Решение по дело №153/2019 на Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№___

гр. Луковит, 15 май 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдия  КИРЧЕВА  гр. д. № 153 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Обективно съедиени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът „А1 България“ ЕАД с  ЕИК ********е предявил против ответницата Й.Б.А., ЕГН ********** *** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми: сумата от 1 073,78 – главница; сумата от 77,30 лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 407,37 лева за периода от 17.11.2016 г. до 21.11.2018 г., законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. № 746/2018 г. по описа на Районен съд Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Ищецът /с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД/  извежда претенциите си от сключен с ответника  Договор № М4759539 от 04.11.2015 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, който е с рамков характер. Ищецът пояснява, че услугите по рамковия договор били активирани на 09.11.2015 г. и поради тази причина договорът фигурирал в системата на ищеца от тази дата. Номерът М4759539 представлявал индивидуален клиентски номер и реферирал към услугите, които ползва абонатът, по този номер се издавали месечните сметки/фактури, като на един клиентски номер може да се предоставят множество услуги. Другият индивидуализиращ признак на абоната е ID номер /индивидуален абонатен номер/, под който номер се завеждали всички договори и приложения, сключени между ищеца и абоната, който в случая за ответника е *********.

Твърди се, че отделните услуги и продукти по рамковия договор били предоставяни въз основа на подписани  с ответницата  допълнителни договори, анекси и приложения към същите, както следва:  Приложение № 1 от 04.11.2015 г.  към Договор М4759539 с избран тарифен план Мтел Безкрай 30 за СИМ карта с телефонен номер *********, месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лева с ДДС и уговорена отстъпка 20% за срока на ползване, който е до 04.11.2017 г.; Допълнение към Приложение № 1 от 26.02.2016 г. за  допълнителна СИМ карта с телефонен номер ********, тарифен план Мтел Безкрай 30, месечна абонаментна такса в размер на 30,00 лева с ДДС, уговорена отстъпка от 20%  за срока на ползване,  който е 2 години;  Договор за електронни съобщителни услуги от 20.10.2016 г.  и  Приложение № 1  към същия  с избран тарифен план Мтел Безкрай L за СИМ карта с телефонен номер **********, месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. с ДДС и срок  до 20.10.2018 г.  Твърди  се, че с Договор за продажба на изплащане от 20.10.2016 г. към телефонен номер ********ответницата закупила  продукт на изплащане  -  пакет LG K8 4G Indigo + Pspd48KTrio Mat 20.  Договорът  е със  срок от 23 месеца.   Уговорени са една първоначална и 23 месечни вноски, всяка от които в размер на 7,98 лв., като първоначалната вноска е платима при предаването на вещта, а всяка следваща -  съгласно погасителен план в Приложение № 2 към договора.  

Поради неплащане на задължения по договора в срок, били начислени сума в размер на 1,49 лв. /за СМС за уведомяване/ и сума в размер на 1,90 лева /такса за възстановяване на услугата/.  

За неуредените в индивидуалния договор въпроси се прилагали Общите условия за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE.  За предоставяните услуги и продукти на ответника били издавани ежемесечни фактури съгласно т. 26.4 от Общите условия, от своя страна ответникът не изпълнявал задължението си за заплащане на услугите. Твърди се, че са налице неизплатени задължения по горепосочените договори по 5 бр. фактури /описани в исковата молба/ за периода от 01.11.2016 г. до 08.02.2017 г. на обща стойност 407,37 лева.  Фактурите са станали изискуеми. Същите не са били оспорени от ответницата.

Поради неизпълнение в определения срок на задълженията за заплащане на предоставяните услуги, горепосочените договори били прекратени едностранно от ищеца и в тази връзка на ответника са начислени неустойки за предсрочно прекратяване. Размерът на неустойката по договорите, сключени преди 01.07.2016 г. е определен на база всички стандартни месечни абонаментни такси /без отстъпки и без ДДС/, дължими от датата на прекратяване /датата на издаване на съответната сметка за неустойка/ до изтичане на определения срок на ползване на услугите – в случая в общ размер на 550 лева, разпределена по описан в исковата молба начин за съответните договори /начислени със сметка № ********** от 12.01.2017 г./. За сключения след 01.07.2016 г. договор неустойката е изчислена в трикратен размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, вкл. активираните допълнителни услуги/екстри по техния стандартен размер без отстъпка при съобразяване на съдебната спогодба, подписана между КЗП и „Мобилтел“ ЕАД по гр.д.  12268/2014 г. на СРС – в случая  49,98 лв. за съответния договор /начислени със сметка № ********** от 08.02.2017 г./

