РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 206
Гр. Пловдив, 30 януари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети ноември през две
хиляди и
осемнадесетата
година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 1701 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано
по жалба на „БАРС 69“
ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, ул. “Стара планина“ № 45 - 51, вх. А, ет. 1, ап. 4, представлявано от
управителя В.А.****** против ревизионен акт (РА) № Р-16001617005216-091-001 от 23.02.2018г.,
издаден от И.К.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, и Т.Т.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив
и ревизионен акт № П-16002618041531-003-001 от 12.03.2018г., издаден от И.К.-
началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, и Т.Т.- главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение
№ 263 от 15.05.2018г. на директора на дирекция ”Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” – гр. Пловдив относно допълнително начисления ДДС в общ размер на
7 423,67лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 4 921,80лв. и допълнително
установения корпоративен данък за 2010г. в размер на 1 716,82лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 1 046,80лв. и за 2011г. в размер на 58,11лв.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на РА поради допуснати
съществени нарушения на процесуални правила и неправилно прилагане на материалния
закон. Според пълномощника на жалбоподателя, неправилно е
ангажирана отговорността на дружеството за укрити приходи от доставки,
извършени посредством куриерската фирма „Лео експрес“ ЕООД, доколкото в
изготвените справки е посочено „В. ******“, която не може да се обвърже с
ревизираното дружество „Барс 69“ ЕООД. На следващо място се прави изрично
възражение за провеждане на ревизията за задълженията за корпоративен данък за
2010г. и 2011г. в нарушение на разпоредбата на чл. 109 от ДОПК. Подробни съображения
по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от
пълномощника адв. Ч.. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът – директор на Дирекция „Обжалване
и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юр. П. е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава, следва да бъде отхвърлена по съображенията, изложени в решението
на горестоящия административен орган. Претендира се присъждане на възнаграждение
за осъществената юрисконсултска защита.
Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил и изменил. Така постановеният от директора
на дирекция “ОДОП” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната
процесуална ДОПУСТИМОСТ.
Настоящото ревизионно производство е
повторно, след като с решение № 460 от 03.08.2017г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – гр. Пловдив е отменен първоначално издаденият РА №
Р-16002616008487-091-001 от 15.05.2017г. и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК
преписката е върната на органа по приходите, издал ЗВР, за издаване на нов
ревизионен акт на дружеството.
Повторното
ревизионно производство е започнало въз основа на заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001617005216-020-001 от 08.08.2017г., издадена
от И.К.- началник сектор в ТД на НАП – гр. Пловдив, изменена със ЗИЗВР № Р-16001617005216-020-002
от 14.11.2017г. със срок до 16.12.2017г. Обхватът на ревизията е установяване
на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2010г. – 31.12.2011г. и за
данък върху добавената стойност за периода 01.02.2011г. – 31.12.2011г.
В законоустановения
срок е издаден ревизионен доклад (РД) № Р-16001617005216-092-01 от
30.01.2018г., против констатациите в който е подадено възражение вх. №
70-00-2285 от 15.02.2018г., без представени към него писмени доказателства.
Възраженията са обсъдени от компетентните органи по приходите, намерени са за
неоснователни и въз основа на констатациите в РД е издаден обжалваният РА №
Р-16001617005216-091-001 от 23.02.2018г. В последствие, предвид констатирани
допуснати грешки, обжалваният РА е поправен с ревизионен акт №
П-16002618041531-003-001 от 12.03.2018г. за поправка на ревизионен акт.
С оглед
делегирането на правомощия по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, по делото е
представена заповед № РД-09-1 от 03.01.2017г., издаден от директора на ТД на
НАП – гр. Пловдив (л. 3 - 5).
Извършените
процесуални действия и събраните доказателства са допустими по ДОПК и са
осъществени по реда, предвиден в кодекса. Спазени са основните принципи на
ДОПК. Ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени в сроковете по чл. 117,
ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 118,
ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП в кръга на определените
им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност
на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се
издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на
компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със
заповедта за възлагане на ревизия).
