№ 3027
гр. С., 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. Г.
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Г. Административно наказателно
дело № 20231110205042 по описа за 2023 година
Настоящето производство е по реда на раздел V, чл.58д и сл. от ЗАНН и е
образувано по жалба на И. С. А., чрез адв. Ир. Ц. срещу наказателно
постановление (НП) №22-4332-029044/14.02.2023 г. на началник група към
Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), Отдел „Пътна полиция“
(О „ПП“) при СДВР, с което му е наложено административно наказание на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
глоба в размер на 200 (двеста лева) лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се моли за отмяна на НП като неправилно и
незаконосъобразно, като се твърди, че деянието не е съставомерно от
субективна страна, липсва точно и ясно описание на нарушението, липсвало
преценка на административнонаказващия орган относно приложението на
чл.28 от ЗАНН. Претендират се разноски.
Жалбоподателят не се явява. За него се явява упълномощеният му
процесуален представител, който твърди, че го е уведомил за делото,
поддържа жалбата и прави допълнения във връзка с основанията, които се
претендират за отмяна на процесното НП, а именно оспорва се
компетентността на наказващия орган, както и подписа под наказателното
постановление, че е на Г. Б.. Претендират се разноски.
1
За органа издал наказателното постановление не се явява представител и
не е изложено становище по същество.
От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се
установяват от събраните писмени доказателства:
Лек автомобил марка „******“, модел „********“, с рег. № ********* е
със собственик И. С. А. от гр. С.. На 30.11.2022 г. около 09:24 часа
жалбоподателят бил спрян по повод полицейска проверка от служители на
сектор „Пътна полиция“ при СДВР в гр. С., докато управлявал собствения си
лек автомобил марка „******“, модел „********“, с рег. № ********* на бул.
„*********“ срещу №129, с посока на движение от ул. „*******“ към ул.
„*******“. На превозното средство били поставени на съответните за това
места регистрационни табели с рег. № *********. Служителите на сектор
„Пътна полиция“ при СДВР след извършена справка в информационните
масиви установили, че автомобил марка „******“, модел „********“, с рег.
№ *********, който управлявал жалбоподателя е със служебно прекратена
регистрация на 03.08.2022 г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Съгласно
справка на КАТ е, че автомобила е със служебно прекратена регистрация на
03.08.2022 г., на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без
ГО, което е станало на 04.07.2022 г. Установява се от справка на ИЦ към ГФ,
че застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за автомобил с
рег. № ********* е прекратена на 21.06.2022 г. и е сключена нова на
30.11.2022 г. От писмо на О „ПП“ - СДВР се установява, че същите не са
уведомявали собственика за служебно прекратената регистрация.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
на 30.11.2022 г., серия „GA“ с бланков номер 793503 на жалбоподателя за
нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, за това, че управлява МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред.
Образувана била пр. пр. №5248/2023 г. по описа на СРП с оглед преценка на
данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С Постановление на
СРП от 27.01.2023 г. е постановен отказ от образуване на досъдебно
производство и е прекратена преписката с мотив, че извършеното деяние
представлява нарушение на ЗДвП, но не и престъпление от общ характер.
Постановено е преписката да се изпрати на О „ПП“ – СДВР за преценка за
налагане на административно-наказателна санкция спрямо А..
2
Постановлението на СРП, ведно с оригинала на АУАН били изпратени на
О „ПП“-СДВР за преценка за реализиране на административнонаказателна
отговорност на конкретното лице.
След изпращането му е издадено атакуваното наказателно постановление от
началник група към СДВР, О „ПП“-СДВР.
Гореизложената фактическа обстановка се установява приетите писмени
доказателства, които са логични и непротиворечиви и съдът ги цени.
Съдът не кредитира, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй
като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и
длъжността на лицето, което я е издало.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в законния четиринадесетдневен срок
/видно от разписката за получен препис от наказателното постановление това
е станало на 28.02.2023 г., а жалбата е подадена на 13.03.2023 г./ и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като
разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
От образуването му административно-наказателното производство е
започнало с допускане на многобройни и съществени процесуални
нарушения, касаещи незаконосъобразността на обжалваното наказателно
постановление.
В наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН) да е индивидуализирано мястото и времето на извършване на
нарушението, както и пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и законовите разпоредби, които са нарушени.
Поради което и с оглед осигуряване защитата на лицето, срещу което е
издадено, следва да е налице единство между посочените като нарушени
законови разпоредби и словесното описание на нарушението. В случая в
наказателното постановление се излага, че жалбоподателят управлява МПС,
което не е регистрирано по надлежен ред, но като обстоятелства на вмененото
нарушение се сочи, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация
на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, която норма предвижда, че: „Служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
3
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.“ Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно
чл. 3, ал. 1 от Наредба № I-45 за регистрацията и отчета на моторните
превозни средства и на ремаркетата се регистрират в срок до един месец от
придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или
временен) от съответния митнически орган. Установява се, че
дерегистрацията (прекратяването на регистрацията) на МПС-то е станало
служебно, но за това МПС са били поставени на съответните места
регистрационни табели, документите за него са били у жалбоподателя. Не са
налице каквито й да било данни, че жалбоподателят е получил уведомление
от сектор „Пътна полиция“ – СДВР за прекратяването на регистрацията на
процесното МПС. Не са представени от наказващия орган доказателства,
удостоверяващи, че към датата на така визираното административно
нарушение жалбоподателят като собственик на МПС-то, което е управлявал е
бил уведомен за прекратената му регистрация по служебен път, поради
постъпило уведомление от Гаранционен фонд за неплатена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Нещо повече установи се, че
регистрацията на МПС-то е била и служебно възстановена на 30.11.2022 г.,
след като е заплатена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
ЗАНН.
Съдът счита, че нарушението в обжалваното наказателно постановление не
е описано според изискванията на закона, на първо място, доколкото е налице
разминаване между описаното нарушение и неговата правна квалификация.
4
Докато разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН дава възможност на
административнонаказващия орган да издаде НП, макар в акта за
установяване на административно нарушение да е допусната нередовност,
стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се
отнася до издаденото НП, при което административнонаказващият орган
следва да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и чл.
57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като неспазването на това изискване води до
незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание.
Разгледана и по същество жалбата се явява основателна, тъй като се
установи, въз основа на събраните доказателства, че жалбоподателят не е бил
уведомяван и не е знаел за дерегистрацията, както и документите за МПС-то
са се намирали у него и същото е било с поставени регистрационни табели.
Поради което у жалбоподателят не е налице знание, че МПС-то, което
управлява е дерегистрирано. Т.е. не са налице основания за възникване на
административна отговорност за водача по посочената в АУАН и
наказателното постановление правна квалификация, сочена като нарушена,
доколкото липсва умисъл за извършеното. Не на последно място същият не е
бил уведомяван за служебната дерегистрация от органите на О „ПП“-СДВР и
след като е научил за този факт незабавно е сключил отново застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилиста“. Като в тази насока е и
постановеното в Тълкувателно постановление №2/2023 г. на ОСС от НК на
ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., I и II колегия на ВАС, а именно, че „Не се
наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата
административно наказание водач, който управлява моторно превозно
средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10
от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът
на моторното превозно средство.“
Поради гореизложеното наказателното постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на производството, а именно отмяна на процесното НП,
претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
на разноски се явява частично основателна. Като съобрази разпоредбата на
5
чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, във връзка с чл.7, ал.2, т.1, при интерес до 1000
лв. - 400 лв., както и като съобрази, че едно от наказанията е „лишаване от
права“, поради което е приложима разпоредбата на чл.18, ал.4 от същата
наредба, която предвижда размер на възнаграждение от 500 лв., съдът прие,
че адвокатското възнаграждение, заплатено на адв. Ир. Ц. в размер на 1200
лв. е прекомерно. Размерът не е съобразен с чл. 18, ал. 2, във вр. с чл.7, ал.2 и
чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят се е представлявал от
адвокат, който се е явил в едно съдебно заседание, делото не представлява
фактическа и правна сложност, предвид което и съобразно гореизложеното
следва да бъде уважен размер съгласно предвиденото в наредбата от 900 лв., а
в останалата му част до пълния предявен размер от 1200 лв. следва да се
остави без уважение като прекомерен и с това се явява неоснователен,
независимо от факта, че липсва възражение за прекомерност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-4332-029044/14.02.2023 г. на
началник група към СДВР, О „ПП“ при СДВР, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, с ЕИК
*********, с адрес: гр. С., ул. „****** I“ №5 да заплати на И. С. А., с ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж. к. „*******“, бл.***, вх. „Б“, ет.4, ап.31 сумата
в размер на 900 (деветстотин лева) лв. за адвокатско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателя за разноски в останалата му част
до пълния предявен размер от 1200 лв., като неоснователно.
Решението на основание чл.63в от ЗАНН подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр. С. на основанията предвидени в
НПК по реда на глава XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6