По отношение на Договора за продажба на изплащане от 20.10.2016 г. същият се прекратявал при неплащане в срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, какъвто бил настоящият случай, и всички суми, дължими до края на срока на договора ставали изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми (в случая Фактура № ********* от 08.02.2017г /и следвало да бъдат заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок - чл. 12.3. от договора. Договорът се считал за прекратен от датата на фактурата, като прекратяването не засягало задължението на купувача за плащане на дължимите суми.  При предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната се дължало възстановяване и на част от стойността на отстъпката от пазарната цена на закупеното устройство, без абонаментен план, съгласно действащия ценоразпис на оператора. В тази връзка е начислена неустойка за отстъпката от цената на закупеното крайно устройство – 66,43 лв. по сметка № ********** от 08.02.2017 г.

Ищецът пояснява, че претендираната с подаденото заявление по чл. 410 от ГПК главница се формира като сбор от посочените в исковата молба фактури - в размер на 407,37 лева и начислените неустойки в общ размер на 666,41 лева.

Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата, следваща датата на настъпване на падежа на всяка от фактурите /описани в исковата молба/ до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е в размер на 77,30 лева за периода  от 17.11.2016 г. до 21.11.2018 г.

За претендираните суми по ч.гр.д. № 746/2018 г. по описа на Районен съд Луковит  в полза на ищеца против ответницата била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК . Правният си интерес от предявяване на настоящия иск ищецът обосновава с обстоятелството, че с разпореждане № 78/23.01.2019 г. по ч.гр.д. № 746/2018 г. на РС – Луковит, получено от него на 04.02.2019 г., е уведомен, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение.       Претендират се разноските в настоящето и в заповедното производство.

В законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва   иска по основание и размер.     Оспорва истинността /автентичността/ на подписа на ответника върху всички, представени с исковата молба договори, анекси, приложения и всякакви документи, тъй като с „просто око“ било видно, че всеки от тези подписи е различен. Прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави. Също така счита, че клаузата за неустойка е неравноправна съгласно чл. 143 от ЗЗП.

След като съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира от ФАКТИЧЕСКА страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 746/2018  г. по описа на РС - Луковит е видно, че  след подадено заявление от ищеца съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 481 от 26.11.2018 г., с която е разпоредил длъжникът Й.Б.А. да заплати на кредитора „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД следните суми: 1 073,78 лева – главница по Договор за електронни съобщителни услуги № М 4759539 от 09.11.2015 г., включваща  неплатени суми за ползвани услуги за периода 01.11.2016 г. до 08.02.2017 г. на обща стойност 407,37 лв. и неустойка за предсрочно прекратяване - 666,41 лв.; 77,30 лева – законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 407,37 лева за периода от 17.11.2016 г. до 21.11.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението /21.11.2018 г./  до окончателното изплащане на задължението, както и разноски 26.00 лева, включващи държавна такса в размер на 25.00 лв. и 1 лв. банкова комисионна. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и във връзка с разпореждане на съда, получено от ищеца на 04.02.2019 г., в срока по чл. 415 ГПК ищецът предявява настоящия иск, поради което същият се явява допустим.

Ищецът е представил в заверен препис описаните в исковата молба договори и приложения към тях. Във връзка със заявеното оспорване от ответната страна на истинността на представените документи, в частност автентичността на подписа, положен от ответницата, ищецът заявява, че ще се ползва от оспорените документи. Представя в оригинал документите, част от които на електронен носител, тъй като са подписани дигитално и представляват електронни документи.

 Съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване на истинността /автентичността/ на така представените документи: Договор за електронни съобщителни услуги от 20.10.2016 г. за абонатен № *********; Приложение № 1 от 20.10.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 20.10.2016 г. за абонатен № *********; Приложение № 1 от 20.10.2016 г. към Договор за електронни съобщителни услуги от 20.10.2016 г. за абонатен № *********; Договор за продажба на изплащане от 20.10.2016 г. за абонатен № *********; Приложение № 2 към Договор за продажба на изплащане от 20.10.2016 г. за абонатен № ********* (представени в оригинал на електронен носител на л. 125 от делото) и Рамков договор за електронни съобщителни услуги № М4759539 от 04.11.2015 г. за абонатен № *********; Приложение № 1 от 04.11.2015 г. към Рамков договор за електронни съобщителни услуги № М4759539 от 04.11.2015 г. за абонатен № *********; Приложение № 3 от 04.11.2015 г. към Рамков договор за електронни съобщителни услуги № М4759539 от 04.11.2015 г. за абонатен № *********; Допълнение към Приложение № 1 към рамковия договор № М4759539 от 04.11.2015 г., сключено на 26.02.2016 г. (представени в оригинал на хартиен носител л. 115 – л. 124 от делото) досежно подписа, положен от името на ответницата Й.Б.А. за „абонат“ съответно „купувач“. 

От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписите за "Абонат" съответно "Купувач" върху всички документи, обект на експертизата, са положени от Й.Б.А.. Съдът не намира основание да не кредитира заключението на вещото лице, поради което приема отразените в него факти за установени по делото. Предвид това съдът следва да приеме, че оспорването на автентичността на подписа, положен на описаните документи  за ответницата , не е успешно проведено,  на осн. чл. 194, ал.2 от ГПК и същите следва да се ценят като доказателства по делото. От изложеното следва, че представените от ищеца документи се ползва с предвидената от закона в чл.180 ГПК формална доказателствена сила, а именно – представляват доказателство, че изявленията, които са направени в тях изхождат от посочените в тях лица.

Представени са 5 бр. фактури, в които са начислени потребени услуги и цена за продаден продукт, в периода от 01.11.2016 г. до 08.02.2017 г. на обща стойност 407,37 лева.

Представени са и 3 бр. сметки за начисляване на неустойка: № **********/12.01.2017 г. на обща стойност 550,00 лева; № **********/08.02.2017 г. на стойност 49,98 лева; № **********/08.02.2017 г. на стойност 66,43 лева - отстъпки от цена на устройство.

Предвид така изложеното, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата, на посоченото в нея основание. Това предполага установяване  съществуването на валидни договорни отношения между ищеца и ответника  по договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги и продукти, че такива са предоставени на ответника на претендираната стойност, че договорът съдържа клауза за неустойка за предсрочно прекратяване на договора, факта на едностранно прекратяване на договора от страна на ищеца по причини, констатирано неизпълнение на задължение от ответника, както и кога, от кой момент е настъпило прекратяването на договора.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по  Договор за електронни съобщителни услуги от 04.11.2015 г. и допълнителни съглашения: Договор за електронни съобщителни услуги от 20.10.2016 г.  и Договор за продажба на изплащане от 20.10.2016 г., конкретизирани със съответните приложения към тях.

Последните два договора представляват електронни документи по смисъла на ЗЕДЕУУ /загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2017 г./, доколкото са подписани от страните чрез полагане на дигитален подпис. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗЕДЕП (ред. ДВ – бр. 34 от 2001 г.), действала към момента на сключване на процесния договор, електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизведено. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП (ред. ДВ – бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логическа свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство, но законът придава значение на подписан документ на електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис – чл.13, ал.3 ЗЕДЕП (ред. ДВ – бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.). Законът обаче допуска страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът придава на подписания писмен документ. В случая, и в двата договора е налична изрична уговорка, че при подписване на договора и приложенията към него с дигитален подпис, е налице съгласие значението на подписите им да се приравни на саморъчно положени.

По силата на тези договори за времето от 01.11.2016 г. до 08.02.2017 г. ответницата е ползвала предоставените от ищеца електронни съобщителни услуги, закупила е и продукт /устройство/ с уговорката да заплати продажната цена на 23 месечни вноски. Продуктът /вещта/ е бил предаден на ответницата с приемо-предавателен протокол, приложен по делото. За ответницата е възникнало задължение да заплаща предоставените услуги ведно с месечните абонаментни такси и вноски за закупения продукт, като в нейна тежест е да установи, че го е изпълнила, но по делото не са ангажирани доказателства за това. Във всяка фактура и приложенията й е направена подробна разпечатка за вида, обема и стойността на ползваните услуги по договора, както и за месечните вноски за  предоставения  продукт на изплащане. Няма данни ответницата да е упражнила правото си  по  чл.26.6 от ОУ да оспори издадените фактури в 6-месечен срок от издаването им. При това положение, съдът приема за установено по делото, че ищцовото дружество е изправна страна, предоставило е услуги и  продукт на ответницата за посочения срок и при установената в процесните фактури цен. Неизпълнението на насрещното задължение на ответницата за заплащане на ползваните услуги  и  цената на закупената стока обосновават извод за основателност на претенцията за това вземане в размер на 407,37 лева и същата следва да бъде уважена. Като законна последица от уважаването на иска е присъждане на законна лихва от датата на депозиране на заявленето за издаване на заповед за изпълнение в съда.

Основателността на главната претенция обосновава извод за основателност и на акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД.  Ищецът претендира законна лихва за забава в размер на 77,30 лева за периода от 17.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда  - 21.11.2018 г. Между страните е постигнато съгласие, че в 15 дневен срок след издаване на фактурите, същите да бъдат заплатени – чл. 26.5 от ОУ. С неплащането на цената на ползваните услуги, за които са издадени процесните фактури ответницата е изпаднала в забава и по правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД дължи лихва за забава, за периода от падежната дата, посочена във всяка фактура до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.

По отношение претенцията за неустойки

Ищецът претендира неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за електронни съобщителни услуги, като за договорите сключени преди 01.07.2016 г. неустойката  представлява сбор от всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване на услугата. В случая се претендира сума в общ размер от 550,00 лв., от които  225,00 лева /9 месечни абонаментни такси по 25,00 лв./ за прекратяване на мобилни услуги за телефонен номер  ********* по Приложение 1 към Договора от 04.11.2015 г. и 325,00 лв. /13 месечни абонаментни такси по 25,00 лв./ за прекратяване на мобилните услуги за телефонен номер ********по Приложение 1 към Договора от 26.02.2016 г. 

Претенцията  на ищеца за това вземане е неоснователна поради нищожност на клаузата за неустойка в тези договори /приложения/, доколкото същата противоречи на добрите нрави /чл.26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/. 

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации. Ищецът - мобилен оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу абонаментна такса, а потребителят да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. С уговорената неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на стандартната месечна такса /без отстъпки/, а не въз основа на индивидуално уговорената преференциална месечна такса. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън типичните обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава принципа на справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментни такси за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др./ 

Освен че противоречи на добрите нрави, така уговорените клаузи на неустойка при предстрочно прекратяване на договора, която се определя в пълен размер на остатъчните абонаментни такси до края на първоначално уговорения срок, представлява „неравноправна клауза“ по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, защото задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Неравноправните клаузи на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП са нищожни.  Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от Комисията за защита на потребителите  и за нелоялна търговска практика. 

Ето защо, претенцията, касаеща неустойки в общ размер на 550.00 лева за предсрочно прекратяване на договорите, сключени преди 01.06.2016 г., се явява неоснователна.

Относно  претенцията за неустойка за предсрочно прекратяване на Договора от от 20.10.2016 г. - в размер на 49,98 лв. за мобилни услуги за телефонен номер ********по Приложение № 1 от 20.10.2016 г.

Същата е определена в  трикратен размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент, вкл. активираните допълнителни услуги/екстри по техния стандартен размер без отстъпка.  Клаузата  за неустойка в договора /чл. 6.3.1 от Приложение № 1 от 20.10.2016 г./ е съобразена със съдебната спогодба, подписана между КЗП и "Мобилтел" ЕАД по гр.д. № 12268/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Предвид допуснатото от ответницата неизпълнение на задълженията й за заплащане на дължимите на ищеца суми, което в случая е продължило повече от 124 дни, съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че на осн. т. 54. 12 от ОУ е настъпило автоматично прекратяване действието на договора с изтичане на посочения в тази клауза срок, без да е било необходимо уведомяване на ответника за прекратяването им. Поради това ответницата дължи на ищеца неустойка в размер на 3 месечни абонаментни такси, която неустойка е в претендирания от ищеца размер от 49, 98 лв. (3 х 16, 66 лв.).

По отношение претенцията на ищеца за неустойка по договора за продажба на изплащане в размер на 66,43 лв., за която се твърди, че е формирана от размера на отстъпката от пазарната цена на закупеното устройство, без абонаментен план, съдът намира искът за неоснователен, тъй като в договора не е уговорена дължимостта на такава неустойка, нито е посочено, че е налице отстъпка от цената на устройството, нито какъв е размерът на тази отстъпка. С оглед на това съдът счита, че ответницата не дължи на ищеца горепосочената неустойка от 66,43 лв. Следва да бъде посочено, че издаването на сметка от страна на ищеца за тази неустойка, каквато сметка е представена по делото, не е основание за дължимост на посочената в нея сума, тъй като задължения за страните възникват въз основа на сключените между тях договори, а не въз основа на едностранно издадени от ищеца документи, още повече, че в случая не е била издадена и данъчна фактура за тази сума и ответницата не е имала възможността да оспори това претендирано от ищеца задължение.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответницата  дължи на ищеца сумата от 407,37 лв., представляваща дължими суми за ползвани услуги  и продажна цена на устройство на изплащане за периода от 01.11.2016 г. до 08.02.2017 г.,  както и сумата от 49, 98 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор, или му дължи общо 457,96 лв.

По отношение на останалите претендирани от ищеца суми – сборна главница над размера от 457,96 лв. до предявения размер от 1073,78 лв. / за сумите 550,00 лева неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 66,43 лева неустойка за отстъпка от цената на  закупено устройство/, съдът намира, че искът е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид горното предявеният установителен иск по отношение на главницата следва да бъде уважен до размера от 457,96 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 23.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и в частта относно процесната мораторна лихва от 77,30 лв., а в останалата му част следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

С оглед частично уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата  следва да заплати на ищеца и сумата от 281,00 лв., представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство (общо 604,30 лв.), съразмерно с уважената част от иска.

По изложените мотиви съдът 

             

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответницата Й.Б.А., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на ищеца „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********с адрес гр. София, район „И.“, ул. „К**, чрез адв. Д.Ц., сумата от 457,96 лева /четиристотин петдесет и седем лева и 96 ст./, от които 407,37 лева /четиристотин и седем лева и 37 ст./ - неплатени задължения за предоставени услуги и неплатена цена на продадено устройство на изплащане за периода 01.11.2016 г. до 08.02.2017 г. по Договор за електронни съобщителни услуги № М4759539 от 04.11.2015 г., и 49,98 лева /четиридесет и девет лева и 98 ст./ - неустойка за предсрочно прекратяване на договор; сумата от 77,30 лева /седемдесет и седем лева 30 ст./ - мораторна лихва за забава, изчислена върху сумата от 407,37 лева за периода от 17.11.2016 г. до 21.11.2018 г., както и законната лихва върху главницата  от 457,96 лева, считано от датата на подаване на заявлението - 23.11.2018 г.  до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. № 746/2018 г. по описа на Районен съд - Луковит е издадена Заповед № 481/26.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,  като  в останалата му част над уважения размер на главницата от 457,96 лева до предявения размер от 1073,78 лева /за сумите: 225,00 лева - неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги за телефонен номер *********, 325,00 лева - неустойка за прекратяване на договора за мобилни услуги за телефонен номер ********и 66,43 лева - неустойка за отстъпка от цената на закупено крайно устройство/ ОТХВЪРЛЯ  предявения иск.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Й.Б.А., ЕГН ********** ***,  ДА ЗАПЛАТИ на ищеца „А 1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК ********с адрес гр. София, район „И.“, ул. „К.“№ сумата от 281,00 лева, представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство съразмерно с уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: