинението не може да намери
приложение при оспорване на наказателни постановления пред съда,
тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни
фактически положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на
тях, щом те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния
процесуален ред.
Така изрично Решение № 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. №
1299/2014 г. на Върховен касационен съд,
От всичко гореизложено следва, че за съда не съществува възможност
да потвърди НП въз основа на:
- нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или
доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и които не са надлежно
6
предявени на дееца с АУАН и НП;
-на правни норми от значение за съставомерността на деянието и за
извеждане на неговия противоправен характер, които макар да
представляват действащо право, не са надлежно очертани в АУАН и НП и по
този начин не са част от повдигнатото административно обвинение.
Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не
могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от
доказателствата по делото.
В този изричен смисъл е и трайната и най-актуална практика на
Административен съд Пловдив- Решение № 1926 от 29.10.2020 г. по к. адм. н.
д. № 1871 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1924 от 29.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1607 / 2020 г. на XIX
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1938 от 29.10.2020 г.
по к. адм. н. д. № 1963 / 2020 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1911 от 28.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 2020 / 2020 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1828 от
21.10.2020 г. по к. адм. н. д. № 1796 / 2020 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 616 от 10.03.2020 г. по к. адм.
н. д. № 237 / 2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 2349 от 19.11.2019 г. по к. адм. н. д. № 2262 / 2019 г. на XXVI
състав на Административен съд – Пловдив.
Посочените решения са постановени по казуси с различна правна
квалификация, но съдържат принципни съображения, които са изцяло
приложими и в настоящия случай.
В този смисъл са и редица решения постановени по казуси, по които
наказващ орган е бил именно ИААА.
Така Решение № 293 от 04.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3762 / 2019 г. на
XX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 301 от 05.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3828 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 619 от 11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 199 / 2020 г. на
XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2577 от
10.12.2019 г. по к. адм. н. д. № 2980 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив , Решение № 166 от 17.01.2020 г. по к. адм.
7
н. д. № 3439 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив ,
Решение № 520 от 25.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 20 / 2020 г. на XXIII състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1563 от 04.07.2018 г. по к.
адм. н. д. № 1569 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1185 от 11.06.2015 г. по н. д. № 900/2015 г. на Административен
съд - Пловдив
Да се процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в
положение да разбере кои са съставомерните фактически положения за
които се наказва едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с
правото му на защита.
В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска
издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено
процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните
пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП , поради
което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим.
Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път
със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни
норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то
напрактика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата
уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по
административното обвинение.
ПО РАЗНОКИТЕ.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300
лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството,
доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна
защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че
уговореният и заплатен размер от 300 лева е дори по-нисък от
8
минималното възнаграждение предвидено в чл. в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
приложимата редакция за процесуално представителство, при материален
интерес над 1000 лева.
Поради това следва да се присъди целия претендиран размер.
Съгласно т.6 от ДР на АПК "Поемане на разноски“ от
административен орган" означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна РДАА-Пловдив не е самостоятелно юридическо лице,
което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което
е част наказващия орган, а именно ИААА, като второстепенен разпоредител с
бюджетни кредити по аргумент от чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000361/07.05.2021 г.,
издадено от И. П. А., действащ за Д. на РД АА-Пловдив, с което на В. Х. Щ. е
наложена глоба в размер на 1500 лева
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на В. Х. Щ., ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9