№ 2732
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110160072 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.55, предл.3-то ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от В. ИВ. Д. срещу
[фирма], с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
за 230,00 лева, представляваща платена от ищцата сума на отпаднало основание, с
която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2021 г. до окончателното
изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че посетила интернет сайта на ответното
дружество http://mebelnaborsa.bg, на който видяла привлекателен разтегателен фотьойл,
който поръчала онлайн. След направената поръчка, по телефона с нея се свързал
представител на ответника, потвърдил поръчката и обяснил, че следва да направи
частично плащане - т.нар.“капаро“. С оглед предходното, на 25.10.2019 г. ищцата
превела в полза на ответника по банков път чрез „[банка]“ АД сума в размер на 130,00
лева, а на 26.10.2019 г. сумата от още 100,00 лева през системата easypay. Поддържа, че
след това отново се свързала по телефона с мебелната къща, но от там й обяснили, че
не разполагат с фотьойл в същия цвят и трябва да изчака. Ищцата обяснила, че може да
избере и друг цвят, като уговорката била да проверят и да й се обадят допълнително.
От тогава ищцата повече не успяла да се свърже с ответното дружество по телефона.
Последвала кореспонденция по електронна поща, в която ответното дружество
потвърдило приетата поръчка и извършеното от страна на ищцата плащане, но до
датата на подаване на исковата молба в съда, същата не била изпълнена. По
1
изложените в исковата молба и последваща уточняваща молба доводи и съображения,
ищцата поддържа становище, че ответникът се е обогатил неоснователно за нейна
сметка, поради което моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
върне заплатената авансово сума, поради отпаднало основание за нейното плащане.
Претендира направените по производството разноски, за които представя списък по
чл.80 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника в случай, че са налице предпоставките за това.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 29719 от 08.11.2021 г. с тези
указания е редовно връчено на ответника съгласно разпоредбата на чл.50, ал.4,
вр.чл.47, ал.1 ГПК/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявения иск
е вероятно основателен, предвид събраните по делото писмени доказателства –
платежно нареждане, разписки и кореспонденция по електронна поща между страните.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. В приложения по делото
списък на разноските по чл.80 ГПК, ищецът претендира и платената държавна такса „в
производството по обезпечение на иска“ в размер на 40,00 лева. Действително, по
делото е представен документ за внесена такса в горепосочения размер, но тя не следва
да бъде възлагана в тежест на ответното дружество. Това е така, тъй като държавна
такса в размер на 40,00 лева се дължи по молба за обезпечение на бъдещ иск, но не и
по образувано производство, в хода на което се иска обезпечение на вече предявен иск.
С оглед предходното, внесената държавна такса е недължима, поради което са налице
основания за нейното връщане на ищцата, а не за възлагане в тежест на ответника.
Освен разноските за държавна такса в размер на 50,00 лева и адвокатско
2
възнаграждение в размер на 600,00 лева, ответното дружество следва да заплати на
ищцата и сумата от 5,00 лева – такса за издаване на обезпечителна заповед.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [фирма] ЕООД, ЕИК [еик], със седалище и адрес на управление:
[адрес] да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН ********** на основание чл.55, предл.3-то ЗЗД
сумата от 230,00 лева, представляваща платена от ищцата сума на отпаднало
основание, с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.10.2021
г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма] ЕООД, ЕИК [еик], със
седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на В. ИВ. Д., ЕГН **********
сумата от общо 655,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3