РЕШЕНИЕ №26
№ 21
гр. С., 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Екатерина Ал. Бандрова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20211870100846 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„ЗАД „Б.В.И.Г.““ АД, гр. С. (понастоящем с наименование и дружествена форма
„З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД) е предявило срещу А. „П.И.“, гр. С., иск за заплащане на
сумата 314,81 лв., представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
за имуществени вреди, претърпени от трето увредено лице вследствие пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 4.1.2020 г. на път ІІІ-6206 близо до с. М.,
Община С., в чийто права ищецът встъпил с изплащане на обезщетението, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска (на 14.4.2021 г. пред
С.Р.С. преди изпращане на делото на РС – С. по подсъдност) до окончателното й
изплащане, както и сумата 4,02 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата, дължимо в размер на законната лихва върху нея за периода от 27.2.2021
г. до 14.4.2021 г. Ищецът претендира и разноските по делото.
Твърди се в исковата молба, че за лек автомобил марка „Хонда“, модел „ЦР-В“ с
рег. № Е .... МР с ищцовото дружество бил сключен договор за автомобилна
застраховка „Каско Стандарт“ със застрахователна полица № 4704191410001634, със
срок на валидност от 12,00 ч. на 11.12.2019 г. до 23,59 ч. на 10.12.2020 г. На 4.1.2020 г.
автомобилът бил управляван по път ІІІ-6206 и близо до с. М., Община С. същият
попаднал в необозначена и необезопасена дупка на пътя, вследствие на което на
1
автомобила били причинени материални щети – били увредени предната лява
кормилна щанга и предната лява лята джанта. По заявление на собственика на
увреденото МПС при ищеца била образувана преписка по претенция № 51-02010-16/20
от 6.1.2020 г. за заплащане на застрахователно обезщетение за повредите по
автомобила, причинени вследствие настъпването на това застрахователно събитие. С
възлагателни писма от 8.1.2020 г. ремонтът на повредите по автомобила бил възложен
на дружества, извършващи автосервизни услуги. Щетите по автомобила били
оценени на база цени и методика, прилагани от ищеца и представени фактури за
ремонт в общ размер 314,81 лв. Част от тази сума, а именно сумата 216,40 лв. била
платена на 29.1.2020 г. по банков път на едно от дружествата, на които бил възложен
ремонтът, а останалата част в размер 98,41 лв. била платена на 11.8.2020 г. по банков
път на другото такова дружество. С плащането на необходимите за ремонта суми,
чийто сбор в случая формирал застрахователното обезщетение, ищецът встъпил в
правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата. Ищецът изтъква, че с оглед
обстоятелството, че ответникът стопанисва пътя на мястото, на което е настъпило
пътно-транспортното произшествие, по силата на цитираните в исковата молба
разпоредби на нормативни актове, ответникът следва да отговаря за вредите,
настъпили вследствие неизпълнение на задължението му за поддържане на пътя.
Ищецът изпратил до ответника регресна покана за плащане на сумата по главницата,
която била получена от ответника на 26.2.2021 г. До предявяване на иска ответникът не
изпълнил задължението си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в
който е оспорил исковете изцяло по основание и размер и е изразил становище за
тяхната неоснователност.
Твърди се в отговора на исковата молба, че от приложените към исковата молба
доказателства не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
вследствие на твърдяното пътнотранспортно произшествие (ПТП) са настъпили
имуществени вреди, представляващи покрит риск по договора за имуществена
застраховка, както и че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е
наличието на необезопасено препятствие на пътя, за чието съществуване да отговаря
ответникът. Изтъква се, че протоколът за ПТП не съдържа пълно и ясно описание на
механизма на произшествието и на цялата пътна обстановка, свързана с неговото
настъпване. Посочва се, че липсата на редица реквизити на протокола за ПТП го
лишава от доказателствената сила на официален удостоверителен документ. Подробно
се развиват съображения, че ликвидирането на щетата е извършено от ищеца в
несъответствие с обявените от него общи условия на застрахователния договор.
Изтъква се и липса на предпоставките по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на
отговорността на ответника. При условията на евентуалност се прави възражение за
съпричиняване на вредата от водача на лекия автомобил, който е и негов собственик.
2
В открито съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв. Р.
