Р Е
Ш Е Н
И Е
№
04.06.2018 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХХІ-ви граждански състав, в публично заседание на трети
май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С. Б.
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3878 по
описа на съда за 2017 г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на Г.ф., гр.С., ул. „Г.И.”
№**, ет.**, представлявано от изп. директори Б.И.М. и С.С., чрез упълномощения
адвокат Л.В., със съдебен адрес:***, стая ** срещу С.А.А., ЕГН **********,***, с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация
чл.45 ЗЗД във вр. чл.288а, ал.3 от КЗ /отм./ във вр. чл.288, ал.12 от КЗ /отм./– за
присъждане на сумата от 13055.59 лева – изплатено застрахователно обезщетение,
вследствие на ПТП, настъпило на 22.10.**г. по автомагистрала **, К.Щ.,
км **, Община Щ., ФР Г. при виновно участие на
ответника С.А.А., без същият да има действаща застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
В ИМ се твърди, че на 22.10.**г. е
настъпило ПТП по автомагистрала **, К.Щ., км **, Община Щ., ФР Г.. На сочената
дата С.А. е управлявал собствения си лек автомобил „**” с ДК №**, рама **, но поради липса на внимание и неспазване на
дистанция застига и удря правомерно движещото се пред него МПС – лек автомобил
„**” с рег. №**, като така причинява ПТП.
В нарушение на чл.259 от КЗ /отм./,
ответникът е управлявал лекия автомобил „**”, без да има за него действаща към
22.10.**г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
Ищецът изплатил по щета №**/25.02.**г.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 13055.59 лв. за увредения при ПТП-то
автомобил „**” с рег. №**, собственост
на фирма **.
Ищецът поканил с регресна покана
№152/22.02.2016г. ответника да възстанови изплатеното от Г.ф.обезщетение по
щета №**/25.02.**г., но и до датата на подаване на исковата молба, С.А. не е
погасил задължението си.
Предвид гореизложеното, ищецът моли,
съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 13055.59 лв., представляващо
изплатено от Г.ф.обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът претендира и сторените по делото
съдебни разноски.
С Определение от 26.02.2018г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от особения представител на С.А. – адв. Н. А. на
28.02.2018г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който излага, че обстоятелствата изложени в молбата са неясни, неуточнени, не
се разбирало как е сформирана претендираната сума, какви точно разходи и вреди
са погасени от ищеца във връзка с настъпилото ПТП, в този аспект, ответникът
твърди, че за него е трудно да организира защитата си и да заяви ясно - оспорва
ли по основание и размер вземането.
Отделно от изложеното, особеният
представител на С.А., прави правопогасяващо възражение, че вземането на ищеца
към ответника е погасено по давност. Ответникът е направил доказателствени
искания, а именно: съдът да задължи ищеца да представи договор за сключена
гражданска застраховка на автомобилистите за лек автомобил „**” с ДК №**, рама **, съответно да се отговори, дали е издавана полица №**от ЗК „Б.и.” АД за процесната движима вещ на С.А., да
се депозира договор за застраховка „ГО” за същия автомобил от ЗК „У.” АД от
28.10.**г., полица №**, от които да се вижда, платени ли са застрахователните
вноски, както и основанието за прекратяване на договора.
Ответникът счита исковете за
недоказани и моли за отхвърлянето им.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
От представения по делото Протокол за
ПТП №**от 22.10.** г. /л.35-36/, съставен от магистрален полицески участък П.,
ФР Г. се установява, че на 22.10.** г. около *** ч. по автомагистрала **, К.Щ., км **, Община Щ., ФР Г., ответникът С.А. при управление на лек автомобил „**” с ДК №**, рама **, поради липса на
внимание и неспазване на дистанция застига и удря правомерно движещото се пред
него МПС – лек автомобил „**” с рег. №**, с което му е
причинил материални щети и се е стигнало
до ПТП. На С.А. е била наложена предупредителна глоба в размер на 35 евро.
По делото като
писмени доказателства е приета преписка по щета №**на Г. компенсационен орган /в превод от н. на б. език, л.5-84/, образувана
във ФР Г. по повод настъпилото гореописано ПТП. Щетата е констатирана и
остойностена от компенсационния орган на Г. чрез Г. бюро Ш. ООД за
професионално уреждане на претенции. Обработващото н. бюро е назначило
автотехническа експертиза /приложена по делото/, която подробно е установила
вида и степента на уврежданията на л.а. „**” с рег. №**, а именно: 3802.69 евро и в
междинна фактура е заявило размер на претенция общо 5234.14 евро, в това число
разходи за ремонт 3802.69 евро, разходи за техническата експертиза 556.45 евро,
обезценка на автомобила 850 евро, както и 25.00 евро за други разходи по
ликвидацията.