Следва да се
констатира също така, че от приобщените по делото дока-зателства се установява,
че ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и РАПРА са
надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със
Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването
на електронния документ.
Отделно от това,
всички протоколи от извършени насрещни проверки и искания за представяне на
доказателства и писмени обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда
на ДОПК и представляват годни доказателствени средства.
Дори и в случая да
се приеме, че са налице нарушения на процесуалните правила при извършване на
ревизията, то това обстоятелство само по себе си не обуславя
незаконосъобразността на ревизионния акт, като краен резултат, тъй като съдът в
настоящото производство действа при условията на чл.160 от ДОПК и е задължен да
разреши материалноправния спор по същество, с оглед събраните в хода на
административното и съдебно производство доказателства, действайки вместо
органа по приходите, като провери наличието на всички материалноправни
предпоставки за определяне на задължения по ЗДДС. Предвид на това, дори и при
констатиране на процесуални нарушения, допуснати в ревизионното производство,
съдът няма правомощието да отмени РА, а следва да приложи материалния закон по
отношение на установените по делото факти и да определи конкретния размер на
данъчните задължения.
Изложеното налага
извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание.
Настоящият съдебен състав намира за
установено следното от фактическа страна:
Първоначалното
и повторното ревизионно производство са предхождани от проверка за установяване
на факти и обстоятелства, документирана с протокол № П-16002616081492-073-001
от 10.11.2016г., при която са събрани доказателства относно извършвани пратки
на дрехи чрез куриерската фирма „Лео експрес“ ЕООД. Събраните доказателства при
проверката и при първоначалното ревизионно производство са надлежно приобщени
към доказателствения материал на повторното ревизионно производство с протокол
№ 1352913 от 06.11.2017г.
При
извършената ревизия е направена констатация, че през 2010г. и 2011г. РЛ е
произвеждало горно облекло, без работно, в цех в гр. Хасково, ул. „Пловдивска“
№ 39. Продажбите на готовото облекло са осъществявани от наета маса в неделен
пазар в гр. Димитровград и магазин в гр. София, ТБ Илиянци. Констатирано е, че
през ревизирания период в дружеството има регистрирани два ЕКАФП – единният в
Хасково, без стационарен обект и другият в гр. София в ТБ „Илиянци“. „Барс
69“ ООД е регистрирано по ЗДДС,
считано от 23.06.2016г.
При проверката, предхождаща ревизията, е изискана информация
от куриерски фирми за изпратени пратки с наложен платеж с доставчик РЛ или
съдружниците Валентина и Димитър Симеонови за периода от 01.01.2010г. до
31.12.2015г. В
отговор на ИПДПОТЛ от „Лео експрес“ ЕООД е постъпила информация, че нямат данни
за клиент „Барс 69“ ЕООД, но са налице обработени пратки с наложен платеж от
лице, идентифицирано като „Валя“ и „В. ******“, без посочен ЕГН. Изпратени са
два файла, представляващи справка за всички извършени куриерски услуги по
доставка на пратки и за посочените в искането лица със забележката, че няма
пълно съвпадение с имената им.
С
протокол № 0875185 от 22.08.2016г. е извършено разчитане на данните от
изпратените файлове, като общият брой редове в справката е 493. Съгласно
данните в справката, за периода 2010г. – 2011г. Валентина ****** е изпратила
множество пратки с дрехи до физически лица, от които с наложен платеж са пратки
на обща стойност 53 165лв.