И., който поддържа исковете и в хода на устните състезания моли да бъдат уважени.
Ответникът се представлява от пълномощника си юрк. Г.Н., който заявява, че
поддържа становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба. Излага и
подробни съображения в писмено становище, постъпило по делото преди даване ход
на устните състезания.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 410, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ), вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими и по същество са основателни.
Установява се от застрахователна полица № 4704191410001634, че на 2.12.2019 г.
между ищеца и св. Н. М. - собственик на л. а. марка „Хонда“, модел „ЦР-В“, с рег. № Е
.... МР, с рама № SHSRE67508U014495, е сключен договор за застраховка „Каско
стандарт“ на това моторно превозно средство (МПС), при уговорено основно покритие
„Пълно каско“ и допълнителни покрития „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Доверен
сервиз“, със срок на валидност на застраховката от 12,00 ч. на 11.12.2019 г. до 23,59 ч.
на 10.12.2020 г. Видно е от представените по делото Общи условия на ищеца по
застраховка „Каско стандарт“, че покритието „Пълно каско“ осигурява покритие и за
щети от ПТП (Глава Втора „Покрити рискове и изключения“, клауза - „Пълно каско“).
Тези общи условия са променени за последен път с решение на УС на ищцовото
дружество на 17.9.2018 г. Общодостъпни са в интернет общи условия на ищеца по
същата застраховка (напр. вж.
https://devdiag558.blob.core.windows.net/documents/CSC_BULSTRAD_OU.PDF), от
които е видно, че след 17.9.2018 г. първата следваща промяна на тези общи условия е
извършена с решение на УС на ищцовото дружество от 21.4.2020 г. Следователно към
датата на сключването на застрахователния договор (2.12.2019 г.), а и на настъпване на
твърдяното застрахователното събитие (4.1.2020 г.) са били действащи именно общите
условия на ищеца по тази застраховка, които са представени по делото – с последна
промяна от 17.9.2018 г. Наред с това, видно е от застрахователната полица, че
застрахованият собственик на МПС е удостоверил с подписа си своя декларация, че е
получил общите условия, запознат е с тях и ги е приел. В такъв случай съгласно чл.
344, ал. 1, изр. второ от КЗ, във връзка с раздел „Общи положения“, т. ІІІ.2 от общите
условия, те са неразделна част от застрахователния договор. Кодексът за
застраховането не предявява изискване екземпляр от общите условия да е приподписан
от застрахования, за да се считат общите условия като неразделна част от
застрахователния договор. Разпоредбата на чл. 147а от Закона за защита на
3
потребителите би могла да обоснове евентуално възражение единствено на
застрахования собственик на МПС в качеството му на потребител срещу
застрахователя в качеството му търговец, че в техните отношения потребителят не е
обвързан от общите условия, но не и възражение на трето лице, какъвто е ответникът в
настоящото производство, че липсва основание застрахователят да покрие риска от
ПТП. В тази връзка всички възражения на ответника, че по делото не се установява
валидно сключване на застрахователен договор между ищеца и св. Н. М. във формата и
с минимално необходимото съдържание, предписани от чл. 344 и чл. 345 от КЗ, са
изцяло неоснователни.
На 4.1.2020 г., т. е. в периода на застрахователното покритие, св. М. управлявал
собствения си л. а. „Хонда“ с рег. № Е .... МР, застрахован при ищеца по силата на
гореобсъдения застрахователен договор, по път ІІІ-6206 в посока от к. к. „М.“ към гр.
С.. Непосредствено след като излязъл от с. М., Община С., в тъмната част от
денонощието, на равен хоризонтален участък от този път, с твърдо асфалтово
покритие, с двупосочно движение с по една лента във всяка посока, без маркировка и
пътни знаци, предната лява гума на автомобила попаднала в необозначена и
необезопасена дупка, намираща се около средата на пътното платно по широчината му.
Непосредствено след инцидента М. се опитал да продължи движението си с
управляваното от него МПС, но установил, че то е станало неуправляемо. В резултат
на попадането на предната лява гума на автомобила в дупката по него настъпили
материални щети, изразяващи се в повреда на външния борд на джантата на предното
ляво колело, както и на лявата кормилна щанга и двата й накрайника. На място
пристигнал мл. автоконтрольор Й.А. - служител на РУ – С., който съставил протокол за
ПТП № 1661388/4.1.2020 г., в който описал констатациите си.
Тези обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка на
посочения протокол за ПТП, приетото заключение на вещото лице инж. Л. П. по задача
първа на назначената съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), устните разяснения
на вещото лице пред съда при защитата на заключението му, както и показанията на
св. Н. М., тъй като за тях тези доказателствени източници се намират във взаимна
кореспонденция и не се опровергават от други доказателства.
Протоколът за ПТП е съставен от длъжностно лице – служител на РУ - С. в кръга
на службата му по установените форма и ред съгласно Наредба № Із-41/12.1.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информирането между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд (обн. ДВ, бр. 8/2009 г.). Съгласно § 6, т. 27 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
„участник в пътнотранспортно произшествие“ е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Според тази
обяснителна разпоредба участници в ПТП могат да бъдат само физически лица и този
4
извод се потвърждава от чл. 3, ал. 1, чл. 5, ал. 1, чл. 6, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „ж“ от
Наредба № Із-41/2009 г. Ответникът е юридическо лице и не е участник в ПТП, поради
което липсата на подпис на негов представител на протокола за ПТП не лишава този
протокол от доказателствена сила, нито от доказателствена стойност за посочените в
него обстоятелства.
С оглед разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ГПК този протокол е официален
удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за изявленията пред длъжностното лице, което го е съставило,
както и за извършените от него и пред него действия.
Изрично е посочено в протокола за ПТП, че той е съставен при посещение на
мястото на ПТП от длъжностното лице - негов съставител. Съставителят на протокола
е изготвил схема на ПТП, в която е отбелязал наличието на дупка, намираща се около
средата на пътното платно по широчина, както и наличието на видимите към този
момент щети по лек автомобил „Хонда“ с рег. № Е .... МР – липса на сходимост между
предните две колела. Личното възприемане на всяко от тези обстоятелства е действие
на съставителя на протокола, извършено в кръга на службата му.
Протоколът е съставен по образец – приложение № 2 към чл. 4 от Наредба № Із-
41/2009 г. и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в
него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата
пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение
на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. По силата на
чл. 4 от тази наредба и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата, при ПТП с
материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ – МВР
съставят протокол за ПТП по образец – приложение № 2, но нямат задължение да
изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно,
на пътните ленти, на установените по тях обекти (в конкретния случай – на дупката на
пътя) и разстоянията между тях. Наред с това, в протокола е посочено, че са изготвени
6 снимки на мястото на ПТП. Следователно не може да се приеме, че при съставянето
му е нарушен чл. 2, ал. 2 от Наредба № Із-41/2009 г. Съгласно чл. 2, ал. 3 от същата
наредба тези снимки се предават на Гаранционния фонд и освен това се съхраняват в
автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че
този срок е отдавна изтекъл преди предявяване на иска, но дори да се приеме, че те се
съхраняват от Гаранционния фонд, ищецът не е отправил до съда надлежно
доказателствено искане за събирането им от тази институция.
Затова за удостоверените в протокола действия на неговия съставител по
посещение на мястото на ПТП и по възприемане там от негова страна на дупката и на
видимите щети по автомобила, протоколът се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, още повече, че никое от тези обстоятелства не е опровергано от
5
други събрани по делото доказателства. Така наличието на необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно на път ІІІ-6206 след края на с. М., Община С.,
както и наличието на видимата при първоначален неквалифициран оглед липса на
сходимост между предните две колела на автомобила на св. Н. М. са установени с
материална доказателствена сила от протокола за ПТП.
Вярно е, че в частта му относно начина на настъпване на ПТП и относно
причинната връзка между настъпването на ПТП и на щетите по автомобила
протоколът е съставен единствено по данни на водача на МПС и че в тази му част
протоколът би могъл да има материална доказателствена сила само за авторството на
изявлението, в което се съдържат тези данни. Верността на това изявление обаче се
подкрепя от други събрани доказателства – от показанията на водача Н. М. пред съда,
както и от приетото и неоспорено от страните заключение по САТЕ.
Според показанията на св. М. той управлявал собствения си лек автомобил в
посока от Централната планинска школа в к. к. „М.“ в тъмната част от денонощието и
на края на с. Г. автомобилът попаднал с предната си лява гума в голяма дупка на пътя,
след което автомобилът станал неуправляем. В участъка от пътя, където се намирала
дупката, пътят не бил осветен. М. успял да придвижи автомобила до уширение на
пътя, където спрял и позвънил по телефона на служители на застрахователя, но при
този разговор бил упътен да позвъни на телефонен номер 112. След като М. се обадил
на телефонен номер 112, на място пристигнал служител на РУ – С., който направил
снимки и изпробвал М. за употреба на алкохол с техническо средство, като пробата
била отрицателна. По-късно същия ден М. транспортирал автомобила до Благоевград с
пътна помощ.
За обстоятелствата относно механизма на настъпване на ПТП показанията на св.
М. са логични, последователни и безпротиворечиви и не се опровергават от други
доказателства, поради което съдът ги кредитира. Те са неточни за мястото на
настъпване на ПТП, тъй като според свидетеля то е настъпило в края на с. Г., а е видно
от протокола за ПТП и най-вече от схемата на ПТП в протокола, то е настъпило на път
ІІІ-6206 след края на с. М., Община С.. Тази неточност на свидетелските показания не е
основание те да бъдат дискретирани в останалите им части, нито да се приеме, че ПТП
е настъпило на място, различно от твърдяното в исковата молба.
Първо, свидетелят М. живее в Б., т. е. не е местен жител за Община С. и в
частност за района на настъпване на ПТП, в който селата М. и Г. са близки съседни
села, през всяко от които преминава път ІІІ-6206. При тези обстоятелства, а и предвид
изминалото време от събитието, за което свидетелства М., до датата, на която е дал
показания (повече от 2 години), е напълно житейски разбираемо той да посочва
погрешно наименованието на населеното място, след излизане от което е настъпил
инцидентът. Че соченото от М. наименование на населеното място е погрешно, се
6
установява от протокола за ПТП, който се ползва с материална доказателствена сила за
възприетото от неговия съставител обстоятелство, че необозначената и необезопасена
дупка на пътното платно на мястото на ПТП се намира след края на с. М., Община С.
при посока на движение към гр. С..
Второ, напълно житейски разбираемо е също така св. М., като водач на МПС, при
чието управление в тъмната част на денонощието е настъпило ПТП, да свързва мястото
на необозначената и необезопасена дупка, в резултат на попадане в която то е
настъпило, с населено място като ориентир, посочвайки пред съда, че то е настъпило
на края на селото (с. Г. според показанията му, а всъщност, както вече се посочи – с.
М.). Еднозначно се установява обаче от съвкупния анализ на схемата в протокола за
ПТП и на устните разяснения на вещото лице по САТЕ пред съда, че участъкът от
пътя, в който се е намирала тази дупка, се е намирал извън границите на населеното
място с. М., обозначени със съответния пътен знак. На схемата в протокола за ПТП е
посочено, че за посоката на движение на св. М., а именно – към гр. С., табелата за
начало на населеното място с. М. (посочена като „табела вход с. М.“ на схемата) е
била поставена встрани от левия край на пътя, т. е. посоката от гр. С. към с. М. е за
движещите се срещу М. автомобили, а при движението си той е подминал тази табела,
която е останала вляво зад него, като така е напуснал границите на с. М. и след това е
попаднал с автомобила си в дупката. При това взаимно разположение на ориентирите
на схемата, дупката се намира извън границите на това населено място. Тези
обстоятелства са лично възприети от съставителя на протокола за ПТП при
посещението му на мястото на ПТП и са отразени от него в схемата към протокола,
поради което по силата на чл. 179, ал. 1 от ГПК за тях този протокол се ползва с
материална доказателствена сила. Аргументирани и кредитирани от съда изводи в тази
насока се съдържат и в устните разяснения на вещото лице по САТЕ при защитата на
заключението му в с. з. на 1.11.2021 г.
Неоснователни са съображенията на ответника в отговора на исковата молба, че
по принцип показанията на такъв свидетел, какъвто е св. М., следва да се ценят като
заинтересувани, било в полза на ищеца, било във вреда на ответника.
Съгласно чл. 408, ал. 1, т. 1-4 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само в следните случаи: при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от
застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или
в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; в
други случаи, предвидени със закон. В доказателствения материал по делото не се
откриват дори индиции за наличие на някое от визираните в горепосочената
7
разпоредба основания за отказ на застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение. Имуществените вреди, причинени на св. М. от повредите на собственото
му МПС, настъпили вследствие ПТП, са обезщетени от ищеца по силата на сключения
между тях застрахователен договор при уговорена клауза „Пълно каско“, но е важно да
се посочи, че този свидетел би получил обезщетението дори ако е причинил
произшествието по непредпазливост и без то да е в причинна връзка с препятствие на
пътя, за чието съществуване отговаря ответникът. Затова и от фактическа, и от правна
гледна точка е необосновано да се смята, че показанията на св. М. са насочени към
своеобразна „защита“ на основанието, на което е получил застрахователното
обезщетение под формата на обезщетяването на вредите в натура.
Наред с това, данните за ПТП, съдържащи се по-подробно в показанията на св. М.
пред съда, са съобщени от него като участник в ПТП, а именно водач на МПС, на
служител на РУ – С., който ги е отразил в протокола за ПТП. Освен за съставяне на
протокол за ПТП, този служител има и компетентност да състави срещу водача акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), ако има фактически и правни
основания за това. Ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за
обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на
пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на
видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство
спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните
правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в това
число (но не само) изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост
в нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В протокола за ПТП обаче не е посочено, че във
връзка със събитието, описано в този протокол, срещу водача на МПС е образувано
административно-наказателно производство, т. е. с оглед чл. 179, ал. 1 от ГПК съдът
приема, че срещу св. М. не е съставен АУАН за каквото и да било нарушение на ЗДвП.
Поради това не може да се приеме, че в показанията си пред съда св. М. би се стремил
да отрече своя вина за настъпване на ПТП.
В обобщение, съдът кредитира показанията на св. М. за посочения от него
механизъм на ПТП, тъй като правното положение на този свидетел и доказателствата
по делото не дават основание за извод за заинтересуваност на тези показания в чиято и
да е полза, респ. вреда.
Причинната връзка между настъпването на ПТП и настъпването на установените
в протокола за ПТП видими щети по автомобила, собственост на св. М., по-подробно
установени от ищеца в хода на преписката по претенцията му, предявена със заявление
№ 51-02010-16/20 от 6.1.2020 г., се потвърждава от приетото и неоспорено от страните
заключение по САТЕ. Излишно е твърде пространно да се излагат съображения, че
дупките на пътя имат най-разнообразни конфигурация, местоположение на пътя и
8
дълбочина и попадането на автомобилно колело в дупка на пътя може да доведе до
увреждане на джантата, без да се наруши целостта на гумата.
По изложените съображения, съдът приема за установено, че на 4.1.2020 г. на път
ІІІ-6206 след края на с. М., Община С., в участък от пътя извън посоченото населено
място, е настъпило ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – попадане на
управлявания от Н. С. М. лек автомобил „Хонда“ с рег. № Е .... ВМ в необозначена и
необезопасена дупка на пътя, предизвикало повреда на лятата джанта на предното ляво
колело на автомобила и на лявата кормилна щанга и двата й накрайника. Начинът и
механизмът на настъпване на ПТП при тези обстоятелства, както и причинната връзка
между настъпването на ПТП и на щетите по МПС, се установяват еднозначно от
съвкупната преценка на протокола за ПТП, кредитираните показания на св. М. и
приетото и неоспорено заключение по САТЕ.
Настъпилото ПТП представлява застрахователно събитие по смисъла на § 1, т. 4
от ДР на КЗ. Имуществените вреди от това ПТП са покрит застрахователен риск по
договора за застраховка „Каско стандарт“, сключен със застрахователна полица №
4704191410001634/2.12.2019 г. и са настъпили в периода на застрахователното
покритие по този договор. Напълно доказателствено необосновани са пространните
доводи на ответника в отговора на исковата молба, че щетите по гумите на
застрахования автомобил не се покриват от застраховката поради липса на сключен
между страните добавък „Гуми“. Прегледът на представените общи условия –
неразделна част от застрахователния договор, както и на застрахователната полица, с
която той е сключен, обосновава еднозначен извод, че към датата на сключване на
договора не е било необходимо уговаряне на допълнително покритие за щети по
гумите на застрахованото МПС, настъпили вследствие на ПТП.
Водачът на автомобила – св. Н. М., който е и страна по застрахователния договор,
надлежно е уведомил ищеца за настъпването на това застрахователно събитие на
6.1.2020 г., т. е. на втория календарен ден след настъпването му - в срока от 3 дни по
Глава Трета „Изплащане на обезщетение при частични повреди“, т. І.1. от
горепосочените общи условия, който е подходящо определен в допустимо отклонение
от диспозитивното правило на чл. 403, ал. 1 от КЗ. В съответствие с чл. 406 от КЗ М. се
е съгласил обезщетяването на вредите, които са му причинени вследствие повредите
на автомобила в резултат на настъпилото ПТП, да се извърши в натура – чрез
отстраняването на повредите в сервиз, посочен от ищеца, за сметка на последния.
Заявлението на св. М. – собственик на застрахованото МПС, за изплащане на
застрахователно обезщетение, е заведено при ищеца с № 51-02010-16/20 от 6.1.2020 г.
и по него е образувана преписка по щета № 470419202000426. В хода на тази преписка
са констатирани повреди по автомобила, отразени в опис-заключение от 7.1.2020 г. С
възлагателни писма от 8.1.2020 г. отстраняването на повредите е възложено на
9
търговски дружества, осъществяващи автосервизни услуги. В опис-заключение от
27.1.2020 г. е посочено, че разходите за подмяната на повредената предна лята лява
джанта възлизат на 216,40 лв., а подмяната на кормилната щанга не е оценена. В
доклад по щета № 470419202000426 от 28.1.2020 г. е посочено, че сумата 216,40 лв. за
подмяна на джантата следва да се изплати на автосервиза на „Ауто груп 1“ ЕООД и
тази сума е платена по банков път на посоченото дружество на 29.1.2020 г. Ремонтът
на кормилната щанга на автомобила е извършен от „САМ Б.“ООД и съгласно
представена фактура от това дружество от 11.2.2020 г., е на стойност 98,41 лв. В
доклад по щетата от 7.8.2020 г. ищецът е одобрил изплащането на сумата 98,41 лв. на
посоченото дружество и тази сума му е платена по банков път на 11.8.2020 г. Така
общият размер на сумите, платени от ищеца на посочени от него дружества,
осъщестяващи автосервизни услуги, за обезщетяване в натура на вредите на
застрахования собственик съобразно избрания от него способ за обезщетяване, е 314,81
лв. Заключението по САТЕ потвърждава извода, че сумата 314,81 лв. е действително
необходима за отстраняване на повредите от процесното ПТП и че тези повреди се
намират в причинна връзка с механизма на ПТП, установен по делото.
Плащането от страна на ищеца на тази сума в общия й размер на лицата, на които
е възложено отстраняването на повредите по застрахованото МПС, настъпили
вследствие възникване на застрахователното събитие, обезщетява покрит от
застрахователния договор застрахователен риск и има правните последици на плащане
на застрахователно обезщетение на собственика на МПС.
Опровергава се от доказателствата по делото доводът на ответника, че по делото
не била доказана липсата на основание за отказ от страна на ищеца да заплати
застрахователното обезщетение, което основание се изразява във възникване на щетите
по причина или вследствие на управление на МПС след употреба на алкохол и/или
други упойващи вещества от водача на МПС, употреба на алкохол от негова страна
преди идването на контролните органи, отказ за извършване на проба за алкохол,
самоволно напускане на ПТП, както и осуетяване или неспазване указанията на
компетентните органи за медицински изследвания, констатирано с документ от
съответните органи. В протокола за ПТП изрично е посочено, че водачът на МПС не е
употребил алкохол. Както вече се посочи, протоколът за ПТП е официален документ и
има неопровергана от други доказателства обвързваща съда материална
доказателствена сила съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК за тази констатация на
съставителя на протокола, която е лична, а не е производна.
Съдът не споделя доводите на ответника, че ищецът следвало в настоящото
производство да докаже липсата на факти, съставляващи съгласно общите му условия
(ОУ) други обширно изложени в отговора на исковата молба основания за отказ да
заплати застрахователното обезщетение.
10
Първо – съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК доказването на такива положителни факти
е в тежест на ответника, защото от установяването им евентуално биха настъпили
благоприятни последици в неговата правна сфера – те биха подкрепили от
доказателствена гледна точка неговото възражение, че ищецът не е дължал плащане на
застрахователно обезщетение и че ако въпреки това го е платил, то няма право да
встъпи в правата на застрахования. Впрочем, в доклада на делото, извършен на
основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът изрично е указал на ответника, че носи
доказателствената тежест за твърдяните положителни факти, на които основава
възраженията си, но ответникът не е ангажирал никакви доказателства в тази насока.
Второ – по делото няма дори индиции за настъпване на някое от визираните от
ответника обстоятелства, изключващи застрахователното покритие.
Пространните доводи на ответника пък, че определени съставени от служители на
ищеца документи в хода на ликвидиране на щетата страдат от липса на реквизити,
които доводи обосновават възражение на ответника, че при изплащане на
обезщетението ищецът не е спазил процедурата, установена в приетите от него общи
условия, освен че в значителната си част са доказателствено опровергани, са и
принципно неоснователни. Те касаят спазването на вътрешно-организационни правила
за документооборота в ищцовото дружество, а този въпрос не може да обоснове
правно-релевантно възражение на ищеца. От значение за основателността на иска е
плащането на дължимо застрахователно обезщетение на собственика на увреден
застрахован автомобил за имуществени вреди вследствие на застрахователно събитие,
за чието настъпване отговаря ответникът. Евентуалното неспазване на вътрешни
процедури и правила на ищеца, по които се плаща обезщетението, би могло да
ангажира дисциплинарна или друг вид юридическа отговорност на служители на
ищеца, но не и да лиши от правно значение и действие спрямо трети лица, какъвто е
ответникът, извършеното плащане на застрахователно обезщетение.
С плащането на застрахователното обезщетение ищецът - застраховател е встъпил
на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ в правата на увреденото лице - застрахован срещу
причинителя на вредата. Основанието за встъпване на застрахователя в правата на
застрахования е обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, поради което
застрахователят встъпва и в правото на увредения да иска обезщетението от лицето,
което съгласно чл. 49 от ЗЗД отговаря за вредите, причинени от противоправно деяние
на други лица при или по повод изпълнение на възложена им от него работа.
Подробно се изложиха по-горе съображения, че ПТП е настъпило в участък от
път ІІІ-6206 след края на с. М., Община С., извън посоченото населено място. Този път
е третокласен и поради това с оглед чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) той е
републикански и се поддържа от ответника А. „П.И.“ (АПИ), гр. С. (чл. 30, ал. 1, вр.
чл. 21, ал. 2 от ЗП). Затова АПИ е длъжна да го стопанисва и по-конкретно – да го
11
поддържа в изправно състояние; да организира движението по него така, че да осигури
условия за бързо и сигурно придвижване; да сигнализира препятствията по него и да ги
отстранява във възможно най-кратък срок съгласно разпоредбите на чл. 3 и чл. 167, ал.
1 от ЗДвП. В случая, установената на пътното платно дупка следва да се приеме като
препятствие по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП, което е създавало опасност за
движението, с оглед местонахождението му на платното за движение на пътя. Това
препятствие не е било обозначено със знак, така че да може да бъде заобиколено от
водачите.
АПИ е юридическо лице и изпълнява задълженията си чрез възлагането им на
определени лица независимо от вида на правоотношението, което възниква по този
повод. Затова на основание чл. 49 от ЗЗД АПИ отговаря гаранционно-обезпечително за
бездействието на лицата, на които е възложила да осъществяват дейностите по
изпълнение на задълженията й като стопанин на пътя, без да е необходимо по делото
да бъде установено кои са тези лица и какви конкретни функции са им възложени в
изпълнение на горепосочените законови задължения на АПИ. В настоящия случай
гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника за непозволено увреждане се
поражда от виновното бездействие на такива лица, осъществено при изпълнение на
възложената им от ответника работа, да сигнализират по подходящ начин дупката като
препятствие на пътя с оглед безопасното движение по него, което бездействие е в
пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и с причинените с него вреди на
застрахования лек автомобил.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на вредите по
застрахованото МПС от лицето, което го е управлявало при настъпване на ПТП.
Съпричиняването на вредите би могло да е резултат от конкретно поведение (действия
и/или бездействия) на водача, които наред с наличието на необозначена и
необезопасена дупка като препятствие на пътя по смисъла на § 6, т. 37 от ДР на ЗДвП,
също да се намират в причинна връзка с настъпване на ПТП. Човешката дейност по
управление на МПС е комплексна, т. е. дори и конкретно бездействие на лицето в
процеса на нейното извършване има определени фактически проявления, поради което
в съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ответника е да докаже фактите,
които са външен израз или резултат на такова бездействие, както и причинната връзка
между противоправното поведение на водача и настъпването на ПТП, но доказателства
в тази насока не са ангажирани въпреки разпределената с доклада по чл. 146, ал. 1 от
ГПК доказателствена тежест. В допълнение, не може да бъде споделен доводът на
ответника, че по делото не било доказано водачът на автомобила да е бил в обективна
невъзможност да изпълни задължението си по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно да избере
такава скорост на движение с автомобила, че да е в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие. Надлежното изпълнение на това задължение на водача
предполага движение по път в изправност, какъвто не е настоящият случай.
12
Ето защо с плащане на застрахователното обезщетение на собственика на
застрахования автомобил за имуществени вреди от ПТП, настъпило по причина, за
която на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД отговаря ответникът, ищецът на основание
чл. 410, ал. 1 от КЗ е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника и на това
основание има право да претендира от него платеното застрахователно обезщетение.
По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 410, ал. 1 от
КЗ е изцяло основателен и следва да бъде уважен в предявения му размер.
От деня, следващ получаване на 26.2.2021 г. на писмо изх. Л № 00960/23.2.2021 г.
ответникът е в забава за изпълнение на възникналото вземане на ищеца срещу него.
Затова за претендирания от ищеца период от 27.2.2021 г. до 14.4.2021 г. на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забавено изпълнение
на главното вземане за сумата 314,81 лв., в размер на законната лихва за забава върху
тази сума за този период. Без да са необходими на съда специални знания и при
използване на общодостъпна в интернет автоматизирана система за изчисляване на
законна лихва (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) се установява, че за
периода от 27.2.2021 г. до 14.4.2021 г. законната лихва върху 314,81 лв. е 4,11 лв.
Следователно искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е изцяло основателен и в съответствие с
диспозитивното начало следва да бъде уважен в по-малкия му предявен размер от 4,02
лв.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати направените по делото разноски в общ размер 560 лв., от
които 50 лв. за внесена държавна такса по делото, 150 лв. за внесен депозит за
възнаграждение на вещо лице по съдебната автотехническа експертиза и 360 лв. за
платено адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно представените фактура и
платежно нареждане, чийто размер е минималният съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията на
разпоредбата обн. ДВ, бр. 68/2020 г., действаща към датата на приключване на устните
състезания) и не подлежи на намаляване поради прекомерност.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. „П.И.“, код по БУЛСТАТ, с адрес гр. С., пл. „М.” № , да заплати на
„З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр. С., пл. „П.”
№ , сумата 314,81 лв., представляваща застрахователно обезщетение, платено на
застрахования собственик на лек автомобил „Хонда“ с рег. № Е .... МР на основание
договор за застраховка „Каско стандарт“, сключен със застрахователна полица №
4704191410001634/2.12.2019 г., за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на
13
собственика от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 4.1.2020 г. на път ІІІ-
6206 след края на с. М., Община С., извън посоченото населено място, в чийто права
срещу А. „П.И.“ ищецът „З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД встъпил на основание чл. 410, ал. 1
от Кодекса за застраховането, вр. чл. 49, вр. чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите с плащане на обезщетението, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.4.2021 г. (датата на предявяване на иска пред С.Р.С. преди изпращане на
делото по подсъдност на РС – С.) до окончателното й изплащане, сумата 4,02 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосоченото главно
задължение, дължимо на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на законната лихва за
период от 27.2.2021 г. до 14.4.2021 г., както и сумата 560,00 лв. за разноски по делото.
Присъдените с настоящото решение суми да се платят по банкова сметка на
„З.Е.А.Д. „Б.В.И.Г.““ ЕАД в „Банка ДСК“ АД с IBAN BG 60 STSA .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. о. с. в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
14