По искане на Г. бюро до НББАЗ, последното е изплатило
с нареждане за презграничен превод сумата от 6080.53 евро, представляваща сбор
от: 5234.14 евро – щети, причинени на увреденото правоимащо лице и 785.12 евро
– такса за обработващото бюро и е заявило претенция за възстановяване на
платената сума с изх. №**/25.02.**г., както и за възстановяване на разходите за
банкови преводи /13.25 евро и 53 евро/, или
общо в размер на 6146.78 евро.
По искане на н. бюро Ш.ООД, НББАЗ е възстановило
допълнително и сумата от 459.40 евро щети за правоимащото лице, съставляващи
адвокатски хонорар и 68.91 евро такса за обработващото бюро, или общо сумата
528.31 евро и е заявило допълнителна претенция с изх. №1-678/17.03.**г. пред Г. ф..
Щетата е била констатирана и остойностена от Г.
компенсационен орган, който я е насочил до НББАЗ и по-конкретно до Гаранционния
ф..
По делото е
представена справка от база данни на информационния център към Г.Ф./л.85/, от
която се установява, че управляваното от ответника С.А. МПС – л. а. „**” с ДК №** няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“
към датата на ПТП – 22.10.** г.
По делото като писмени доказателства са
приети Доклад по щета за имуществени вреди №**/25.02.**г. от Г.Ф./л.92/, от
които се установява размера на причинените вреди по автомобила, възлизащи на
сумата от общо 13055.59 лева.
По делото е прието преводно нареждане за
кредитен превод /л.93/ до Националното бюро на б. автомобилисти, за преведена
на 21.10.2013 г. от Г.Ф.по съответната банкова сметка ***.34 лева.
Следва да се отбележи за акуратност, че разходите по ликвидацията са 0.25 лв.,
удостоверени в доклада по щетата и подлежат на възстановяване от ответника, така
с оглед на горното, претендираната сума е в размер на 13055.59 лв.
Изпратена е и регресна покана /л.94/ с
изх. №**/22.02.2016г. от Г.Ф.до ответника С.А. за изплатеното от ищеца
обезщетение на 21.10.2013г. в размер на 13055.59 лева, представляващо
обезщетение за виновно причинени имуществени вреди с управлявания от ответника
лек автомобил, без застраховка „Гражданска отговорност“, при ПТП, станало на 22.10.**
г. във ФР Г.. Видно от обратната разписка, поканата е получена на 25.02.2016 г.
от *** на ответника.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
За да бъдат уважени
предявените искове е необходимо по делото да бъде установено наличието на
определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на
ответника, който е управлявал МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, причинени щети на увреденото МПС и техния размер,
причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил
застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения.
В
тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи
онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за
положителни факти, че има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, включително и
възражението си за изтекла давност.
От събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че на 22.10.**г. около ** ч. по автомагистрала **, К.Щ., км **, Община Щ., ФР Г. е настъпило ПТП, при което лек автомобил „**” с ДК №**, управляван
от ответника С.А. удря л.а. „**” с рег. №**,
собственост на н. юридическо лице, за което е бил съставен Протокол за ПТП от 22.10.**
г. от г. полицейски служби. Установено е, че причината за настъпилото ПТП е
допуснато нарушение от страна на водача на МПС „**“ – С.А., който при
управление на горепосочения автомобил, поради
липса на внимание и неспазване на дистанция застига и удря правомерно движещото
се пред него МПС – лек автомобил „**” с рег. №**, при което му нанеся
имуществени вреди.
По силата на чл.105 от КМЧП,
задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане се уреждат от правото на
държавата, на чията територия са настъпили, в случая от н. законодателство
/нарушен е бил чл.24 от Закона за движение по пътищата, чл.49, ал.1, т.1 от
Правилника за движение по пътищата –л.20/. С полицейския протокол от 22.10.**г.
/л.35-36/, който не е бил оспорен от С. А., се удостоверява факта на
вредоносното събитие, виновното поведение на ответника, вредоносния резултат и
причинно-следствената връзка между тях.