Изготвено
е ИПДПОЗЛ, адресирано до дружеството и неговите съдружници, в което е изискана информация
за изпратените пратки с дрехи от Валентина ****** и Димитър Симеонов,
доказателства за издаване на фактури и отчитане на приходите по съответните
доставки. Депозирани са писмени обяснения от Валентина ******, съгласно
съдържанието на които през посочения период е изпращала куриерски пратки на
дрехи от нейно име, но дрехите са произведени от ЕТ „Триумф – 35“ и „Барс 69“
ЕООД. ЕТ „Триумф – 35“ е собственост на бащата на съпруга й Желязко Симеонов,
който е много възрастен и е предоставил управлението на търговеца на нея и
съпруга й с генерално пълномощно. Куриерските пратки, които са адресирани до
лицето Росен Янакиев са предназначени за магазина в гр. София. Сумите, които са
платени с наложен платеж, са от изпратени пратки на случайни клиенти в страната,
без да са издавани фактури, които са маркирани на касовите апарати ЕТ „Триумф –
35“ и „Барс 69“ ЕООД като свободни продажби. В потвърждение на декларираните
данни е представена справка за оборотите по месеци (л. 447 – 452). Допълнително
е обяснено, че при изпращането на стоките в колетните пратки не се съдържат
фискални касови бележки, тъй като има условие да бъдат одобрени от клиента и
едва следва това да бъдат заплатени. Едва след получаване на информация за
одобрение от куриерската фирма продажбата се маркира на някой от двата касови
апарата.
Извършена
е съпоставка на данните за куриерски пратки с наложен платеж, предоставени от
„Лео експрес“ ЕООД и изготвената от РЛ справка за маркирани суми по касовите
апарати, при която е установено, че нито една от сумите, отчетени по касовите
апарати не отговаря на сумата от наложения платеж. Така например, за периода от
06.04.2010г. до 09.04.2010г. са изпратени дрехи на „Светлана“ за 1 523лв.,
на „Екрем“ за 470лв., на „Ати“ за 312лв. и на „Анелия“ за 196лв. За изпратените
дрехи по първата доставка изобщо не е маркирана сума на касовия апарат, а за
дата 09.04.2010г. на касовия апарат на „Барс 69“ ЕООД е маркирана сумата от
242лв. общо, а на касовия апарат на ЕТ „Триумф – 35“ – сумата от 862лв. общо.
След
извършената съпоставка на данните в документите, изготвени от РЛ и куриерската
фирма, ревизиращият екип е направил извод, че дружеството не е отразило като
приход постъпили средства от търговия с произведена продукция, реализирана чрез
„Лео експрес“ ЕООД. Изготвена е сравнителна таблица на л. 62 гръб, в която по
месеци са вписани в кол. 2 и кол. 3 данните от двата ЕКАФП на дружеството, в
кол. 4 - получените приходи чрез наложен платеж от „Лео експрес“ ЕООД и в кол.
5 - отчетеният оборот в ЕКАФП от наложен платеж. Размерът на укритите приходи
на „Барс 69“ ООД /кол. 7/ е определен в размер на ½ от разликата между
получените суми от наложения платеж от „Лео експрес“ ЕООД /кол. 4/ и отчетения
оборот по ЕКАФП от наложен платеж /кол. 5/.
При
установеното обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизиращият екип е
провел ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК, като след анализ на
относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е определил данъчна основа
за облагане с пряк и косвен данък.
По
ЗДДС
Въз основа на данните в сравнителната таблица на л. 62 е
посочено, че при прибавяне на изчислените укрити приходи от продажби на готови
изделия за 2010г. в размер на 21 433,50лв. към декларираните от РЛ приходи
в ГДД се получава общ размер на приходите от 58 523,61лв. Това означава,
че дружеството е достигнало оборот за задължителна регистрация по смисъла на
чл. 96, ал. 1 от ЗДДС и не е изпълнило задължението си да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който
е достигнало този оборот.
Изготвена е справка за реализирания оборот за 12 месеца
назад (таблица на л. 63 гръб – 64), въз основа на данните в която дружеството
подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС за периода от 29.01.2011г. до
31.12.2011г. Облагаемият оборот по месеци е изчислен като сбор от декларираните
продажби, намерили отражение в двата ЕКАФП, и укритите приходи от продажби на
стоки помесечно, въз основа на доставките с наложен платеж, извършени
посредством куриерски пратки от „Лео експрес“ ЕООД.
Горестоящият административен орган е намерил за
неправилно определената начална дата на дължимост на ДДС, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС при неподадено заявление за
регистрация в срок (в настоящия случай до 14.01.2011г.) лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки за периода от изтичането на срока за
подаване на заявлението за регистрация до датата, на която е регистрирано от
органа по приходите. Това означава, че ДДС се дължи от начален момент 15.01.2011г.,
но посоченият начален момент 29.01.2011г. е по-благоприятен за лицето. Следва
да бъде съобразено и обстоятелството, че първият данъчен период, през който е
начислен ДДС е м. 02.2011г., тъй като за периода от 29.01.2011г. до
31.01.2011г. не са извършени облагаеми доставки. Размерът на начисления ДДС за
всеки един от процесните периоди – м. 02.2011г. – м. 12.2011г. е посочен в
таблица на л. 64 гръб, като за неиздължаването им в срок са изчислени прилежищи
лихви в общ размер на 4 921,80лв.
По ЗКПО
Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е
определена след като изчисленият размер на укритите приходи за 2010г. в размер
на 21 433,50лв. и за 2011г. в размер на 3 007,50лв. е намален с
размера на съответстващите им разходи. Въз основа на декларираните от дружеството
данни за разходи съгласно ГДД за 2010г. и 2011г. е изчислен делът на разходите
за материали в общия размер на декларираните разходи.
За 2010г. ревизиращият екип е изчислил
данъчна основа за корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК в размер
на 26 603,62лв., съответно дължим данък в размер на 2 660,36лв. Съобразено
е обстоятелството, че от дружеството е деклариран данък в размер на
511,84лв., внесен е данък в размер на 2 313,93лв., като е определена
дължима сума за корпоративен данък в размер на 2 148,52лв. С РАПРА
дължимата сума за корпоративен данък за годината е намалена на 346,43лв.
За 2011г. ревизиращият екип е
изчислил данъчна основа за корпоративен данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК
в размер на 581,06лв., като декларираната счетоводна печалба е увеличена с
размера на неотчетените приходи – 3 007,50лв. и е намалена с определения
при ревизията ДДС на продажбите в размер на 7 423,67лв. Върху така
изчислената данъчна основа е дължим корпоративен данък в размер на 58,11лв., но
при съобразяване на внесения данък в размер на 494,72лв. се изчислява надвнесен
данък в размер на 436,61лв.
Горестоящият административен орган е намерил за
неправилен подходът на ревизиращия екип за признали разходи, свързани с производството на
реализираната, но неотчетена продукция, въз основа на
куриерски пратки с наложен платеж, изпратени чрез „Лео експрес“ ЕООД. Така за
2010г. разходите за материали, съотнесени към стойността на декларираните
приходи, възлиза на 19,9% = 7 388,76лв.:37 089,11лв. По аналогичен начин
се изчисляват разходи в размер на 4 265,27лв., съответстващи на укритите
приходи в размер на 21 433,50лв. Така изчислените разходи в размер на
4 265,27лв. следва да бъдат приспаднати от изчислената от ревизиращия екип
данъчна основа в размер на 26 603,62лв. и се изчислява данъчна основа в
намален размер – 22 338,35лв. Върху тази данъчна основа е дължим
корпоративен данък в размер на 2 233,83лв.
Горестоящият административен
орган е намерил, че в ГДД за 2010г. е деклариран корпоративен данък в размер на
517,01лв., с отстъпка в размер на 5% по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО. По този начин
данъчното задължение за корпоративен данък се намалява от 2 660,36лв. на
1 716,82лв., съответно размерът на начислените лихви – от 1 343,17лв.
на 1 046,80лв.
За 2011г. положението е аналогично,
като от данъчната основа следва да бъдат приспаднати разходи за материали в
размер на 504,06лв. = 3 007,50лв. х 16,76%. В случая, обаче, ревизиращият
екип е приспаднал от изчислената данъчна основа начисления ДДС за продажбите в
размер на 7 423,67лв., което е неправилно, но е по-благоприятно за лицето.
На основание чл. 155, ал. 8 от ДОПК обжалваните РА и РАПРА са намерени за
законосъобразни.
В хода на съдебното обжалване по
делото са представени следните доказателства: 1бр. СД с надпис „Барс 69“ ЕООД
(л. 764) и справка изх. № 566 от 30.10.2018г. от община Хасково, съгласно
съдържанието на която в НБД „Население“ адресно регистрирано в гр. Хасково е
лицето В.А.******, ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** (л. 771).
При
така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен
съд – гр. Пловдив намира следното от правна страна:
В съдебното заседание на 13.11.2018г.
пълномощникът на жалбоподателя е направил възражение за нарушение на
разпоредбите на чл. 109 от ДОПК по отношение на възлагане на ревизионното
производство и чл. 171 от ДОПК по отношение издаване на обжалвания РА. Според
адв. Ч., от представените ЗВР и ЗИЗВР се установява, че ревизионното
производство е образувано след изтичане на 5-годишния срок за установяване на
задълженията, а процесният РА не е издаден в рамките на предвидения в закона
5-годишен давностен срок.
По отношение възражението за възлагане
на ревизията след изтичане на преклузивния срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК съдът
намира следното: съгласно посочената разпоредба не се образува производство за
установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години
от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде
подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни,
получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е
предвидено подаване на декларация.
В настоящия случай, първият данъчен
период, за който са установени данъчни задължения по ЗДДС, е месец февруари 2011г.,
съответно календарната 2010г. за данъчни задължения по ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от ЗДДС отчетните регистри по ЗДДС (дневник за покупките, дневник за продажбите и
справка – декларация) се подават до 14-то число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят. Това означава, че резултатът за периода
м. 02.2011г. следва да се декларира до 14-ти март 2011г. и срокът по чл. 109,
ал. 1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 31.12.2016г. Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО годишната данъчна декларация се подава в
срок до 31-ви март на следващата година. Това означава, че резултатът за
отчетната 2010г. следва да се декларира до 31-ви март 2011г. и началният и
крайният момент на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК са същите като за данъчните
задължения по ЗДДС.
Следва да бъде съобразено
обстоятелството, че ревизионното производство е образувано на 06.12.2016г.,
когато е връчена издадената на 05.12.2016г. първа заповед за възлагане на
ревизията, т.е. преди изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Фактът, че
първоначално издаденият РА е отменен във фазата на административното
производство с решение на горестоящия административен орган и преписката е
върната на органа по приходите, възложил ревизията, не означава образуване на
ново ревизионно производство, а продължаване на първоначално образуваното
такова. Това означава, че с издаването на ЗВР се възстановява висящността на
ревизионното производство, считано от незаконосъобразното действие, извършено
при съществено нарушение на процесуалните правила.
По отношение на възражението за
изтекъл давностен срок по чл. 171 от ДОПК настоящият съдебен състав намира
следното: съгласно посочената разпоредба публичните вземания се погасяват с
изтичането на 5 годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение,
освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
В разпоредбата на чл. 172 от ДОПК са
изброени изчерпателно основанията, при наличието на които давността спира или
се прекъсва. Съгласно разпоредбите на
чл. 172, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ДОПК давността спира, когато е започнало
производство по установяване на публичното вземане – до издаването на акта, но
за не повече от една година и когато актът, с който е определено задължението,
се обжалва. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се
прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане.
В конкретния казус, са били налице основания чл. 172, ал.1, т.1 от ДОПК
, която разпорежда, че давността спира когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаване на акта, но за не повече от една година и по т. 4, че давността спира при обжалване на РА.
Следователно, едногодишният срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, в който давността спира, започва да тече от
06.12.2016г. (датата на връчване
на първата ЗВР) до 15.05.2017г. (дата на издаване на
РА № Р-16002616008487-091-001/15.05.2017г.). Към този момент от срока по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК е изтекъл период от 5 месеца и 9 дни. На свой ред, с факта на издаване на
ревизионен акт № Р-16002616008487-091-001/15.05.2017г., съгласно разпоредбата
на чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността е прекъсната, но предвид че налице
обжалване на ревизионния акт давността следва да се счита за спряна за срока за
обжалване на акта, с който е установено задължението, т.е. за периода от който
е подадена жалбата, който е най-късно 29.05.2017г. до 03.08.2017г., когато е
постановено решението на горестоящия административен орган (чл. 172, ал. 1, т.
4 от ДОПК).
Следва да се
има в предвид и обстоятелството, че с факта на отмяната на този РА с решението
на горестоящия административен орган на дата 03.08.2017г. се счита, че
давността не е била прекъсната (така чл. 172, ал. 2, изр. 2 от ДОПК), за сметка
на това същата следва да се счита че е била спряна на основание чл. 172, ал. 1,
т. 1 от ДОПК, доколкото в тези случаи съдебната практика приема, че се касае за
единно ревизионно производство.
. Следва да
се счита, че от едногодишния срок по чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК са изтекли
още 2 месеца, или общо са изтекли 7 месеца и 9 дни. За периода от датата на
подаване на жалбата до датата на издаване на решението на горестоящия
административен орган давността е била спряна на друго основание, като след
таза дата е продължил да тече остатъка от едногодишния срок по чл. 172, ал. 1,
т. 1 от ДОПК.
От датата на
постановяване на решението на горестоящия административен орган 03.08.2017г. до
датата на връчване на ЗВР за повторното ревизионно производство – 16.08.2017г.
са изтекли 13 дни от 5-годишния срок, като давността повторно е спряна,
съответно повторно е прекъсната с факта на издаване на процесния РА, съответно
не е изтекла давността по чл. 172, ал. 2 от ДОПК.
Настоящият съдебен състав намира
подхода на ревизиращия екип за разделяне на две на констатираните укрити
приходи от стоки по куриерски пратки с наложен платеж за най-благоприятен за
РЛ, доколкото е съобразено декларираното от ****** обстоятелство, че продажбите
на стоки се маркират и на двете фискални устройства. Най-благоприятен е и
подходът на горестоящия административен орган за завишаване размера на
разходите, съответстващи на укритите приходи, като по този начин е намалена
данъчната основа за облагане с корпоративен данък. Следва да бъде посочено, че
задълженията за корпоративен данък за 2011г. са определени в намален размер от
ревизиращия екип, което е намерено за неправилно от горестоящия административен
орган, но РА е потвърден в тази си част, предвид забраната по чл. 155, ал. 8 от ДОПК.
По отношение твърдението, че
данъчните задължения за пряк и косвен данък следва да бъдат определени на
физическото лице Валентина ******, тъй като тя е декларирала, че е получавала
паричните средства от пратките с наложен платеж, следва да бъде посочено
следното: в случая се касае за изпращани дрехи, т.е. готова продукция, по
отношение на която са извършени разходи и от ЕТ „Триумф – 35“, и от „Барс 69“
ЕООД, които са отчели разходи за материали, работни заплати и др. разходи, свързани
с производството. В случая, следва да се приеме, че ****** е действала от името
и за сметка на тези лица, съответно като упълномощено лице и като управител и
предвид непротивопоставянето им на нейните действия е приложима разпоредбата на
чл. 301 от ТЗ. В случай, че се приеме, че ****** е действала в личното си
качество, следва от данъчната основа за облагане да се определи като от пълния
размер на укритите приходи, съгласно данните в справката на „Лео комерс“ ЕООД
бъдат приспаднати само и единствено разходи за телефон (в случай, че е
използван личен такъв, а не такъв, ползван от двата или единия от двата
търговеца), съответно данъчната основа би била в по-голям размер от определения
при ревизията. Следва да бъде посочено, също така, че в случай, че се приеме за
извършвана от ****** независима икономическа дейност, резултатите от същата
също подлежат на облагане най-малкото с данък по ЗДДФЛ, който е в размер на
15%.
При този изход на делото, на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдена сумата
от 985,02лв. (деветстотин осемдесет и пет лева и две стотинки), представляваща
равностойността на осъществената юрисконсултска защита. Ето защо, Съдът