Следователно е налице противоправно
поведение на ответника, доколкото последният, управлявайки автомобила си в
движещото се пред него МПС, като не е спазил нужната дистанция, е нарушил
правилата на движение и в резултат на това противоправно поведение е настъпило
процесното ПТП. Ето защо, съдът приема, че ПТП е настъпило именно в причинна
връзка с поведението на ответника, който е нарушил посочените правила за
поведение при управление на МПС и по този начин е причинил имуществени вреди
другиму. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че на виновния водач С.А.
/същият е признал вината си пред полицейските служители/ му е наложена
предупредителна глоба в размер на 35 евро от н.те полицейски служби.
По делото е безспорно установено, че
ответникът е управлявал към 22.10.**г. МПС без сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която би покрила причинените от него вреди на
трети лица. Това обстоятелство се установява от приетата като писмено
доказателство справка, изготвена от Г.Ф.въз основа на данните от Информационния
център към него. Съгласно чл. 292 КЗ /отм./, процесната справка /л.151/, до
доказване на противното, удостоверява застрахователя, номера на договора за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, началната
и крайната дата на покритието, съгласно разпоредбата на чл. 295, ал. 7 КЗ
/отм./. Ето защо, съдът приема, че справката от Г.ф., има формална и материална
доказателствена сила на официален документ, придаден от закона, по смисъла на
чл. 178, ал. 1 ГПК.
Освен фактът на ПТП и противоправно
поведение на ответника, от доказателствата по делото се установяват и
останалите признаци от фактическия състав на непозволеното увреждане –
настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните действия на
ответника.
От съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства категорично се
установява наличието на причинно – следствена връзка между
противоправните действия на ответника и настъпилите вреди.
Следователно, съдът приема за
установено, че ответникът носи отговорност на деликтно основание.
Безспорно се установява по делото, че
увреденият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, по която на собственика му, е било изплатено по банков път,
след направено уведомление обезщетение за причинените му имуществени вреди,
установени по надлежния ред в производството по образуваната преписка по щета,
след направени технически експертизи. Причинените в резултат на процесното ПТП
щети върху автомобила /„**” с рег. №**/ са конкретизирани в авто-техническа
експертиза /л.59-66/ и доклад по щета №**/25.02.**г. от Г.Ф./л.88 и л.92/. По
безспорен начин по делото се установява /от представеното платежно нареждане –
л.93/, че Г.Ф.е извършил плащане по щета
на Г. ф. № **и
щета №**/25.02.**г. в полза на НББАЗ с платежно нареждане на 21.10.2013 г. по
представената от същия разплащателна сметка, като изплатеното обезщетение е в
размер на 13055.34 лева.
Предвид изложеното, съдът приема, че са
налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 288, б. „а” КЗ /отм./, съгласно които Г. ф. изплаща
обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за нанесени имуществени вреди, когато виновният водач няма
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Поради което са налице и предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./
след изплащане на обезщетението ф.т да встъпва в правата на увредения
собственик на МПС до размера на платеното - причинна връзка между нанесения
вредоносен резултат и противоправното поведение на ответника, липса на валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по
отношение на управлявания от него автомобил и заплатено застрахователно
обезщетение на третото лице.
Съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че не били ясни причините за настъпването на ПТП,
както и че нямало данни, относно щетите на автомобила. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява, че на посочената дата – 22.10.**
г. е настъпило ПТП, като ответникът, управлявайки МПС “**” с ДК №** при липса на внимание и несъобразена
дистанция се удря в движещото се пред него МПС – л.а. „**” с рег. №**, вследствие на което на последното са
причинени щети.
Съдът намира, че механизмът на настъпилото ПТП се
установява от приложения протокол от магистрален полицейски участък П. от
22.10.**г. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който
установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския
служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на
непосредствените му възприятия. Протоколът за ПТП е съставен след посещение от
длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите
от съставителя факти, а именно: разположението на МПС в пространството, както и
видимите щети по автомобилите /приложен снимков материал към преписката,
л.77-84/, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на
чл. 179 ГПК. В тази връзка, полицейският служител пряко е констатирал ПТП,
както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място. Ето защо,
възраженията на ответника за липса на доказателствена стойност на оспорения
протокол са изцяло неоснователни. Нещо повече, пред органите на полицията, С.А.
е признал вината си и това е отразено в съответната графа в протокола.
Ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно
- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи
при условията на пълно и главно доказване.
Съдът намира за неоснователни и
възраженията на ответника относно наличието на описаните от Г.Ф.причинени щети
по автомобила, вследствие на процесното ПТП, както и относно размера на
обезщетението. Причинените в резултат на процесното ПТП щети върху автомобила /ремонт
– заден фар, задна врата, задна табела, уплътнение на задна врата, задна броня,
частичен ремонт – електронен реглаж на ходова част, кабел за свързване към маса
акумулатор, корпус 2 сензорзаден среден ляв, изпитване, повърхностно боядисване
- надсраскване, подновяване на боята, консервиране на кухини, дпълнителни
работи/ се установяват безспорно от приетите по делото писмени доказателства –
технически експертизи /л.59-66/, снимков материал /л.75-84/ и доклад по щета №**/25.02.**г.
/л.92/.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на ответника за погасяване по давност на
претенцията, поради следното:
Ищецът е встъпил в
правата на третото увредено от ПТП лице, на което е изплатил обезщетение срещу
прекия причинител на щетата. Това право е аналогично на регресното право на
суброгиралия се застраховател, като то произтича от самия закон. По
въпроса за погасителната давност спрямо регресните искове на застрахователя
съществува задължителна практика на ВКС, обективирана в ППВС № 7/77 и в
постановени по реда на
чл. 290 ГПК решения - решение № 131/07.10.** г. по т. д. № 806/** г. на I т. о.,
решение №70/23.06.** г. по т. д. № 624/** г. на I т. о., решение № 144/26.01.**
г. по т. д. № 532/2008 г. на II т. о. и др. В посочените актове е прието, че
регресните искове на застрахователя по чл. 81 от ЗЗ /отм./,
съответно чл. 274 КЗ /отм./, се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетенията на правоимащите
лица. Ето защо, предвид
основанието на регресния иск на Г.ф., началният момент, от който започва да
тече петгодишния давностен срок, е датата на плащане на обезщетението.
Плащането е моментът, в който за Г.Ф.вземането става изискуемо, тъй като преди
това за последния не са настъпили вреди.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се
установява, че Г. ф. е изплатил застрахователното обезщетение на НББАЗ на 21.10.2013г.
/л.93/. Следователно, петгодишния давност срок изтича на 21.10.2018 г.
Депозираната от Г.Ф.исковата
молба е постъпила в деловодството на съда с вх. № 17802 от 23.10.2017
г., с дата на пощенското клеймо – 20.10.2017г., видно от приложеното
копие на плик /л.100/. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за
пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата.
Ето защо, съдът намира, че предявеният
иск с правно основание чл.288, ал.12 КЗ /отм./ е основателен и доказан следва
да се уважи изцяло. В съответствие с изискването на чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 13055.59
лева, следва да се присъди ведно със законна лихва от завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане.
Относно разноските:
При този изход на спора и
с оглед направеното от ищеца искане, на същото следва да се присъдят разноски
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е направил и претендира разноски, съобразно
списък по чл. 80 ГПК, както следва: 522.22 лева – заплатена държавна такса
/л.4/ и 921.05 лева /л.137/– възнаграждение за особен представител на ответника.
Ето защо, общият размер на разноските на ищеца е 1443.27 лева, които следва да
бъдат присъдени изцяло в тежест на ответника.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********,*** да
заплати на Г.ф., гр.С., ул. „Г.И.”
№**, ет.**, представлявано от изп. директори Б.И.М. и С.С., на основание чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./, сумата от 13055.59 лв. /тринадесет хиляди
петдесет и пет лева и петдесет и девет стотинки/ - главница, представляваща регресно вземане за изплатено от Г.ф.по
щета №**/25.02.**г. обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил марка „**”
с рег. №**, собственост на фирма **, причинени вследствие на
ПТП, настъпило на 22.10.** г. по автомагистрала **, К.Щ., км **, Община Щ.,
ФР Г., вследствие на виновно поведение на С.А.А.,
като водач на лек автомобил м. „**” с ДК №**, рама **, е управлявал горепосоченото
МПС, без да е имал сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП-то, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на исковата молба в съда – 20.10.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1443.27
лв. /хиляда четиристотин четиридесет
и три лева и двадесет и седем стотинки/ - съдебно-деловодни разноски в
производството по гр. д. №3878/2017 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Д.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: